Р Е
Ш
Е
Н
И
Е
№ 174
гр.ВРАЦА,11.06.2018
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд,Гражданско отделение,в публичното заседание на 02
март 2018 год. в състав:
Председател: МИРОСЛАВ
ДОСОВ
Членове:
ПЕНКА П.
мл.с. СВЕТОЗАР ГЕОРГИЕВ
при секретаря Веселка Николова ,като разгледа
докладваното от
съдия Досов въззивно гражданско дело №652/2017 год. по описа за
2017 год.,за да се
произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по две жалби против решение №414/31.07.2017
г. по гр.дело №3430/ 2016 год. по описа на РС-Враца.
Първата жалба е
подадена от ищеца в първоинстанционното производство Б.В.Д. *** и с нея се
атакува решение №414/ 31.07.2017 год. В ЧАСТТА,с която съдът е отхвърлил предявените пред него субективно съединени
искове с правно основание чл.55,ал.1,пр.3 ЗЗД против ответниците В.Б.К. и Ц.Г.К.,***,за заплащане на сумата от общо
23707.69 лева-13710.00 лева от В.К. и 9997.69 лева от Ц.К.,претендирани като
получени на отпаднало основание-оттеглена поръчка за закупуване на МПС.
Жалбоподателят поддържа,че решението е неправилно в тази
си част,като постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати
процесуални нарушения,и необосновано,тъй като изводите на първоинстанционния
съд не кореспонтидират със събраните по делото доказателства.Жалбоподателят
сочи,че по делото е установено по безспорен начин,че той-ищецът,е предал на
ответниците В.К. и Ц.К. посочените в исковата молба суми,както и
основанието за извършените преводи,а
ответниците от своя страна не са доказали,че са ги предали на другия ответник Б.К..А
след като това е така,то именно ответниците В.К. и Ц.К. дължат на ищеца връщане
на получените суми.
При тези си съображения въззивникът Б.В.Д. иска решение
№414/31.07.2017 г. по гр.дело №3430/2016
год. на РС-Враца да бъде отменено в обжалваната от него част и вместо него
постановено друго,с което исковете му против ответниците В.Б.К. и Ц.Г.К. бъдат уважени изцяло.
Въззивната жалба не съдържа искания по
доказателства.Претендират се разноски и за двете съдебни инстанции.
В срока по чл.263,ал.1 ГПК ответниците В.Б.К.
и Ц.Г.К. не са депозирали отговори по въззивната жалба на Б.В.Д..Становище
за нейната неоснователност е изразила В.Б.К. *** открито съдебно заседание чрез
своя пълномощник.
С втората въззивна жалба се атакува решение
№414/31.07.2017 год. В ЧАСТТА,с която съдът е уважил предявения пред
него евентуален иск с правно основание чл.55,ал.1,пр.3 ЗЗД,като е осъдил
ответника по този иск Б.В.К. *** да заплати на ищеца Б.В.Д. сумата от 23707.69
лева, получена на отпаднало основание,ведно със законна лихва от 12.08.2016
год. до окончателното изплащане на главницата.
Втората жалба е подадена от адв.Г.П.З. ***-особен
представител на ответника Б.К.,назначена при
условията на чл.47,ал.6 ГПК.Адв.З.
поддържа,че този иск е изцяло неоснователен и недоказан,а решението на съда е
мотивирано с показанията на свидетели,които са допуснати до разпит в нарушение
на забраната на чл.164,ал.1,т.1 и т.3 от ГПК.Отделно от това,ищецът не е
доказал основанието за предаване на сумите,както и за закупуването на кои
автомобили са били предназначени.
Адв.З. иска
решение №414/31.07.2017 г. по гр.дело
№3430/2016 год. на РС-Враца да бъде отменено в обжалваната от нея част и вместо
него постановено друго,с което искът против ответника Б.В.К. бъде
отхвърлен.Претендира разноски за въззивната инстанция.
В срока по
чл.263,ал.1 ГПК ответникът по тази жалба и ищец в първоинстанционното
производство Б.В.Д. е депозирал отговор,в който мотивира становище за нейната
основателност,като излага своите подробни доводи.
С
определението си по чл.267 ГПК съдът е счели въззивните жалби за редовни и
допустими и ги е приел за разглеждане.С това определение №116/20.02.2018 год.
съдът се е произнесъл и по доказателствените искания на въззивниците,като мотивирано
ги е отхвърлил.
При констатираната допустимост на жалбите,съгласно чл.269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението,а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания.
Първоинстанционното
съдебно решение е валидно и допустимо,постановено в съответствие с основанието и
петитума на искането за съдебна защита,предявено с исковата молба на ищеца.
След анализ
на събраните пред РС-Враца доказателства,поотделно и в пълнота,във връзка с
доводите,съображенията и възраженията на страните,настоящият състав приема за
установено от фактическа страна следното:
Гражданско
дело №3430/2016 год. по описа на РС-Враца е образувано по искова молба на Б.В.Д.,с
която ищецът е предявил против В.Б.К. и Ц.Г.К.,***,субективно съединени искове с
правно основание чл.55,ал.,1,пр.3 ЗЗД и
с обща цена 23707.69 лева, като е поискал В.К. да му заплати 13710.00 лева,а Ц.К.
да му заплати 9997.69 лева.Със същата искова молба той е предявил и евентуален
иск против
Б.В.К. *** за
заплащане на сумата 23707.69 лева на същото правно основание.
Според изложеното в исковата
молба,ищецът Б.Д. и ответникът Б.К. имали дългогодишни търговски
взаимоотношения,като К. от името и за сметка на Д. организирал закупуването на
поръчани от ищеца автомобили от Република Италия и доставката им до
Република България.Ищецът харесвал в интернет обявени за продажба в Република
Италия автомобили,възлагал на ответника К. да провери техническото им състояние
и документация,и ако всичко е наред да
организира закупуването им от името и за сметка на ищеца и транспортирането им
до Република България.Ищецът изпращал на ответника капаро (част от сумата),а
по-късно и остатъка от продажната цена,като по искане на К. сумите били
превеждани по банкови сметки на В.К. (дъщеря на Б.К.) и на Ц.К. (майка на Б.К.)
или били предавани в брой на И.И.-шофьор на автовоза,с който закупените
автомобили били доставяни в България,с указание да бъдат предадени на К..
През месец
октомври 2015 год. ищецът харесал и съответно поискал от ответника К. да му
съдейства за закупуването на лек автомобил БМВ Х3,рег.№DB ***
LP с обявена цена от 5600.00 евро.По указания на ответника
на 02.10.2015 год. превел по сметка на Ц.К. сума в размер на 5 875.50 лв. (левовата
равностойност на 3000.00 евро по курса
на ”Уникредит Булбанк”АД към деня на превода),представляваща капаро за
закупуването на автомобила.На 12.10.2015 год. превел отново по сметка на Ц.К. и
остатъка от 5 092.10 лв.(левовата равностойност на 2600.00 евро).
Автомобилът
не бил закупен,като повече от 2 месеца ответникът К. посочвал различни пречки
за финализиране на поръчката и едва в края на месец януари 2016 год. го
уведомил,че автомобилът бил откраднат.Съответно,ищецът отказал поръчката и
възложил на ответника да му предложи друг автомобил,но реални оферти не били
направени.
В началото
на месец ноември 2015 год. ищецът харесал лек автомобил БМВ 530Д,рег. №DL
*** YG с обявена цена 6800.00 евро.По указания на ответника на
04.11.2015 год. превел по сметка на В.К. сума в размер на 7834.00 лв. (левовата
равностойност на 4000.00 евро по курса на ”Уникредит Булбанк”АД към деня на
превода),представляваща капаро.На 11.12.2015 год. превел отново по сметка на В.К.
5876.00 лв. (левовата равностойност на остатъка от 2800.00 евро и на разноски
по сделката от 200 евро).
Няколко
месеца ответникът К. го уверявал,че проверява автомобила и урежда документите и
транспорта и едва в началото на месец март 2016 год. го уведомил,че поради
данъчни задължения на собственика автомобилът не може да бъде закупен.Ищецът
уведомил ответника,че отказва поръчката и иска да му върне парите.
Междувременно
на 17.12.2015 год. по банковата сметка на Ц.К. ищецът бил заплатил и 5875.50
лв. (равностойността на 3000.00 евро) капаро за лек автомобил Фолксваген Туарег,рег.№CD
*** YD с обявена цена 4300.00 евро.Поръчката била оттеглена в
началото на 2016 год.,тъй като собственикът отказал продажбата.С ответника били
постигнали уговорка сумата да бъде възстановена или на ищеца да му бъдат
предложени други оферти,но реални оферти не били направени.
Към началото
на 2016 год. ищецът бил превел по сметка на Ц. и В.К. общо над 30000.00 лева за закупуване на описаните
по-горе три автомобила, като смятал,че парите са предадени на Б.К..
Но в период
от близо два месеца К. нито му предлагал реални оферти за закупуване на
автомобили,нито му връщал заплатените суми.Затова на 17.03.2016 год. ищецът
уведомил ответника К.,че отказва поръчките,че не желае да обсъжда повече
нереални оферти и иска преведените 30562.10 лв.(16843.00 лв.,превени по сметка
на Ц.К.,и 13710.00 лв.,преведени по
сметка на В.К.) да му бъдат върнати.В
края на месец март 2016 год. поискал връщането на сумите и от двете ответници.
В периода м.април-м.май
2016 год. ответникът К. на две вноски му възстановил общо 3500.00 евро с левова
равностойност от 6845.41 лв.,с които
ищецът приема,че е погасил задължението да върне преведените по сметка на
ответницата Ц.К. на 02.10.2015 год. 3000.00 евро изцяло,а преведените на 12.10.2015 год. 2600.00 евро
частично-със сумата 500.00 евро.
Впоследствие
след многократни покани ответникът К. заявил,че нямал други задължения към
ищеца.Което навело ищеца на мисълта,че Ц.
и В.К. не са изпълнили задълженията си да предадат на Б.К. пълния размер на
получените по техните банкови сметки суми.Ако обаче те са предали сумите, то
връщането им ще дължи ответникът Б.К. като получени на отпаднало
основание-оттеглени поръчки
При тези си
твърдения и доводи ищецът е поискал ответницата Ц.К. да бъде осъдена да му
заплати сумата от 9997.69 лева( като разлика между преведените по нейна сметка
16843.00 лв. и погасените от Б.К. 6845.41 лв),а В.К. да бъде осъдена да му
заплати сумата от 13710.00 лв.,като получени на отпаднало основание-оттеглена
поръчка за закупуване на трите автомобила.
В условията на евентуалност е поискал
ответникът Б.К. да бъде осъден да му заплати сумата от общо 23707.69 лева
(9997.69 лева + 13710.00 лв.,),като получено на отпаднало основание -оттеглена
поръчка.
В срока по
чл.131 ГПК отговор е депозирала само ответницата В.К.. Тя е заявила,че Б.К. е неин
баща,а Ц.К. е нейна баба. Не е оспорила твърдението на ищеца,че между него и
ответника К. са съществували описаните в исковата молба дългогодишни търговски
отношения.Признала е също,че необходимите за сделките средства са превеждани по
нейна и на баба й Ц.Г. банкови сметки.Посочила е обаче,че е предавала
постъпилите по нейна сметка суми на своя баща,като от него знае,че той редовно
е закупувал и изпращал на ищеца поръчаните от последния автомобили.Отново от
баща си знае,че той няма неуредени сметки с ищеца във връзка с договореното
между тях за покупката на автомобили от Италия.В проведено на 30.03.2017 год.
открито с.з. чрез соя пълномощник е уточнила,че е получила сумите, но не знае
дали са били за автомобили.
Ответницата Ц.К.,редовно
призовавана,не е депозирала отговор,не се е явявала в насрочените открити
съдебни заседания и не е ангажирала представител.
Ответникът Б.К.
не е намерен на установените по делото адреси и е представляван от особен
представител в лицето на адв.Г.З. ***. Същата е депозирала отговор,с който е
оспорила изцяло евентуалния иск,като е заявила,че по делото няма доказателства
за съществуването на търговски отношения между нейния подзащитен и ищеца.
По делото са
събрани писмени доказателства,като са приети представените от ищеца извлечения
от сметка за периодите 01.10 - 31.10.2015 год. и 01.11.-31.12.2015 год. и
платежни нареждания от 11.12.2015 год. и от 17.12.2015 год .От тези
неоспорени документи се установява,че:
1)На
02.10.2015 год. ищецът е превел от своя сметка в ”Уникредит Булбанк” по сметка
на ответницата Ц.К. в същата банка сумата от 5875.50 лв.,с основание за превода
”покупка на автомобил”;
2)На
12.10.2015 год. ищецът е превел от своя сметка в ”Уникредит Булбанк” по сметка
на ответницата Ц.К. в същата банка сумата от 5092.10 лв.,с основание за превода
”покупка на автомобил”.
3)На
04.11.2015 год. ищецът е превел от своя сметка в ”Уникредит Булбанк” по сметка
на ответницата В.К. в същата банка сумата от 7834.00 лв.,с основание за превода
”покупка на автомобил”.
4)На
11.12.2015 год. ищецът е превел от своя сметка в ”Уникредит Булбанк” по сметка
на ответницата В.К. в същата банка сумата от 3000.26 евро (левова равностойност
5876.00 лв.),с основание за превода ”захранване на сметка;покупка на автомобил”;
5)На
17.12.2015 год. ищецът е превел от своя сметка в ”Уникредит Булбанк” по сметка
на ответницата Ц.К. в същата банка сумата от 3000.00 евро (левова равностойност
5875.50 лв.),с основание ”покупка на автомобил”.
Ищецът е
представил и снимки на описаните в исковата молба автомобили-БМВ Х3 с
регистрационен номер DB461LP,БМВ 530Д с рег.№DL477YG и Фолкваген Туарег с рег.№CD811YD.
Събрани са и
гласни доказателства,като по искане на ищеца са разпитани свидетелите И.В.И. от гр.София и П.Ц.И. от гр. Враца,а по искане на ответницата В.К. е разпитан И.Ч.И. от
гр.София.
И.В.И. е
заявил,че през месец октомври 2015 год. разговарял
с ищеца,негов съученик и приятел,който има автокъща
в гр.София.Поискал да му намери
СУВ на цена до 12000.00
лв. или 6000.00 евро и Б. му предложил БМВ Х3.На телефона си му показал снимки на автомобила в Италия,които видимо не били от сайт за продажба на автомобили.Ищецът му разказал,че има отношения с човек на име Б. ***,който се занимава с това – обикалял в Италия и търсел подходящи автомобили.Този човек бил намерил автомобила,който бил черен с тъмнобежов салон. Ищецът обявил цена
на автомобила от 5600.00 евро и разходи за транспорт 700 лв. и свидетелят поръчал колата.Не е давал капаро.Минало
време,свидетелят се интересувал, ищецът отговарял уклончиво-не зависело от него,от
Италия го бавели.В един от разговорите ищецът му казал,че е
изпратил
пари за автомобила.Последният
им разговор бил в началото на 2016 год.,като свидетелят
се надявал колата да пристигне преди
рождения му ден на 22 януари.До
края на 2015 год. ищецът
многократно му предлагал други коли,но не СУВ-ове,освен джип БМВ Х5,сив на цвят. Отново показал снимки
от Италия.Свидетелят останал с впечатлението,че само Б. търсел коли
на ищеца,вкл. че той предложил и джипа.Имало
предложение и за дизелово БМВ 530,също сиво на
цвят.Предлаганите коли били на цени около 6 000
евро.
П.Ц.И. е заявил,че
познава страните по делото.С
ищеца били приятели,бил карал и свои автомобили в неговата автокъща.От ответника Б. пък бил купувал
автомобили.С В. се познавал чрез баща й Б.,който искал парите за
автомобилите,купувани от него,да се превеждат
по сметка на дъщеря му или да й се дават
лично.Свидетелят веднъж превеждал по сметка,два пъти давал лично. Разписки не бил искал,договори не били
съставяни.Ответникът Б. изпращал оферти за коли на имейли и после по вайбър.Изпращал снимки и характеристики. Имейлите били
за 40-50 адреса на хора от цялата страна.Който
пръв проявявал интерес, му се обаждал и се договаряли как да се изпратят парите и как ще
дойде колата. Офертите
били предимно от Италия.Свидетелят бил в Италия при Б. и знаел как процедира.Обикалял автокъщи и сервизи и снимал коли.Също и от автокъщите и сервизите му се обаждали.Гледал само за коли,не и за части,джанти и гуми.В някои
случаи колите трябвало само да се капарират,в други-да се платят изцяло.При
всяко положение,остатъкът се плащал преди изпращането на колата.Ответникът Б.
определял какви суми да се изпращат.Само превозът се плащал в България на
шофьора. Колите от ответника винаги карал шофьор на име И..По него пари не били
пращани. Свидетелят знаел,че ответникът работел и с ищеца.Личало си вкл. от
имейлите.Ставало въпрос за много време и за много коли.Знаел и че ищецът бил купил
от ответника БМВ 530 дизел автоматик,БМВ Х3 и
Фолксваген Туарег бензин.За една от колите-БМВ
530,научил
от самия ответник,защото също имал интерес към нея.Той му казал,че ищецът бил купил
колите.Тогава говорил с ищеца за колата.Държал връзка и с шофьора, който все казвал,че не успявал да я докара.Разбрал,че и трите коли не били
докарани. Били платени,защото иначе ответникът нямало да каже,че били
продадени.Знаел и че
ищецът си е искал
парите и че не ги е получил.Ответникът обещавал
да ги върне,но не ги връщал,постоянно измислял оправдания (знаел го и от ищеца,и от шофьора).Знаел и за
други
случаи,при които ответникът
не връщал пари.От познати в Италия чул,че ответникът започнал да губи
много на хазарт и така започнали проблемите с клиентите му.В последната 1.5 - 2
год. загубил почти всичките.
И.Ч.И. е
заявил,че познава и ищеца Б.Д.,и ответника Б.К..И двамата се занимавали с покупко-продажба
на автомобили. Свидетелят е шофьор във фирма.Превозвал автомобили от ответника за ищеца.Те се обаждали и поръчвали
превоз.Последно бил карал Рено
Сценик през 2016 год.Случвало се няколко пъти да носи пари от ищеца на
ответника,както и да връща (пролетта на 2016 год.). Нямал
спомени за точните суми.Не знаел уговорките им.В течение на
3 - 4 год. им превозил много коли,не си спомнял всички,включително
дали имало БМВ и Фолксваген Туарег.На ищеца докарвал коли и от други хора.Имало случаи да пропаднат сделките и да връща суми на
ищеца.По колите имало и части,и гуми.Ответникът ги товарел,но не знаел
уговорките им.С носените пари били плащани коли,но не знаел дали били доплащане
за текуща или капаро за следваща.Чувал оплаквания и от двете страни,че си дължат пари,включително ищецът имал претенции,че някои коли
пристигали в по-лошо състояние, отколкото ответникът ги описвал.Ответникът
намирал колите и обявявал цена,в която била и печалбата му.За ищеца возил
коли чрез три фирми,най-често чрез ББМ Транс -
гр.Перник.Фактури не били издавани,след курс ЧМР се изхвърляла. Превозите
заплащал ищецът.Ответникът търсел коли и за други (клиенти).
Във връзка с
показанията на последния свидетел,на основание чл.192 от ГПК съдът задължил
”ББМ-ТРАНС”ЕООД,ЕИК202527544,със седалище и адрес на управление гр.Перник ул.****,да
представи копия от CMR товарителници
за извършени доставки на автомобили от Република Италия с получател Б.В.Д. с
ЕГН********** и/или ”Ауто Юниън”ЕООД,ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление гр.София,ул.****,както и фактурите за извършените транспортни
услуги,съобразно CMR товарителниците,за
периода 01.01.2016 год. -30.04.2016 год..От дружеството е постъпило
уведомително писмо,че в този период не са били извършвани доставки на
автомобили и издавани CMR товарителници.
При тези доказателства
РС-Враца постановил обжалваното решение №414/ 31.07.2017 год.,с което отхвърлил
исковете против ответниците В.Б.К. и Ц.Г.К.
и уважил изцяло евентуални иск против ответника Б.В.К..
За да
постанови този резултат,първоинстанционният съд е кредитирал свидетелските
показания,приемайки ги за допустими и относими,като е приел,че от тях се
установяват правоотношения между ищеца и
ответника К. по договори за поръчка,включително и за закупуването на описаните
в исковата молба три автомобила. Ищецът е изпълнил задължението си да осигури
необходимите за закупуването им суми,превеждайки ги по указание на ответника К.
по банковите сметки на неговите дъщеря и майка-ответниците В.К. и Ц.К..От своя
страна ответникът К. не е изпълнил насрещното си задължение да закупи и достави
автомобилите,не е върнал и получените суми,включително след поискване. Задължението
за връщане е именно негово,тъй като уговорките са били между него и ищеца,а не
между ищеца и ответниците В. и Ц. К..Последните не дължат връщане,независимо
дали са предали сумите на ответника К.,тъй като рискът от непредаването е за К..
При така
възприетата фактическа обстановка настоящият съдебен състав прави следните
правни изводи:
Обжалваното
решение №414/ 31.07.2017 год. е правилно и обосновано и следва да бъде
потвърдено.
Изложените в това решение фактически констатации и правни изводи се споделят изцяло от настоящия
съдебен състав,поради което и на основание чл. 272 ГПК въззивният съд препраща
към мотивите, изложени в обжалвания съдебен акт и се солидаризира с тях, без
необходимостта да преповтаря същите.
В
допълнение към изложените от районния съд мотиви и в отговор на наведените във
въззивните жалби оплаквания и доводи,настоящият съдебен състав допълва от
правна страна следното:
И по двете жалби:
От
всички събрани доказателства по безспорен начин се установява,че ищецът е с
постоянно местожителство в Република България и по занятие се занимава с
търговия с автомобили,втора употреба-като физическо лице или чрез ”Ауто Юниън”ЕООД-гр. София,ЕИК ****,на което е едноличен
собственик и управител (справка в Търговски регистър).Ответникът Б.К.,макар и с
постоянен и настоящ адрес в Република България,трайно се е установил в
Република Италия,където издирва подходящи автомобили и ги предлага на клиенти в
България,като обявява цена,в която е включена и печалбата му.При интерес той
поема ангажимента да закупи конкретния автомобил от името и за сметка на
клиента и да осигури транспортирането му с автовоз до България.
Осъществявайки тези дейности,ищецът
Д. и ответникът К. установили трайни многогодишни неформални отношения,като за всеки автомобил била давана отделна поръчка и
заплащана отделна цена,в която била включена и печалбата на ответника К..Така
ответникът К. предложил,а ищецът Д. поръчал описаните в исковата три автомобила.Д.
осигурил средствата за закупуване на автомобилите,превеждайки по указание на
ответника К. необходимите суми по
банковите сметки на В.К. и Ц.К.-негови дъщеря и майка.С това ищецът Д.
е изпълнил своите задължения,а за ответника К. са възникнали насрещните
задължения да закупи от името и за сметка на Д. и да достави до Република
България трите автомобила,които той не е изпълнил.
Гореизложеното
ясно сочи на възникнали облигационни правоотношения между ответника Б.К. и
ищеца Б.Д. по три отделни договора за поръчка за трите автомобила.Договорът за
поръчка е неформален и писмената форма не е изискване за действителност,като
цената му не се определя от размера на средствата, осигурени от доверителя за
изпълнение на поръчката,а от размера на възнаграждението, което довереникът
следва да получи.
По жалбата на ищеца Б.В.Д.:
Безспорно е,че описаните в исковата молба суми са преведени по банковите
сметки на ответниците В.К. и Ц.К..Но е
безспорно също,че ищецът е превел сумите по техните сметки по указание на
ответника Б.К., като същевременно ищецът не твърди,че В. и Ц. К. се занимават с покупко-продажба на
автомобили,каквото е посоченото в платените нареждания основание за плащане.
Както бе посочено и по-горе,ищецът и ответникът К. са били в договорни
отношения по три договора за поръчка,като до развалянето им ищецът е имал
качеството на длъжник по смисъла на чл.75,ал.1 ЗЗД,който е имал задължението да осигури средствата за закупуването на
автомобилите,ответникът Б.К. е имал качеството на кредитор,а В. и Ц. К. са
имали качеството на овластени от кредитора лица,който факт по делото не е
спорен.Ищецът Д. не е платил на тях,а
чрез тях е изпълнил задължението си към ответника К..Затова след развалянето на
договорите за поръчка той има вземане за платеното спрямо К.,а не спрямо
овластените лица.Те не са получили от
ищеца нищо за себе си,съответно не дължат и връщане.Ако те не са изпълнили
задължението си и не са предали полученото на ответника К.,именно той и в
съответствие с чл.75,ал.2,пр.2-ро ЗЗД има право да иска плащане,но не и ищецът Д..
Извън гореизложеното,по делото има и достатъчно доказателства,че те са
изпълнили задължението си и са предали сумите на своя баща и син Б.К.,а именно
показанията на свидетеля П.И..Той познава както ищеца,така и ответника Б.К. и е
заявил,че знае от К.,че трите автомобила са били платени от ищеца Д.,т.е.
преведените по сметка на В. и Ц. К. суми са достигнали адресата си.
При тези си съображения съставът на Окръжен съд-Враца намира,че исковете
против В. и Ц. К. са неоснователни и недоказани,който извод обуславя и извод за неоснователност на въззивната
жалба на Б.Д..
По жалбата на ответника Б.В.К.,подадена чрез особения му представител адв.Г.З.
***:
Основният довод на адвокат З. е,че решението е постановено при нарушение на
забраната на чл.164,ал.1,т.1 и т.3 ГПК,като правните изводи на съда са
основание именно на недопустимите свидетелски показания.Този довод не може да
бъде споделен,тъй като договорът за поръчка е неформален и писмената форма не е
условие за неговата действителност,а както бе посочено и по-горе,стойността на
договора за поръчка се определя от размера на възнаграждението на довереника,а
не от размера на средствата за изпълнение на поръчката.В този
смисъл,свидетелските показания са както допустими,така и относими,както е
отбелязал и първонистанционния съд.Договорките между ищеца и ответника К. са
установени именно от показанията на свидетелите, а предаването на сумите е
установено както с представените по делото платежни нареждания и банкови извлечения,така и с признанието на
ответницата В.К.,че сумите са преведени по нейна и на баба й Ц.К. банкови
сметки и са били предназначени за нейния баща.Тази ответница не е опровергала
твърдението на ищеца,че баща й се занимава именно с описаната в исковата молба дейност,което
е доказано и чрез свидетелските показания.
Вторият довод на адвокат З. е,че ищецът не е доказал,че преведените суми са
били именно за описаните в исковата молба автомобили.И третият е,че сумите са
използвани за закупуване на други автомобили,които са доставени на ищеца.
Тези доводи влизат в противоречие с позицията й пред първоинстанционния
съд,че ищецът и нейният подзащитен не са имали никакви договорни правоотношения
и Б.К. не е получавал никакви суми от ищеца
Същественото
обаче е друго.
Предмет на евентуални
иск е връщане на сумата от 23707.69
лева,платена от ищеца Б.Д. по три
договора за поръчка,развалени едностранно поради неизпълнение на задълженията
от страна на довереника - ответника Б.К.. Правната квалификация на така
предявения иск е именно чл.55,ал.1,пр.3
от ЗЗД,тъй като се твърди,че към момента на получаване на престациите от
ответника съществува основание,което впоследствие е отпаднало с обратна
сила,поради разваляне на договорите от ищеца.
При този иск в
тежест на ищеца е да докаже факта на валидно възникнало облигационно отношение
и извършено плащане по същото,а в тежест на ответника е да установи,че е налице
основание за задържане на полученото плащане,т.е. или че той е изпълнил своя
насрещна престация по съществуващата договорна
връзка,които факти изключват правото на ищеца да развали едностранно
договора и да получи връщане на даденото,или че в действителност основанието за плащане е друго и се е осъществило.
В конкретния
случай ищецът е посочил основанието и е доказал плащането,а ответникът по
никакъв начин не е доказал твърденията си.
При тези си съображения съставът на Окръжен съд-Враца намира,че евентуалният
иск против Б.К. е основателен и доказан,който извод обуславя и извод за неоснователност на подадената от
особения му представител въззивна жалба.
При този изход на спора право на разноски имат въззиваемите В.К. и Ц.К.,които
обаче не са представили доказателства за направени такива и не са направили
искане за присъждане им.
Право на разноски има и въззивникът-ищец
Б.Д. - за заплатеното възнаграждение за особен представител на
въззивника - ответник Б.К. в размер на 1241.23 лева и за половината от заплатените
1000.00 лева адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция,а именнно 500.00
лева. Дължимо е половината от адвокатското възнаграждение,тъй като договорът за
правна защита е представен в проведеното по делото открито с.з.,от което
следва,че хонорарът е договорен и заплатен както за защита и процесуално
представителство по въззивната жалба на Д.,така и за защита по въззивната жалба
на Б.К..Разноски за държавна такса не следва да бъдат присъждани,тъй като
въззивната жалба на Д. е неоснователна.Не следва да се присъждат и
претендираните пътни разноски,тъй като тази претенция не е обоснована.
На въззивника-ответник Б.К. деловодни разноски не се следват.Той следва да
бъде осъден да заплати по сметка на Окръжен съд-Враца дължимата държавна такса
за въззивно обжалване от 474.15 лева - 2%
от 23707.69 лева,която не е внесена от особения представител
при подаване на въззивната жалба.
При тези си
съображения Окръжен съд-Враца
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло решение №414/31.07.2017 год.,постановено
по гр.дело №3430/ 2016 год. по описа на Районен съд-Враца.
ОСЪЖДА Б.В.К., ЕГН **********,*** (с
постоянен и настоящ адрес ***) да заплати на Б.В.Д.,ЕГН **********,***
направените във въззивното производство съдебно-деловодни разноски от общо 1741.23 лева.
ОСЪЖДА Б.В.К.,ЕГН **********,*** (с постоянен и настоящ
адрес ***) да заплати по сметка на Окръжен съд-Враца държавна такса от 474.15
лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.