РЕШЕНИЕ
№ 73
гр. Бяла, 13.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на петнадесети март през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Т. Дочев
при участието на секретаря Валентина Т. Великова
като разгледа докладваното от Пламен Т. Дочев Гражданско дело №
20214510100597 по описа за 2021 година
за да се произнесе съобрази следното:
Предявен е иск с правно чл.422 ГПК.
В исковата молба на ищеца се излагат твърдения, че ответната страна дължи сумите, за
които срещу него е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 210/2021г. на БРС.
От съда се иска да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника Т. Д. Я.., ЕГН **********, че към него съществува изискуемо
вземане на ищеца „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК ***, в размер на 67.30 лв. (шестдесет и седем лв. и 30
ст.) - представляваща главница за потребена и неплатена далекосъобщителна услуга по
договор, сключен между ответника и „БТК” ЕАД, съгласно издадената заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК. Моли, да се осъди ответника да
заплати направените от ищеца разноски, както и да се присъди в полза на „ЮБЦ“ ЕООД,
ЕИК ****, сумата в размер на 180.00 лв. (сто и осемдесет лева) - адвокатско
възнаграждение. Моли, съда да се произнесе и по отговорността за разноските в заповедното
производство и да присъди в полза на дружеството - 25.00 лв. /двадесет и пет лева/,
представляваща държавна такса и 180.00 лв. (сто и осемдесет лева) - възнаграждение за
адвокат по ч.гр.д.№ 210/2021г., по описа на Районен съд Бяла, съобр. т. 12 от ТР №4/2013г.
на ОСГТК на ВКС.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначения особен
представител на ответника, с който оспорва иска по основание и размер.
1
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните
при спазване на разпоредбите на чл.235, ал.2 от ГПК, прие фактическата обстановка и от
правна страна изведе следното:
Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.92 ЗЗД вр. чл.99 ЗЗД.
От приложеното по делото ч.гр.д. № 210/2021 г. по описа на БРС е видно, че по повод
подадено от ищеца заявление, съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК с № 73/12.03.21г., с която е разпоредил ответникът Т. Д. Я. да заплати на
„ЮБЦ” ЕООД сумата от 67,30 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване
на договор с клиентски номер ****от 17.04.2018г., сключен между ответника и мобилния
оператор „БТК“ ЕАД, за което е издадена фактура № **********/22.07.2018г., за периода
22.04.2018г. до 21.07.2018г., а не неплатени вноски, като вземането е прехвърлено от
доставчика на „С.Г.Груп” ООД с договор за цесия от 16.10.2018г., което от своя страна е
прехвърлено на кредитора „ЮБЦ” ЕООД с договор за цесия от 01.10.2019г., както и
направените в заповедното производство разноски .
Заповедта по чл. 410 от ГПК е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал.5 от ГПК, с
оглед на което е предявен настоящия иск.
Ищецът твърди, че е кредитор на ответника на основание договор за цесия от
01.10.2019г., с който процесното вземане му е прехвърлено от „С.Г.Груп” ООД, което
дружество от своя страна го е придобило от „БТК” ЕАД с договор за цесия от 16.10.2018г.,
като се твърди, че цесиите са надлежно съобщени на длъжника. В подкрепа на твърденията
си, ищецът представя двата цитирани договора за цесия, като с договора от 16.10.2018г.
първоначалният кредитор „Българска Телекомуникационна компания” ЕАД, като цедент е
прехвърлил на „С.Г. Груп” ООД, като цесионер вземанията (без данни за техния размер и за
отделните правоотношения), произтичащи от договорите за далекосъобщителни услуги,
описани в Приложение № 1, а с договора от 01.10.2019г. цедентът „С.Г.Груп” ООД
прехвърля на ищеца „ЮБЦ” ЕООД, като цесионер, същите вземания (отново без данни за
размера на отделните вземания и за правоотношения, от които произтичат), подробно
индивидуализирани в Приложение № 1 към договора.
Посочените в договорите приложения не са представени по делото, като ищецът
представя извлечение към Приложение № 1 от договор за цесия от 01.10.2019г.г., съгласно
което по силата на същия договор вземането на „ЮБЦ” ЕООД спрямо Т. Д. Я., произтичащо
от договори за мобилни услуги, лизингови договори и начислени неустойки по тях, в размер
на 67,30 лв., е прехвърлено на „ЮБЦ” ЕООД, като цесионер. В тази връзка, съдът намира, че
по делото е останал неизяснен предмета на двата цитирани по-горе договора за цесия, тъй
като не става ясно кои вземания се включват в тях. Съгласно клаузите и на двата цесионни
договора, включените в предмета им вземания са подробно индивидуализирани в отделни
приложения, които обаче не са представени по делото. В този смисъл, съдът намира, че
ищецът не установи твърдението си, че по приложените договори за цесия му е било
прехвърлено процесното вземане спрямо ответника, произтичащо от сключения между
ответника и доставчика „БТК” ЕАД договор за далекосъобщителни услуги описан в
2
исковата молба. По отношение на първия договор за цесия от 16.10.2018г. не са налице
данни какви вземания са били прехвърлени от оператора на мобилни услуги към цесионера
„С.Г.Груп” ООД, като от представеното с исковата молба „извлечение от приложение № 1
към договор за цесия от 01.10.2019г.“ също не се установява предмета на втория договор за
цесия, от който ищецът търси правата си на кредитор. Съобразно разпоредбата на чл.180 от
ГПК, посоченото „извлечение”, като частен документ, съставлява доказателство единствено
за това, че лицето, което го е подписало е направило посоченото в него изявление, но това
изявление не обвързва съда да приеме за установен твърдения факт, поради което и при
липсата да други доказателства съдът не следва да взема предвид и да цени представеното
писмено доказателство. Следва да се отбележи, че това „извлечение” е негодно
доказателство по смисъла на ГПК, тъй като направените в него изявления имат характера на
свидетелски показания, а съгласно чл.164, ал.1, т.5 ГПК са недопустими свидетелски
показания за установяване на писмени съглашения, в които страната, която ангажира
показанията, е участвала.
Предвид изложеното, съдът намира, че по делото не се доказва от ищеца, че е
придобил чрез цесия точно процесното вземане, което е достатъчно основание за
отхвърляне на исковата претенция. Ето защо, съдът намира предявеният иск за
неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.
За пълнота на изложеното следва да се приеме, че дори и да беше установено по
делото цитираното по-горе прехвърляне на въпросното вземане, искът би бил неоснователен
и на друго основание. Константна е практиката на Съда на ЕС по приложението на
Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в
потребителските договори, според която националните съдилища са длъжни да следят
служебно за наличието на неравноправни клаузи в потребителските договори. Правилата на
директивата са транспонирани в националното ни право като в чл.146, ал.1 от ЗЗП
неравноправните клаузи са обявени за нищожни, а за нищожността, доколкото е уредена с
императивни материалноправни норми, съдът е длъжен да следи служебно. При служебно
извършената проверка за наличието на неравноправни клаузи в сключения между страните
договор съдът счита, че такива клаузи са налице. Неравноправна е клаузата, съдържаща се в
последния абзац от договора, предвиждаща,че „Ако споразумението бъде прекратено преди
изтичане на уговорения срок по искане или вина на абоната, включително при неплащане на
дължими суми, абонатът дължи на БТК ЕАД неустойка равна на оставащите до края на
срока, но не повече от трикратния им размер, месечни абонаменти за услугите на срочен
абонамент, за които договорът се прекратява, включително за допълнителни услуги, по
техния стандартен размер без отстъпка.“ Освен неустойката за предсрочно прекратяване,
абонатът дължи на БТК ЕАД и възстановяване на част от стойността на отстъпките от
абонаментните планове и от пазарните цени на устройствата, съответстваща на оставащия
срок на договора.“ В случая договорът между страните е предсрочно прекратен не от
потребителя, а по инициатива на оператора. Повод за това обстоятелството е че
потребителят забавил плащането на дължими, но незаплатени далекосъобщителни услуги.
3
Съдът намира, че в този случай, а именно при неизпълнение на парично задължение от
страна на потребителя, ищецът би могъл да претендира единствено лихва за забава върху
тази главница, или пък неустойка за забава, стига последната да не е уговорена в
необосновано висок размер – арг. от чл.143, т.5 от ЗЗП. Неравноправна се явява и клаузата,
която позволява, както е в случая, на оператора сам да прекрати договора и същевременно
да претендира, под формата на неустойка, възнаграждение за престация по вече прекратения
договор, която не е предоставил на абоната – чл.143, т.6, пр.2 от ЗЗП. След като самият
оператор е предпочел да прекрати договора с потребителя вместо да запази неговото
действие и да претендира изпълнение по него заедно с обезщетение или неустойка за забава,
то той не разполага с възможност едновременно с това, под формата на неустойка, да
претендира и изпълнението на прекратения договор от страна на потребителя и то за пълния
срок на неговото действие, при това без сам да предлага изпълнение. Следователно
цитираната по-горе клауза, е неравноправна на посочените по – горе основания - чл.143, т.6,
пр.2 и т.5 от ЗЗП и поради това е нищожна. Тя не поражда какъвто и да било правен ефект и
следователно основаният на нея иск за неустойка се явява неоснователен и като такъв
следва да бъде отхвърлен.
Предвид крайното решение на съда по съществото на спора на ищеца разноски не му
се следват и искането им в този смисъл е неоснователно.
Разноските на основание чл.78,ал.3 от ГПК са в тежест на ищеца.
Водим от горното,съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения от „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК ***,
чрез адв.В.Г. от САК, против Т. Д. Я.., ЕГН ********** иск, правно основание чл.422,
вр.чл.415 ГПК вр.чл.92 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД за признаване за установено по отношение на
ответника Т. Д. Я., че към него съществува изискуемо вземане на ищеца „ЮБЦ“ ЕООД за
сумата в размер на 67,30 лв. /шестдесет и седем лева и тридесет стотинки/, представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договор с клиентски номер ****от 17.04.2018г.,
сключен между ответника и мобилния оператор „БТК“ ЕАД, за което е издадена фактура №
**********/22.07.2018г., за периода 22.04.2018г. до 21.07.2018г., като вземането е
прехвърлено от доставчика на „С.Г.Груп” ООД с договор за цесия от 16.10.2018г., което от
своя страна е прехвърлено на кредитора „ЮБЦ” ЕООД с договор за цесия от 01.10.2019г.,
както и направените в заповедното производство разноски за която сума е издадена издадена
ЗИПЗ № 73/12.03.2021г. по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 210/2021г. по описа на РС Бяла.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
4
Съдия при Районен съд – Бяла: __/п/_____________________
5