Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 06.03.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-17 състав, в открито съдебно заседание на седми октомври
през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 6038 по описа на съда за
2012 г., взе предвид следното:
Производството е образувано е по подадена от „Б.Д.“
ЕАД искова молба за признаване за установено, че Л.П.Ш. и Й.Д.Ш. дължат сумата
от 206 490.98 лева главница, ведно със законната лихва от 02.12.2011 г. до
окончателното изплащане, 42 535.80 лева договорна лихва за
периода30.03.2011 г. – 01.12.2011 г. и 714.99 лева заемни такси, за които суми
е издадена заповед за незабавно изпълнение по гр.д. № 53117/2011 г. по описа на
СРС, 67 състав.
Ищецът
твърди, че на 20.09.2007 г. сключил с ответниците договор за ипотечен кредит,
по силата на който отпуснал на кредитополучателите сумата от 211 000 лева
за покупка на УПИ ІІ-556 от кв. 142 по плана на гр. Нови Искър, кв. „Гниляне“,
с площ от 570 кв.м., заедно с построената в него двуетажна жилищна сграда с
подпокривен етаж, със застроена площ на всеки етаж от 93.40 кв.м. За
обезпечение на вземането на банката за главница, лихви, такси и др. била вписана
законна ипотека върху закупения с кредита недвижим имот.
„Б.Д.“
ЕАД изпълнила задълженията си по договора, като предоставила сумата по кредита
по разплащателната сметка на продавача по сделката Д.Б.Н., част от която била
преведена с междубанков превод за погасяване на ползвания от Н. кредит в „ОББ“
АД.
Кредитът
следвало да се издължава чрез разкрита разплащателна сметка на името на Л.Ш. за
срок от 360 месеца, с месечни погасителни вноски, включващи главница и лихва, на
26-то число от месеца, съгласно погасителен план. Тъй като кредитът не бил
обслужван, банката сключила с кредитополучателите допълнителни споразумения
съответно на 26.10.2009 г. и на 05.08.2010 г. Със споразумението от 05.08.2010
г. остатъкът от задължението на стойност 216 330 лева следвало да се
погаси при заплащане на вноски на 26-то число от месеца, с гратисен период от
18 месеца, през който се заплащали само лихвите, с нарастващи фиксирани месечни
вноски по т. 1 от споразумението. Според новия погасителен план след изтичане
на гратисния период остатъкът следвало да се издължава с равни месечни вноски.
През първите шест месеца от гратисния период се дължали вноски от 818.18 лева,
през вторите шест – 1 579.01 лева и през последните шест месеца –
1 579.01 лева. Дължали се и такси по кредита.
По новия
погасителен план единственото пълно плащане било извършено на 26.08.2010 г. в
дължимия размер от 818.18 лева, след което вноските били нередовно внасяне и в
непълен размер. С тях се погасявали дължимите месечни лихви. Тъй като била
допусната забава за повече от 90 дни, целият кредит станал автоматично
предсрочно изискуем и банката предприела действия по събиране на вземането по
съдебен ред.
На
02.12.2011 г. „Б.Д.“ ЕАД подала заявление по чл. 417 от ГПК до СРС. По
образуваното ч.гр.д. № 53117/2011 г. по описа на СРС, 67 състав била
постановена заповед на 09.01.2012 г. и издаден изпълнителен лист срещу Л.П.Ш. и
Й.Д.Ш. за заплащане на сумата от 206 490.98 лева главница, ведно със
законната лихва от 02.12.2011 г. до окончателното изплащане, 42 535.80
лева договорна лихва за периода 30.03.2011 г. – 01.12.2011 г. и 714.99 лева
заемни такси.
На
23.03.2012 г. ищецът получил съобщение от СРС, че срещу така постановената
заповед е постъпило възражение, поради което е определен едномесечен срок за
предявяване на установителен иск за съществуване на вземането по заповедта.
Ответникът
Л.Ш., чрез назначения му особен представител адв. Г.Г., изразява становище за
неоснователност на иска. Оспорва настъпването на предсрочната изискуемост на
кредита, като се позовава на т. 18 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013
г. на ОСГТК на ВКС. Преди подаване на заявлението до СРС банката не уведомила
длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Навежда и доводи
за нищожност на клаузата на т. 9.4. от Общите условия като неравноправна по
смисъла на чл. 143, т. 3, т. 10 и т. 12 от ЗЗП. Уговорката била във вреда на икономически
слабия субект в правоотношението, тъй като давала на банката правото да
увеличава своеволно и безконтролно лихвения процент. Текстът на т. 9.4. от
Общите условия бил и непълен, неясен и подвеждащ. Банката претендирала и
заплащане на договорни лихви в по-голям от претендирания размер. Недоказано било
и основанието, на което се претендирало заплащане на заемни такси в размер на
714.99 лева.
Ответникът
Й.Ш., чрез назначения й особен представител адв. Г.Н., оспорва иска като
твърди, че до Ш. не е достигнало изявлението на банката, че кредитът е обявен
за предсрочно изискуем.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Не се
спори между страните и от приложеното по делото ч.гр.д. № 53117/2011 г. по описа
на СРС, 67 състав се установява, че на 02.12.2011 г. заявителят „Б.Д.“ ЕАД е подал
заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение, с която на Л.П.Ш. и Й.Д.Ш.
да бъде разпоредено да заплатят солидарно на заявителя посочените суми по
приложеното извлечение от сметка.
Съдът е
издал заповед в полза на кредитора, с която е разпоредил Л.П.Ш. и Й.Д.Ш. да
заплатят солидарно на „Б.Д.“ ЕАД сумата от 206 490.98 лева главница, ведно
със законната лихва от 02.12.2011 г. до плащането, 42 535.80 лева лихва за
периода 30.03.2011 г. – 01.12.2011 г., 714.99 лева заемни такси и разноски –
4 994.84 лева държавна такса и 2 947.41 лева юрисконсултско
възнаграждение.
Срещу
постановената на 09.01.2012 г. заповед по чл. 417 от ГПК възражение е постъпило
само от длъжника Л.П.Ш.. В случая искът е предявен и срещу Й.Ш., без от нея да
е подадено възражение срещу заповедта.
Съдът,
разглеждащ искът по чл. 422 от ГПК не е обвързан от констатациите на заповедния
съд, а извършва самостоятелна преценка на предпоставките за допустимост на
установителния иск. Съгласно дадените от ВКС указания в т. 5в на ТР № 4/2013 г.
на ОСГТК, заповедният съд дава по реда на
чл.415 ГПК указания за предявяване на иск за установяване на вземането само по
отношение на подалия възражението длъжник.
За
допустимостта на производството съдът следи служебно, като при констатация, че
не са налице предпоставките за разглеждането му по същество, прекратява
производството по делото.
Подаването
на възражение е абсолютна положителна процесуална предпоставка за надлежно
упражняване на правото на иск срещу възразилия длъжник. Доколкото в конкретния
случай не се установи Й.Д.Ш. да е подала възражение по чл. 414, ал. 1 от ГПК в
двуседмичния срок по чл. 414, ал. 2 от ГПК, производството по отношение на нея
е недопустимо. За ищеца липсва правен интерес от предявяване на иск срещу
невъзразилия длъжник.
Поради
липса на абсолютна положителна процесуална предпоставка за предявяване на иска
по чл. 422 от ГПК – правен интерес, производството по гр.д. № 6048/2012 г. по
отношение на Й.Ш. следва да бъде прекратено.
Подаденото
в двуседмичния срок възражение от Л.Ш. и предявения от ищеца установителен иск
в едномесечния срок обуславят допустимост на иска срещу този ответник.
Установява
се от неоспорения досежно авторството на изявленията и приет по делото договор
за ипотечен кредит от 20.09.2007 г., че „Б.Д.“ ЕАД е предоставила на Л.П.Ш. и Й.Д.Ш.
кредит в размер на 211 000 лева, който е следвало да се изплаща на вноски
на 26-то число от всеки месец, съгласно погасителен план, неразделна част от
договора.
На
26.10.2009 г. е подписано допълнително споразумение към договора, според което
кредитополучателите са внесли 2 307.52 лева, а кредиторът се отказва от
вземането си за наказателни лихви за периода 28.09.2009 г. – 26.10.2009 г. Към
26.10.2009 г. остатъкът от дълга е бил 207 782.21 лева главница и
3 147.79 лева редовна лихва. Договорен е 6-месечен гратисен период, през
който кредитополучателите дължат част от месечната лихва по погасителен план, в
размер на 772.53 лева месечно, а останалите вноски – по погасителен план, част
от допълнителното споразумение.
На
05.08.2010 г. е сключено ново споразумение, според което банката се е отказала
от дължимите й наказателни лихви за периода 16.07.2010 г. – 05.08.2010 г., при
извършено плащане от кредитополучателите на сумата от 2 230.49 лева. Остатъкът
по дълга включва 207 526.39 лева главница и 8 803.61 лева лихва, или
общо 216 330 лева и е следвало да се издължи съгласно погасителен план към
споразумението. Предвиден е гратисен период от 18 месеца, през който период се
дължи внасяне на месечна лихва, а след изтичането му се дължат равни месечни
вноски, включващи главница и лихва. Договорено е в т. 1.3. от договора, че
неплатените редовни лихви през гратисния период остава да се дължат и се
погасяват в рамките на 36 месеца след изтичане на срока на гратисния период от
18 месеца.
Не се
спори относно действителността, сключването и изпълнението на договора
По
делото е изслушана първоначална и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза,
която е дала заключение за отпуснатите, заплатени и дължими от
кредитополучателите суми.
Не се
спори, че до датата на подаване на заявлението до съда -02.12.2011 г. „Б.Д.“
ЕАД не е довела до знанието на длъжниците, че поради неизпълнението им да
заплатят три последователни месечни вноски, е обявила кредита за предсрочно
изискуем.
Съобразно дадените задължителни
за съдилищата указания в т. 18 на ТР № 4/18.06.2013 г. на ОСГТК на ВКС, когато
в производството по предявен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК
банката заявява установяване на вземане, произтичащо от договор за банков
кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем поради неплащане
на определен брой вноски, правото на банката да получи вземането е предпоставено
от надлежно извършено уведомление до длъжника, че е упражнила правото си да обяви
кредита за предсрочно изискуем. Това потестативно право следва да бъде
упражнено от страната, на която то принадлежи преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение.
В заявлението за издаване на заповед за
незабавно изпълнение до съда „Б.Д.“ ЕАД се позовава на настъпване на
автоматична предсрочна изискуемост, поради незаплащане на три месечни вноски –
за декември 2010 г., януари 2011 г. и февруари 2011 г. Изявлението на
кредитора, че ще счита целия кредит за предсрочно изискуеми не е достигнало до
кредитополучателя, поради което следва да се зачетат онези вноски, чийто падеж
е настъпил и поради това редовно, съгласно погасителния план, част от
допълнителното споразумение от 05.08.2010 г., се дължат от Л.Ш..
За периода от сключването на допълнителното споразумение
на 05.08.2010 г. до датата на подаването на заявлението – 02.12.2011 г. не са
налице суми по главници, част от падежирали вноски. Настъпил е падежът на
вноски за лихви, като съгласно допълнителното заключение непогасеният размер е
15 602.37 лева. С извършените плащания в периода 26.08.2010 г. –
31.10.2011 г. са погасявани суми за застрахователно обезщетение, наказателни
лихви и частично – договорни лихви и такси за управление.
При преценка на дължимия размер на договорните лихви,
представляващи вноски с настъпил падеж към
02.12.2011 г., съдът намира, че следва да се произнесе по релевираното от
адв. Г. възражение за нищожност на клаузата на т. 9.4. от Общите условия от 13.08.2007
г. По делото са представени подписани от Л.Ш. Общи условия от 10.11.2009 г., в
които оспорената клауза от предходните Общи условия е запазена.
Твърдяната
неравноправност съдът намира за недоказана. Кредитополучателят е подписал
погасителен план, в който ясно е посочен какъв е лихвеният процент.
Кредитополучателят Л.Ш. се е съгласил да внася посочените вноски (като липсва
данни техният размер да е изменен поради „своеволно“ и едностранно завишаване
на лихвения процент от страна на банката).
Поради
това вземането следва да се признае до размера на вноските за лихви от
15 602.37 лева.
Дължат се
и заемни такси с настъпил падеж в размер на 130 лева, като от сумата от 190
лева са погасени чрез извършени от кредитополучателя плащания на сумата от 60
лева.
С оглед
изхода на спора, на ищеца се дължат сторените в настоящото производство разноски
в размер на 1 374.36 лева.
Съгласно задължителните указания
на ВКС в т. 12 на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422 от ГПК, следва да
се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските и в заповедното производство. Тези разноски са в размер на 500.32 лева,
дължими от длъжника Л.Ш. съгласно заповедта по ч.гр.д. № 53117/2011 г. по описа
на СРС, 67 състав.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
Признава за установено, по предявен от „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК *******
иск с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 430 от ТЗ, че Л.П.Ш., ЕГН **********
дължи на ищеца сумата от 15 602.37 лева, представляваща падежирали към
02.12.2011 г. договорни лихви по договор за ипотечен кредит от 20.09.2007 г. и
допълнително споразумение от 05.08.2010 г. и 130 лева заемни такси, за които
суми е издадена заповед за незабавно изпълнение от 09.01.2012 г. по ч.гр.д. №
53117/2011 г. по описа на СРС, 67 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за признаване за
установено съществуването на вземането за лихви за горницата до 42 535.80
лева, за заемни такси до сумата от 714.99 лева и за главница в размер на
206 490.98 лева.
Прекратява
производството по гр.д. № 6038/2012 г. по описа на СГС, І-17 състав в частта по
предявения от „Б.Д.“ ЕАД иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК срещу Й.Д.Ш.
за признаване за установено, че дължи сумата от 206 490.98 лева главница, 42 535.80
лева договорна лихва за периода 30.03.2011 г. – 01.12.2011 г. и 714.99 лева
заемни такси, ведно със законната лихва върху главницата от 02.12.2011 г. до
окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед от 09.01.2012 г. по
ч.гр.д. № 53117/2011 г. по описа на СРС, 67 състав, като недопустимо.
Осъжда, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Л.П.Ш., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление *** сумата от 1 374.36 лева разноски за производството и 500.32
лева разноски по ч.гр.д. № 53117/2011 г. по описа на СРС, 67 състав.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред
САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: