Определение по дело №457/2020 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 260408
Дата: 24 ноември 2020 г.
Съдия: Янко Новаков Новаков
Дело: 20202100900457
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 23 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

Номер 260408                              24.11.2020 година                          град Бургас

 

Бургаският    окръжен съд,                                                 граждански състав

на     двадесет и четвърти ноември              две  хиляди  и  двадесета година

в закрито заседание    в    следния    състав:

 

Председател: Янко Новаков

       Членове:          -

Секретар: -

изслуша докладваното от съдия Новаков

търговско дело                  номер   457                   по описа за 2020 година

 

Производството е по чл. 124, ал. 1, предл. ІІ от ГПК.

Пред Бургаския административен съд е била подадена жалба от „Наси Радо“ ООД за прогласяване на нищожността на изявление на Община Айтос за прекратяване на договор от 10.10.2014 г.  за концесия на язовир в землището на с. Чукарка.

Като е приел, че се касае за иск за установяване съществуването на концесионното правоотношение, административният съд е изпратил делото по подсъдност на Айтоския районен съд.

Така е било образувано гр. дело № 608/2020 г. на Районен съд – Айтос.

С определение от 02.09.2020 г. районният съд е посочил, че цената на иска надхвърля 25000 лева и е изпратил делото по подсъдност на настоящата инстанция.

Настоящият състав намира, че тъй като се касае за договор за ползване на имот – публична общинска собственост, най-близки за определянето на цената на претенцията са правилата за договора за наем. Аналогично на посоченото в чл. 69, ал. 1, т. 5 от ГПК материалният интерес от делото следва да бъде определен на базата на концесионното възнаграждение за една година, което възлиза на 1812 лева без ДДС респ. 2174,40 лева с ДДС.

Правоприлагането по аналогия в случая е уместно и позволено по аргумент от чл. 69, ал. 2 от ГПК.

Дори обаче то да не се допусне, цената на иска трябва да се определи въз основа на конкретния интерес на ищеца от запазване на концесионното правоотношение. Затова е необходимо да бъде съобразен оставащият период до края на концесията. Видно от изложеното от ищеца, спорът е провокиран от изявление на Община Айтос за едностранно прекратяване на договора, считано от 14.08.2020 г.

За периода от 14.08.2020 г. -  30.10.2028 г. т.е. до края на концесионния договор сборът от концесионните вноски възлиза на 16685,50 лева без ДДС респ. 20022,60 лева с ДДС. И така определена, цената на иска не надвишава прага от 25000 лева по чл. 104, т. 4 от ГПК, обосноваващ подсъдност пред окръжен съд.

 Предвид изложеното и на основание чл. 122 от ГПК е необходимо да бъде повдигнат спор за подсъдност пред Бургаския апелативен съд.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

НЕ ПРИЕМА за разглеждане иска, предявен по гр. дело № 608/2020 г. на Айтоския районен съд.

ПОВДИГА СПОР ЗА ПОДСЪДНОСТ пред Бургаския апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

СЪДИЯ: