№ 2570
гр. София, 14.10.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Светла Станимирова
Членове:Рени Ковачка
Васил Василев
като разгледа докладваното от Рени Ковачка Въззивно частно гражданско
дело № 20221000502155 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 276 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх.№ 292260/20.06.2022год. , подадена от М. Д. срещу
Определение № № 263727/31.05.2022год., постановено по гр.д.№ 13201/2018год. по описа на СГС
,с което е прекратено производството по делото.
В частната жалба се правят оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на
обжалваното определение и постановяването му при явно и доказано предубеждение и
пристрастие към ответника.Поддържа се ,че прекратяването на производството по делото е
извършено при липса на законовите предпоставки за това и че съставлява отказ от правосъдие.
Счита се, че са отстранени всички ,констатирани от съда нередовности на исковата молба, като в
частната жалба се излагат факти и твърдения във връзка с основанието на исковата претенция,
отговорността на ответниците, вида, естеството и размера на причинените от тях вреди,предмет на
обезщетяване .
По изложените доводи се прави искане за отмяна на обжалваното определение и за
връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените
действия по него.
Частната жалба е процесуално допустима - подадена е в установения в закона срок
от страна в производството срещу валиден и допустим и подлежащ на въззивен контрол съдебен
акт.
Разгледана по същество е частично основателна .
Ищецът е предявил осъдителен иск срещу ответници – Прокуратурата на Р България
и трима прокурори. В исковата молба се твърди, че ищецът е претърпял вреди от деликт,
изразяващ се в бездействието им по подадени от него сигнали и образувани по някои от тях
прокурорски преписки.
Софийският градски съд е приел, че исковете с правно основание чл.45 и чл.49 от
ЗЗД са недопустими.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че според чл.132 от Конституцията на
Република България при осъществяването на съдебната власт съдиите, прокурорите и
следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за
постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер.
1
Въведеният с посочената разпоредба принцип на т.нар. функционален имунитет
изключва възможността за реализиране на гражданската отговорност на изброените там
длъжностни лица, освен при наличието на предпоставките на чл. 132, ал. 1 от Конституцията - при
извършено умишлено престъпление от общ характер.
В тази връзка правилно съдът приел, че в исковата молба не са изложени твърдения,
че ответниците- физически лица са осъдени с влязла в сила присъда за извършването на такова
престъпление, поради което и исковото производство, образувано на това основание, е
недопустимо.
Въззивният съд не споделя съображенията на първоинстанционния съд относно
недопустимостта на иска, предявен на осн. чл.49 от ЗЗД. , тъй като същите са такива по
основателността на исковата претенция , а не по нейната допустимост. Недопустим е искът за
обезщетяване на вреди, причинени от незаконосъобразни действия на съдии, прокурори и
следователи при изпълнение на възложените им служебни функции, изразяващи се в
незаконосъобразни действия или бездействия – чл.132,ал.1 от Конституцията. Такъв иск обаче е
винаги допустим срещу държавата, представлявана от съответния държавен орган.
На основание чл.7 от Конституцията на Р България, държавата отговаря пряко за вреди,
причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица. Когато тази
отговорност не може да бъде реализирана по реда на специалния ЗОДОВ, уреждащ отговорността
на държавата при участие в процеса на съответните държавни органи като нейни процесуални
субституенти, отговорността за вреди се реализира на основание чл.49 от ЗЗД.В този смисъл и
Решение № 110 от 14.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 93/2012 г., IV г. о., ГК, постановено по реда на
чл.290 от ГПК.
С оглед на изложеното, въззивният съд намира, че обжалваното определение следва да
се потвърди , в частта му касателно иска по чл.45 от ЗЗД , а по отношение исковата претенция по
чл.49 от ЗЗД- да се отмени и делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия по него, включващи преценка за редовността на исковата молба и
евентуалното му разглеждане по същество.
Мотивиран от горното, Апелативен съд- София ,ТО, 9-ти състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 263727/31.05.2022год. , постановено по гр.д.№ 13 201/2018год.
по описа на СГС, В ЧАСТТА МУ, с която е прекратено производството по делото по предявения
иск по чл.49 от ЗЗД като
ВРЪЩА делото ,в тази му част, за продължаване на съдопроизводствените действия по
него.
ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата му обжалвана част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО, в частта , в която е потвърдено прекратителното определение на
СГС, подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от
съобщаването му на ищеца, а в останалата му част- НЕ ПОДЛЕЖИ на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2