Р Е Ш Е Н И Е N
гр. Сливен, 26.08.2020 г.
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и шести август през двехиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ
мл.с. ЮЛИАНА ТОЛЕВА
при участието на прокурора ……...………….и при секретаря С. В., като разгледа докладваното от Надежда Янакиева въз.гр. д. N 398 по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е въззивно и се развива по чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е първоинстанционно решение № 397/17.03.2020г. по гр.д. № 5089/19г. на СлРС, с което е признато за установено между страните, че ищцата не дължи на ответното дружество сумата 1 050, 17 лв., представляваща цената на допълнително начислена електрическа енергия за минал период – 03.12.2016г.-02.03.17г., начислена по фактура № **********/29.11.18г., и са присъдени разноски по делото.
Въззивникът – ответник в първоинстанционното производство, обжалва изцяло цитираното решение на СлРС, като твърди, че то е неправилно, необосновано и постановено при непълнота на доказателствата, в нарушение на процесуалния закон. Въззивникът твърди още, че фактическите констатации не съответстват на обективната истина, а оттам - и правните изводи противоречат на материалния закон.
Позовава се на последните изменения в ЗЕ и на новите ПИКЕЕ от 12.11.13г., с
които счита, че е въведено валидно законово основание за извършване на корекции
на сметките на клиентите. С измененията на ЗЕ се попълва с изрична воля на
законодателя възприетото и по-рано разрешение на въпроса за извършване на
едностранни корекции на подадената електрическа енергия и на сметките за минал
период. Заявява, че по въпроса за уведомяването на клиента за извършената
корекция има еднозначна практика, според която не е необходимо да се изменят ОУ
на доставчика, ако в тях вече е предвиден такъв ред, както е в случая, освен
това е несъмнено доказано по делото, че клиентът е уведомен. По-нататък
въззивникът посочва, че нито в ЗЕ, нито в ПИКЕЕ, нито в ОУ е предвидено
установяване на каквато и да е вина на клиента или трето лице като абсолютна
предпоставка за упражняване правото за извършване на едностранната корекция.
Заявява, че преизчислението на сметки не представлява реализиране н аделиктна
отговорност, а цели възстановяване на настъпило имуществено разместване чрез
непълно изпълнение на облигационното задължение за заплащане на доставеното и
реално консумирано количество електрическа енергия.
С оглед изложеното, въззивникът моли атакуваното решение да бъде отменено и вместо него съдът да постанови ново, с което да отхвърли изцяло, като неоснователен и недоказан, предявения отрицателен установителен иск. Претендира разноски за двете инстанции. Прави евентуално възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение на насрещната страна при евентуално потвърждаване на решението, както и посочване на банкова сметка ***ени суми при отхвърляне на жалбата.
Няма направени нови доказателствени искания за въззивната фаза на производството.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК насрещната по въззивната жалба страна е подала писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна, развива контрааргументи по повод релевираните оплаквания. Иска потвърждаване на атакувания съдебен акт като правилен и законосъобразен.
В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.
В с.з., за въззивното дружество, редовно призовано, не се явява процесуален представител по закон или пълномощие.
В с.з. въззиваемата, редовно призована, не се явява и не се представлява.
Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.
При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е неправилно, поради което следва да бъде отменено.
Изложените във въззивната жалба оплаквания са основателни.
Предявен е отрицателен установителен иск за установяване недължимост на парична сума, формирана в резултат на едностранно коригирана сметка от страна на ответното дружество. Така ищецът отрича претендираното от ответника материално право и върху последния лежи задължението при условията на пълно и пряко доказване да докаже съществуването му. Доказателствената тежест върху ищеца касае единствено фактите, изключващи, унищожаващи или погасяващи това право.
Ответникът е установил съвкупността от факти, от които произтича претендираното от него вземане.
От представените по делото доказателства – заверени копия от справка по лице от СлВП относно собствеността на обслужвания мот, заявление-декларация за започване на продажба на елктрическа енергия и декларация за достъп, подадени от ищцата, е видно, че тя е била потребител на електрическа енергия по смисъла на Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на “ЕВН България Електроснабдяване” АД, и че процесната сума, оспорена от нея с исковата молба, е начислена като корекция на сметката за електроенергия за минал период, въз основа на извършена на 02.03.2017г. техническа проверка и смяна на средство за търговско измерване на електрическата енергия на обекта.
Спорни се явяват обстоятелствата дали е предвиден ред за уведомяване на потребителя за корекцията, дали е имало законово основание за едностранно извършване на корекция на стойността на потребената електрическа енергия, дали корекцията е надлежно извършена и дали тя е породила парично задължение за ищцата.
Въззивният съд счита, че с оглед трайно установената практика, предвид
разпоредбите на ЗЕ, е безразлично по отношение правото на доставчика да
коригира сметките на клиента за минал период това, дали е приел нови ОУ, още
повече, че в действащите такива на ответника такова задължение е уредено, то е
и законово регламентирано. Освен това в случая несъмнено и категорично е
доказано посредством писмени доказателствени средства, че на ищецата е връчено
писмо-уведомление лично на адреса й за кореспонденция, в което е посочена
датата на проверката, констатациите, периодът на извършената корекция и
начислената сума.
По въпроса дали е имало законово основание за извършване на едностранната корекция на сметката за минал период въззивният съд счита, че такава е допустима по принцип, с оглед ЗЕ в приложимата редакция.
Докато първоначално бе отречена възможността доставчикът да обосновава правото си на едностранна корекция с клаузи, съдържащи се в приети от самия него и обвързващи потребителя общи условия, след като липсва законова регламентация на това право, със създаването на новата т. 6 на ал. 2 на чл. 98а ЗЕ, се постановява, че общите условия на крайния снабдител с електрическа енергия следва да съдържат ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. В тази норма е предвидено създаване на правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване. Разпоредбата на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ е влязла в сила на 17.07.12 г. – тоест процесният период попада във времевия й обхват.
Така предвиденото задължение за крайния снабдител с електрическа енергия в общите условия на договорите да посочи ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка по чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ и да създаде правила по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, сочи на възможност за крайния снабдител да извършва корекция на сметките за предоставената електрическа енергия. Правото е предоставено по силата на законова регламентация, но с оглед на въведеното задължение по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ корекцията следва да се извършва само при разписани от крайния снабдител правила и установен в общите условия на договорите ред за уведомяване на клиента за извършената корекция, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената електрическа енергия.
Безспорно в ПИКЕЕ – в приложимата към процесния период редакция - е уредено при какви случаи и по какъв начин се извършва преизчисляването на количеството електрическа енергия.
С чл. 47 от ПИКЕЕ се урежда начинът на констатиране на неточното отчитане, с нормата на чл. 48 се регламентира начинът на изчисляване на корекцията на сметката: „ При липса на средство за търговско измерване, както и в случаите, когато при метрологичната проверка се установи, че средството за търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата, операторът на съответната мрежа изчислява количеството електрическа енергия за период от датата на констатиране на неправилното/неточното измерване или неизмерване до датата на монтажа на средството за търговско измерване или до предходната извършена проверка на средството за търговско измерване, но не по-дълъг от 90 дни, както следва:
1. за битови клиенти:
а) при наличие на точен измерител количеството преминала електрическа енергия се изчислява като функция на измерителя, като се отчита класът на точност на средството за търговско измерване;
(2) Когато при проверка на измервателната система се установи промяна на схемата за свързване, корекцията по ал. 1 се извършва само въз основа на констативен протокол за установяване намесата в измервателната система, който отговаря на изискванията по чл. 47 и е съставен в присъствието на органите на полицията и е подписан от тях.“
Що се отнася до Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на ЕВН-България – в приложимата към процесния период редакция - правилата за измерване на количествата ел.енергия, принципите, начините и местата за измерване са уредени в чл. 26-чл.37, а начинът на коригирането на сметки при неточно измерване и редът на уведомяване на клиента при извършване на корекцията на сметката, са уредени в нормата на чл. 54, съгласно която: „В случай на неточно измерване и/или неизмерване на електрическата енергия, установено при проверка по реда на тези Общи условия, както и в случай, че при метрологична експертиза по реда на тези Общи условия бъде установено несъответствие на метрологичните и техническите характеристики с нормираните, което се различава от установеното при проверка от ЕВН ЕР, ЕВН ЕР съставя констативен протокол и уведомява в срок от 7 (седем) дни Клиента и ”ЕВН България Електроснабдяване” АД за преизчислените количества електрическа енергия.“
Предвидено е с чл. 63, че „В случаите, в които по силата на тези Общи условия се съставя констативен протокол, той се подписва от представители на ЕВН ЕР и Клиента.
(2) Ако Клиентът не присъства и/или откаже да подпише констативния протокол, то ЕВН ЕР има право да състави констативния протокол в присъствието на свидетели.
(3) В случаите на ал.2 констативния протокол се изпраща на клиента с препоръчано писмо с обратна разписка и се счита връчен на деня на неговото получаване.“
Съгласно разпоредбата на ал. 1 на чл.28. „ЕВН ЕС въз основа на представени от електроразпределителното дружество констативни протоколи заедно със справки за начислената енергия изчислява и коригира сметките на Клиента за изминал период“.
Втората алинея посочва, че „в случаите по ал.1 продавачът изготвя справка за дължимите суми и в 7 (седем) дневен срок уведомява Клиента за сумите, които последният дължи или ще му бъдат възстановени със следващото плащане.“
С оглед изложеното дотук, въззивният съд счита, че са били налице всички законови изисквания, съгласно разпоредбите на чл. 98а ал. 2 т. 6 и чл. 83 ал. 1 т. 6 от ЗЕ, които отключват правото на електроразпределителното дружество да извърши корекция на сметката на ищцата.
По въпроса дали е спазена процедурата за това, въззивният съд счита, че са точно изпълнени изискванията на чл. 47 от ПИКЕЕ от формална страна. Констативният протокол за техническа проверка и подмяна на СТИ следва да е съставен по реда и да приобретава формата и реквизитите, разписани в разпоредбата на чл. 47 ал. 1, 2, 3 и 4 от ПИКЕЕ - при извършване на проверки по реда на чл.43 и 44 операторът на съответната мрежа съставя констативен протокол, който се подписва от представител на оператора на съответната мрежа и от клиента или негов представител, а при отсъствие на клиента при съставянето на констативния протокол или при отказ от негова страна да го подпише констативният протокол се подписва поне от двама свидетели, които не са служители на оператора на съответната мрежа. В определени случаи - когато при проверка на измервателната система се установи промяна на схемата за свързване – както е в случая - е необходимо да се спази и изискването на разпоредбата на чл. 48 ал. 2 от ПИКЕЕ, която предписва, че констативният протокол за установяване намесата в измервателната система следва да е съставен в присъствието на органите на полицията и да е подписан от тях.
В настоящия случай може да се приеме, че процедурата е надлежно осъществена, тъй като на нея не е присъствал клиентът, но са посочени имената на двама свидетели, които са положили подписите си, не е отразено присъствие на представител на РПУ, тъй като при външен оглед не е възможно да се установи дали е променена схемата на свързване.
Съдът счита, че е налице процедурно нарушение – не е спазено изискването на
чл. 47 ал. 4 от ПИКЕЕ - в случаите по ал. 3 операторът на съответната
мрежа да изпрати констативния протокол на
клиента с препоръчано писмо с обратна разписка. Това не е
сторено, на ищцата е изпратено само уведомително писмо по чл.54 ал. 1 от ОУ за
коригиране на сметка. Това изпращане е предвидено не само за сведение на
клиента, а за да му се даде възможност той своевременно да реагира, да оспори
констатациите и да докаже различни от закрепените в протокола факти, които да
неутрализират корекцията на сметката.
Този порок е отстраним в съдебната фаза на производството, само ако ответникът докаже настъпването на положителните факти пряко пред съда.
В случая е представен протокол на БИМ, който като издаден от независим орган, натоварен със специфична дейност именно във връзка с извършване на такива проверки, е с неопровергана доказателствена сила и заключенията му за налично неправомерно механично въздействие върху процесния електромер, довела до отчитане на по-малко от консумираната електроенергия с грешка минус 77 , 18 %, съдът приема безрезервно.
От своя страна допуснатата съдебнотехническа експертиза е заключила, СТИ отчита с грешка, тоест по-малко от изразходеното количество електрическа енергия, че е с датчик за регистриране премахването на лицевия капак и такова е отчетено на 08.10.16г., че начислението на коригираната сума е за 89 дена – за периода 03.12.2016г.-02.03.17г. – когато е съставен констативният протокол и че методът за отчитане на неотчетената електрическа енергия и методиката за остойностяването й са приложени правилно, което прави основателно искането на дружеството-доставчик да му бъде заплатена електрическата енергия за минал период, при извършване на корекция на сметката.
Така, щом към релевантния момент с оглед приложимите разпоредби на ЗЕ, ПИКЕЕ и ОУ, е било спазено изискването да са установени в ОУ на договорите правилата за извършване на корекция на сметката и редът за уведомяване на клиента за това, щом, макар и невръчен констативния протокол, констатациите в него са потвърдени пред съда чрез други доказателствени средства и щом е изпълнено задължението да се уведоми клиента за извършената корекция, като в уведомителното писмо са посочени основанията, конкретните обстоятелства, причините за неточното измерване и приложеният способ на преизчисляване на задължението и е обосновал надлежно начина на формиране на размера на задължението, доставчикът на електрическа енергия може да претендира заплащане на стойността след корекцията на сметката.
Разпоредбите на ПИКЕЕ и ОУ дават рамките на този период и максималната му продължителност, но конкретното му определяне за всеки един случай следва да става на базата на точно посочване на началната и крайната дата, които следва да са определени според законоустановените критерии.
Доставчикът следва да посочи в уведомлението продължителността на периода, в който отчитането е било неправилно, /което в случая е сторено/, ако в него не е указано според коя от хипотезите е определил началната дата за преизчисляване на количеството електрическа енергия, той е длъжен да докаже това в исковия процес.
От начина на формулиране на законовата разпоредба на чл. 48 от ПИКЕЕ е видно, че максималният срок от 90 дни се прилага само когато някой от другите срокове е по-дълъг от него, а не при всички случаи, когато не може да се определи началният момент на неточно отчитане.
Крайният момент е винаги датата на констатиране на неправилното/неточно
измерване. Началният следва да бъде или датата на неточното отчитане, или датата
на монтажа на СТИ/датата на предходната извършена проверка на СТИ - според това
коя от двете е по-близка, но при всички случаи тя не може да затваря период
по-дълъг от 90 дни.
В случая СТИ е от такъв вид, позволяващ да се отчете в реално време момента
на нерегламентираното му отваряне /нарушаване на клемния капак/ и той би се
счел за начален момент на неточното измерване, но доколкото към момента на
извършване на проверката е изтекъл период, по-дълъг от максималният,
доставчикът е свел корекцията до тримесечен период, равняващ се на 89 дни.
Поради това съдът приема, че ответникът, в унисон с действалите разпоредми, е извършил основателно и правилно преизчисляване на задължението за посочения в уведомлението срок. Следователно е доказано надлежно наличието на задължението на ищцата за посочения период, тя не е противопоставила и доказала никакви други правопогасяващи, правоизключващи или правопрепятстващи факти, поради което отрицателният й установителен иск следва да се отхвърли.
Така, щом правните изводи на двете инстанции се разминават, въззивният съд
счита, че въззивната жалба следва да се уважи, атакуваното решение следва да
бъде отменено изцяло, а на ответника бъдат присъдени разноски по делото в
размер на 330 лв. – 150 лв. юрисконсултско възнаграждение, 30 лв. депозит за
свидетел и 150 лв. депозит за в.л.
С оглед изхода на процеса отговорността за разноски за тази инстанция лежи върху въззиваемата страна, която следва да понесе своите както са направени и заплати тези на въззивната в размер на 125 лв. за въззивното производство – 25 лв. д.т. и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Ръководен от гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло първоинстанционно решение № 397/17.03.2020г. по гр.д. № 5089/19г. на СлРС, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и вместо него
П О С Т А Н О В Я В А:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Д.М. ЕГН ********** ***, против „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, гр. Пловдив ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, отрицателен установителен иск по чл. 124 ал. 1 от ГПК за признаване за установено между страните, че първата не дължи на ответното дружество сумата 1 050, 17 лв., представляваща цената на допълнително начислена електрическа енергия за минал период – 03.12.2016г. - 02.03.2017г., по фактура № **********/29.11.18г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА М.Д.М. да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, гр. Пловдив направените разноски по делото в размер на 330 лв. за първоинстанционното и в размер на 125 лв. за въззивното производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: