Р
Е Ш Е Н И Е
№ 08.02.2021 год. гр. Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски
административен съд, публично съдебно
заседание на четиринадесети
януари две
хиляди двадесет и първа год., в състав
Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА
ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретаря Ива
Атанасова и
в присъствието на прокурора Нейка Тенева, като разгледа
докладваното от Михаил Русев КАН дело №396 по описа
за 2020 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството
е с правно основание чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63, ал.1, изречение
второ от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба от Ю.Й.Ч. *** против решение №260070/29.10.2020 год.,
постановено по НАХД №322 по описа за 2020 год. на Районен съд Казанлък, с което
е потвърдено наказателно постановление №20-0284-000185/04.02.2020 год.,
издадено от Началника на Районно управление Казанлък към ОД на МВР Стара Загора,
с наложено наказание на основание чл.178е от ЗДвП за нарушение на чл.94, ал.3
от същия закон.
В
касационната жалбата се съдържат оплаквания, че обжалваното решение е издадено
в нарушение на материалния закон, неправилно приложение на закона и съществено
нарушение на съдопризводствените правила. Излага съображения, че съдът не е
взел в предвид показанията на свидетеля и актосъставител С.Н., според които е
съставил акта за установяване на административно нарушение след нареждане на
Началника му. Твърди, че по този начин му е накърнено правото на защита, поради
факта, че началника е участвал в двете фази на реализиране на административно
наказателната му отговорност. Оспорва се извода на съда, че безспорно е
установено по делото, че автомобилът му е бил паркиран. Основното му твърдение
пред съда е, че автомобилът му е бил спрлян по смисъла на закона. Липсват и
мотиви, защо не са кредитирани показанията на свидетеля Д.М.. Като съществено
нарушение намира и факта, че съдът неправилно е приел, че органът не е обсъдил
приложението на чл.28 от ЗАНН, макар и да е приел, че такива не са налице. Това
не било негово правомощие, тъй като не е наказващ орган, а само е следвало да
провери извършването на тази преценка от Началника на РУ Казанлък. Неправилно
съдът е изградил мнението си извършено нарушение въз основа на снимките
представени от св. С., тъй като същите не са случайни доказателства. Моли съда
да постанови решение, с което да отмени решение №260070/29.10.2020 год.,
постановено по НАХД №1 по описа за 2020 год. на Районен съд Казанлък да се постанови
друго, с което да се отмени обжалваното наказателно постановление и да му се
присъдят направените по делото разноски. В съдебно заседание, подадената
касационна жалба се подкрепя и от процесуалният му представител адв. Л.Д..
Ответникът по касация – Началника РУ - Казанлък при ОД на
МВР – Стара Загора, не изпраща представител и не изразява становище по
подадената касационна жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава
заключение, че жалбата е неоснователна, а решението на Районния съд правилно и
законосъобразно.
Касационният състав на съда, след като обсъди събраните
по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание и след служебна проверка по реда на чл.218 ал.2 от АПК на решението по АНХД
№1/2020 год. на Районен съд Казанлък, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна
страна и е процесуално допустима.
Районен съд – Казанлък е потвърдил наказателно
постановление №20-0284-000185 от 04.02.2020 год. на Началника на РУ – Казанлък,
с което на Ю.Й.Ч. e наложено административно
наказание глоба в размер на 50.00 лв. на основание чл.178е от ЗДвП за нарушение
на чл.94, ал.3 от ЗДвП. От фактическа страна е прието, че на 04.01.2020 год. около
13.23 часа в гр. Казанлък до бл.15, вх.Д е паркирал в посока север-юг върху
тротоара от източната страна на ул.“Капитан Петко Войвода“ собствения си лек
автомобил „Хонда“ с рег.№***, извън разрешените за това места, определени от
администрацията или собственика на пътя.
За да потвърди наказателното постановление, Казанлъшкият
районен съд приема, че вмененото във вина на Ю.Ч. административно нарушение е
доказано по безспорен начин, при налагането на административното наказание не
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила предвидени в ЗАНН, а
установеното неправомерно поведение е подведено под приложимите
материалноправни разпоредби. За да достигне до този извод съдът е направил
подробен анализ на събраните в хода на производството доказателства. Всичко
това, го е мотивирало да постанови решение, с което да потвърди обжалваното
наказателно постановление.
Жалбата е неоснователна.
При постановяването на своето съдебно решение, въззивният
съд се е ръководил от установените по делото факти. В конкретния случай, имайки
в предвид показанията на актосъставителя, настоящия съдебен състав намира, че
вмененото във вина на Ч. административно нарушение е установено по безспорен
начин.
Съдът споделя мотивите на районният съд на основание
чл.221, ал.2 от АПК, поради което и същите не следва да бъдат преповтаряни.
В хода на развилото се съдебно производство пред Районен
съд Казанлък са събрани множество доказателства, които са логични,
последователни и се подкрепят помежду си, поради което и е безспорно
установяване на извършеното от Ч. административно нарушение. Твърденията на
жалбоподателят, че автомобилът му не е бил паркиран, а е бил спрян по смисъл на
закона, са неоснователни. На първо място в закона не е дадена легална дефиниция
на понятието спиране или спрян автомобил. Законът борави с понятието паркиран
автомобил и автомобил в престой, като легалните дефиниции са дадени съответно в
чл.93, ал.1 и ал.2 от Закона за движение по пътищата. Вероятно касаторът е имал
в предвид, че автомобилът е бил в престой, доколкото е бил спрян за
разтоварване на багаж и отговоря на легалната дефиниция в чл.93, ал.1 от ЗДвП.
Всъщност дали автомобилът е бил паркиран или в престой, е без значение в
конкретния случай, тъй като нарушената разпоредба на чл.94, ал.3 от ЗДвП,
указва дължимото поведение на водачите при осъществяването както на престой, така
и за паркиране в населено място. Съгласно тази разпоредба, за престой и
паркиране в населените места пътните превозни средства се спират възможно
най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста
на пътя, като се допуска престой и паркиране на моторни превозни средства с
допустима максимална маса до 2.5 тона върху тротоарите само на определените от
собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако
откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване
на пешеходци. Очевидно е че, в конкретния случай осъщественото паркиране или
престой на касаторът е осъществено на
тротоара – място, на което това не е разрешено. Всъщност нахождението на
автомобилът върху тротоара не е спорно по делото, доколкото се установява от
приложените снимки, както и от свидетеля Д.М.. Не на последно място, за
осъщественото нарушение са събрани и сведения от очевидеца на нарушението в
лицето на И.В.С., разпитан и като свидетел в съдебно заседание, а във връзка с
подаденото възражение срещу съставеният акт за установяване на административно
нарушение е била извършена проверка, която не е установила нещо различно от
отразеното в акта.
Неоснователно е касационното оплакване, че след като
актосъставителят е съставил акта въз основа на резолюция на началника, то
последният е участвал неправомерно в две качества – като актосъставител и като
наказващ орган. Следва да се отбележи, че разпоредбите на ЗАНН не изискват
позитивно субективно отношение от страна на актосъставителите, поради което и
същото не подлежи на съдебен контрол. Доколкото в конкретният случай не е
налице участие на едно и също лица като актосъставител и като
административнонаказващ орган, то са изпълнени формалните изисквания на ЗАНН за
законосъобразност на проведеното производство по налагане на административното
наказание. Още повече, че по повод на подаденото възражение е извършено
допълнително разследване на обстоятелствата, отразено в приложената по делото
справка на Началник група ТП Север ст. инспектор Н. П.. Процесните резолюции,
касаят извършването на проверката по подаденият сигнал, но не са част от
образуваното административно наказателно производство, доколкото същото се
образува със съставянето на АУАН. Ето защо оплакването, че е накърнено правото
на защита на касатора не се подкрепя от приложените по делото писмени
доказателства.
Неоснователно е касационното оплакване, че съдът не е
обсъдил оплакването за приложението на чл.28 от ЗАНН. Съдът е изложил мотиви
защо приема липсата на законовите предпоставки на чл.28 от ЗАНН и не е уважил
искането на Ч. за прилагането му. Липсата на мотиви от страна на наказващият
орган за неприлагането на чл.28 от ЗАНН не е съществено процесуално нарушение,
което да е самостоятелно основание за отмяната на обжалваното наказателно
постановление. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на ВКС по н.
д. № 1/2007 г., ОСНК, преценката за „маловажност на случая“ подлежи на съдебен
контрол. В неговия обхват се включва и проверката за законосъобразност на
преценката по чл. 28 ЗАНН. Когато съдът
констатира, че предпоставките на чл. 28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за
отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със
закона. В конкретния случай, съдът е преценил, че не са налице предпоставките
на чл.28, като е изложил и конкретни мотиви за това. Ето защо, съдът е
постановил решение в съответствие с приложимия материален закон и съгласно
постановеното тълкувателно решение.
Неоснователно е и касационното оплакване за кредитирането
на приложените по делото снимки и мотивирането на решението на съдът с тях.
Съдът споделя изложените мотиви, а в допълнение само следва да се посочи, че
извода за безспорно извършване на вмененото във вина на касатора административно
нарушение на съда, е подкрепен и с множество други доказателства, като
сведението на С. и неговите показания, което е трето незаинтересовано лице по
казуса. Сигнализирайки органите на МВР за възприетото от него административно
нарушение е израз на изразена гражданска позиция за нетърпимост на неспазването
на установеният от закона ред.
По тези съображения касационният състав на
Административен съд Стара Загора намира, че решение №260070/29.10.2020 год.,
постановено по НАХД №322 по описа за 2020
год. на Районен съд Казанлък, е правилно и законосъобразно и като такова следва
да бъде оставено в сила.
Водим
от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предложение
първо от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение
№260070/29.10.2020 год., постановено по НАХД №322 по описа за 2020 год. на Районен
съд Казанлък.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.