Р Е Ш Е Н И Е №28
09.01.2020 г., гр.
Пловдив
В И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXI наказателен състав, в открито съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ
при секретаря Христина
Близнакова, като разгледа докладваното от съдията
АНД № 7491/2019 г. по описа на съда,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Г.П.Н.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адв. М.Г. против Наказателно постановление № 19-1030-009013/11.10.2019 г.,
издадено от Д. Г. В. – *** към ***, с което на основание чл. 179, ал. 1, т. 5,
пр. 1 и 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е
наложено административно наказание „глоба“
в размер на 150 (сто и петдесет) лева
за нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
В жалбата се навеждат доводи за
незаконосъобразност и за неправилност на атакуваното наказателно постановление
(НП). Жалбоподателят твърди актът за установяване на административно нарушение
(АУАН) и НП да са издадени от лица, които не разполагат с материална
компетентност за това. Поддържа да е допуснато съществено процесуално нарушение
при описанието на нарушението поради липса на надлежна индивидуализация на
мястото на извършването му, както и поради непосочването на твърдяната за
създадена с деянието непосредствена опасност за движението. Моли наказателното
постановление да бъде отменено. В условията на евентуалност претендира да е
налице хипотеза на маловажен случай. В съдебно заседание, редовно призован,
жалбоподателят не се явява лично, представлява се от адв. Г., която поддържа
жалбата и наведените с нея възражения.
Въззиваемата страна в съпроводителното
писмо с вх. № 77575/27.11.2019 г., с което препраща жалбата и административната
преписка, изразява становище производството по налагане на наказанието да е
протекло законосъобразно и моли обжалваното НП да бъде потвърдено. В съдебно
заседание, редовно призована, не се представлява.
СЪДЪТ, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от Г.П.Н.,
спрямо когото е наложено административното наказание, т.е. от лице с надлежна
процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на
жалбоподателя на 13.11.2019 г., установено от разписка за връчване на НП, а
жалбата е подадена на 18.11.2019 г. (пред Районен съд – Пловдив и препратена за
окомплектоване на административнонаказващия орган), поради което седемдневният срок
по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, поради което атакуваното наказателно постановление
следва да бъде отменено по следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
На 13.09.2019 г. около 13:03 часа
в гр. Пловдив жалбоподателят Г.П.Н. управлявал лек автомобил „Мицубиши“ с рег.
№ ***, като се придвижвал в средната пътна лента по бул. „България“. Достигайки
кръстовището с ул. „Васил Левски“, жалбоподателят извършил завиване наляво от
средната пътна лента, в която се намирал. Движението в средната пътна лента
било регулирано от поставен пътен знак Г1 „движение само направо след знака“.
Извършената от жалбоподателя маневра завиване наляво била възприета от
служители на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Пловдив, които по това
време изпълнявали служебните си задължения по контрол за спазване на правилата
за движение. На същата дата Й.В.К. – *** при ***, ***, съставил акт за
установяване на административно нарушение с бл. № 432130 против жалбоподателя Н.,
в негово присъствие, както и в присъствието на свидетел. Препис от акта бил
връчен на жалбоподателя срещу разписка.
Въз основа на така съставения
АУАН и на останалите материали по административната преписка било издадено и
обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на събраните и проверени доказателствени
материали по делото.
В съдебно заседание
жалбоподателят чрез процесуалния си представител изрично заяви, че не желае
провеждането на разпит на актосъставителя като свидетел и не оспорва
фактическата обстановка, приета в наказателното постановление, като
възраженията му са за твърдени пороци при издаването на наказателното
постановление, поради което и разпит на актосъставителя не е провеждан.
От справка за нарушител/водач за
жалбоподателя Г.П.Н. се установява, че същият е правоспособен водач на МПС, с
налични 39 контролни точки и притежава СУМПС, издадено на 05.10.2011 г. и
валидно до 05.10.2021 г.
От писмо с вх. № 80762/10.12.2019
г. от директор на ОП „Общинска охрана“-Пловдив (лист 19 от делото) и от писмо с
вх. № 81410/11.12.2019 г. от директор на ОП „Организация и контрол на
транспорта“-Пловдив (лист 20 от делото) се изяснява, че на кръстовището,
образувано от пресичането на бул. „България“ с ул. „Васил Левски“ в гр.
Пловдив, няма монтирани камери за видеонаблюдение на движението.
От Заповед № 8121з-515/14.05.2018
г. на министъра на вътрешните работи се установява, че АУАН и НП са издадени от
надлежно оправомощени лица, които са действали в рамките на своята материална и
териториална компетентност.
При така установените факти съдът
приема следното от правна страна:
АУАН е съставен от оправомощено
лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на нарушителя и му е връчен
препис срещу разписка. В 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и
обжалваното НП, от материално и териториално компетентен орган.
От събраните по делото
доказателства се установява, че на посочените в НП време и място – на
13.09.2019 г., около 13:03 часа в гр. Пловдив, кръстовището на бул. „България“
с ул. „Васил Левски“, жалбоподателят Н. е управлявал моторно превозно средство
– лек автомобил „Мицубиши“ с рег. № ***, и движейки се в средна пътна лента е
извършил завиване наляво. Установява се от обективна страна и че движението в
средната пътна лента, от която жалбоподателят е предприел маневрата, е било
регулирано от поставен пътен знак Г1. Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от
ППЗДвП пътен знак със задължително предписание Г1 има наименование „движение само
направо след знака“. При тези факти се установява, че от правна страна с
деянието си жалбоподателят като участник в движението не е съобразил своето
поведение с пътните знаци. Това му поведение правилно е било квалифицирано като
административно нарушение по чл. 6, т. 1 ЗДвП.
За така извършеното деяние на
жалбоподателя е било наложено административно наказание „глоба“ на основание
чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 1 и 2 ЗДвП. Съгласно посочената разпоредба се наказва
с глоба в размер 150 лева, който не спазва предписанието на пътните знаци и
пътната маркировка, ако от това е създадена непосредствена опасност за
движението. Следователно, налагайки наказанието на това правно основание, е
въведен и допълнителен елемент от обективната страна на състава на нарушението,
а именно в резултат от деянието да е настъпила непосредствена опасност за
движението. В приложената санкционна разпоредба изрично е посочено, че само
неспазването на предписанието на пътните знаци и пътна маркировка не е
достатъчно, за да се наложи наказание на основание чл. 179, ал. 1, т. 5 ЗДвП.
Необходимо е наред с това поведение от него да е създадена посочената
непосредствена опасност за движението. Установяването дали от деянието е
създадена непосредствена опасност за движението или не е от съществено значение
за преценката относно правилната правна квалификация на нарушението. Предвид
правилото за поведение, адресирано до участниците в движението с разпоредбата
на чл. 6, т. 1 ЗДвП, то всякога виновното неспазването на предписанието на
пътните знаци ще съставлява административно нарушение. В случаите, когато това
поведение не е довело до създаването на непосредствена опасност за движението,
то се наказва с административно наказание глоба в размер на 20 лева на
основание чл. 185 ЗДвП. Това е така, тъй като за неспазването на пътния знак Г1
в хипотеза на несъздадена непосредствена опасност за движението, което е
административно нарушение по чл. 6, т. 1 ЗДвП, не е предвидено друго наказание.
Така например за неспазването на пътния знак Б2, когато това не е довело до
непосредствена опасност за движението, е предвидена нарочна санкционна
разпоредба – чл. 183, ал. 2, т. 3 ЗДвП, с която отговорността на субекта е
диференцирана именно в зависимост от обстоятелството дали деянието – неспазване
на пътен знак, е довело до разглежданата опасност за движението или не. В
случай, че такава опасност е била създадена, наказанието ще следва да бъде
наложено на основание чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 1 ЗДвП. И по отношение на останалите
обстоятелства по чл. 179, ал. 1, т. 5 ЗДвП отговорността отново е диференцирана
въз основа на посочения признак, което ясно показва, че в случаите, когато в
резултат от поведение, обхванато от хипотезата на чл. 179, ал. 1, т. 5 ЗДвП, не
е настъпила непосредствена опасност за движението, то наказанието не може да се
наложи на това правно основание. Така например при неспазване на правилата за
изпреварване, но когато от това не е създадена непосредствена опасност, на
дееца следва да се наложи наказание на основание чл. 183, ал. 3, т. 6 ЗДвП. Когато
са нарушени правилата за предимство, но отново без да е създадена
непосредствена опасност, приложимата санкционна разпоредба е тази по чл. 183,
ал. 2, т. 3 ЗДвП. Различните размери на предвиденото наказание в зависимост от
това дали е настъпила непосредствена опасност за движението или не са следствие
от различната степен на обществена опасност на тези деяния и интензитета на
засягане на защитаваните обществени отношения. Следователно обстоятелството
дали от деянието на жалбоподателя Н. по завиване наляво от средна пътна лента и
в нарушение на пътен знак Г1 е настъпила непосредствена опасност за движението
се явява релевантен по делото факт, включен в предмета на доказване.
Установяването на това обстоятелство ще изясни дали е приложена правилната
санкционна разпоредба или е следвало наказанието да се наложи при
по-благоприятния за дееца режим по чл. 185 ЗДвП.
В тази връзка макар в
обстоятелствената част на наказателното постановление да е записано, че с
поведението си жалбоподателят „създава опасност за останалите участници в
движението“, то въпреки това е допуснато съществено нарушение по чл. 57, ал. 1,
т. 5 ЗАНН при описанието на нарушението. Съдът намира, че при така направеното
описание на нарушението правото на защита на жалбоподателя е било съществено
нарушено. На същия не са били предявени твърдения за конкретни факти от
обективната действителност по приетата за осъществена непосредствена опасност
за движението, които факти той да може да оборва и да се защитава срещу тях. Това
е така, тъй като отбелязването „създава опасност за останалите участници в движението“
представлява правна квалификация, а не описание на факт. Правните норми,
описващи състава на административното нарушение, си служат с общи и абстрактни
правни понятия, за да могат да имат повтарящо се действие неограничен брой
пъти, когато се осъществят фактите, предвидени в хипотезата им, и спрямо широк
кръг адресати. Задължение на актосъставителя и на административнонаказващия
орган е да запълнят тези общи понятия с твърдения за конкретни факти от
обективната действителност, индивидуализирани по време, място и начин на
извършване. В конкретния случай настоящият състав приема, че това изискване не
е изпълнено при описанието на процесното деяние. Изписването в
обстоятелствената част на НП, че е създадена опасност за останалите участници в
движението, представлява правен извод, който е направен въз основа на
съобразяването на определени факти като например дали е било отнето
предимството на друг участник в движението, който правомерно е извършвал
маневрата, или е била създадена предпоставка за ПТП с друг водач на ППС, който
е преминал през пътя, по който жалбоподателят е осъществил маневрата. Липсва
обаче посочването на такъв факт, надлежно индивидуализиран, както в АУАН, така
и в НП. Вместо това наказаният е поставен в положението да се брани директно
срещу един правен извод. Този незаконосъобразен подход на наказващия орган
съществено е нарушил и ограничил правото на защита на жалбоподателя, тъй като
за да се защити срещу това общо и неясно обвинение, той може единствено да
предполага какви факти трябва да оборва, за да докаже насрещното си твърдение,
че не е била създадена непосредствена опасност за движението. Освен че този
порок нарушава правото на защита на наказаното лице, той изначално внася и
неяснота в предмета на доказване по делото. Същият е очертан още с описанието
на нарушението в АУАН, като е недопустимо за пръв път с НП или с въззивното
съдебно решение на жалбоподателя да се предявяват нови факти относно
съставомерни обстоятелства, по които обаче досега той не се е защитавал. За
съда остава неизяснен механизмът, по който АНО е формирал правния си извод за
това, че от процесното деяние е възникнала непосредствена опасност за движението.
Същият и не би могъл да бъде проверен от съда именно поради липсата на описание
на обстановката, при която е осъществено деянието. Следва да се посочи, че
въпрос на доказване в процеса е установяването на обстоятелствата, за които в
АУАН и в НП се твърди да са обективно осъществени, но посочването на самите
обстоятелства е въпрос на описание на нарушението, а не на доказване.
Следователно в случая е налице изначален порок при описанието на нарушението,
който не би могъл да бъде саниран в съдебната фаза на процеса. Включително и
при разпит на актосъставителя допуснатото нарушение не би могло да се санира,
тъй като това би означавало за пръв път със съдебното решение да се предявяват
нови факти, по които наказаният досега не се е защитавал. Така констатираното
нарушение по чл. 42, т. 4 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН се цени за
съществено, тъй като има за резултат ограничаване правото на защита и е
препятствало възможността жалбоподателят да узнае фактическите рамки на
вмененото му във вина административно обвинение.
За пълнота на изложението следва
да се посочи, че административното наказание е наложено освен на основание
предл. 1 на чл. 179, ал. 1, т. 5 ЗДвП, то и на предл. 2 от същата разпоредба. В
наказателното постановление административнонаказващият орган също е приел, че с
деянието си жалбоподателят не се е съобразил освен с пътните знаци, то също и с
пътната маркировка. Въпреки това никъде в обстоятелствената част при описанието
на нарушението нито в АУАН, нито в НП се съдържа твърдение каква е била положената
пътна маркировка на процесния пътен участък към момента на деянието, съобразно
глава десета от ППЗДвП. По този начин изначално съдът е лишен от възможност да
провери дали поведението на жалбоподателя не е било съобразено с пътната
маркировка, както е прието в НП. Последният пък е поставен в положение да се
защитава директно срещу правен извод, който е направен въз основа на непосочени
и неизяснени факти.
Останалите наведени в жалбата
възражения съдът намира за неоснователни. Това обаче не променя крайния извод
на съда, че обжалваното наказателно постановление е
незаконосъобразно, поради което то трябва да бъде отменено.
Така
мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1, предл. трето от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 19-1030-009013/11.10.2019
г., издадено от Д. Г. В. – *** към ***, с което на Г.П.Н., ЕГН: **********, с
адрес: *** на основание чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 1 и 2 от Закона за движението
по пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 150 (сто
и петдесет) лева за нарушение по чл. 6, т. 1 от Закона за движението по
пътищата.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва с касационна жалба на основанията, посочени в
Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на Административнопроцесуалния кодекс
пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
ХБ