РЕШЕНИЕ
№ 2133
гр. София, 17.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20211110164257 по описа за 2021 година
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1
ГПК.
В исковата молба ищцата П. К. АЛ. твърди, че ответното дружество [ФИРМА] е
открило на нейно име партида за имот, находящ се в [АДРЕС]. Поддържа, че за
периода от 30.03.2015 г. до 19.08.2020 г. по партидата за горепосочения имот била
начислена сума в общ размер на 1274,47 лева. Твърди още, че сумата била оспорена
пред монополиста, но от страна на негови служители било заявено, че в случай, че
сумата не бъде платена, ще бъде събрана със съдебен изпълнител. Ищцата оспорва
дължимостта на процесната сума с доводи, че между нея и ответното дружество не е
налице валидно облигационно правоотношение. Отделно от предходното оспорва, че
през исковия период ответникът е доставял стоки или услуги, чиято стойност да
възлиза на процесната сума. Прави възражение за недължимост на процесната сума,
поради настъпила погасителна давност. Поддържа, че по предявен частичен иск да
сумата от 571,23 лева от сумата от общо 1274,47 лева в Софийски районен съд било
образувано гр.д.№ 12753/2021 г. В хода на посоченото производство състав на съда се
произнесъл с решение, с което уважил предявения иск и признал недължимостта на
процесната сума. Твърди, че към настоящия момент решението е влязло в законна
сила. По изложените в исковата молба доводи и съображения моли съдът да постанови
решение, с което да признае за установено спрямо ответника, че ищцата не му дължи
сумата от 703,24 лева – частично предявен иск от сумата от общо 1274,47 лева, като
процесната сума представлява останалата част от пълния размер на вземането,
1
различна от тази, за която е налице влязло в сила решение № 20188882/23.09.2021 г.,
постановено по гр.д.№ 12753/2021 г. по описа на СРС, 174-ти състав.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в
който се изразява становище за недопустимост на предявения иск, нередовност на
исковата молба, а по същество за неговата неоснователност. Изразява се становище, че
искът е предявен като частичен, без да се направи индивидуализация за коя част от
вземането се отнася. Предходното препятствало възможността за своевременно и
адекватно организиране на защита на ответното дружество, съответно пречи за
определяне течението, респ. прекъсването на давността. Оспорва се наличието на
правен интерес от иск с доводи, че ищцата предявява чужди права, тъй като не е
собственик на процесния недвижим имот. Не се оспорва липсата на валидно
облигационно правоотношение между страните, като се изразява и становище, че
ищцата не дължи процесната сума. С оглед предходното се претендират разноски с
доводи, че дружеството не е дало повод за завеждане на иска.
По наведените в писмения отговор доводи за нередовност на исковата молба и
недопустимост на предявения иск, съдът е изложил мотиви в постановеното по реда на
чл.140 ГПК определение, поради което не е необходимо да ги преповтаря.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предмет на разглеждане по делото е отрицателен установителен иск - за
установяване на несъществуването на вземането за заплащане претендирано
задължение за доставени вода и водоснабдителни и канализационни услуги. С оглед
правилата за разпределение на доказателствената тежест /чл.154, ал.1 ГПК/, при
отрицателен установителен иск, ответникът е този, който следва да докаже при
условията на пълно и главно доказване всички предпоставки на отричаното от ищеца
вземане, т.е. фактите, от които то произтича, а в случая това са обстоятелствата,
свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката
на вода и водоснабдителни и канализационни услуги, обема на доставените на ищеца
услуги през процесния период, както и че стойността им възлиза именно на спорната
сума.
Съгласно § 1, ал.1, т.2, б.„а“ от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги (обн.ДВ. бр.18/25.02.2005г.), потребители на
водоснабдителните и канализационните (В и К) услуги по чл.1, ал.1 от закона са
юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти,
за които се предоставят В и К услуги. Аналогична е разпоредбата и на чл.3, ал.1
Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и
за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.
В конкретния случай ответникът не доказа, че ищцата има качеството
2
„потребител“ на ВиК услуги на дружеството, въпреки изричните указания на съда в
постановеното по делото определение по реда на чл.140 ГПК, че доказването на това
обстоятелство е в негова тежест.
С оглед предходното, при липса на доказателства, че през исковия период
ищецът притежава качеството „потребител“ на ВиК услуги, искът следва да бъде
уважен само на това основание, без да се обсъждат наведените доводи за погасяване по
давност.
Предвид гореизложеното, предявения иск е основателен и следва да бъде
уважен.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищцата следва
да бъдат присъдени направените от нея разноски по делото. Видно от представения по
делото списък на разноските по чл.80 ГПК и доказателствата по делото е, че ищцата е
направила разноски в размер на 50,00 – дължима и внесена държавна такса.
Заплатената и претендирана от ищцата такса за банков превод нямат характер на
разноски по смисъла на чл.78, ал.1 ГПК, тъй като това са разходи направени във връзка
с предоставени услуги от трети лица. С оглед предходното, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищцата само сумата от 50,00 лева.
Видно от договора за правна защита и съдействие, сключен между ищцата и
процесуалния й представител е, че същите са се договорили, че процесуалното
представителство е безплатно – чл.38, ал.1, т.2 ЗА. Видно от списъка на разноските по
чл.80 ГПК е, че адв.К.Б. претендира адвокатско възнаграждение в размер на 360,00
лева. Следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл.38, ал.2 ГПК
определяне размера на адвокатското възнаграждение е в правомощията на съда. С
оглед предходното и съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения съдът определя възнаграждение на
процесуалния представител на ищцата в минимален размер от 300,00 лева, тъй като
делото не се отличава с фактическа и правна сложност и е приключило в едно открито
съдебно заседание.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от П. К. АЛ., ЕГН **********
срещу [ФИРМА], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [АДРЕС],
отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, че ищцата не
дължи на ответника сумата от 703,24 лева – частично предявен иск от сумата от общо
1274,47 лева, представляваща останалата част от пълния размер на вземането, различна
3
от тази, за която е налице влязло в сила решение № 20188882/23.09.2021 г.,
постановено по гр.д.№ 12753/2021 г. по описа на СРС, 174-ти състав.
ОСЪЖДА [ФИРМА], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление:
[АДРЕС] да заплати на П. К. АЛ., ЕГН **********, на основание чл.78, ал.1 ГПК,
сумата от 50,00 лева, представляваща разноски по производството за платена държавна
такса.
ОСЪЖДА [ФИРМА], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление:
[АДРЕС] да заплати на адвокат К.И. Б., ЕГН **********, основание чл.38, ал.2, вр.ал.1,
т.2 ЗА, сумата в размер на 300,00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение по
производството за оказана безплатно адвокатска помощ и съдействие на ищцата.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4