Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 260050

 

                                             гр. Сливен, 24.09. 2020 г.

 

                                       В  И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателно отделение, ІІІ-ти наказателен състав, в публично заседание на петнадесети септември   през  2020 г., в състав

 

         

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:СВЕТЛАНА ДИМОВА

 

 

при секретаря Мариана Димитрова  като разгледа докладваното от председателя АНД № 412 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

  Производството е по повод жалба на Е.П.В. с ЕГН **********, против НП на Началник на сектор „Пътна полиция” към ОД-МВР Сливен,  с което на същия за извършено нарушение по чл.104б, т. 2от ЗДП   на основание чл. 175а ал.1 пред. 3  от ЗДвП  е наложена глоба в размер на 3000/три хиляди/лева и за нарушение по чл.139,ал.1 т.4 от ЗДП на основание чл.183,ал.4т. 5,предл.3 от ЗДП  е наложена глоба в размер на 50 /петдесет/ лева  

Жалбоподателят, редовно призован  не се явява.Процесуалния му  представител, моли за отмяна на НП.

В съдебното заседание органа издал обжалваното наказателно постановление не изпраща свой представител, който да вземе становище по жалбата.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и по отделно, като непротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

              На 23.11.2019 г. около  00,48 часа, в гр. Сливен, на бул. „Панайото Хитов” в района на депо за автобуси в посока с. Сотиря актосъставителя и свидетелите Г. и И. забелязали   водач на лек автомобил  ,марка  „Субару импреза“ с рег. №СН 6299 АТ ,който при приближаването си до депот , в район от пътното платно с разширение преплъзнал гумите на МПС и по този начин го завъртял като направил няколко кръгчета . Това той направил повече от един път ,след което продължил движението си в посока с. Сотиря. Това наложило автопатрула да го проследи  и в района на Андреева чешма отново забелязали същото поведение , което вече било съпроводено с обръщане на движението в срещуположната посока. Тогава жалбопадателят бил спрян от служителите на реда и му била извършена проверка.

               В хода на проверката било установено ,че в МПС освен жалбоподателя се вози и св. К. ,който в последствие е разпитан по делото  в това му качество както и ,че предните гуми на МПС са износени до гладкост.

               Въз основа на горното ,АНО е приел ,че водача управлява лекия автомобил като използва пътя отворен за обществено ползване  не в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари, а именно като блокира  задните колела на МПС го принуждава да преплъзва гумите си и да се върти  около оста си. При проверката се установи, че има значителна техническа неизправност – предните гуми на МПС са износени до гладкост,поради 

               Въз основа на  така посоченото от обективна страна на жалбоподателя е съставен АУАН и е издадено НП ,затова ,че :1.водача не използва пътищата отворени за обществено ползване на други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, с което виновно е нарушил чл.104Б, т.2 от ЗДвП., 2. през периода от 15.11. до 01.03. управлява МПС с гуми, които не са предназначени за зимни условия или с гуми с дълбочина на протектора под 4 мм., с което виновно е нарушил чл.139, ал.1, т.4 от ЗДвП.

              На основание чл. 53 от ЗАНН за така посочените нарушения и при условията на чл.175А, ал.1 пр. 3 от ЗДвП  на жалбоподателя е наложена  глоба в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за първото нарушение и на чл. 183, ал.4, т.5 пр.3 от ЗДвП  е наложена глоба в размер на 50 лева.за второто нарушение.

 

 Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и по отделно, като непротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът направи следните фактически и правни изводи:

           НП е процесуално и материално законосъобразно. Както в акта, така и в наказателното постановление, както е необходимо по закон, е описано нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават.  Посочени са  законовите разпоредби, които са били нарушени. АНО правилно,   след като е установил състава на конкретното нарушение го е подвел под конкретна правна норма. По този начин спазвайки разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН е установил единство между констатираното нарушение, обстоятелствата, при които е извършено и законовите разпоредби, които са били нарушени.

Жалбата е процесуално допустима – подадена е в законоустановения преклузивен срок, от лице имащо правен интерес от обжалването. Разгледана по същество е неоснователна.

Актът за установяване на административното нарушение и издаденото, въз основа на него наказателно постановление са редовни и не страдат от пороци, поради което съгласно чл. 189, ал.2 от ЗДвП същите имат доказателствена сила до доказване на противното.

Производството от  административно - наказателен характер, изисква да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

Съгласно разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП на водача на моторно превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

По силата на § 6, т. 1 от ДР на ЗДвП улиците са приравнени на пътищата, като няма спор, че ул. ”Алеко Константинов” в гр. Шумен е отворена за обществено ползване.

В настоящия случай от материалите по делото и по-конкретно от събраните в хода на производството гласни доказателства се установява по безспорен начин, че жалбоподателят   управлявайки посоченото в АУАН и НП МПС ,преминавайки по бул”П.Хитов” в гр. Сливен е  преплъзнал гумите на автомобила и по този начин, чрез т. нар. „дрифт“е    направил два кръга след което е    продължил движението си в посока с.Сотиря ,общ. Сливен и отново е повторил маневрата , в резултат на което и чрез завъртане е продължил движението си в противоположната посока , а именно към гр. Сливен. От изложеното се налага извода, че водачът не е използвал пътя, отворен за обществено ползване, в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари, а за описаните по-горе цели- за извършване на демонстративни маневри нерегламентирани в ЗДП.

Налице е и извършено нарушение по чл.139,ал.1т.4 от ЗДП,тъй като по делото е безспорно ,че датата на извършване на нарушението влиза в посочения в ЗДП период от време ,през който водачите на МПС следва да ги управляват с гуми предназначени за зимния сезон .

По делото е безспорно установено, включително чрез разпит на актосъставителя и свидетелите Г. и И.  както и въз основа на  останалите приети по съответния процесуален ред доказателства, че жалбоподателят ,в качеството си на водач на МПС е извършил всяко едно от посочените по – горе две нарушения. Не кредитира показанията на св. К.,тъй като същите противоречат на останалите гласни доказателства.Този свидетел отрича водачът да е преплъзвал умишлено колелата или да е правил завъртания на МПС като заявява ,че видяното от контролните органи се е дължало на леко „поднасяне”на автомобила ,след което водачът незабавно го е овладял и е продължил движението си без да нарушава ЗДП. Твърди,че причина за случилото се е лошото състояние на гумите на МПС . Тези му показания,обаче съдът не счита за достоверни ,тъй като същите противоречат на останалия доказателствен материал.Противоречат и на   заявлението на самия жалбоподател при подписване на АУАН ,че няма възражения по отразените в него констатации,поради което съдът след като ги приема като опит за оневиняване на жалбоподателя и заинтересуваност от изхода на делото ги изключи от доказателствения материал.

Съдът не споделя направеното възражение за допуснато нарушение довело до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и изразяващо се в неточност при посочване на мястото на извършване на нарушението, доколкото, видно от АУАН и НП в тях изрично е посочено ,че деянието е извършено в гр. Сливен ,при движение на МПС по  бул. „П.Хитов”.Действително в хода на съдебното дирене се установи,че след като водачът е преминал край патрулния автомобил и е извършил нарушението е продължил в посока с. Сотиря ,но се е движил по същия булевард ,поради което съдът счита възражението за неоснователно.

 Наложените наказания са   определени в законоустановения размер и са съответни на извършените нарушения,а при издаването на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения,които да водят до необходимост от отмяната им.

          Предвид гореизложеното, съдът счита, че следва да потвърди НП като законосъобразно и правилно,поради което

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПОТВЪРЖДАВА НП № 19-0804-003338/18.12.2019 г. на Началник на сектор ПП към ОД на МВР-Сливен, с което  на Е.П.В. с ЕГН **********, за извършено нарушение по чл.104б, т. 2от ЗДП и    на основание чл. 175а ал.1 пред. 3  от ЗДвП  е наложена глоба в размер на 3000/три хиляди/лева и „ Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца , а за нарушение по чл.139,ал.1 т.4 от ЗДП на основание чл.183,ал.4т. 5,предл.3 от ЗДП  е наложена глоба в размер на 50 /петдесет/ лева  като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр. Сливен в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                                     

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: