Р Е Ш Е Н И Е
№…..
гр. Враца, 29.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, шести
граждански състав, в открито съдебно заседание на дванадесети юли през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПЛАМЕН ШУМКОВ
при
секретаря Н. Петрова, като разгледа докладваното от съдия П. Шумков гр. дело № 1060 по описа на съда за 2019 год. и
за да се произнесе, съобрази следното:
Предявен е за разглеждане иск с правно основание по
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
С депозираната
искова молба, както и два броя уточнителни становища с вх. № 5033/29.03.2019 г.
и 6979/10.05.2019 г., ищцата В.Е.Г. твърди, че е собственик на
жилище, находящо се в гр.Враца, ***********за което е открита партида на абонат
към „ЧЕЗ Електро България“ на нейно име, като имотът е присъединен към
електропреносната мрежа. Сочи, че електроенергията се доставя от „ЧЕЗ
Разпределение България“ АД чрез собствените си ел. съоръжения за битови нужди
съгласно §1 т.42 от ЗЕ - кл. № 300305841489, аб. № **********, ИТ № **********.
От „ЧЕЗ Електро България” АД гр.София била уведомена с писмо - изх. №
********** от 19.01.2018 год., че на основание и по реда на чл.98а, ал.2 т.6 от
Закона за енергетиката и въз основа на предоставен им от „ЧЕЗ Разпределение
България" АД Констативен протокол № 3021623/15.01.2018 год., след
извършена проверка й е начислена сума в размер на 760.01 лв. за консумирана, но
незаплатена на „ЧЕЗ Електро България" АД електрическа енергия. За това, че
е била извършена проверка на СТИ, партидата на което се води на нейно име, била
уведомена с писмо с изх. № NTZ87068/16.01.2018 год.
Заедно с писмото получила от „ЧЕЗ Електро България” АД и 1 брой данъчна фактура
№ ********** от 18.01.2018 год., с която била остойностена извършената корекция
на сметката й за консумирана електрическа енергия, като й била начислена сума в
общ размер на 760.01 лв. На 16.02.2018 год. Ищцата предявила отрицателен
установителен иск пред PC Враца за недължимост на
посочената сума. С Решение № 537/04.07.2018 год. по гр.д.№ 604/2018 год. по
описа на РС Враца искът бил уважен. Първоинстанционното решение било потвърдено
с Решение № 379/06.12.2018 г. по в.гр.д.№ 546/2018 год. по описа на ОС Враца.
Сочи, че на 20.03.2018 год. електрозахранването в процесния имот било
прекъснато. Електрозахранването било възстановено на 05.03.2019 год. Твърди, че
по вина на ответника ищцата и семейството й останали 348 дни без
електрозахранване в жилището си. Излага твърдения, че в процесния период с ответника
по делото „ЧЕЗ Разпределение България” АД се намирала в облигационно
правоотношение по силата на предоставяне на услуга от обществен интерес по
смисъла на ЗЕ. Ето защо в отношенията между страните следва да намери
приложение разпоредбата на чл.44, ал.1 от Общите условия на „ЧЕЗ Разпределение
България” АД. Въз основа на посочената разпоредба, ищцата намира, че ответникът
следва да бъде осъден да й заплати договорна неустойка в размер на сумата от 13
990,00 лева, дължима както следва: за периода от 20.03.2018 - 21.03.2018 година
в размер на 30 (тридесет) лева и за периода от 21.03.2018 - 04.03.2019 год. в
размер на 13 960 лева (тринадесет хиляди деветстотин и шестдесет лева) за 348
денонощия без електрическа енергия в процесния имот. Претендира разноски.
В срочно подаден отговор ответникът намира, че предявеният иск е изцяло
неоснователен. Сочи, че по искане на „ЧЕЗ Електро България“ АД през март 2018
г. действително е прекъснато електрозахранването на ап. № 3. На 05.03.2019 г.,
отново по искане на „ЧЕЗ Електро България“ АД, захранването било възстановено.
Твърди, че в случая се касае за преустановяване снабдяването с ел. енергия към
процесния имот на осн. чл. 123, ал. 1 и чл. 123а, ал. 1 ЗЕ – по искане на
доставчика, отправено към ЕРП. Сочи, че електроразпределителното предприятие е
било длъжно да изпълни това искане, поради което самото ЕРП не носи отговорност
за вредите, причинени от това преустановяване. При неправомерно преустановяване
имуществена отговорност носи това предприятие, по чийто почин то е извършено.
Следователно, ЕРП може да отговаря, ако по свой почин е преустановило
снабдяването, без да са налице основанията на чл. 73 и чл. 122 ЗЕ, а
доставчикът може да отговаря само ако не са налице основанията по чл. 123, ал.
1 и чл. 123а, ал. 1 ЗЕ и е поискал от ЕРП да преустанови преноса до определен
потребител. Сочи, че прекъсването на електрозахранването е извършено
законосъобразно, по искане на „ЧЕЗ Електро България“ АД - в съответствие с
цитираните текстове от Закона за енергетиката, подзаконовите актове и ОУ на
„ЧЕЗ Разпределение България“ АД и „ЧЕЗ Електро България“ АД. Поради тези и
останалите подробно развити съображения, счита, че разпределителното дружество
не носи отговорност за вредите, причинени от това преустановяване. Намира, че в
случая е неприложима разпоредбата на чл. 44 от ОУ на „ЧЕЗ Разпределение
България“ АД, на която ищцата основава иска си, доколкото същата касае
нерегламентирано прекъсване на електроснабдяването, каквото не е налице спрямо
ищцата. Намира, че искът за заплащане на неустойка, дължима по реда на чл. 44
от ОУ на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, е изцяло неоснователен и моли да бъде
отхвърлен. Алтернативно прави възражение за прекомерност на претендираната
неустойка.
Третото лице
– помагач „ЧЕЗ Електро България“ АД излага подробни съображения за
неоснователност на предявения иск.
След като
обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и като взе
предвид становищата и доводите, изложени от страните, съдът прима за установено
следното от фактическа страна:
Не се спори по делото, че
ответникът "ЧЕЗ Разпределение България" АД е търговско дружество, което притежава лиценз за разпределение
на електрическа енергия по Закона за
енергетиката.
От приетия
по делото констативен протокол № 3021623/15.01.2018 г. /л. 21-23/, съставен от служители на "ЧЕЗ Разпределение България" АД, в
присъствието на свидетелите И.Д.И. и
К.К.Й., се установява, че на 15.01.2018 г. е извършена проверка на абонат с клиентски № 300305841489 и електромер с
фабричен № 3094072 на адрес в гр. Враца, ******с титуляр В.Е.Г., при която е
установено, че в момента на проверката е пломбата на щита на ел. таблото е
отваряна; констатирана е промяна в схемата на свързване, състояща се в
следното: изходящият проводник за абоната е прерязан на две части, като
парчето, което отива към абоната е присъединено към вход на главно АП 63
ампера. Направен е извод в констативния протокол, че по този начин цялата ел.
енергия по този кабел не се измерва от електромера на абоната и количеството
енергия не се заплаща. Протоколът
е подписан от съставителите му и свидетелите.
С оглед така
съставения констативен протокол, ответното дружество издало фактура № **********/18.01.2018
г. за сумата от 760,01 лв. с вкл. ДДС с получател – В.Г. /л. 26/. Като
основание за издаването на фактурата е посочено „сума по констативен протокол
съгласно приложението“.
От приетия
по делото нотариален акт за продажба на недвижим имот срещу задължение за строеж
№ 67, том Х, рег. № 10910, дело № 1346/2007 г. по описа на нотариус Венцислав
Василев с район на действие – РС Враца, се установява, че ищцата В.Е.Г. е
придобила собствеността върху процесния имот, находящ се в гр. Враца ******
С влязло в
законна сила Решение № 537/04.07.2018 г. по гр. дело № 604/2018 г. по описа на
РС Враца, е признато за установено по отношение на „ЧЕЗ Електро България” АД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско
шосе” №159, че В.Е.Г. *** НЕ ДЪЛЖИ сумата 760,01 лева за корекция на сметка при
неточно измерване на ел.енергия, обективирана във фактура №
*********/18.01.2018г. за имот, находящ се в гр.Враца, ******
Представено
по делото е и становище от ищцата В.Е.Г., адресирано до третото лице – помагач
„ЧЕЗ Електро България“ АД и достигнало до адресата на 22.02.2019 г. /л. 107/.
От същото се установява, че ищцата отправя искане прекъснатото
електроснабдяване в процесния имот незабавно да бъде възстановено.
Други
относими по делото доказателства не са представени.
При така
установената фактическа обстановка, съдът
приема следното от правна страна:
За
основателността на предявения иск по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 92, ал.
1 ЗЗД в тежест на ищцата е да докаже
при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които
черпи изгодни за себе си последици, a именно, че между нея и „ЧЕЗ Разпределение
България” АД в процесния период е съществувало облигационно
правоотношение за предоставяне на услуга от обществен интерес по смисъла на ЗЕ, по силата
на което за ответника е възникнало задължение за заплащане на неустойка в
претендирания размер поради виновно преустановяване на електрическата енергия
от страна на ответника в процесния имот – собственост на ищцата, съгласно
разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ОУ на „ЧЕЗ Разпределение България” АД.
При
установяване на горното, в тежест на ответника е да докаже положителния факт на
погасяване на дълга, за което не сочи доказателства.
С проекта за
доклад на делото, обективиран в Определение № 1400/10.06.2019 г., съдът, на
осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е отделил като безспорни и ненуждаещи се от
доказване между страните фактите, че снабдяването с електрическа енергия на
обект, находящ се в гр.Враца, ул.“Хаджи Димитър“ № 25, ет.1, ап. 3 е
преустановено от ответника по делото на 20.03.2018 г., като е възстановено на
05.03.2019 г. В проведеното открито съдебна заседание на 12.07.2019 г. проектът
за доклад е приет за окончателен доклад по делото без възражения от страните,
като съдът е допълнил доклада по делото, отделяйки като безспорен и ненуждаещ
се от доказване между страните и факта, че прекъсването на ел. захранването на
потребителя за посочения в исковата молба период в процесния имот е извършено
от ответника по направено искане от третото лице – помагач „ЧЕЗ Електро
България“ АД.
Не се спори
и от доказателствата по делото се установява, че между страните е налице
договор за използване на електроразпределителната мрежа при публично известни
общи условия, които съгласно чл. 104а,
ал.4 ЗЕ влизат в сила за клиентите на крайния снабдител, без изрично
писмено приемане. Разпоредбата на чл. 104а,
ал.4 ЗЕ е специална по отношение на общата - чл.298, ал.1,
т.1 ТЗ и я дерогира, което означава, че писмено съгласие на клиента
не е необходимо, за да бъде обвързан от общите условия.
Спорът е за
дължимостта на сумата от 13 900 лева, претендирана
от ищцата като неустойка, дължима от електроразпределителното предприятие
поради виновно преустановяване на електрическата енергия от страна на ответника
в процесния имот – собственост на ищцата.
С разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от Общите условия на договорите за
използване на електроразпределителните мрежи на ответното дружество, е
предвидено, че в случай, че потребителите останат без електрическа
енергия по вина на електроразпределителното предприятие повече от 24
часа след получаването от продавача на уведомление от потребителя,
електроразпределителното предприятие заплаща обезщетение на потребителя в
размер на 30 лв. и по 20 лв. за всеки следващ период от 12 часа без осигурена
електрическа енергия.
На първо
място следва да се направи отграничение във функциите и
отговорностите на електроразпределителното предприятие /ответника по делото
„ЧЕЗ Разпределение България“ АД/ от тези на доставчика на електрическа енергия
/третото лице – помагач „ЧЕЗ Електро България“ АД/. Съгласно чл. 2 от Общите
условия, обвързващи страните и достъпни на интернет страницата на ответното
дружество, “ЧЕЗ Разпределение България” АД извършва експлоатацията и
поддръжката на електроразпределителните мрежи и осигурява преносa през
разпределителните мрежи на електрическата енергия, която крайният снабдител
“ЧЕЗ Електро България” АД продава на потребителите, присъединени към тези
мрежи. Както дейността на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, така и дейността на
„ЧЕЗ Електро България“ АД подлежи на лицензиране при спазване на
регламентираната процедура в чл. 39 – 45 ЗЕ. Електроразпределителното
предприятие няма право да осъществява продажба на ел. енергия /чл. 44, ал. 3
ЗЕ/, а доставчиците не могат да осъществяват дейност по електроразпределение,
още повече, че на една обособена територия от страна се издава само една
лицензия за разпределение и една за снабдяване от крайни снабдители - чл. 43,
ал. 2 ЗЕ. В контекста на горното, законът
разграничава отговорностите на електроразпределителното предприятие и
доставчика в случаите на преустановяване на присъединяването, преноса
или снабдяването с ел. енергия.
Законът за енергетиката изчерпателно изброява хипотезите, в които такова
преустановяване е допустимо, като условно могат да бъдат разграничени две групи
хипотези. Първата група са тези, при които ЕРП може по свой почин да
преустанови присъединяването или преноса на ел. енергия /чл. 73 и чл. 122 ЗЕ/,
в които случаи доставчикът, в т.ч. крайният снабдител, не носи отговорност за
вредите, причинени от преустановяване на снабдяването - чл. 122, ал. 4 ЗЕ.
Втората група са тези хипотези, при които доставчикът може да преустанови
снабдяването към определени потребители /чл. 123, ал. 1 и ал. 3 ЗЕ/,
като поиска от ЕРП да преустанови преноса към тях. ЕРП е длъжно да
преустанови преноса на електрическа енергия към крайните клиенти по искане на
съответния доставчик /чл. 123, ал. 5 ЗЕ/, поради което самото ЕРП не носи
отговорност за вредите, причинени от това преустановяване – чл. 123, ал. 5 ЗЕ
/в действащата през процесния период редакция/. При неправомерно
преустановяване имуществена отговорност носи това предприятие, по чийто почин
то е извършено. Следователно, ЕРП може да отговаря ако по свой почин е
преустановило снабдяването, без да са налице основанията на чл. 73 и чл. 122
ЗЕ, а доставчикът може да отговаря, само ако не са налице
основанията по чл. 123, ал. 1 и 3 ЗЕ и е поискал от ЕРП да преустанови преноса
до определен потребител. Това именно е и критерият за разграничение на
случаите, при които преустановяването на електроснабдяването се дължи на вината
на ЕРП, от тези, при което то се дължи на вината на доставчика. От изложеното
следва извода, че е с оглед причината, довела до преустановяване преноса на ел.
енергия до конкретния потребител, следва да се извърши преценка заради конкретното
неправомерно преустановяване на електроснабдяването чия имуществената
отговорност може да бъде ангажирана – на ЕРП или на доставчика на ел. енергия. В
този смисъл е и константната практика на съдилищата - напр. Решение № 5511/15.07.2013 г. по в.
гр. дело № 15029/2011 г. на СГС, Решение № 2385/02.04.2013 г. по в. гр. дело №
1887/2013 г. на СГС и др. Цитираната от ищцата практика на ВКС в депозираната
писмена защита е неотносима към настоящия казус. Същата отразява отговор на
въпроса следва ли общественият доставчик на електрическа енергия /по смисъла на
чл. 123, ал. 1 ЗЕ/ да носи отговорност за причинени вреди на потребителите на
електрическа енергия вследствие преустановено подаване на електроенергия,
когато това преустановяване е извършено по нареждане на крайния снабдител /по
смисъла на чл. 123, ал. 1 ЗЕ/, като в настоящия случай искът е предявен срещу оператора
на електроразпределителна мрежа /по смисъла на чл. 123, ал. 5 ЗЕ/. Следва да се
посочи освен това, че не случайно в ЗЕ е направено разграничение на хипотезите,
при които се преустановява захранването с ел. енергия – дали е по почин на
крайния снабдител или по почин на електроразпределителното предприятие. В
случай че крайният снабдител – продавачът /в случая третото лице – помагач „ЧЕЗ
Електро България“ АД/ иска да преустанови захранването с ел. енергия поради
някоя от изброените в закона причини /в случая поради неплащане на дължима
сума/, то не е в правомощията и функциите на това дружество да извършва
фактическите действия по преустановяване, а това е изцяло в задълженията на
ответника “ЧЕЗ Разпределение България” АД, което оперира с
електроразпределителната мрежа и единствено то има лицензия за разпределяне на
електрическа енергия на територията, на която попада имотът на ищцата. Електроразпределителното предприятие е длъжно да
преустанови преноса на ел. енергия към крайните клиенти по искане на
съответния краен снабдител, към когото са и твърдените неизпълнени задължения
на потребителя да заплаща потребената енергия, без ЕРП да има право на преценка
дали в действителност е налице твърдяната от крайния доставчик причина за
преустановяването /в случая наличие на неплатено количество ел. енергия/ - чл.
123, ал. 5 ЗЕ. Както бе посочено по-горе, наличието на подобно искане оневинява
ЕРП за извършеното преустановяване, дори и ако потребителят няма парични
задължения към крайния снабдител /за последното отговорност носи снабдителя,
ако е отправил искане за преустановяване/. Нещо повече, ЕРП би носило
имуществена отговорност пред крайния снабдител в случай че откаже да изпълни
отправеното към него искане за преустановяване преноса на ел. енергия.
В разглеждания случай от събраните доказателства по делото се установява,
че извършеното от служителите на ответника „ЧЕЗ Разпределение България” АД
преустановяване на електроснабдяването е било мотивирано с неплащане от страна
на ищцата на сумата 760,01 лв., за консумирана ел. енергия, начислена с фактура
№ **********/18.01.2018 г. В тази хипотеза и съгласно действащите
през исковия период разпоредби на чл. 123, ал. 1 ЗЕ електроразпределителното
предприятие има право да преустанови преноса на ел. енергия при наличие
на искане от крайния снабдител, към когото са и твърдените неизпълнени
задължения на потребителя да заплаща потребената енергия. В случая третото лице
– помагач „ЧЕЗ Електро България” АД поддържа, че е имало основание за
прекъсване на ел.захранването на посочения обект, а именно – неизплатено и
дължимо задължение на ищеца. Третото лице - помагач не оспорва, че е оправило
искане към ЕРП за преустановяване снабдяването на ищеца. Този
факт е отделен и като безспорен между страните с приетия окончателен доклад по
делото. Следователно, и с оглед законоустановеното задължение на ЕРП да
преустанови преноса на електрическа енергия към процесния имот поради
направеното от „ЧЕЗ Електро България“ АД искане за това /чл. 123, ал. 5 ЗЕ/, не
е налице неправомерно преустановяване на електроснабдяването по вина на
ответника „ЧЕЗ Разпределение България“ АД. Ето защо не може да бъде ангажирана
отговорността му за заплащане на неустойка по чл. 44, ал. 1 от ОУ на ЧЕЗРБ.
Независимо, че по делото не се установи виновно преустановяване на
електрозахранването от страна на ответника, следва да се посочи освен това, че
ищцата не доказа наличие и на другата кумулативно предвидена предпоставка в
разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ОУ на ЧЕЗРБ, а именно - уведомление от
потребителя, отправено до електроразпределителното дружество. Таково
уведомление се установи, че е отправено в период от около две седмици преди
възстановяването на електрозахранването /на 22.02.2019 г./, но същото е
отправено до „ЧЕЗ Електро България“ АД, а не до „ЧЕЗ Разпределение България“
АД. Ответното дружество не е било участник в производството по гр. дело №
604/2018 г. по описа на РС Враца и по в. гр. дело № 546/2018 г. по описа на ОС
Враца, в които е установено, че ищцата не дължи претендираната от нея сума,
поради което този факт не му е бил известен. Освен това до ответника е следвало
да се изпрати уведомление от крайния снабдител „ЧЕЗ Електро България“ АД, който
е направил и искането за преустановяване на електрозахранването, като в случай
на несвроевременно отправяне на искане за възстановяване на ел. захранването в
обекта, то отговорността следва да се понесе от крайния снабдител, а не от
електроразпределителното дружество. Неоснователно е възражението на ищцата, че
уведомление в този случай не се изисква, тъй като преустановяването на ел.
енергията е извършено от служители на ответника, поради което е налице негово
знание. Както се посочи по-горе, ответникът е единственото лицензирано
дружество на територията, върху която попада и процесният имот, което може да
оперира с електроразпределителната мрежа, поради което винаги преустановяването
и възстановяването на ел. захранването функционално се извършва от негови
служители. Неоснователно е и направеното възражение от страна на ищцата за
неравноправност на изискването на уведомление поради противоречие с принципа на
добросъвестност, според който никой не може да черпи права от собствените си
неправомерни действия. Видно от подробно изложеното по-горе, съдът не достигна
до извод за наличие на неправомерни действия от страна на ответника „ЧЕЗ
Разпределение България“ АД.
Предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснавателен.
При този
изход на спора и съобразно разпоредбата на чл. 78, ал.3 ГПК, право на разноски за производството има ответникът. На
основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във
вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ съдът определя
юрисконсултско възнаграждение в полза на ищеца по гр. дело № 1060/2019 г. в
размер на 300,00 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.Е.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***
против "ЧЕЗ Разпределение България" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, район „Младост“, бул.“Цариградско шосе“ № 159, бл. БенчМарк, Бизнес
Център иск с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД за
сумата от 13 990 лв., представляваща договорна неустойка за периода от 20.03.2018 г.
до 04.03.2019 г. за оставането без електрическа енергия по вина на
електроразпределителното предприятие в имот, находящ се в гр.Враца, ******
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК В.Е.Г., ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати
на "ЧЕЗ Разпределение България" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, район „Младост“, бул.“Цариградско шосе“ № 159, бл. БенчМарк, Бизнес
Център сумата от 300,00 лв. разноски по делото /юрисконсултско
възнаграждение/.
Решението е
постановено при участието на „ЧЕЗ Електро България“ АД като трето лице –
помагач на страната на ответника „ЧЕЗ Разпределение България“ АД.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд гр. Враца в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: