Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Добрич, 01.11.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ДОБРИЧ, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ДЕВЕТНАДЕСЕТИ
СЪСТАВ, в публично съдебно заседание на двадесет и седми септември две
хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДЕНИЦА ПЕТКОВА
при
секретаря Теодора Димова, като
разгледа докладваното от съдия Петкова гражданско
дело № 642 по описа на ДРС за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по повод искова молба, подадена от
“БАНКА ДСК” ЕАД, с ЕИК *********, ** с която срещу И.П.П.
ЕГН **********,***, са предявени кумулативно обективно съединени установителни
искове по чл. 422, ал.1 във вр. с чл.
415, ал.1 от ГПК за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумите, предмет на издадената по ч.гр.д. №2790/2020г. на ДРС заповед по чл. 410
от ГПК №260266 от 26.10.2020г., а именно:
- сумата от 1000 лева - дължима
главница, ведно със законната лихва от 13.10.2020г. до окончателното й
изплащане;
- сумата от 83,01 лева - неплатена
възнаградителна лихва от 05.02.2020г. до 26.09.2020г.;
- сумата от 3,90 лева - законна лихва
за забава от 29.09.2020г. до 13.10.2020г.;
Претендират се сторените разноски в
исковото и в заповедното производство.
В исковата молба се твърди, че по силата
на Договор за кредит овърдрафт от
05.11.2018г., банката-ищец в качеството си на "кредитор" е
предоставил на ответника в качеството му на "кредитополучател",
кредит овърдрафт в размер на 1000лв., разрешен за срок от 1 година, при
възможност за продължаване при издължени лихви и такси. Кредитът е усвоен
изцяло. Кредитополучателят е допуснал забава при изпълнението на договорните си
задължения, поради което банката е обявила
вземанията си по договора за кредит за изискуеми. Неизплатени останали следните задължения по кредита:
- сумата от 1000 лева - дължима главница, ведно
със законната лихва от 13.10.2020г. до окончателното й изплащане; сумата от
83,01 лева - неплатена възнаградителна лихва от 05.02.2020г. до
26.09.2020г.; сумата от 3,90 лева -
законна лихва за забава от 29.09.2020г. до 13.10.2020г. За тези суми в полза а ищеца била издадена заповед за
незабавно изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, връчена на
длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
По изложените съображения по същество се
моли за уважаване на предявените установителни искове, като се претендират сторените
в заповедното и исковото производство разноски, вкл. юрисконсултско
възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не
депозира отговор на исковата молба. В
открито съдебно заседание не се явява лично и не изпраща представител.
След като съобрази доводите на страните
и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Правната квалификация на иска е по чл.79,
ал.1,предл. 1 във вр. с чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ и чл.9 от ЗПК, чл.86, ал.1 от ЗЗД и чл.422, ал.1 от ГПК.
Исковете са предявени като
установителени в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК.
В тежест на ищеца е в условията на пълно
и главно доказване да установи съществуването на вземането, за което е издадена
процесната Заповед за изпълнение, а именно: наличие на валидно сключен на
договор за кредит, изпълнение на
задълженията на кредитора по него, размера на претендираните главница,
договорна лихва и обезщетение за забава, изпадане на длъжника в забава и
началната дата на същата.
В тежест на ищеца е да установи, че надлежно
е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявил на
длъжника предсрочната изискуемост.
В откритото съдебно заседание ищецът,
чрез процесуален представител, заявява, че поддържа исковата молба и прави
искане за постановяване на неприсъствено решение против ответника. С протоколно
определение от 27.09.2021г. искането е било уважено от съда, предвид наличието
на всички предвидени в чл. 238, ал. 1 от ГПК и чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК предпоставки: 1. ответникът не е представил в срок отговор на исковата
молба; 2. ответникът не се е явил в първото заседание по делото и не е направил
искане за разглеждането му в негово отсъствие; 3. ищецът е поискал
постановяване на неприсъствено решение; 4. на страните са указани последиците от
неспазване на срокове и неявяване в заседание; 5. Предявените искове са
вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените писмени доказателства.
С оглед наличието на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение, съдът следва да уважи иска, така както
е предявен.
Съгласно чл. 239, ал. 2 от ГПК
неприсъственото решение не следва да се мотивира по същество.
Относно отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото и на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовата
страна направените от нея съдебни разноски в заповедното производство, както
следва: 25 лв. - държавна такса и 50 лева - юрисконсултско възнаграждение.
За установителното произодтсво ищецът
има право на разноски, както следва: 125 лева - държавна такса и 100 лева -
юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр.
чл. 25 от НЗПМ, съобразно фактическата и правна сложност на делото.
С оглед изложените съображения и на
основание чл. 238 във връзка с чл. 239 от ГПК, Добричкият районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание на
чл. 422, ал. 1 във връзка с чл. 415, ал.1 от ГПК в отношенията между ищеца
“БАНКА ДСК” ЕАД, с ЕИК *********, ***, и ответника И.П.П. ЕГН **********,***,
че ответникът дължи на ищеца сумите, предмет на издадената по ч.гр.д.
№2790/2020г. на ДРС заповед по чл. 410 от ГПК №260266 от 26.10.2020г., а
именно:
-
сумата от 1000 лева - дължима главница, ведно със законната лихва от
13.10.2020г. до окончателното й изплащане;
-
сумата от 83,01 лева - неплатена възнаградителна лихва от 05.02.2020г. до
26.09.2020г.;
-
сумата от 3,90 лева - законна лихва за забава от 29.09.2020г. до 13.10.2020г.
ОСЪЖДА И.П.П. ЕГН **********,***, да
заплати на “БАНКА ДСК” ЕАД, с ЕИК *********, **, съдебно - деловодни разноски
по заповедното производство по ч. гр. дело №2790 /2020г. на ДРС, както следва:
25 лв. - държавна такса и 50 лева - юрисконсултско възнаграждение, и съдебно -
деловодни разноски по настоящото гр. дело №642/2021 г. на ДРС, както следва: 125
лева - държавна такса и 100 лева - юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ
съгласно чл. 239, ал. 4 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: