№ 997
гр. София, 05.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно гражданско дело
№ 20221000501299 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С решение № 3193/22.05.2018 г. по гр.д. № 965/2017 г. на СГС, I-12 състав,
допълнено с решение от 03.08.2018 г., е осъдено „ДЗИ – Общо Застраховане“ ЕАД да
заплати на Е. Ф. С. и Б. Р. А. сумите по 200 000 лева за всеки от ищците (обезщетения
за неимуществени вреди вследствие на ПТП), на осн. чл. 432 КЗ, ведно със законната
лихва върху тези суми от 24.01.2017 г. до цялостното им изплащане.
С решение № 280/30.01.2020 г. по в.гр.д. № 146/2019 г. на САС, 10 състав е
отменено посоченото решение на СГС в частта, в която исковете са уважени за суми
над 120 000 лева до 200 000 лева за всеки ищец и в тази част исковете са отхвърлени,
както и в частта, в която са отхвърлени акцесорните искове за лихва за периода
14.06.2016 г. до 24.01.2017 г., по въззивна жалба на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД.
Присъдена е законна лихва върху обезщетението и за периода 14.06.2016 г. до
24.01.2017 г. Решението е потвърдено в останалата обжалвана част (над 100 000 лева до
120 000 лева).
С решение № 18/04.03.2021 г. по т.д. № 454/2021 г. на ВКС, I т.о. е отменено
решение № 280/30.01.2020 г. по в.гр.д. № 146/2019 г. на САС, 10 състав в
отменителната му част относно главниците и делото е върнато на САС за разглеждане
от друг съдебен състав.
Производството пред настоящия състав е висящо по въззивна жалба на „ДЗИ –
Общо Застраховане“ ЕАД против първоинстанционното решение в частта му, с която
исковете са уважени за суми над 120 000 лева до 200 000 лева. Жалбоподателят
поддържа, че първоинстанционното решение е нищожно, защото не съдържало
банкова сметка, по която застрахователят да преведе присъдените суми. Решението
противоречало на чл. 236, ал. 2 ГПК, тъй като съдът не обсъдил наведените от
1
дружеството-ответник съображения и възражения, поради което достигнал до
неправилни фактически и правни изводи относно размера на исковете. Поддържа се, че
присъдените обезщетения са завишени и несъобразени с критериите за справедливост.
Не били обсъдени всички относими към определяне размера на обезщетенията
обстоятелства. Застрахователят е искал да бъде отменено обжалваното решение в
обжалваната част.
Ищците Е. Ф. С. и Б. Р. А. са депозирали отговор на въззивната жалба, с който я
оспорват като неоснователна. Поискали са разпит на един свидетел, който бил
поискан, но недопуснат от първата инстанция, при положение, че ищците били двама.
Поискали са и изслушване на СПЕ, доколкото такова искане било направено с исковата
молба, но СГС не се произнесъл по него. Двете доказателствени искания целят да
установят претърпените от ищците неимуществени вреди във връзка със смъртта на
сина им, настъпила при ПТП и са събрани пред настоящата инстанция.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да
се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва
служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби,
приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на
ВКС, ОСГТК).
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Неоснователно е оплакването за неговата нищожност поради непосочване
на банкова сметка, по която застрахователят да заплати дължимото се от него
обезщетение. На първо място, такава е посочена с решението по чл. 250 ГПК, а на
следващо място, посоченият пропуск не е от пороците на решението, които водят до
неговата нищожност.
Във връзка с правилността, като взе предвид наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
В исковата си молба Е.С. и Б.А. са твърдели, че на 14.06.2016 г. при ПТП,
настъпило в землището на с. Хитрино, причинено от Н. Н. И. при виновно
противоправно управление на лек автомобил „ Фолксваген Голф“ с рег. № *******,
загинал техният син Ш. Б.Р., който пътувал на предна дясна седалка на „Фолксваген
Голф“.
Ищците са твърдели, че смъртта на сина им довела до неизмерима и непреходна
скръб. Н. бил млад 30-годишен мъж, който бил опора за семейството. Между
родителите и техния син имало близка връзка на обич и подкрепа. Те разчитали на него
и за старините си. Преживяната скръб се торазила тежко на емоционалното и
здравословното им състояние, те вече не са същите хора, сринали се психически.
Претендирали са заплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди от
„ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, в качеството му на застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност“ на виновния водач, в размер на по 200 000 лева за всеки от
ищците, частично от 280 000 лева.
Ответникът „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД е депозирал отговор на исковата
молба, с която е оспорвали частично нейната основателност. Изрично е признал
исковете до размер на по 100 000 лева за всеки ищец.
За да бъде уважен прекият иск на пострадалия срещу застрахователя на
делинквента по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) следва да се установят две групи факти. От една
2
страна трябва да се установи наличието на застрахователно правоотношение между
ответника в качеството на застраховател и прекия причинител на увреждането в
качеството на застрахован. От друга страна следва да са налице кумулативно всички
елементи от сложния фактически състав на непозволеното увреждане по чл. 45, ал.1 от
ЗЗД - извършено виновно от делинквента противоправно деяние, от което да са
настъпили в причинно - следствена връзка вреди за пострадалия от сочения вид и в
търсения размер. Единствено за наличие на вината законът въвежда с разпоредбата на
чл. 45, ал.2 от ЗЗД оборима презумпция. Застрахователят отговаря в обема и до
размера, в който отговаря застрахования водач.
Настъпването на ПТП и участниците в него, наличието на валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответното дружество към датата на ПТП за водача на
„Фолксваген Голф“, неговото виновно и противоправно поведение, причинило ПТП,
смъртта на Ш. Р. в причинна връзка с ПТП са установени пред първата инстанция и не
са спорни пред настоящата. Спорен е само размерът на справедливото обезщетение за
неимуществени вреди на ищците за сума между 120 000 лева и 200 000 лева за всеки от
тях.
Във връзка със спорните въпроси по делото са събрани писмени доказателства,
изслушани са свидетелски показания и заключение на СПЕ.
Пред въззивната инстанция са представени амбулаторни листове от преглед на
Е. Ф. С. и Б. Р. А. от 22.11.2018 г., като след прегледа и на двамата е поставена
диагноза „Посттравматично стресово разстройство“. Назначена е лекарствена терапия.
Свидетелят Н. И. Т. е посочил, че е приятел на ищците. Познавал и синът им Ш.,
който загинал в катастрофа. Преди инцидента Ш. живеел в една къща с родителите си.
Нямало никакви проблеми във взаимоотношенията им, разбирали се невероятно добре.
Ш. бил много добро момче, възпитано, усмихнато. Завършил английска филология,
работил известно време в Англия. След това се оженил, имал син и пак живеел със
семейството си при родителите му. В момента съпругата му с детето живеела при
родителите на Ш.. След смъртта на Ш. родителите много се променили, били
замислени, плачели. След инцидента Б. не е същия като преди. Внукът им ги държал на
крака.
Свидетелят Ф. Ф. С. е посочил, че е брат на Е.. Преди Е. да се омъжи живеели
заедно в с. Грънчарово, а после тя отишла в с. Борци, но останали близки и
продължавали да се виждат. Виждали се на всеки празник, понякога и в делници.
Ходели си на гости поне веднъж месечно. Когато починал, Ш. бил на 30 години и
свидетелят го обичал като брат. Той израсъл с много обич от родителите си. Бил много
добре възпитан, завършил английска гимназия в Глоджево. Имал много приятели. Не
могъл да се реализира в България и затова заминал първо в Чехия около три години, а
после в Англия. После се върнал в България и се оженил. И преди това и след сватбата
живеел с родителите си и сестра си в една къща. Всичко правели заедно и по празници
и в делници. Ежедневието им било заедно. Родителите много се грижели за децата си с
обич и внимание. След смъртта на Ш. в семейството настъпил трагичен обрат. Те
спрели да се усмихват и да се радват на живота. Даже се поболели. Единствено внукът
им крепял ищците. Бащата имал кръвно, а майката винаги плачела. Мъката им не е
намаляла през годините.
По делото пред въззивната инстанция е изслушано заключение на СПЕ,
изготвено от вещото лице Д.П., неоспорено от страните. Той е посочил, че и при
двамата ищци са налице данни за негативно отражение върху психиката и промяна в
психологичното и емоционалното състояние вследствие загубата на сина им при
процесното ПТП. Сегашното им състояние се характеризира с типични за реакция на
загуба емоции – болка, мъка, отчаяние, гняв, страх, напрежение, потиснатост.
3
Препоръчал е започване на психотерапия от ищците.
При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира
следното от правна страна:
Относно размера на дължимото се на ищците обезщетение за неимуществени
вреди, при приложение нормата на чл. 52 ЗЗД, съдът намира следното:
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост - чл.52 ЗЗД. Според приетото в Постановление №4/23.12.1968 г. на
Пленума на ВС понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението.
Такива обстоятелства при причиняването на смърт от значение са и възрастта на
увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия,
който търси обезщетение за неимуществени вреди, обстоятелствата, при които е
настъпил вредоносния резултат, както и други конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, специфични за всяко дело. Конкретните икономически условия в
страната и нормативно определените нива на застрахователно покритие към момента
на увреждането като една от възможните проявни форми на тези условия също следва
да бъдат отчетени при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди
в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя, но те нямат самостоятелно и
водещо значение за прилагането на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД.
Указаните в постановлението общи критерии са възприети и доразвити в създадената
по реда на чл.290 ГПК практика на ВКС (така например, решение по т.д. № 807/2011
г., ІІ т.о., решение по т.д. № 916/2011 г.,І т.о, решение по т.д. № 490/2012 г., решение
по т.д. № 738/2017 г. ) Приема се, че за справедливото възмездяване на настъпилите в
резултат на произшествието вреди, е необходима задълбочена преценка на общите
критерии и на специфичните за всеки отделен спор правнорелевантни факти, вкл. и
общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитие на самото
общество, при отчитане на конкретните икономически условия в страната, а като
ориентир за последните, следва да се съобразят и нивата на застрахователно покритие
към момента на увреждането. Застрахователните лимити нямат самостоятелно
значение и не са абсолютен критерий за икономическите условия в страната; те не са
критерий за самото обезщетение за неимуществени вреди, но имат значение при
произнасяне по отговорността на застрахователя при предявен пряк иск. В последния
смисъл е формирана и практика на ВКС по реда на чл.290 ГПК ( така решение по т.д.
№ 619/2011 г. на ВКС, ІІ т.о., решение по т.д. № 916/2011 г. на ВКС, І т.о., решение по
т.д. № 1948/2013 г., ІІ т.о., решение по т.д. № 2974/2013 г., ІІ т.о., решение по т.д. №
2143/2014 г., І т.о. , решение по т.д. № 2908/2015 г., І т.о. и др.)
Настоящият състав намира, че от изслушаните свидетелски показания, които са
логични и безпротиворечиви, а и не противоречат на други доказателства по делото, се
установяват близки отношения между ищците и техния син, те са живели заедно, били
са в добри отношения, родителите са отгледали с любов сина си, с когото живеели до
смъртта му и всичко правели заедно. Между тях имало отношения на привързаност и
разбирателство.
Свидетелските показания установяват още, че след смъртта на Ш. родителите
много са страдали. Превърнали се в затворени и некомуникативни хора, отдали се на
скръбта си. И сега се разстройват при споменаването му, плачат, особено майката.
От писмените доказателства се установява, че ищците са развили
посттравматично стресово разстройство, а от заключението на СПЕ се установява още,
че ищците толкова силно скърбят, че и до сега при тях се наблюдават симптоми, които
водят до извод за необходимост от лечение.
4
При съобразяване на горното и като се съобрази, че ищците са в най-близката
възможна родствена и емоционална връзка с починалия при ПТП, че са живели в
любов и разбирателство, родителите са загубили в негово лице подкрепа и надежда за
бъдещето, която безвъзвратно са загубили; като се вземе предвид времето на
настъпване на ПТП и икономическите условия към този момент – 2016 г. и възрастта
на ищците по това време (50 г. и 53 г.) и на пострадалия (30 г.), която възраст обуславя
изключителна преждевременност на смъртта на сина, както и, че се доказват прояви на
болка и скръб от страна на родителите, каквито са най-естествени при посочените
отношения и дори надхвърлят нормалните прояви на тази скръб, като се съобрази
принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, както и
действащите лимити на застраховките към този момент, съдът счита, че търпените от
Е. и Б. неимуществени вреди ще бъдат възмездени чрез парично обезщетение от по
130 000 лева. Ето защо е частично основателна въззивната жалба на ответника, сочеща
на нарушение на чл. 52 ЗЗД при определяне от първоинстанционния съд на
справедливия размер на дължимото се обезщетение.
Предвид достигане от въззивния съд до крайни изводи, различни от тези на СГС,
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която исковете за
неимуществени вреди са уважени за суми над 130 000 лева до 200 000 лева за всеки
ищец и в посочената част исковете следва да бъдат отхвърлени. Като се съобрази, че
решение № 3193/22.05.2018 г. по гр.д. № 965/2017 г. на СГС, I-12 състав, допълнено с
решение от 03.08.2018 г. по същото дело е влязло в сила в частта, с която исковете са
уважени до 120 000 лева за всеки ищец, с настоящото решение първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено в частта, с която е присъдено обезщетение над
120 000 лева до 130 000 лева.
По разноските: При този изход от спора право на разноски във въззивната
инстанция имат и двете страни, съобразно защитения материален интерес.
Застрахователят има право на разноски за държавна такса в размер на 400 лева.
Ищците са освободени от внасяне на разноски, но са били защитавани безплатно
от адвокат К., на която следва да бъде определено възнаграждение по реда на чл. 38,
ал. 2 ЗА. По иска за неимуществени вреди, съобразно защитения материален интерес й
се дължат по 1270.80 лева с ДДС за всеки ищец.
Застрахователят дължи по сметка на САС 60 лева за вещо лице.
За първата инстанция на адв. К. се дължат 5093.40 лева с ДДС, поради което
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която на адв. К. е
присъдено възнаграждение над тази сума.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта, в която
„ДЗИ – Общо Застраховане“ ЕАД е осъдено да заплати държавна такса в полза на СГС
в размер над 10 400 лева.
На основание чл. 294, ал. 2 ГПК настоящият съдебен състав следва да възложи и
разноските пред ВКС. На адв. К. следва да бъде определено адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА в размер на по 3 516 лева с ДДС за всеки
ищец.
„ДЗИ – Общо Застраховане“ ЕАД следва да бъде осъдено да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на ВКС държавна такса в размер на 3 200 лева.
Воден от изложеното Софийският апелативен съд
РЕШИ:
5
ОТМЕНЯ решение № 3193/22.05.2018 г. по гр.д. № 965/2017 г. на СГС, I-12
състав, допълнено с решение от 03.08.2018 г. по същото дело, в частта, в която „ДЗИ
– Общо застраховане“ ЕАД е осъдено да заплати на Е. Ф. С. и Б. Р. А. суми над 130 000
лева за всеки от тях до присъдените по 200 000 лева, представляващи (обезщетения за
неимуществени вреди вследствие на ПТП), на осн. чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), и вместо
това постановява:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), предявени от
Е. Ф. С. и Б. Р. А. срещу „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина им Ш. Р., настъпила при ПТП
на 14.06.2016 г. за сума над 130 000 лева за всеки от ищците до 200 000 лева за
всеки от тях.
ОТМЕНЯ решение № 3193/22.05.2018 г. по гр.д. № 965/2017 г. на СГС, I-12
състав, допълнено с решение от 03.08.2018 г. по същото дело в частта за разноските в
частта, с която „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД е осъдено да заплати държавна
такса по сметка на СГС над 10 400 лева до 16000 лева, както и на адв. П. К. адвокатско
възнаграждение над 5093.40 лева с ДДС.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3193/22.05.2018 г. по гр.д. № 965/2017 г. на СГС,
I-12 състав, допълнено с решение от 03.08.2018 г. по същото дело, в частта, в която
„ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД е осъдено да заплати на всеки от ищците Е. Ф. С. и Б.
Р. А. сума над 120 000 лева до 130 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди.
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо Застраховане“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати на
адв. П. К. сумата 2 541.60 лева – адвокатско възнаграждение пред САС, определено
по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА и сумата 7 032 лева с ДДС - адвокатско възнаграждение
пред ВКС, определено по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА.
ОСЪЖДА Е. Ф. С. и Б. Р. А. да заплатят на „ДЗИ – Общо Застраховане“
ЕАД, ЕИК ********* сумата 400 лева – държавна такса пред САС.
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати в
бюджета на съдебната власт: по сметка на САС – 60 лева за вещо лице и по сметка
на ВКС – 3200 лева – държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните, при наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6