РЕШЕНИЕ
№ 1658
гр. Пловдив, 16.10.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXІХ състав, в открито заседание
на двадесети октомври, през две хиляди и двадесет и първата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Методиева
при секретаря
Полина Цветкова,
като
разгледа докладваното от съдията административно дело № 936 по описа на
съда за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.118, ал.3 от КСО, във връзка с чл.145 и следв. от АПК.
Образувано е по жалба на Б.З.И. с
ЕГН ********** ***, против Решение № 2153-15-94 от 23.03.2021 г. на Директора
на ТП на НОИ - Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата на Б.И. против
срещу Разпореждане № **********/Протокол № 2139-15-2 от 12.02.2021 г. на
Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив, с което на
основание чл.99, ал.1 от КСО е отказано изменението на личната пенсия за
осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя.
Жалбоподателят в жалбата си до
съда, както и в съдебно заседание чрез пълномощника си адв.Б., и в представено
по делото писмено становище по същество, моли за отмяна на решението, като
излага съображения относно неяснота на проведеното пред пенсионния орган
производство, както и на мотивите на оспореното решение и потвърденото с него
разпореждане, включително липса на волеизявление във връзка с основанието за
отказ от изменение на пенсията по чл.99 от КСО, неуведомяването му за
производството, излагане на мотиви от пенсионните органи за недобросъвестност
на жалбоподателя с различно съдържание от тези по предходно разпореждане от
15.05.2014 г. Сочи се, че изводите на пенсионните органи относно установено
оригинално пенсионно досие на жалбоподателя са неверни и недоказани, като
произнасянето им е направено в нарушение на административните правила и без
извършено изследване на авторството на заявлението за пенсиониране. Претендират
се направените по делото разноски.
Ответната по жалбата страна
Директор на ТП на НОИ – Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсулт М.,
оспорва жалбата, като моли обжалваното решение да се потвърди като правилно и
законосъобразно, постановено при изяснена фактическа обстановка. В писмено
становище по същество се излага хронологията на административното производство
и конкретни съображения в подкрепа на така направеното искане за отхвърляне на
жалбата. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение по
размера на адвокатския хонорар.
Окръжна прокуратура - Пловдив,
надлежно уведомена за възможността да встъпи в производството, не е изпратила
представител в съдебно заседание и не е взела становище по жалбата.
Жалбата е подадена от лице, което е адресат на оспорения акт и доколкото е
налице отхвърляне на негова предходна жалба, то е налице принципно правен интерес от обжалването на
процесното решение, с което на практика в една или друга степен се интервенира
в правната сфера на жалбоподателя. Жалбата е депозирана и в законоустановения
срок с оглед датата на връчване на оспореното решение, видно от приложеното по
делото копие от известие за доставяне, както и срещу акт, който подлежи на
съдебно обжалване. Предвид това и жалбата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество съдът
намира жалбата за основателна.
От фактическа страна, от
събраните по делото писмени доказателства се установява следното:
Въз основа на заявление /молба/
за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст от дата 03.10.2000 г. от
името на жалбоподателя И., но непопълнено от него и вероятно неподписано от
него, което заявление било прието на същата дата в ТП на НОИ Пловдив и по което
били описани като приложени документи за трудов стаж, включително и такива със
сочени осигурители, при които жалбоподателят в действителност не бил полагал
труд, с Разпореждане № 31/ПРN01101/10.10.2000 г. на жалбоподателя И. била
отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на §
4, ал. 1 от ПЗР на КСО, считано от 03.10.2000 г. при осигурителен стаж от II
категория 22 г. 02 м. 19 дни, осигурителен стаж от III категория - 18 г. 00 м.
09 дни и общ осигурителен стаж към III категория по чл.104 от КСО - 45 г. 09 м.
18 дни. Във връзка с преглед на пенсионните
досиета през 2013 г. и установена липса на оригиналното пенсионно досие на Б.И.
в архива на отдел „Пенсии“ в ТП
на НОИ- Пловдив, била преценена необходимост от установяване
на правомерността на отпуснатата на И.
пенсия за ОСВ, като в резултат от извършените проверки и събрани
допълнително доказателсства се достигнало до издаването на Разпореждане №**********/Протокол
652/15.05.2014 г., на Ръководител на „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ
Пловдив, с което на основание чл.99, ал.1, т.5 от КСО /в тогавашната редакция
на разпоредбата/ било отменено разпореждането за отпускане на пенсия от
10.10.2000 г. и всички последващи го и на основание чл.68, ал.4 от КСО на И.
била отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, но от 24.07.2005 г. пожизнено
със зачетен осигурителен стаж само от трета категория. В разпореждането било
посочено, че отмяната на предходното такова за отпускане на пенсия се налага,
предвид установеното, че жалбоподателят има установен осигурителен стаж само от
трета категория и поради това и изобщо не е имал право на пенсия по параграф 4,
ал.1 от ПЗР на КСО, изискващ като условие наличието на 15 години осигурителен
стаж от втора категория труд. Поради това и в разпореждането като основание за
отмяна на влязлото в сила такова за отпускане на пенсията и съответно всички
последващи го било посочено това по съответната редакция на закона чл.99, ал.1,
т.5 от КСО към момента на произнасяне на разпореждането, а именно отмяна поради
неправилно отпускане на пенсията. Въпросното разпореждане от 15.05.2014 г. било
последвано от Разпореждане № **********/Протокол Ра-305/20.05.2014 г., с което
на основание чл.98, ал.2, вр. с чл.114, ал.1 от КСО било разпоредено
жалбоподателят И. да възстанови неправилно изплатена сума за лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст за периода от 01.01.2004 г. до 31.05.2014 г., ведно с лихви,
като задължението за предходния период от първоначалното отпускане на пенсията
03.10.2000 г. до 31.12.2003 г. било признато за погасено по давност. Последвало
оспорване и на двете разпореждания - това от 15.05.2014 г. и това от 20.05.2014
г., като, в крайна сметка, с Решение № РД-159/25.06.2014 г. на Директор на ТП
на НОИ Пловдив била оставена без уважение жалбата на И. против Разпореждане №**********/Протокол
652/15.05.2014 г. Решението на Директор на ТП на НОИ Пловдив било обжалвано
пред съда като с Решение 126/22.01.2015 г. по адм. дело № 2696/2014 г. на
Административен съд Пловдив била отхвърлена жалбата на И.. Предвид прекратяване
на образуваното по касационна жалба срещу това съдебно решение производство
пред ВАС с определение от 14.03.2016 г., на практика Разпореждането с №**********/Протокол 652/15.05.2014 г.
влязло в сила. По другото разпореждане с № **********/Протокол №
Ра-305/20.05.2014 г. на Ръководител на ПО при ТП на НОИ Пловдив, след
първоначално спиране на производството по жалбата срещу него и впоследствие
неговото възобновяване, било произнесено Решение № 2153-15-263/04.11.2016 г. на
Директор на ТП на НОИ, с което жалбата против разпореждането по чл.114 от КСО
била отхвърлена. Това решение на контролния административен орган било оспорено
пред съда, като с Решение № 523/03.04.2017 г. по адм. дело № 2716/2016 г.
Административен съд Пловдив отхвърлил жалбата на И.. С Решение №
7607/07.06.2018 г., постановено по адм. дело № 5731/2017 г. обаче ВАС отменил
съдебното решение на административния съд, съответно Решението на Директор на
ТП на НОИ Пловдив от 04.11.2016 г. и потвърденото с него Разпореждане от 20.05.2014
г. на Ръководител ПО в ТП на НОИ Пловдив. В тази връзка и жалбоподателят бил
уведомен, че се прекратява удръжката от пенсията му, извършвана въз основа на
отмененото разпореждане по чл.114 от КСО и удържаната му по разпореждането от
20.05.2014 г. сума била възстановена по сметка на жалбоподателя. Впоследствие в
ТП на НОИ Пловдив постъпила информация за образувано досъдебно производство № 260/2019
г., по пр. преписка № 2818/2019 г., по описа на РП Пловдив, по което
наказателно производство били приобщени като доказателства открити в хода на
разследването пенсионни досиета, сред които и такова за жалбоподателя И.,
съдържащо няколко документа, включително и разпореждането за отпускане на
пенсия от 10.10.2000 г., както и молба от името на жалбоподателя за отпускане
на пенсия. Въпросните документи били копирани и предоставени на магнитен
носител на пенсионните органи, като в тази връзка по издадена заповед за това
се извършила проверка на документите, намиращи се в така установеното пенсионно
досие на жалбоподателя. Проверката завършила с издаването на доклад до
Директора на ТП на НОИ Пловдив, в който, след като се описала хронологията на
развилите се отношения между жалбоподателя и пенсионния орган, включително и
всички проведени административни и съдебни процедури и изходът от тях, по повод
на предадените от прокуратурата копия на документи, било заключено, че е налице
прилагане на такива с невярно съдържание. Установено било, че тези документи от
намереното досие и тези, които лично са представени от жалбоподателя през 2014 г.
в хода на административното производство, са със съществено различие относно
осигурителен стаж, осигурители, при които е положен, заемани длъжности, като
единствено е налице идентичност на документа за редовна военна служба. Отново
бил направени извод, че документите не потвърждават първоначално признатия
осигурителен стаж от втора категория труд. В крайна сметка в доклада било
посочено, че следва да се приеме, че жалбоподателят И. е действал неправомерно,
като е декларирал неверни данни и укрил осигурителен стаж, който е следвало да
обяви и наличието на пенсионно досие по заявлението от 03.10.2000 г., водело до
извода, че И. съзнателно се е възползвал от документи с невярно съдържание, за
да му бъде отпусната пенсия за ОСВ от по-ранна дата и в по-голям размер, като
отпускането на пенсията с разпореждането от 10.10.2000 г. не се дължало на грешка
на длъжностно лице, а на това, че жалбоподателят бил представил документи с
невярно съдържание и бил укрил факти за постигане на неправомерна цел. Посочено
било в доклада, че лицето е знаело, че няма право да получава пенсията, отпусната
с разпореждането от 10.10.2000 г., поради което се явявало
недобросъвестно. Прието било, че в тази
връзка правилно е било отменено това разпореждане с влязлото в сила такова от 15.05.2014
г. Докладът приключил с предложение да се постанови разпореждане с основание по
чл.99 от КСО и се направи нова преценка за неправилно изплатената сума за
пенсия и съответно възстановената сума за пенсия в изпълнение на решението на
ВАС от 07.06.2018 г. На 12.02.2021г. Ръководител на ПО при ТП на НОИ Пловдив
издал и процесното Разпореждане № **********/Протокол № 2139-15-2, с което на
основание чл.99, ал.1 от КСО постановил отказ да се измени личната пенсия за
осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя И.. В разпореждането като мотиви
изрично се посочило, че тъй като осигурителният стаж и доход, фигуриращ в
представените от прокуратурата документи, приобщени по досъдебното
производство, въз основа на които е бил определен индивидуалният коефициент и
отпусната пенсия за ОСВ, считано от 03.10.2000 г. на И. по условията на §4 от
ПЗР на КСО, са недоказани, то не е налице и някоя от предпоставките по чл.99 от КСО за отмяна или изменение на влязлото в сила разпореждане от 15.05.2014 г., с
което пенсията е била отпусната с действителния осигурителен стаж и осигурителен
доход, установени при предходната проверка по чл.108 от КСО. В тази връзка и на
основание чл.99, ал.1 от КСО било отказано изменение на влязлото в сила
разпореждане от 15.05.2014 г. Това разпореждане за отказ било обжалвано от И.
пред Директор на ТП на НОИ, който със сега обжалваното решение №
2153-15.94/23.03.2021 г. отхвърлил жалбата. В мотивите към своето решение след
проследяване на хронологията на административното производство и обсъждане на
събраните доказателства касателно осигурителен стаж и доход на жалбоподателя,
било прието, че представеното копие на пенсионно досие на И.,
представляващо веществено доказателство по образувано досъдебно производство
№260/2019 г. по прокурорска преписка №2818/2019 г. по описа на Районна
прокуратура Пловдив, не променя установената фактическа обстановка относно положения
осигурителен стаж, неговата категория и действителната продължителност, както
и базисен период на жалбоподателя, установени с влязло в сила разпореждане № **********/
прот. №652/15.05.2014 г. В тази връзка било прието, че
правилно с разпореждане № **********/Протокол № 2139-15-2/12.02.2021 г. Ръководителят на пенсионното
осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив на основание чл. 99, ал.1 от КСО е отказал
изменение на горепосоченото, влязло в сила разпореждане за отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст на Б.З.И..
Така описаното от
фактическа страна се установява от приложените по делото писмени доказателства.
В рамките на съдебното производство по искане на жалбоподателя е била
допусната съдебно-почеркова експертиза,
която е имала за предмет изследване на почерка и подписа в заявлението за
отпускане на пенсия от 03.10.2000 г., предадено на пенсионните органи в копие
от прокуратурата. От заключението на експертизата, което съдът кредитира като
професионално и обективно изготвено, се установява, че ръкописният текст,
изписан в молба /заявление/ за отпускане на пенсия от името на И. от 03.10.2000
г. е копие на текст, който не е изпълнен от жалбоподателя, а подписът, положен
след реквизита „подпис“ в документа, е копие на подпис, който вероятно не е
изпълнен от И., като вероятността на заключението в тази му част е обоснована
със заличаването на част от подписа върху изследвания документ.
При така установеното от фактическа страна, от
правна такава съдът намери следното:
Обжалваното решение е издадено от компетентен орган,
съгласно чл.117, ал.3, вр. с ал.1, т.2, б.“а“ от КСО и в предвидената в закона
форма, като съдържа посочени правни и фактически основания за издаването му. Същевременно
обаче, съдът намира, че обжалваното решение на Директор на ТП на НОИ Пловдив се
явява незаконосъобразно като краен резултат, доколкото в случая е следвало
контролният административен орган да обяви за нищожно обжалваното пред него
разпореждане, каквото по същността си същото е, вместо да отхвърля жалбата
против него, с което на практика го е потвърдил. Посоченото е така по следните
съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл.99 от КСО, във връзка с която е проведено производството, по
което е издадено обжалваното сега решение, се допуска да бъде отменено или
изменено вече влязло в сила разпореждане по чл.98 от КСО от органа, който го е
издал по заявление на пенсионера, или служебно по инициатива на органа.
Случаите, в които разпореждането може да се измени или отмени по искане на
пенсионира са предвидени в чл.99, ал.1, т.1 от КСО и те най-общо предполагат
представяне на нови доказателства от значение за определянето на пенсията. В
тези случаи, когато е сезиран с такова искане, компетентният административен
орган може да измени или отмени влязло в сила разпореждане за пенсия, или да
постанови отказ по искането на пенсионера. По свой почин изменение или отмяна
на влязло в сила разпореждане по чл.98, ал.1 от КСО, органът, който го е издал,
може да постанови, когато установи наличието на някоя от хипотезите, предвидени
в чл.99, ал.1, т.2 от КСО , а именно, ако установи, че пенсията е отпусната въз основа
на неистински или подправен документ или на документ с невярно съдържание; че инвалидността, за която е отпусната пенсията, е причинена умишлено от
лицето или е в резултат на извършено от него умишлено престъпление; че смъртта на наследодателя, от когото е получена пенсията, е причинена
умишлено от наследника или е в резултат на извършено от него умишлено
престъпление; че пенсията е неправилно отпусната или
неправилно е отказано отпускането й; че пенсията
е определена в неправилен размер. В конкретния случай,
както се каза, налице е било влязло в сила разпореждане, а именно това от
15.05.2014 г., с което са били отменени разпореждането от 2000 г. за
първоначално отпускане на пенсия на жалбоподателя И. и всички последващи го и
му е била отпусната пенсия за ОСВ от
друга начална дата и на друго основание. При постъпване на информацията от
прокуратурата за откритите при досъдебното производство документи, съставляващи
част от пенсионното досие, въз основа на които очевидно е било издадено
първоначалното вече отменено разпореждане за опускане на пенсия от 2000 г. и при
условие, че тези документи не са били предмет и обект на преценка от пенсионния
орган към момента на произнасяне на неговото разпореждане от 15.04.2014 г.,
действително са били налице основания за извършване на нова проверка за
установяване на истинния реален осигурителен стаж и доход на жалбоподателя. При
така осъществената проверка, както става ясно и от цитирания доклад, е било
констатирано, че на практика не са налице обстоятелства за промяна на
разпореждането на ръководителя на ПО при ТП на НОИ Пловдив от 15.04.2014 г.,
тъй като е установено, че документи от откритото пенсионно досие, въз основа на
които първоначално е била отпусната пенсията, не потвърждават действителен осигурителен
стаж на И., станал обект на подробна проверка преди издаването на соченото
разпореждане от 15.04.2014 г. и че тези документи, които са станали основа за
издаване на най-първото разпореждане от 10.10.2000 г., са с невярно съдържание.
При налична констатация относно липсата на хипотеза по чл.99, ал.1, т.2 от КСО
в тази насока обаче, изобщо не е следвало да се издава разпореждане, доколкото
нормата предвижда издаване на такова за изменение или отмяна при служебно
установяване на някое от обстоятелствата по чл.99, ал.1, т.2 от КСО от
компетентния орган. Доколкото същият е
извършил служебна проверка, като не е бил сезиран от пенсионера с искане за
произнасяне по реда на чл.99 от КСО, постановяването на отказ от изменение или
отмяна на предходното разпореждане за отпускане на пенсия се явява недължимо и
е акт без основание и каквато и да било правна стойност, поради което и
нищожен. В тази насока и принципно ако не е налице искане за произнасяне,
отправено до органа, то същият не дължи изобщо произнасяне. Нещо повече, такова
искане, респективно отказ същото да бъде уважено, може да има само в хипотезата
на чл.99, ал.1, т.1 от КСО. В тази насока, дори и пенсионерът да бе сезирал
компетентния орган да се произнесе с разпореждане за изменение или отмяна, но
на някое от основанията по чл.99, ал.1, т.2 от КСО, то органът би следвало да
остави искането му без разглеждане /в този смисъл Определение № 14629/2017г. по
адм. дело № 12373/2017 г. на ВАС. И това е така, доколкото само ако установи
някое от основанията по чл.99, ал.1, т.2 от КСО и то по своя собствена
инициатива, органът може да се произнесе, като при наличие на такова основание
актът му би могъл да е или за отмяна, или за изменение на предходно издадено и
влязло в сила разпореждане по чл.98 от КСО. Сиреч, в случаите на разглеждане на
хипотезите по чл.99, ал.1, т.2 от КСО компетентният орган не би могъл да се
произнесе с отказ и не следва да се произнася с такъв, дори ако установи при
наложила се проверка, както е било в случая, че нито една от хипотезите по
посочената разпоредба не е налице, доколкото произнасяне с отказ би се равнило
на правно нищо. В конкретния случай, противно на предвиденото в закона,
ръководителят на ПО при ТП на НОИ, не само, че се е произнесъл с разпореждане,
с което отказва изменение или отмяна на влязлото в сила такова от 15.04.2014 г.,
без да е било налице надлежно сезиране за произнасяне с акт за изменение или
отмяна и то в предвидените от закона случаи, но и същевременно е въвел в
мотивите на своето разпореждане едни нови обстоятелства и изводи, които биха
могли да рефлектират неблагоприятно върху правната сфера на жалбоподателя при
бъдещо произнасяне на органа. Така, видно от разпореждането от 12.02.2021 г. е,
че в същото е направен извод, че при пенсионирането си И. е представил
документи с невярно съдържание, въз основа на които му е отпусната пенсия от
по-ранна дата в по-голям размер, които изводи навеждат на налично основание по
чл.99, ал.1, т.2, б.“а“ от КСО, като в тази връзка е записано в разпореждането,
че изплатените в повече пенсии следвало да бъдат възстановени по чл.114 от КСО.
В тази насока, ако е счел, че от събраните посредством предоставяне на
документи от прокуратурата нови доказателства за съдържанието на пенсионното
досие на И. към момента на отпускане на пенсията му от 2000 г., се установяват
нови обстоятелства, които обаче сочат на друго, различно основание за отмяна на
пенсията му, отпусната с разпореждането от 10.10.2000 г., от това, което е
отразено в разпореждането от 15.04.2014 г., то следвало е напротив, да се отмени разпореждането
от 15.05.2014 г. и при вече новоустановените факти, сочещи на ново основание за
отмяна, компетентният орган да се произнесе изцяло отново, като изложи
съображенията си за конкретното правно основание, което налага отмяна на
разпореждането от 10.10.2000 г., респективно отпускане на пенсия от по-късна
дата. Изложените в разпореждането от 12.02.2021 г. мотиви в тази насока не
кореспондират с крайния извод на издателя му, дори да се приеме, че органът
може сам да откаже изменение или отмяна на влязло в сила разпореждане, без да е
сезиран и без да е изобщо предвидено сезирането му за произнасяне с такъв акт.
Впрочем, така изложените мотиви за представени от страна на И. документи с
невярно съдържание не се основават и на извършена надлежна проверка на
твърдения факт за конкретно поведение на жалбоподателя, като не е била
извършена проверка на обстоятелствата относно това дали действително И. е
представил въпросните документи. В случая по делото се установява, че категорично
не той е попълнил молбата за отпускане на пенсия и вероятно не той е и подписал
същата, които обстоятелства не са били установени в хода на административното
производство и съответно не са били предмет на анализ и съответна интерпретация
от административния орган в насока преценка на добросъвестност, или
недобросъвестност на жалбоподателя, въпреки че е налице очевидно позоваване в
разпореждането на нормата на чл.114 от КСО.
С оглед на изложеното относно липсата на предвидена в закона възможност на
ръководителя на ПО при ТП на НОИ Пловдив да издаде разпореждане за отказ по
чл.99 от КСО, когато производството е по негова инициатива, то като не е
съобразил това обстоятелство, а на практика е потвърдил обжалваното
разпореждане от 12.02.2021 г., вместо да го обяви за нищожно, съгласно
правомощията си по чл.97 от АПК, Директорът на ТП на НОИ Пловдив е постановил
едно незаконосъобразно решение. Поради това и същото ще следва да се отмени, а
потвърденото с него разпореждане ще следва да се обяви за нищожно.
При този изход на спора и на жалбоподателя следва да се присъдят направени
по делото разноски. Констатира се, че са направени разноски от внесения от
жалбоподателя депозит от 100 лева в размер на 61 лева за експертизата, като
останалата сума от 39 лева е останала по депозитната сметка на съда, като
неизползвана, поради което и подлежи на връщане на жалбоподателя при направено
негово искане за това. Касателно разноските за адвокат, такива се дължат на
жалбоподателя на основание чл.143, ал.1 от АПК, като се констатира, че същите
възлизат на 350 лева, видно от договора за правна защита и съдействие, приложен
по делото, който служи за доказателства за заплащането на сумата. Посочената
сума се равнява на минималния размер на адвокатското възнаграждение за дела по
КСО, съгласно разпоредбата на чл.8, ал.2, т.1 от КСО /в редакцията към момента
на провеждане на производството пред съда/, поради което и възражението за
прекомерност е неоснователно.
Предвид изложените
мотиви и Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на Б.З.И. с ЕГН ********** ***153-15-94 от 23.03.2021
г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив.
ОБЯВЯВА за нищожно Разпореждане № **********/Протокол № 2139-15-2
от 12.02.2021 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ -
Пловдив, с което на основание чл.99, ал.1 от КСО е отказано изменението на
личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Б.З.И. с ЕГН ********** ***.
ОСЪЖДА ТП на НОИ - Пловдив да заплати на Б.З.И. с ЕГН ********** и адрес ***,
сумата от 350 лв. /триста и петдесет лева/, съставляващи направени разноски за
адвокатско възнаграждение, както и сумата от 61 лв./ шестдесет и един лева/,
направени разноски по делото за експертиза.
Решението подлежи на
обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: