№ 23349
гр. *****, 26.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА
МИТОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ Н. Н.А
като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА
Гражданско дело № 20241110145117 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявени от „Застрахователно акционерно
дружество „А.“ АД срещу С. О. обективно кумулативно съединени осъдителни искове
с правно основание чл. 411, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във вр. с чл. 49 ЗЗД за
заплащане на сумата от 1075,40 лв., представляваща регресно вземане за изплатено по
застраховка „Каско“ обезщетение за застрахователно събитие - ПТП, настъпило на
18.12.2019 г. в гр. *****, кв. „********“, около 11:15 ч., включваща и ликвидационни
разноски, ведно със законната лихва от 30.07.2024 г. (дата на подаване на исковата
молба) до окончателното изплащане, и за сумата от 376,28 лв., представляваща
обезщетение за забава за периода от 29.07.2021 г. до 29.07.2024 г.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществено застраховане по застраховка „Каско” е настъпило събитие – ПТП, в
причинна връзка, с което са причинени щети на застрахования автомобил - „Хюндай
Санта Фе“ с рег. № СА **** РТ. Твърди, че причина за настъпване на ПТП е попадане
в несигнализирано и необезопасено пътно препятствие – вдлъбната шахта с
образувани от вдлъбването неравни ръбове. Счита, че отговорност за вредите носи
ответникът – С. О., която в качеството на собственик на общинските пътища, е длъжна
да вземе необходимите мерки за ремонт и поддръжка на пътното платно. Счита, че с
плащане на застрахователното обезщетение в полза на ищеца е възникнало регресно
вземане за платеното застрахователно обезщетение. Поддържа, че ответникът е бил
поканен, но не е платил, поради което е изпаднал в забава в плащането. Въз основа на
горното счита, че исковете следва да бъдат уважени.
Ответникът оспорва иска като неоснователен, включително като оспорва
наличието на причинно – следствена връзка между механизма на настъпване на
процесното ПТП и причинените щети на процесния лек автомобил. Прави възражение
за изключителна вина на вода, а при условие на евентуалност – навежда възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от водача на увредения автомобил. Счита, че
искът следва да бъде отхвърлен.
1
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е главен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД за
заплащане на сума, претендирана от ответника в качеството му на стопанин на пътя,
на който е реализирано процесното ПТП, причинило увреждане на имуществото на
застрахован при ищеца по договор за имуществена застраховка. Съгласно
разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу
възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която
са възникнали вреди по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите. В посочената
правна норма е предвидено регресното право на застрахователя по имуществена
застраховка да получи платеното от него в полза на застрахованото при него увредено
лице обезщетение от причинителя на вредата, респективно от възложителя на
работата. Липсата на плащане обуславя правния интерес от водене на регресния иск, а
с това и допустимостта на иска. Основателността на иска за реализирането му се
обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) наличие на валиден
договор за имуществено застраховане Каско между ищеца и увреденото лице в сила
към момента на настъпване на процесното застрахователно събитие, представляващо
покрит риск; 2) противоправно и виновно поведение на лицето, за което отговаря
ответникът, в причинна връзка с което са настъпили вреди (деликт); 3) изплатено от
ищеца в изпълнение на договорното му задължение застрахователно обезщетение в
полза на увреденото лице и установяване на действителния размер на вредите,
настъпили в причинна връзка със събитието. Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1
ГПК установяване на същите е в тежест на ищеца при условията на пълно и главно
доказване. В тежест на ответника е установяването, че натоварено от него лице е
положило дължимата грижа, за да избегне вредите, както и да докаже твърденията си
за противоправно поведение на застрахования при ищеца водач, довело до
съпричиняване на вредоносния резултат.
Видно от представената комбинирана застрахователна полица № 0306Х0528100
за застраховка „каско“ и „злополука“ /л. 14 и сл./, се установява наличието на валидно
застрахователно правоотношение по отношение на лек автомобил „Хюндай Санта Фе“
с рег. № СА **** РТ със срок на покритие от 14.12.2019 г. до 13.12.2020 г., сключена
при Общи условия и при избор на клауза П – „пълно каско“, съгласно приложените по
делото Общи условия /л. 9 и сл./, неразделна част от договора. Съгласно приложимите
общи условия клаузата „Пълно каско“ покрива пълна загуба или частична щета на
застрахованото МПС, причинено от всички рискове по клаузите „М“, „Ч“ и „К“.
Вредите, обезщетение за които се претендира в настоящия процес, се твърди да са
настъпили при ПТП, във връзка с каквото събитие се твърди да е изплатено
обезщетение от ищеца. Увреждане на броня и халоген не представлява изключен риск
съгласно приложимите общи условия. Следователно повредата на същите вследствие
на ПТП следва да се приеме като покрит застрахователен риск.
Съгласно калкулация за ремонт № 0306-100-4 от 29.10.2020 г- общата сума за
възстановяване на щетите възлиза на сумата от 1065,40 лв., представляваща сбор от
сумите по 2 бр. фактури - № **********/06.10.2020 г. на стойност 432,28 лв., издадена
от „А. П.“ ЕООД за части – предна броня и решетка халоген десен, и №
**********/22.10.2020 г. на стойност 633,12 лв., издадена от „А. Ю. С.“ ЕООД за
боядисване и тониране. За заплащане на сумите са представени преводни нареждания.
За установяване механизма на ПТП са събрани гласни доказателства и е
изслушано е заключение на съдебно-автотехническа експертиза.
Разпитаният по делото свидетел В. Н., водач на автомобила, потвърждава
механизмът, описан в заявление за изплащане на обезщетение, приложено на л. 17 по
делото и декларация на водач на МПС, съгласно които при заобикаляне на спрял
боклукчийски камион, предната дясна гума на автомобила е попаднала в дълбока
водоотводна шахта, при което предната дясна част на бронята се е ударила във висок
бордюр, при което са настъпили увреждания по предна дясна броня и маска на
2
халоген, като и двете части са били счупени. В декларацията е отразено, че
увреждането е настъпило на ул. „********“ и ул. „********“ в кв. ********.
Според заключението по изготвената съдебно-автотехническа експертиза
всички увреждания по автомобила се намират в пряка причинно-следствена връзка с
описания в документите по делото механизъм на събитието. Стойността необходима за
възстановяване на автомобила възлиза на сумата от 1244,53 лв., определена на база
средни пазарни цени.
Регресното вземане възниква в размер на по-малката от двете суми – на
действителните вреди и на извършеното плащане, в случая на заплатената за ремонта
сума от 1065,40 лв., към която следва да се добави стойността на обичайните
ликвидационни разноски (на минимална стойност от 10 лв., както се претендира в
исковата молба). Ето защо, регресното вземане за платеното застрахователно
обезщетение възлиза на сумата от 1075,40 лв.
С оглед обстоятелството, че процесният пътен участък попада на територията на
С. О., като мястото на настъпване на произшествието се установи от свидетелските
показания, то същият е част от общинската пътна мрежа и ответникът е
материалноправно легитимиран да отговаря по претенцията. Съгласно чл. 31 ЗП
ответникът, С. О., е задължен да осъществява дейностите по поддържането му,
включително до извършването на ремонтните дейности, да означи съответната дупка с
необходимите пътни знаци с оглед предупреждаване на участниците в движението
съобразно чл. 13 ЗДвП. Общината като юридическо лице осъществява дейностите по
чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП чрез своите служители или други лица, на които е възложила
изпълнението. В конкретния случай, именно бездействието на последните във връзка с
обозначаване на дупката до премахването й, е довело и до неизпълнение на
задължението по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД
ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди. Това
обуславя ангажиране на отговорността за причинените щети по реда на чл. 49 ЗЗД.
По делото не е установена твърдяната от ответника изключителна вина на
водача за настъпване на събитието, като не се доказа и негово противоправно
поведение.
Поради това претенцията на ищеца срещу С. О. следва да бъде уважена изцяло,
ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното
изплащане.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска предполага наличието на главен дълг и изпадането в
забава на ответника.
От доказателствата по делото – регресна покана с вх. № при ответника от
27.11.2020 г., с която ответникът е поканен в 7-дневен срок да възстанови на ищеца
сумата за заплатен ремонт, то към началната дата на заявения период – 29.07.2021 г.,
ответникът е изпаднал в забава. Съдът изчисли служебно с помощта на общодостъпен
калкулатор размера на тази лихва за релевирания период и установи, че той е 376,28
лева, поради което искът следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има
само ищецът.
3
Ищецът претендира разноски, като е извършил такива в размер на 100 лв.
държавна такса, 400 лв. депозит по САТЕ, 40 лв. депозит за свидетели и следва да бъде
признато вземане за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Следователно
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 640 лв., представляваща разноски съразмерно на уважената част от
исковете.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. О., Булстат: *********, с адрес: гр. *****, ул. „*********“ № 33
да заплати на „ЗАД А.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
*****, ул. „**********“ № 2 на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 и чл. 45
ЗЗД сумата 1075,40 лв., представляваща регресно вземане за изплатено по застраховка
„Каско“ обезщетение за застрахователно събитие - ПТП, настъпило на 18.12.2019 г. в
гр. *****, кв. „********“, около 11:15 ч., включваща и ликвидационни разноски,
ведно със законната лихва от 30.07.2024 г. (дата на подаване на исковата молба) до
окончателното изплащане, и за сумата от 376,28 лв., представляваща обезщетение за
забава за периода от 29.07.2021 г. до 29.07.2024 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С. О., Булстат: *********, с адрес: гр.
*****, ул. „*********“ № 33 да заплати на „ЗАД А.“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. *****, ул. „**********“ № 2 сумата от 640 лв.,
представляваща разноски съразмерно на уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4