Р Е Ш Е Н И Е
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
№……….…….,гр.София, 19.07.2021г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданска колегия, ІV “в” състав,
в открито съдебно заседание,
проведено на четиринадесети юли, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева
Мл.съдия Светлана Петкова
при участието на
секретаря Цветослава Гулийкова, като разгледа докладваното от съдия Зл.Чолева гр.дело № 2683 по описа за
2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК .
Обжалва
се решение на СРС, 163 състав под № 504547
от 09.10.2018г., постановено по гр.дело № 3713/2018г. , с което са
отхвърлени предявените от Д.Б.Д. срещу „ДЗИ
- О.З.“ ЕАД искове с правно основание
чл.432 от КЗ , както следва: 1/ за сумата от 10 000,00лева, претендирана като
обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания - мозъчно сътресение,
натъртвания по цялото тяло, стрес, шок/,
претърпени в резултат на ПТП от 20.06.2017г.
в гр.Велико Търново, причинено от водача
на автобус с рег.№ *****и 2/ сумата от 29,27лв.- обезщетение за имуществени
вреди, претърпяни от същото ПТП , представляващи заплатена потребителска такса
за медицински преглед и закупени медицински материали и лекарства с фискални
бонове № 0005742/23.06.2017г. и № 016093/ 11.07.2017г., ведно със законната
лихва от датата на увреждането /20.06.2017г./ - до окончателното изплащане.
Решението се обжалва и в частта за
разноските.
Въззивникът
– ищец Д.Б.Д. заявява искане за
отмяна на обжалваното решение като постановено в нарушение на процесуалните
правила, като необосновано и като неправилно, поради неправилна преценка на събраните по делото
доказателства. Твърди, че необоснован е изводът на първата инстанция, с който е
прието, че по делото не е доказан фактът, че претърпяните от нея телесни
увреждания са в резултат именно на процесното ПТП. Твърди, че от представения
по делото констативен протокол, ангажираните медицински документи, болнични
листове и заключенията на СМЕ категорично се установява фактът, че е пострадала
от процесното ПТП, както и са доказани уврежданията, които са в пряка причинно-следствена
връзка с процесното ПТП. Възразява, че неправилно с обжалваното решение е
прието, че водачът на автобусът , чиято гражданска отговорност е застрахована
при ответника, няма вина за настъпване на ПТП. Счита, че този извод на
първоинстанционния съд се опровергава от представения по делото констативен
протокол, от който е видно, че спрямо водача на автобуса е взето
административно отношение и е съставен акт за административно нарушение- на
чл.5,ал.1 , т.1 от ЗДв.П. В тази връзка поддържа, че в нарушение на
процесуалните правила от първата инстанция е оставено без уважение своевременно
заявеното от нея с исковата молба искане да бъде изискана цялата
административно-наказателна преписка. Позовава се и на процесуално нарушение,
допуснато от първата инстанция, поради неизготвен пълен доклад по делото. Поддържа
неправилност на извода на СРС, с който е прието, че с внезапното спиране на
автобуса водачът му е предотвратил настъпването на инцидент, тъй като същият
почива на противоречиви и неясни свидетелски показания. Въззивницата-ищца
намира за необоснован извода на съда, че тя е допринесла изцяло с поведението
си за настъпване на вредоносния резултат, тъй като по делото не е установен
фактът дали в автобусът е имало свободни места за сядане, както и фабрично
монтирани предпазни колани. Нещо повече, твърди, че заявеното от ответника
възражение за съпричиняване е основано само на твърдяното обстоятелство, че тя
/ищцата/ не се е държала стабилно на съораженията за придържане в стабилно
положение на возещите се пътници, с които е оборудван салонът на автобуса.
Поради това, произнасянето на съда по съпричиняване основано на други факти,
различни от релевираните от ответника, се явява „свръх произнасяне“. Намира, че вътрешно противоречиви са мотивите
на първата инстанция, с които от една страна е прието, че ПТП не е причинено от
виновното и противоправно поведение на водача на автобуса, а от друга страна е
прието, че тя /ищцата/ е допринесла за настъпване на вредоносния резултат. С
изложените доводи въззивницата-ищца мотивира искането си за отмяна на
обжалваното решение и вместо него- постановяването на друго, с което исковите
претенции да бъдат уважени, с присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна, „ДЗИ - О.З.“ ЕАД – не депозира писмен отговор
на жалбата в срока по чл.263,ал.1 от ГПК. В съдебно заседание заявява становище
за неоснователност на жалбата.
Претендира присъждане на разноски за въззивното производство и заявява
евентуално възражение по чл.78,ал.5 от ГПк – за прекомерност на адвокатското
възнаграждение , заплатено от въззивницата.
Софийски градски съд,
като взе предвид становищата и доводите
на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства по реда на чл.235,ал.3 от ГПК, приема за
установено следното:
При
извършената проверка по реда на чл.269, предл.1 от ГПК, настоящият съдебен
състав установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Ето защо съдът
дължи произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите, заявени с въззивната жалба,
от които е ограничен съгласно нормата на чл.269, предл.2 от ГПК.
Съдът
е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл.432,ал.1 от КЗ - за обезщетения за неимуществени и имуществени вреди.
Исковите
претенции са допустими, съгласно изискването на
разпоредбата на чл.432,ал.1 от КЗ, тъй като с молба, получена от
ответника с писмо с обратна разписка от 12.10.2017г. , от ищцата е заявена пред
ответника застрахователна претенция за заплащане на процесните обезщетения за
неимуществени и имуществен и вреди от процесното ПТП.
Настоящият
съдебен състав не споделя правните
изводи на първата инстанция, с които е мотивирана неоснователността на
предявените искове.
С
обжалваното решение е приет за недоказан фактът, че ищцата е пострадала от процесното
ПТП, както и че няма виновен водач за настъпването му. Настоящият съдебен
състав намира извода за недоказаността на първия факт за напълно необоснован и
неправилен - изведен в противоречие с нормата на чл.175 от ГПК и представените
по делото доказателства. С подадения от ответника отговор на исковата молба изрично
е признат фактът , че ищцата е пострадала от процесното ПТП, като този факт се
установява и от представения по делото и неоспорен от ответника констативен
протокол за ПТП № 502 от 20.06.2017г., в който изрично е посочено, че ищцата е
пострадала от процесното ПТП - с комоцио.
На
следващо място, виновното и противоправно поведение на водача на автобуса за
реализиране на процесното ПТП се установява както от констативния протокол №
502, в който е посочено, че по отношение на водача е взето административно
отношение, поради допуснато от същия нарушение на чл.5,ал.1,т.1 от ЗДв.П, така
и от влязлото в сила наказателно постановление № 17-1275-001062 от 30.06.2017г.
, издадено от МВР-Велико Търново, с което на водача на автобуса е наложено
административно наказание- глоба за допуснато нарушение на чл.5,ал.1,т.1 от
ЗДв.П в резултат , на което е причинено
процесното ПТП. Наказателното постановление е прието във въззивното
производство по реда на чл.266,ал.3 от ГПК, поради допуснато от първата
инстанция процесуално нарушение при изготвяне на доклада по делото- на нормата
на чл.146,ал.1 и ал.2 от ГПК. Неправилен
е изводът на първата инстанция за липса на липса на вина на водача на автобуса
за настъпване на ПТП, тъй като вината се презюмира от нормата на чл.45,ал.2 от ЗЗД , а доказателства, които да опровергават тази презумпция по делото не са
налице, напротив- вината се потвърждава от влязлото в сила наказателно
постановление, с което е ангажирана административно-наказателната отговорност
на водача на автобуса, като от същия е заплатена и наложената с наказателното
постановление глоба.
От
констативния протокол № 502, епикризата, издадена от МОБАЛ „Д-р Ст.Черкезов“
АД-Велико Търново и приетите по делото и неоспорени заключения на
съдебно-медицинската експертиза, се установява, че в пряка причинно- следствена
връзка с процесното ПТП са следните увреждания на здравето на ищцата- контузия
на главата, довела до мозъчно сътресение, без открита вътечерепна травма, която
е наложила болнично лечение в продължение на 4 дни и последващо лечение в
домашен режим. От показанията на св.Н.Й.и св.В.Д., се установява, че освен
комоцио, в резултат на ПТП ръката и гърбът на ищцата са били натъртени, имала е
синини по цялото тяло. От показанията на
посочените двама свидетели се установява, че след изписването от болница ищцата
е имала нужда да седи на тъмно, дразнела се от светлина, имала е виене на свят.
Свидетелите установяват, че след ПТП ищцата е била в шок, не е искала да
разказва за инцидента, тъй като е била травмирана. Изпитвала е страх да се вози
в МПС и особено в голям автобус. Този страх й се е отразил и професионално, тъй
като е работила като контрольор в автобус и след инцидента и изтичане на
болничните, се е върнала на работа , но е
изпитвала страх от настъпването на нов инцидент, настоявала да е в по-малък
автобус, като постепенно е преодоляла страха от возене и страха. От показанията
на св.В.Д. се установява, че се е възстановила изцяло към датата на
заседанието, в което е разпитан /22.06.2018/ , макар това да е отнело време.
Съдът кредитира показанията на св.Д., относно горепосочените факти, като
отчита по реда на чл.172 от ГПК неговата
заинтересованост , като син на ищцата, от една страна и от друга, съобразява,
че показанията му относно тези факти кореспондират на установените от другия
свидетел, както и на приетите по делото заключения на СМЕ и писмените
доказателства по делото/медицински документи и болнични листове/. От представените по делото болнични листове и
двете заключения на СМЕ се установява, че след инцидента ищцата е била в отпуск
по болест, произтичаща от травмите, причинени й от процесното ПТП в периода от 20.06.2017г. – до 08.07.2017г.
/за 20 дни/. Видно от допълнителното
заключение на СМЕ и уточнението към него, направено от вещото лице в съдебното
заседание на 28.09.2018г., представените от ищцата болнични листове за времето
след 10.07.2017г. , а именно за периода 09.07.2017г.- 28.07.2017г. ;
29.07.2017г.- 17.08.2017г., 18.08.2017г.- 06.09.2017г. и 07.09.2017г.- 26.09.2017г., не касаят
заболявания на ищцата , които да са в пряка причнно-следствена връзка с
процесното ПТП. Вещото лице изрично уточнява, че макар в първият болничен лист
, касаещ периода 09.07.2017г.- 28.07.2017г. , като диагноза да е посочено
мозъчно сътресение, това не е диагнозата, от която да произтича временната
нетрудоспособност, доколкото мозъчното сътресение е спешна травма и когато не е
съпроводена с никакви отбелязани усложнения от страна на мозъчната и
рефлекторна дейност на нервната система- както е било при ищцата, тя оздравява
без остатъчни явления за около 20 дни. Вещото лице дава заключение, че този 20
дневен период съответства и напълно на периода от време, който на ищцата е издаден първият болничен
лист № Е 20170722689 - за времето от 20.06.2017г. до 08.07.2017г. Вещото лице изрично уточнява, че болничният
лист за периода 09.07.2017г.- 28.07.2017г. и продълженията му със следващите болнични листове, е издаден
на амбулаторен лист от 10.07.2017г., с който е дадено мнение за продължаване на
временната нетрудоспособност. В този амбулаторен лист описаните анамнестични
данни и обективното състояние на ищцата не касаят диагнозата - мозъчно сътресение, а касаят заболявания на
друга анатомична част от тялото- шийната. Експертът лице дава заключение , че описаните
в амбулаторния лист : болезненост, схващане на паравертебралната мускулатура в
ляво, ограничените движения в шията и нейното принудително положение по никакъв
начин не са свързани с полученото от ПТП мозъчно сътресение. От допълнителното
експертно заключение и уточнението, направено от вещото лице в съдебното заседание
на 28.09.2018г. се установява, че хипотетично
е възможно навяхването на шията на
ищцата и засягането на нервните шийни коренчета така, както са описани в
амбулаторния лист, да се получат като вторична наслагваща се травма от процесното
ПТП, но в конкретния случай– това е изключено, тъй като освен , че не е описано
в медицинските документи, установеният удар на главата сочи на такъв механизмът
на падането на ищца, който изключва удар и на шията и съответно - не е възможно получаването на уврежданията на
шията, описани в амбулаторния лист. Ето защо, вещото лице дава заключение , че
временната нетрудоспособност на ищцата за времето след 09.07.2017г. не е
последица от процесното ПТП. Експертът
също така дава заключение в СМЕ от 18.05.2019г., че издаденият болничен лист №
Е 20171534405 от 27.09.2017г., касаещ
периода 27.09.2017г.- 16.10.2017г.
освен, че е издаден неправомерно, поради липсата на амбулаторен лист за
извършен преглед на ищцата, с който да е мотивирана медицинската причина за
издаването на болничния лист, е издаден и в нарушение на чл.9 от Наредбата за
медицинската експертиза на работоспособността , тъй като е издаден като
продължение на предходен болничен лист, въпреки календарното прекъсване от 2
месеца. С оглед тези експертни констатации, настоящият съдебен състав приема, че травмите на шията на ищцата, за които
същата е била в отпуск по болест след датата 10.07.2017г. не са в пряка
причинно-следствена връзка с процесното ПТП, тъй като освен гореобсъдените
констатации на вещото лице – медик, от
представената по делото епикриза и видно, че след постъпване на ищцата в болница
след ПТП, на същата са били правени изследвания и на шията, при които не са
констатирани данни за травматична или паренхимна увреда. Ето защо, настоящият
съдебен състав приема, че заболяванията, за които ищцата е била в отпуск по
болест за периода от време 09.07.2017г.
до 16.10.2017г. не са в причинно – следствена връзка с процесното ПТП.
При
така доказаното наличие на предпоставките по чл.432,ал.1 от КЗ- причинени
неимуществени вреди на ищцата , които са в пряка причинно-следствена връзка с
процесното ПТП, настъпило в резултат на виновно
и противоправно поведение на водача на автобуса, чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответника, съдът приема, че исковата претенция е
доказана по основание. По отношение на размера на дължимото на ищеца обезщетение
за претърпяните от ищцата неимуществени вреди, настоящият съдебен състав
приема, че в съответствие с принципа за справедливост по чл.52 от ЗЗД, той
следва да бъде определен в размер на 2 000,00лв. При определяне на този
размер съдът съобрази обстоятелството, че в резултат на ПТП на ищцата са
причинени следните физически травми- контузия на главата с мозъчно сътресение,
която е наложила хоспитализацията й за 3 дни, световъртеж и необходимост да стои на
приглушена светлина за около 20 дни, натъртвания на тялото и синини, както и
преживян шок с постравматична последица- страх от возене в МПС. Съдът отчита и категорично
установения със СМЕ и свидетелските показания период от време, през който от
ищцата са търпяни физически болки и страдания – около 20 дни. Зачита и правно-релеватнтия факт, че преживяният от ищцата
шок се е отразил негативно за завръщането й на работа след инцидента , като й е
бил необходим период от време за адаптация, с оглед упражняваната от ищцата
професия- на контрольор в автобус. От друга страна, съдът зачита и обстоятелството,
установено със СМЕ и показанията на св.Д./син на ищцата с преки и непосредствени впечатления/,
че ищцата се е възстановила напълно , като физическото възстановяване е
настъпило в рамките на 20 дневен срок от датата на процесното ПТП, а по отношение на шока и страха от возене в
автобус- около 4-5 месеца след инцидента , /след завръщането й на работа през
м.10.2017г./. Предвид така доказаните
телесни увреждания на ищцата, сравнително кратния период от време, през
който е търпяла физически болки, страдания, както и относително краткия срок на
психическо възстановяване, както и при зачитане на установения факт, че 1 година след ПТП е налице пълно възстановяване на ищцата, настоящият съдебен състав при спазване
нормата на чл.52 от ЗЗД, приема, че дължимото й
обезщетение за горепосочените неимуществени вреди е в размер на 2 000,00лв. Съдът намира
за неоснователно възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищцата. В тази връзка, на първо място, следва да се
посочи, че в нарушение на основния принцип за диспозитивното начало по
чл.6,ал.2 от ГПК, първоинстанционният съд се е произнесъл по възражение за
съпричиняване, основано на факти, които не са заявени от ответника. Заявеното
от ответника възражение за съпричиняване е основано на твърдяния факт, че
ищцата не е ползвала или не се е държала стабилно за съораженията за придържане
в стабилно положение на возещите се пътници, с които е бил оборудван салонът на
автобуса. В нарушение на чл.6,ал.2 от ГПК с обжалваното решение
първоинстанционният съд е приел, че ищцата е допринесла изцяло за настъпване на
вредоносния резултат, тъй като е следвало да се вози седнала и по възможност с
поставен предпазен колан. На следващо място, от ответника, в съответствие с
носената от него доказателствена тежест , съгласно чл.154,ал.1 от ГПК, не са
ангажирани никакви доказателства по делото, от които да се установява
твърдяният факт, че ищцата не се е държала , респ.- че не се е държала стабилно
на съображенията за придържане в автобуса. Ето защо, заявеното от него
възражение за съпричиняване се явява недоказано и неоснователно. Като последица
от това, съдът приема, че исковата претенция по чл.432,ал.1 от КЗ следва да бъде уважена като основателна за сумата от 2 000,00лв.
, а за разликата над нея – до пълния предявен размер от 10 000,00лв.- отхвърлена
като неоснователна.
Съдът
приема, че следва да бъде уважен в пълния предявен размер искът по чл.432,ал.1
от КЗ - за общата сума от 29,27лв., от
които – сумата от 17,40лв., представляваща заплатена от ищцата потребителска
такса за болничното й лечение след ПТП, доказана с представеното по делото
удостоверение от МОБАЛ „Стефан Черкезов“ АД от 23.06.2017г.и фискален бон към
него и сумата от 11,87лв., представляваща стойността на заплатени от ищцата
медицински консумативи и лекарства, предписани й от горепосоченото лечебно
заведение и заплатени с фискален бон от
11.07.2017г., които са в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП и
причинените й от него травми.
По
отношение на претенцията за лихва за забава, настоящият съдебен състав приема,
че лихвата за забава в размер на законната лихва се дължи не от датата на процесното ПТП,
както се претендира от ищцата, а от
датата на изтичане на 15 дн.срок от датата на получаването на заявената
писмената претенция на ищцата от страна на ответника /12.10.2017г./, т.е. дължи се от 28.10.2017г. , на основание чл.497,ал.1,т.1
от КЗ, доколкото ответникът не оспорва и
не възразява, че с писмената претенция на ищцата са представени всички
доказателства , имащи значение за основанието и размера на обезщетенията по
смисъла на чл.106,ал.3 от КЗ. Ето защо, предявения иск за лихва по чл.86,ал.1
от ЗЗД следва да бъде уважен за периода от 28.10.2017г.- до окончателното
изплащане на двете процесни обезщетения, и съответно- отхвърлен за периода
20.06.2017г.- 27.10.2017г.
Тъй
като изводите на настоящата инстанция частично съвпадат с тези на първата,
обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която искът по чл.432,ал.1
от КЗ
е отхвърлен за сумата от 2 000,00лв. – обезщетение, дължимо на
ищцата за претърпяните от нея неимуществени вреди и в частта на отхвърления иск
по чл.432,ал.1 от КЗ- сумата от 29,27лв.- обезщетение за имуществените вреди и
вместо него – постановено друго, с което претенциите за тази две обезщетения в
посочените размери да бъдат уважени, с присъждане на законната лихва върху
сумите, считано от 28.10.2017г.- до окончателното изплащане. В останалата
обжалвана част, с която искът за обезщетение за неимуществените вреди е
отхвърлен за разликата над 2 000,00лв. - до пълния предявен размер от
10 000,00лв., както и в частта, с която са отхвърлени претенциите за
законни лихви за периода 20.06.2017г.-27.10.2017г., обжалваното първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено по други мотиви.
По разноските по
делото: При горния изход на делото и на
основание чл.78,ал.1 от ГПК ответното застрахователно дружество дължи на ищцата
направените по делото разноски пред първата инстанция, съразмерно с уважената
част от исковете от 171,99лв. /за
държ.такса и възнаграждения за вещи лица
/ и от 167,93лв.- адв.възнаграждение,
което следва да се присъди на пълномощника й, на основание чл.38,ал.2,вр. с
ал.1,т.2 от ЗА. За въззивното производство на ищцата се следват разноски,
съразмерно с уважената част от жалбата й от 45,52лв. /за държ.такса/ и от
167,93лв.-за адвокатско възнаграждение, което следва да се присъди на
пълномощника й на основание чл.38,ал.2,вр. с ал.1,т.2 от ЗА. Съдът намира за
неоснователно заявеното от
въззиваемия-ответник възражение по чл.78,ал.5 от ГПК възражение за прекомерност
на претендираното от ищцата адвокатско възнаграждение за въззивното
производство, доколкото същото е в рамките на минималния размер по чл.7,ал.2 от
наредба № 1/2009г.
От
своя страна, на основание чл.78,ал.3 от ГПК ответното застрахователно дружество
има правото на разноски за първата инстанция съразмерно с отхвърлената част от
иска от 79,760лв.-юрисконсултско възнаграждение, като за разликата над тази
сума- до пълния присъден размер от 100,00лв. обжалваното решение следва да бъде
отменено. За въззивното производство съдът приема, че на ответното застрахователно дружество не се
дължат разноски, тъй като от процесуалния му представител не са извършени
реално никакви процесуални действия по делото, извън подадената бланкетна
молба, с която жалбата е оспорена и е направено искане за присъждане на
разноски.
Воден
от горните мотиви, Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение
на СРС, 163 състав под № 504547 от 09.10.2018г.,
постановено по гр.дело № 3713/2018г. , в
частта, с която са отхвърлени предявените от Д.Б.Д. срещу „ДЗИ - О.З.“ ЕАД искове с правно основание чл.432 от КЗ ,
както следва: 1/ за сумата от 2 000,00лева, претендирана като обезщетение за
неимуществени вреди /болки и страдания - мозъчно сътресение, натъртвания по
цялото тяло, стрес, шок/, претърпени в
резултат на ПТП от 20.06.2017г. в
гр.Велико Търново, причинено от водача
на автобус с рег.№ *****и 2/ сумата от 29,27лв.- обезщетение за имуществени
вреди, претърпяни от същото ПТП , представляващи заплатена потребителска такса
за медицински преглед и закупени медицински материали и лекарства с фискални
бонове № 0005742/23.06.2017г. и № 016093/ 11.07.2017г., ведно със законната лихва от 28.10.2017г.- до окончателното
изплащане на сумите, както и в частта,
с която Д.Б.Д. е осъдена да заплати на „ДЗИ - О.З.“ – разликата над дължимата
сума от 79,76лв.- до размера на сумата от 100,00лв.- разноски по делото, ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА „ДЗИ
- О.З.“ ЕАД с ЕИК *****да заплати на Д.Б.Д. с ЕГН **********, на основание чл.432,ал.1 от КЗ : 1/ сумата от 2 000,00лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди
/болки и страдания - мозъчно сътресение, натъртвания по цялото тяло, стрес,
шок/, претърпени в резултат на ПТП от 20.06.2017г. в гр.Велико Търново, причинено от водача на автобус с рег.№ *****и
2/ сумата от 29,27лв.- обезщетение за имуществени вреди, претърпяни от същото
ПТП , представляващи заплатена потребителска такса за медицински преглед и
закупени медицински материали и лекарства с фискални бонове №
0005742/23.06.2017г. и № 016093/ 11.07.2017г., ведно със законната лихва от 28.10.2017г. върху посочените суми -
до окончателното им изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение
на СРС, 163 състав под № 504547 от 09.10.2018г.,
постановено по гр.дело № 3713/2018г. в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА
„ДЗИ - О.З.“ ЕАД да заплати на адв.Р.
С.Р., в качеството му на процесуален представител на Д.Б.Д. сумата от 167,93лв.-
адвокатско възнаграждение за първата инстанция и сумата от 167,93лв.-
адвокатско възнаграждение за въззивното производство, на основание
чл.38,ал.2,вр. с ал.1,т.2 от ЗА и чл.78,ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „ДЗИ - О.З.“ ЕАД да
заплати Д.Б.Д. –сумата от 171,99лв.- разноски за първата инстанция /за
държавна такса и депозити за вещи лица/
и сумата от 45,42лв.- разноски за въззивното производство /за
държ.такса/, на основание чл.78,ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 1 месечен срок от връчването му на страните при
наличието на основанията по чл.280,ал.1 и ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.