№ 94311
гр. София, 16.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИХАЕЛА ЕНЧ. КАСАБОВА-
ХРАНОВА
като разгледа докладваното от МИХАЕЛА ЕНЧ. КАСАБОВА-ХРАНОВА
Частно гражданско дело № 20251110130618 по описа за 2025 година
Производството е образувано по заявление на А. И. Ш. срещу А. М. М., с което
се иска издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК въз основа на
документ - запис на заповед за сумата от 10000 лева.
След извършена проверка за редовност, допустимост и основателност на
заявлението, съдът намери, че същото следва да бъде отхвърлено по следните
съображения:
Записът на заповед е едностранна и абстрактна правна сделка, която е
регламентирана от закона, предвидена е писмена форма за действителност и
задължително определено законово съдържание, съгласно което следва да съдържа
посочените в чл. 535, ал. 1 ТЗ реквизити като условие за валидност на ефекта. Тези
реквизити са част от формата на ценната книга и липсата на който и да е от тях, с
изключение на т. нар. презумирани реквизити по чл. 536, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 ТЗ, води до
нищожност на менителничната сделка. Задължителен реквизит на записа на заповед
съгласно чл. 535, т. 5 ТЗ представлява името на лицето, на което или на заповедта на
което трябва да се плати.
В случая видно от приложения към заявлението оригинал на запис на заповед от
13.11.2024 г. липсва името на лицето, на което или на заповедта на което трябва да се
плати, а вписаните лични данни са на издателя. Следователно налице е неяснота
относно лицето, на което или заповедта на което трябва да се плати. Това на практика
прави невъзможно идентифициране на лицето, в чиято полза е била издадена ценната
книга, поради което е равнозначно на липса на задължителен за редовността реквизит
/ чл. 535, т.5 ТЗ/. Същият не попада сред изключенията на чл. 536 ТЗ. Ето защо, по
силата на чл. 536, ал. 1 ТЗ този документ не представлява ценна книга на заповед, т. е.
едностранното волеизявление е нищожно и не е породило целените от издателя
правни последици.
Предвид изложеното, съдът счита, че представеният документ не е редовен от
външна страна. Поради това не са налице условията на чл. 417, т. 10, предложение
първо ГПК и на чл. 418, ал. 2 ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист, а заявлението като неоснователно ще се отхвърли изцяло.
На основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК на заявителя следва да се укаже, че съгласно
1
чл. 415, ал. 3 и 4 ГПК в едномесечен срок от съобщението може да предяви
осъдителни искове за вземанията си, като довнесе дължимата държавна такса. С оглед
изхода на делото в полза на заявителя не следва да се присъждат разноски.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417
ГПК и на изпълнителен лист, депозирано от А. И. Ш., ЕГН ********** срещу А. М.
М., ЕГН **********.
УКАЗВА на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК на заявителя, че в едномесечен
срок от съобщението може да предяви осъдителен иск за вземането си, като довнесе
дължимата държавна такса до 4% върху цената на иска.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от получаването на препис от него.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от разпореждането на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2