Решение по дело №1097/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 4323
Дата: 20 декември 2022 г.
Съдия: Мария Димитрова Личева Гургова
Дело: 20215330101097
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 януари 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 4323
гр. Пловдив, 20.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Мария Д. Личева Гургова
при участието на секретаря Мария Г. Христова
като разгледа докладваното от Мария Д. Личева Гургова Гражданско дело №
20215330101097 по описа за 2021 година
Производството е по иск с правно основание член 26 ал.1 от ЗЗД.
Ищецът И. Й. К. ЕГН **********, с адрес: гр. П....., ж.к „Т...”, ..... Т. П. И., със съдебен
адрес: гр. П...., ул. „О............, в исковата си молба против „МИКРО КРЕДИТ” АД, ЕИК
...................със седалище и адрес на управление: гр. София, 1784, район „Младост”, бул.
„Цариградско шосе” № 137, ет. 3, представлявано от В.... М....В.... и Г.... А..... А........ иска от
съда, да прогласи за нищожни клаузата в чл. 3 от сключения Договор за предоставяне на
допълнителни услуги „Разглеждане до минути” към договор за кредит №...............подписан с
ответното дружество на ..................визираща заплащане на пакет от допълнителни услуги в
размер на 312,30 лева, като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикалящи
материално - правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняващи договорното
равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК
относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит.
Ищецът твърди, че е страна по договор за допълнителни услуги към договор за заем №
................подписан с ответното дружество на .........................
Твърди, че договор за допълнителни услуги към договор за кредит №............... подписан с
ответното дружество на ................ е нищожен поради противоречие с добрите нрави /чл. 26,
ал. 1, предл. 3 от ЗЗД/ и поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл. 11, т. 9
и т. 10 от ЗПК във вр. с чл. 22 от ЗПК, с произтичащите от това последици по чл.23 от ЗПК,
а именно потребителят е дължал връщане само на чистата стойност на паричния заем, но не
дължал лихва и други разходи по заема.
1
Твърди, че съгласно чл. 2.1 от към договор допълнителни услуги към договор за кредит,
именован „Пакет от допълнителни услуги „Разглеждане до минути”, същият дължи сумата
от 312,30 лева, като съгласно договора е следвало да върне сумата по кредита в размер на
600,00 лева при ГПР 48,90%, годишен лихвен процент 40.47 %, със срок на кредита от 6
месечни погасителни вноски върху главницата от 600 лв., с обща стойност на всички
плащания в размер на 672,78 лева. Твърди, че е постигната договореност в т.2.1 от към
договор за допълнителни услуги към договор за кредит за заплащане на пакет от
допълнителни услуги в размер на 312,30 лева или за срока на договора ищецът да върне
сумата от 985,08 лв. при главница от 600,00 лева.
Твърди, че договорът за потребителски кредит е недействителен поради нарушаване на
изискванията на чл. 19, ал. 1 ЗПК във вр. с чл. 10, ал. 2 и чл. 10 а, ал. 4 ЗПК.
Твърди, че в процесния договор, кредиторът се е задоволил единствено с посочването като
абсолютни стойности на лихвения процент по заема и на ГПР. Липсвала обаче ясно
разписана М.ка на формиране на годишния процент на разходите по кредита /кои
компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 48,90
%. Във величината на ПГР като глобален израз на всичко дължимо по кредита следва по
ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които
длъжникът ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В конкретния
случай, в процесния договор за кредит, яснота досежно обстоятелствата по чл. 19, aл. 1 ЗПК
липсвали. Посочен бил лихвен процент по заема - 40,47 %, /който е фиксиран/, но не се
изяснява как тези стойности се съогнасят към ГПР по договора. Съгласно чл. 10, ал. 2 и чл.
10 а. ал. 4 ЗПК, видът, размерът и действието, за което се събират такси и /или комисионни,
трябва да бъдат ясно и точно определени в договора и кредиторът не може да изисква и да
събира от потребителя каквото и да е плащане за разходи, свързани с договора, които не са
предвидени в него. Освен възнаградителната лихва в съдържанието на договора не били
включени други действия, индивидуализирани по вид и с посочен размер на дължимите
такси за извършването им, поради което ответникът не е имал право да формира размер на
ГПР от 48.90 %.
Твърди, че договорът е недействителен и на още едно основание. При обезпечени заеми
възнаградителната лихва следвало да не надхвърля повече от два пъти законната лихва. В
настоящият случай, независимо от предвиденото възнаграждение за заплащане на
заплащане на пакет от допълнителни услуги, договорената между страните лихва в размер
на 40,47 % годишно, надхвърляла повече от три пъти законната, което представлявало
нарушение на добрите нрави, като критерии за норми на поведение, установени в
обществото. Процесната клауза на договора, накърнявала договорното равноправие между
страните, противоречала на добрите нрави и била в разрез с принципа на добросъвестността
при договарянето, поради което същата се явявала нищожна. Поради това, че нищожните
уговорки не произвеждали никакво действие, следвало да се приеме, че лихва не е уговорена
между страните по процесния договор и такова задължение не е възникнало за ищеца.
ОТВЕТНИКЪТ „МИКРО КРЕДИТ” АД, ЕИК ....................., с отговора на исковата молба
2
заявява, че предявените искове са допустими но неоснователни като излага доводи за това.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Между страните по делото е бил сключен Договор за заем ....................., подписан с
ответното дружество на ........... с размер на заема 600,00 лева, срок на договора 6 месеца,
ГПР 48,90% и фиксиран лихвен процент 40,47%, с 6 погасителни вноски, всяка от които в
размер на 112,13 лева.
Заедно с договорът за заем е бил сключен и Договор за допълнителни услуги към Договор
за заем................... с предмет Пакет допълнителни услуги“Разглеждане до минута“.
Срокът на договора бил отново 6 месеца с цена 312,30 лева, вноска 52,05 лева и падеж,
датата на падежа на договора за заем – 22 число.
Накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е налице, когато се
нарушава нравствен принцип, който може и да не е законодателно изрично формулиран, но
спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби, част от действащото право.
Такива са принципите на справедаивостта, на добросъвестността в гражданските и
търговските взаимоотношения и на предотвратяването на несправедливото
облагодетелстване на някоя от страните, за сметка на другата.
В разпоредбата на чл. 143, ал. 1 ЗЗП се предвиждат критерии, чрез които може да се
установи неравноправният характер на клауза в договор, сключен с потребител. Съгласно
посочената разпоредба неравноправни са: 1/ клауза, сключена във вреда на потребителя; 2/
клауза, която не съответства на изискванията за добросъвестност, присъщи на нормалните
договорни правоотношения и равнопоставеността на съконтрахентите; 3/ клауза, която води
до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя.
В съответствие с разпоредбата на чл. 4, § 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993
г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, при преценката за
неравнопоставеност на дадена договорна клауза трябва да се отчита характерът на стоките
или услугите, за които е сключен договорът, и да се вземат предвид всички обстоятелства,
довели до сключването му, към момента на самото сключване.
Следва да се отбележи, че въпреки, че договор аз допълнителни услуги е сключен като
самостоятелен, същият е такъв към Договор за заем ............... От съдържанието на същия
може да се заключи, че същия се разглежда успоредно и само със сключването на договора
за заем.
Съгласно заключение на вещото лице М. К. от ............. се установява, че ищецът е заявил
ползването на пакет допълнителни услуги „Разглеждане до минути“, съгласно платформата
на ответното дружество на .............. часа. Вещото лице посочва, че е поискал да види
архивни копия от платформата към момента на взимане на кредита, но такива не са били
представени. По тази причина заявява, че не може да с установи по безспорен начин, дали
ищецът е заявил договор за допълнителна услуга с пакет „Разглеждане до минути“ на..........
3
Настоящия съдия - докладчик счита клаузата/ Договор за допълнителни услуги към Договор
за заем .....с предмет Пакет допълнителни услуги“Разглеждане до минута“, за нищожна
поради противоречие с разпоредбите на ЗПК и добрите нрави.
Налице е противоречие с чл.10а, ал.2 ЗПК, тъй като включените в договора услуги са
действия, обслужващи усвояването и управлението на кредита и по своята същност не
съставляват допълнителни усллуги по смисъла на чл.10а, ал.1 ЗПК, където е казано, че това
са услуги, които нямат пряко отношение към насрещните задължения на страните по
договора /т.е. по предоставяне на паричната сума и нейното връщане, ведно с договорената
възнаградителна лихва на падежа/. С този договор се въвеждат допълнителни разходи, в
резултат на които общият разход по кредита за потребителя и съответно ГПР реално
надхвърлят 49,90 %, т.е. са над максимално допустимия петкратен размер, определен в
чл.19,ал.4 ЗПК. С уговарянето на плащане за допълнителни услуги се заобикаля
разпоредбата на чл.19,ал.4 ЗПК, тъй като не съставляват плащане за услуга, а прикрити
разходи по кредита, с които се надхвърлят допустимите разходи по чл.19,ал.4 ЗПК. А
съгласно чл.21,ал.1 ЗПК – всяка клауза от договораза потребителски кредит, имаща за цел
или резултат заобикаляне на изискаванията на закона, е нищожна.
Отделно от това в Договор за заем .................е предвидено задължение на
кредитополучателя да заплаща годишна лихва в размер на 40,47 %. Същевременно с
Договор за допълнителни услуги към Договор за заем ..................... съгласно заключението
на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че процентът
с който се оскъпява заема с постигнатата договорка за заплащане на възнаградителна лихва
и такса пакет по договор за допълнителна услуга съгласно чл.3 от договора е 128,36%
годишно и 21,39% месечно
Разпоредбата на чл. 9 от ЗЗД предвижда, че страните могат свободно да определят
съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона
и на добрите нрави.
При положение, че се касае за потребителски договор, при който едната страна е по-слаба
икономически, поради което се ползва със засилената защита на ЗЗП и ЗПК, следва да се
приеме, че максималният размер на лихвата (било възнаградителна, било за забава) е
ограничен. Обратното би означавало икономически по-слаби участници в оборота да бъдат
третирани неравноправно, като недостигът на материални средства за един субект се
използва за облагодетелстване на друг.
Поради това в съдебната практика трайно се приема, че противоречаща на добрите нрави е
уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на
законната лихва (а за обезпечени кредити – двукратния размер на законната лихва). В тази
насока: Решение № 906/30,12,2004 г. по гр. д. 1106/2003 г. на ВКС, 2 г. о.; Решение №
378/18,05,2006 г. по гр. д. 315/2005г. на ВКС, 2 г. о.; Решение № 1270/09,01,2009 г. по гр. д.
5093/2007 г. на ВКС, 2 г. о.; Определение № 901/10,07,2015 г. по гр. д. 6295/2014 г. на ВКС,
4 г. о.
4
Следователно при преценка съответствието на спорната договорна клауза с добрите нрави,
следва да се вземе предвид съотношението между уговорения с нея размер на
възнаградителна лихва и законната лихва.
По отношение на сумата от 312,30 лева - закупен пакет от допълнителни услуги, настоящия
съдия-докладчик счита клаузата за нищожна поради противоречие с разпоредбите на ЗПК и
добрите нрави; налице е противоречие с чл.10а, ал.2 ЗПК, тъй като включените в пакета
услуги са действия, обслужващи усвояването и управлението на кредита и по своята
същност не съставляват допълнителни усллуги по смисъла на чл.10а, ал.1 ЗПК, където е
казано, че това са услуги, които нямат пряко отношение към насрещните задължения на
страните по договора /т.е. по предоставяне на паричната сума и нейното връщане, ведно с
договорената възнаградителна лихва на падежа/. С този пакет се въвеждат допълнителни
разходи, в резултат на които общият разход по кредита за потребителя и съответно ГПР
реално надхвърлят 48,90 %, т.е. са над максимално допустимия петкратен размер, определен
в чл.19,ал.4 ЗПК. С уговарянето на плащане за пакета допълнителни услуги се заобикаля
разпоредбата на чл.19,ал.4 ЗПК, тъй като не съставляват плащане за услуга, а прикрити
разходи по кредита, с които се надхвърлят допустимите разходи по чл.19,ал.4 ЗПК. А
съгласно чл.21,ал.1 ЗПК – всяка клауза от договораза потребителски кредит, имаща за цел
или резултат заобикаляне на изискаванията на закона, е нищожна.
Съдът намира, че нищожните клаузи на настоящия договор относно ГЛП и ГПР, като и
договорения пакет от допълнителни услуги не могат да се заместят по право от повелителни
норми на закона.
При това положение предявеният иск за нищожност на клаузата в чл. 3 от сключения
договор за предоставяне на допълнителни услуги „Разглеждане до минути” към договор за
кредит №............ подписан с ответното дружество на .............., визираща заплащане на пакет
от допълнителни услуги в размер на 312,30 лева, за основателен и доказан.
На основание чл. 78 от ГПК, следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца
направени по делото разноски в общ размер на 800,00 лева , от които 50,00 държавна такса
за образуване на дело, 450,00 лева за възнаграждение на вещи лица и 300,00 лева за
адвокатски хонорар по чл.38 ал.1 т.2 от ЗА.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА клаузата в чл. 3 от сключения Договор за предоставяне на
допълнителни услуги „Разглеждане до минути”, към Договор за заем ..............визираща
заплащане на пакет от допълнителни услуги в размер на 312,30 лева, като противоречаща на
принципа на добрите нрави, заобикалящи материално - правните изисквания на чл. 19, ал. 4
от ЗПК, накърняващи договорното равноправие между страните и нарушаващи
предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК, вр. с чл.26, ал.1 ЗЗД.
5
ОСЪЖДА „МИКРО КРЕДИТ” АД, ЕИК .................... със седалище и адрес на управление:
гр. София, 1784, район „Младост”, бул. „Цариградско шосе” № 137, ет. 3, представлявано от
В.... М..... В..... и Г.... А....А.... да заплти на И. Й. К. ЕГН **********, с адрес: гр. П......, ж.к
„Т............. Т. П. И., със съдебен адрес: гр. П...., ул. „О......................, направени по делото
разноски ва размер на 500,00(петстотин) лева.
ОСЪЖДА „МИКРО КРЕДИТ” АД, ЕИК ............. със седалище и адрес на управление: гр.
София, 1784, район „Младост”, бул. „Цариградско шосе” № 137, ет. 3, представлявано от
В.... М... В..... и Г.... А.... А.... да заплти на адв. Т. П. И., със съдебен адрес: гр. П......
ул.“О........... сумата от 300,00(триста)лева адвокатски хонорар по чл.38 ал.1 т.2 от ЗА.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчване на съобщение до страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ____/п/____________________
6