№ 128
гр. Русе, 19.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и девети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Юлиян Стаменов
Членове:Милена Пейчева
Александър И.
при участието на секретаря Димана Стоянова
в присъствието на прокурора К. Й. К.
като разгледа докладваното от Милена Пейчева Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20224500600426 по описа за 2022 година
Про из во д с т во то е по глава ХХI от НПК.
С присъда № 31/01.03.2022г. на Русенския районен съд, постановена
по НОХД № 2306/21 на същия съд, подсъдимият М. М. М. е признат за
виновен, в това, че на 20.01.2018г. в с.Щ., обл.Русе, причинил средна телесна
повреда на М. А. Х. от с.Щ., изразяваща се в избиване на първи долен ляв зъб,
изкълчване с частично изважадне на първи долен десен зъб, контузия на
първи и втори горни десни и втори долен десен зъби, без които се затруднява
дъвченето и говоренето, като деянието е извършено по хулигански подбуди,
поради окето ина осонавине чл.131 ал.1 т.12, вр.чл.129 ал.2, вр.ал.1 от НК и
чл.54 от НК му е определено наказание лишаване от свобода за срок от три
години, което на основание чл.58а ал.1 от НК е намалено с 1/3 и му е
наложено наказание в окончателен размер от две години лишаване от
свобода.
На основание чл.66 ал.1 от НК изтърпяването на наказанието е
отложено за изпитателен срок от четири години.
Подсъдимият е осъден да заплати на М. А. Х. 2000 лева- направени
по делото разноски. Подсъдимият е осъден да заплати направените по делото
1
разноски на ДП.
Присъдата е обжалвана от частния обвинител М. А. Х., чрез
повереникът му адв.А. С. от РАК, с доводи за допуснати съществени
процесуални нарушения и явна несправедливост на наложеното наказание.
Иска се отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане или
увеличаване на наказанието по размер при неговото ефективно изтърпяване,
по подробно изложените съображения.
Присъдата е обжалвана и от подсъдимия М. М. М., чрез
защитникът му адв.Е. М. от РАК, с доводи за явна несправедливост на
наложеното наказание, както в частта за определеният размер на наказанието
лишаване от свобода, така и в частта за размера на изпитателния срок, за
който е отложено изтърпяването му. Иска се присъдата да бъде изменена,
като наказанието бъде намалено по размер, по подробно изложените
съображения.
Представителят на РОП счита двете жалби за неоснователни, а
атакуваната присъда за законосъобразна, правилна и справедлива. Предлага
да бъде потвърдена изцяло, по подробно изложените съображения.
Частният обвинител М. Х. и повереникът му адв.А. С. от РАК
поддържат жалбата си. Считат въззивната жалба на подсъдимия за
неоснователна. Искат отмяна на присъдата и връщане на делото за ново
разглеждане от районния съд или изменение на присъдата в частта за
наказанието, което да бъде увеличено по размер, като бъде постановено
ефективното му изтърпяване. Излагат подробни съображения в подкрепа на
доводите и исканията си.
Подсъдимият М. М. и защитникът му адв.Е. М. от РАК, поддържат
жалбата си. Считат въззивната жалба на частния обвинител за неоснователна.
Искат присъдата на РРС да бъде изменена, като наказанието и изпитателния
срок, за който е отложено изтърпяването му да бъдат намалени по размер.
Излагат подробни съображения в подкрепа на доводите и исканията си.
Като прецени доказателствата по делото, доводите на страните и
извърши служебна проверка на правилността на присъдата, Окръжният съд
намира следното:
Въззавните жалби на частния обвинител и на подсъдимия са
неоснователни.
2
От фактическа страна е прието за установено следното:
Подсъдимият М. М. М. е роден през 1991г., български гражаднин,
със средно обарзование, неженен, не работи, неосъждан /реабилитиран по
право/, живее в с.Щ., обл.Русе.
От представената пред въззивната инстанция Епикриза от ЦПЗ-Русе
ЕООД е видно, че М. е постъпил на 27.04.2022г. в Мъжко отделение на ЦПЗ-
Русе с диагноза: остри и преходни психични разстройства. Остро
полиморфно психотично разстройство с шизофренни симптоми, от където е
изписан на 07.06.2022г. /л.45-46 от делото на РОС/.
От назначената и приета от въззивната инстанция съдебно-
психиатрична експертиза е видно, че подсъдимият М., към 07.09.2022г. е в
терапевтична ремисия на остро полиморфно психотично разстройство с
шизофренни симптоми. Той може, както понастоящем /към прегледа
извършен на 07.09.2022г./, така и е можел към 20.01.2018г. правилно да
възприема фактите, които имат значение за делото и да дава достоверни
обяснения за тях, ако желае. Той може, както понастоящем /към прегледа
извършен на 07.09. 2022г./, така и е можел към 20.01.2018г. да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. СПЕ е
приложена на л.59-63 от настоящето дело.
Частният обвинител М. Х. живее в с.Щ., обл.Русе.
На 20.01.2018г., около обяд, св.М. Х. потеглил от жилището си на ул.
„ Х.Б.“ ** в с.Щ. с л.а.“Фолксваген Пасат“ с ДР№ Р **** АМ, като се насочил
към центъра на селото. По тази улица, в същата посока, непосредствено след
автомобила на Х., се движел подсъдимият, с управлявания от него л.а. „Опел
Тигра“ с ДР№ Р **** КА. Улицата била двупосочна, с по една лента за
движеине във всяка посока. Когато подсъдимият застигнал автомобила,
управялван от св.Х., поискал да го изпревари, но тъй като свидетелят се
намирал по средата на улицата, нямало достатъно място за такава маневра.
Подсъдмият започнал настойчиво да подава звуков сигнал с класкона,
опитвайки се да принуди Х. да отбие встрани и му даде път. От двете страни
на улицата имало паркирани други автомобили и свидетелят не можал да се
отклони и да пропусне движещият се зад него автомобил. Придвижвайки се
по този начин св.Х. стигнал до кръстовището с ул. “Централна“, където спрял
на знака Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!“. По
3
същото време вляво от него в непосредствена близост спрял автомобила,
управляван от подсъдимия. Последният излязъл, застанал между двамата
автомобила, до шофьорската врата на Х. и започнал да му вика да излезе, като
веднага след като пострадалият отворил вратата си, а подсъдимият го хванал
с ръка за дрехите и започнал да го дърпа навън. Св.Х., без да се съпротивлява,
излязъл от колата и застанал до подсъдимия. В този момент подсъдимият
нанесъл удар с юмрук в устата на пострадалия, при което същият усетил как
един от зъбите му изхвръкнал, почувствал силна болка в челюстта, а устата
му се напълнила с кръв. В същото време подсъдимият нанесъл втори
юмручен удар в лицето на св.Х., който попаднал в областта на дясното му
око. От този удар пострадалият паднал на земята, а подсъдимият се
нахвърлил върху него, продължавайки да му нанася удари по тялото и
главата.
По същото време, покрай мястото на инцидента, преминала с лекия
си автомобил св.В.Д.. Като видяла случващото се тя спряла, излязва от
автомобила си и бързо се насочила към мъжете, които разпознавала като
жители на с.Щ.. Хванала с ръце подсъдимия и го издърпала, с което
прекратила действията му. Видяла, че от устата и носа на Х. тече кръв и го
чула да говори на себе си, че му няма зъба. Подсъдимият и пострадалият се
качили в автомобилите си и напусали мястото.
Очевидец на инцидента станала и св.А. М.а, също жител на с.Щ.,
която по същото време се качвала в автобус от с.Щ. за гр.Русе, чиято спирка
била през една улица от мястото, където възникнал конфликта.
Още същият ден, в следобедните часове, св.Х. посетил съдебен лекар
в УМБАЛ „Канев“- Русе, където му било извършено медицинско
освидетелстване. Няколко дни по-късно пострадалият бил прегледан и от
стоматолог.
Подсъдимият М. също бил освидетелстван от съдебен лекар в
УМБАЛ „Канев“-Русе.
За случилото се св.Х. и подсъдимият М. подали заявления в РУ Две
могили при ОД МВР-Русе, а пострадалият и жалба в РРП. Проверката била
възложена на св.Огнян Обретенов- младши полицейски инспектор в
управлението. Въз основа на събраните от него в хода на проверката
материали, било образувано настоящето досъдебно производство.
4
От изготвената в хода на ДП съдебно-медицинска експертиза се
установява, че М. Х. е получил следните увреждания: избиване на първи
долен ляв зъб, изкълчване с частично изважадне на първи долен десен зъб,
контузия на първи и втори горни десни и втори долен десен зъби,
кръвонасядане и оток на горния клепач на дясното око, охлузване на лицето,
повърхностни наранявания на лигавицата на горната устна, охлузвания на
лявото коляно. Според вещото лице тези увреждания са резултат от
действията на твърди тъпи предмети и могат да бъдат получени на
20.01.2018г. по начина описан в свидетелските показания. При тези данни
установените увреждания са преценени по медико-биологичния признак –
избиване на зъб, без който се затруднява дъвченето и говоренето, което
представлява средна телесна повреда, по смисъла на чл.129 ал.2 от НК.
От изготвената в хода на ДП съдебно-медицинска експертиза, се
установява, че подсъдимия М. М., на 20.01.2018г. той е получил охлузвания
по лицето, които са преценени по медико-биологичен признак „болка и
стардание“ и имат характера на лека телесна повреда, по смисъла на чл.130
ал.2 от НК.
Тази правилно установена фактическа обстановка съответства на
събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени
средства. Същите са подробно посочени и правилно анализирани от
първоинстанционния съд. Производството пред първата инстанция се е
развило по реда на чл.371 т.2 от НПК. Направеното от подсъдимия признание
на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, напълно
кореспондира с останалия доказателствен материал. С оглед на това
районният съд правилно не е излагал подробни съображения и не е обсъждал
отделните доказателства. Изложени са убедителни мотиви относно
обективната и субективна страна на престъплението, за което подсъдимият е
признат за виновен. Изложени са подробни съображения относно вида и
размера на наложеното на подсъдимия наказание. Настоящият състав споделя
изцяло доводите на първата инстанция.
Първоинстанционният съд правилно е приложил материалния
закон, като е квалифиицрал деянието по чл.131 ал.1 т.12 , вр.чл.129 ал.2,
вр.ал.2 от НК.
Няма спор, че се касае за средна телесна повреда, причинена на
5
пострадалия, изразяваща се в избиване на зъб и изкълчване на други зъби, без
които се затруднява дъвченето и говоренето. Деянието е извършено по
хулигански подбуди, тъй като нанасянето на телесните увреждания е било
предшествано и съпроводено от действия на подсъдимия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото.
Поведението на подсъдимия- да подава настойчиво звукови сигнали, да
притиска лекия автомобил на пострадалия, с цел да го изпревари, при липсата
на обективна възможност за това, спирането в непосредстевна близост до
автомобила на пострадалия и заставане между двете превозни средства,
викане по адрес на пострадалия, дърпането му от автомобила и нанасяне на
поредица от удари по главата и тялото на Х. са израз на невъздържаното и
неприлично поведение на подсъдимия, които го характеризират като
непристойно, поради това противоречащо на приетия в обществото морал и
порядки. Те са извършени в центъра на населеното място, през светлата част
на денонощието и в присъстивето на множество лица и са форма на явно и
демонстративно незачитане на установения правов и обществен ред. Така
деецът подразнен от невъзможността да изпревари лекия автомобил на
пострадалия е искал да изяви себе си, като погази установения ред, считайки,
че може да върши каквото си пожелае на пътя, независимо от нормите в
обществото, изискващи толерантност към останалите водачи на МПС. От
субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия при
евентуален умисъл, тъй като той е съзнавал обществената опасност на
извършваните от него конкретни действия, допускал е последиците от
деянието си, без пряко да ги цели, но се е съгласявал с настъпването на
престъпния резултат. Настоящият състав споделя изцяло изложените
подорбни съображения на първата инстанция в тази насока.
От заключението на неоспорената от страните СПЕ на подсъдимия
М., назначена от въззивната инстанция и приета от настоящия състав, се
установява по безспорен и категоричен начин, че подсъдимият има психично
разстройство, подробно описано в експертизата, което е в ремисия. Той е
вменяем, както към датата на инкриминираното деяние, така и понастоящем,
тъй като разбира свойството и значението на извършеното и може да
ръководи постъпките си. С оглед на това подсъдимият е наказателно
отговорен, посоченото психотично разстройство следва да бъде отчетено
като ново обстоятелство, установено пред въззивната инстанция, което има
6
характера на смекчаващо отговорността обстоятелство и ще бъде преценено
при индивидуализацията на наказанието.
По жалбата на частия обвинител М. Х.:
Твърденията за допуснати съществени процесуални нарушения и
искането за отмяна на обжалваната присъда и връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд са неоснователни.
Въпросът дали в хода на ДП са допуснати съществени процесуални
нарушения е решен в проведеното разпоредително заседание, където съдът е
приел липсата на такива. С оглед на това и съгласно чл.248 ал.3 от НПК този
въпрос не подлежи на въззивна проверка.
Съдебното следствие пред първата инстанция е протекло по реда на
глава 27 от НПК- съкратено съдебно следствие, в хипотезата на чл.371 т.2 от
НПК и е приключило по този ред. С определение от 01.03.2022г., по реда на
чл.372 ал.4 от НПК, първоинстанционният съд е обявил на страните, че
самопризнанието на подсъдимия се подкрепят от събраните в ДП
доказателства, поради което при постановяване на присъдата ще ползва
самопризанието му, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Подсъдимият е признал фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, но не и правната квалификация приета от представителя на
обвинението. В пледуариите по същество подсъдимият и защитникът му са
оспорили именно правната квалификация, с твърденията, че деянието не е
извършено по хулигански подбуди. Подсъдимият не е оспорвал времето,
мястото и начина на развилите се събития, причинените на пострадалия
телесни увреждания, нито авторството на деянието. Дали конкретните факти
и действия на подсъдимия покриват признаците на причинена средна телесна
повреда по чл.129 от НК /тезата на защитата/ или сочат на причинена средна
телесна повреда по хулигански подбуди по чл.131 ал.1 т.12 от НК /тезата на
обвинението/ е въпрос на анализ и тълкуване на фактите. Право на
подсъдимия и неговия защитник е да приеме или не правната квалификация
на обвинението на конкретните факти, които подсъдимият е признал. В
случай, че оспори тази квалификация, това не означава, че се оспорват
конкретните факти, изложени в обвинителния акт. При признаване на
фактите, изложени в обвинителния акт и производство, протекло по реда на
7
чл.371 т.2 от НПК, делото може да приключи както с осъдителна, така и с
оправдателна присъда, в случай, че признатите факти не очертават
признаците на конкретно извършено престъпление. Делото може да
приключи с осъдителна присъда, както по правната квалификация, приета в
обвинителния акт, така и по друга такава, в случай, че признатите факти
установяват престъпление по друг текст на НК. В случая е нямало пречка, при
така признатите от подсъдимия факти, да се постанови осъдителна присъда,
както по чл.131 ал.1 т.12 от НК, така и по чл.129 ал.1 от НК, с оглед анализа
на конкретните признати от подсъдимия факти и преценката дали те сочат
или не на хулигански мотиви и подбуди при нанасянето на средната телесна
повреда. В настоящият случай районният съд правилно е преценил, че тези
признати от подсъдимия факти сочат на извършено престъпление по чл.131
ал.1 т.12 от НК.
С оглед изложеното не е допуснато съществено процесуално
нарушение в хода на съдебното производство пред първата инстанция. Не е
налице нарушаване на процедурата по чл.371 т.2 от НПК, тъй като признатите
от подсъдимия факти, не са оспорени впоследствие от него. Оспорени са не
фактите, а правната квалификация на деянието въз основа на тези факти,
което е право на подсъдимия и в случая е било реализирано в хода на
съдебните прения по съществото на делото. Посоченото не е налагало отмяна
на хода по същество и преминаване разглеждането на делото по общия ред.
Законосъобразно и правилно първата инстанция е провела
разпоредителното заседание и съдебното заседание по реда на глава 27 от
НПК, постановила е присъдата си и е изложила подробни мотиви към нея.
При извършената служебна проверка на обжалвания съдебен акт, съдът не
установи допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат
отмяна на атакуваната присъда и ново разглеждане на делото.
Неоснователни са възраженията на частния обвинител за явна
несправедливост на наказанието и исканията за неговото увеличаване по
размер и постановяване на ефективното му изтърпяване.
За престъплението, извършено от подсъдимия, съдът му е определил
наказание по реда на чл.54 от НК, при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства в размер на три години лишаване от свобода, което е малко над
минимално предвиденото в текста на чл.131 ал.1 от НК. Като смекчаващи
8
отговорността обстоятелства са отчетени: чистото съдебно минало на
подсъдимия; изминалия продължителен период от време- повече от 4 години,
от инкриминираното деяние; изразеното от подсъдимия искрено съжаление.
Като отегчаващо такова е отчетено наличието на съпътстващи деянието по-
леки телесни повреди, причинени на пострадалия. Мотивирано е съобразено,
че предходното осъждане на подсъдимия, за което той е реабилитирал, е
достатъчно отдалечено във времето от настоящето деяние, то е извършено
през 2009г., за престъпление по чл.316,вр.308 от НК и правилно не е отчетено
като характеризиращо личността на М. като такава с висока степен на
обществена опасност и не е съобразено като отегчаващо такова.
Законосъобразно е приложена разпоредбата на чл.58а ал.1 от НК и това
наказание е намалено с 1/3 като е определен окончателен размер от две
години лишаване от свобода.
Въззивната инстанция споделя изложените от първоинстанционния
съд съображения. Правилно наказанието е определно по реда на чл.54 от НК,
тъй като не са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства,
нито някое от посочените се явява изключително. Като споделя отчетените от
районния съд смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства,
настоящият състав намира, че към групата на смекчаващите такива следва да
се съобрази и наличието психично заболяване на подсъдимия- остро
полиморфно психотично разстройство с шизофренни симптоми. Това негово
заболяване е безспорно установено от приетата пред въззивната инстанция
СПЕ, поради което се касае за ново обстоятелство. Това заболяване не прави
подсъдимия невменяем, тъй като е в ремисия, както към датата на
инкриминираното престъпление, така и понастоящем, но то следва да бъде
отчетено като влошено здравословно състояние на М. и като още едно
смекчаващо отговорността обстоятелство, което не налага увеличаване
размера на определеното му от първоинстанционния съд наказание преди
редукцията.
Законосъобразно и правилно първата инстанция е преценила, че така
определеното наказание, в неговия окончателен размер от две години
лишаване от свобода, не следва да бъде изтърпявано ефективно и на
основание чл.66 ал.1 от НК е отложила изтърпяването му за изпитателен срок
от четири години, който е над минимално предвидения в закона. В тази
насока са взети предвид личността на подсъдимия и тежестта на извършеното
9
от него престъпление.
Настоящият състав споделя съображенията на районния съд и намира,
че не се налага отмяна на приложения институт на условното осъждане и
постановяване на ефективно изтърпяване на наказанието. Това е така предвид
горепосочените смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства и
най-вече с оглед здравословното състояние на подсъдимия, който страда от
посоченото психотично разстройство.
Определеното наказание, по вид, размер, с приложението на чл.66 ал.1
от НК и отлагане изтърпяването му за изпитателен сорк от четири години,
съответства на личността на подсъдимия, тежестта на извършеното
престъпление, на доказателствата по делото и се явява справедливо.
По жалбата на подсъдимия:
Неоснователни са доводите за явна несправедливост на наложеното
наказание и искането за неговата намаляване по размер, както относно
лишаването от свобода, така и относно размера на определения изпитателен
срок.
Въззивната инстанция споделя изложените от първоинстанционния
съд съображения. Правилно наказанието е определно по реда на чл.54 от НК,
тъй като не са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства,
нито някое от посочените се явява изключително. Като споделя отчетените от
районния съд смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства,
настоящият състав намира, че към групата на смекчаващите такива следва да
се съобрази и наличието психично заболяване на подсъдимия- остро
полиморфно психотично разстройство с шизофренни симптоми. Това негово
заболяване е безспорно установено от приетата пред възивната инстанция
СПЕ, поради което се касае за ново обстоятелство. Това заболяване не прави
подсъдимия невменяем, тъй като е в ремисия, както към датата на
инкриминираното престъпление, така и понастоящем, но то следва да бъде
отчетено като влошено здравословно състояние на М. и като още едно
смекчаващо отговорността обстоятелство. В същото време това ново
смекчаващо отговорността обстоятелство не се явява изключително, нито
сочи на многобройни смекчаващи такива, предвид посоченото по-горе
отегчаващо отговорносттта обсотятелство и цялостното поведение на
подсъдимя. Това не налага определяне на наказанието по реда на чл.55 от
10
НК, нито е основание за намалявяне на наказанието по размер, до
предвидения в текста на чл.131 ал.1 от НК минимум от две години.
Законосъобразно и правилно първата инстанция е преценила, че така
определеното наказание, в неговия окончателен размер, след редукицята, от
две години лишаване от свобода, не следва да бъде изтърпявано ефективно и
на основание чл.66 ал.1 от НК е отложила изтърпяването му за изпитателен
срок от четири години, който е над минимално предвидения в закона. В тази
насока правилно е съобразена личността на подсъдимия и тежестта на
извършеното от него престъпление, при което той е нападнал и причинил
сериозни телесни уврежадния на пострадалия, който правомерно е управлявал
лекия си автомобил. Подобно поведение не може да бъде толерирано, особено
в днешната общестевна обстановка, в която такива прояви са зачестили и
ескалират, като следва да се покаже непримиримостта на обществото ни към
подобно повеедние и действия. С оглед на това и въпреки наличието на
психично заболяване у подсъдимия, не са налице основания за намаляване
размера на изпитателния срок, за който е отложено изтърпяването на
наказанието.
Определеното наказание, по вид, размер, с приложението на чл.66 ал.1
от НК и отлагане изтърпяването му за изпитателен срок от четири години,
съответства на личността на подсъдимия, тежестта на извършеното
престъпление, на целите на генералната и лична превенция. То ще даде
възможност на подсъдимия да преосмисли поведението си занапред, да се
въздържа от подобни прояви, да се съобразява с нормите в обществото и се
явява справедливо.
С оглед изложеноот обжалваната присъда се явява законосъобразна,
правилна и справедлива и следва да бъде потвърдена изцяло.
Мотивиран така и на осн.чл.338 от НПК,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 31/01.03.2022г.на Русенския районен
съд, постановена по НОХД № 2306/21 по описа на РРС.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
11
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12