Р Е Ш Е Н И Е
21.05.2021 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
II гр. отделение
Районен съд – Дупница състав
23.04. 2021
на Година
Иван Димитров
В публично съдебно
заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Роза Цветанова
2.
Секретар:
Председателя на състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
Гражданско 1894 2020
дело № по описа за г.
Д.Д.С., ЕГН **********, с адрес: ***, Н.С.Б., ЕГН **********,
с адрес: ***, Г.С.С., ЕГН **********, с адрес: ***, С.Д.И., ЕГН **********, с
адрес: *** - всички чрез адв. Р.Н. - САК, адрес за получаване на съдебни
документи: град София 1000, пл. "Света Неделя” №16, етаж 6, офис 6, са предявили срещу П.Й.С., ЕГН **********, искове
с правно основание чл.124, ал.1 ГПК и чл.537, ал.2 от ГПК. Искането е за
признаване за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на
½ ид. част от УПИ III-259, кв.30 по регулационния план на село Баланово,
община Дупница, с площ 833 кв.м., при граници и съседи: УПИ IV-258, УПИ
VII-255, УПИ VIII- 254, УПИ І-260 за СНС, УПИ XI-261 и улица с осеви точки
136-137, кв. 30; на основание чл.537, ал.2 ГПК да бъде отменен нотариален акт №
10, том II, peг. 2283, дело № 191/25.06.2015 г. на нотариус Ася Радкова за
размера над ½ ид. част. Претендират се и направените разноски.
Ищците твърдят, че са собственици на основание наследство
от Г.С. Спасов, починал на 18.09.1977 г., на ½ идеална част от
Урегулиран поземлен имот III-259, кв.30 по регулационния план на село Баланово,
община Дупница, с площ 833 кв.м., при граници и съседи: УПИ IV-258, УПИ
VII-255, УПИ VIII-254, УПИ І-260 за СНС, УПИ XI-261 и улица с осеви точки
136-137, кв. 30, съгласно издадена от община Дупница скица № 544/13.10.2020 г.
Г. Станков Спасов получил имота в общ дял с брат си Михал
Станков Спасов с протокол за съдебна спогодба от 24.08.1954 г. на Станке
Димитровския съд по гр. дело № 1997 по описа на съда от 1954 г. В този протокол за съдебна
спогодба имотът е описан в точка 20 като незастроено дворно място с площ от 400
кв.м., съставляващо имот № VI-440, в кв. 72 по плана на село Баланово, и къща,
застроена на площ около 80 кв.м.
През 1989 г. Стоил Георгиев С., С.Д. Костадинова и Димитър
Иванов Костадинов като наследници на Г. Станков Спасов се снабдили с нотариален
акт № 102, том III, дело № 977а от 1989 г. на Станке Димитровски нотариус за
право на собственост върху ½ идеална част от описания имот. От няколко
години жилищната сграда не съществува.
През 2015 г. П.Й. Станков с констативен нотариален акт по
обстоятелствена проверка № 10, том II, peг. № 2283 , дело № 191/25.06.2015 г.
на нотариус Ася Радкова е признат за собственик на процесния имот. С нотариален
акт № 32, том I, рег.№ 496, дело № 26/25.02.2019 г. на нотариус Ася Радкова П.Й. Станков продал на К.М.
Станков ½ идеална част от процесния имот.
В постъпилия писмен отговор от П.Й. Станков се сочи, че
понастоящем е собственик на ¾ ид. части от процесния имот, като го
владее повече от 30 години и е придобил наследствения дял на ищците по давност.
Възразява, че искът по чл.537, ал.2 ГПК е погасен по давност.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства, прие за установено
следното:
С доклада по делото е прието за безспорно, че приживе Г.С. Спасов и Михал Станков Спасов са били
съсобственици при равни права на процесния имот на основание съдебна спогодба
от 24.08.1954 г. на Станке Димитровския съд по гр. дело № 1997 по описа на съда
от 1954 г. От представеното удостоверение за наследници № 67/20.08.2020 г., издадено от кметството на с. Баланово,
община Дупница, се установява, че ищците са понастоящем наследниците
по закон на Г.С. Спасов, починал на 18.09.1977 г.
Видно от удостоверение
за наследници № 01/04.01.2021 г.,
издадено от кметството на с. Баланово, един от наследниците по закон на Михал С.
Спасов, починал на 03.08.1971 г., е ответникът П.Й.С., който на 25.06.2015 г. с нотариален акт № 10, том
II, peг. № 2283, дело № 191/25.06.2015 г. на нотариус Ася Радкова въз основа на
обстоятелствена проверка е признат за единствен собственик на процесния УПИ III-259, кв.30 по регулационния план на
село Баланово.
С нотариален акт № 32, том I, рег.№ 496, дело №
26/25.02.2019 г. на нотариус Ася Радкова П.Й.С. продал на К.М.С. ½ идеална част от
процесния имот; впоследствие на 31.07.2020 г. с нотариален акт № 165, том I,
peг. № 1882, дело № 160/2020 г. на нотариус Орлин Тодоров К.М.С. и съпругата му
Д.С. продали на П.Й.С. ¼ ид. част от имота.
От показанията на свидетелите Йорданка С. и Светла Агонцева
се установява, че ищците са посещавали периодично процесния имот и са
споделяли, че е съсобствен между тях като наследници на Г. Спасов и
наследниците на Михал Спасов; на ищците не било известно, че ответникът
претендира да е единствен собственик на имота; за снабдяването му с нотариален
акт научили през 2020 г.
Свидетелите Мария Агонцева и Радослав Врабчев сочат, че преди
дълъг период от време бащата на ответника споделил, че е уредил отношенията си
със съсобствениците на процесния имот, които се съгласили той да ползва цялото
дворно място. Приживе бащата на ответника, а впоследствие П.Й.С. полагат грижи
и стопанисват дворното място.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Предявен е положителен установителен иск за собственост и в тежест на ищците е да установят при условията на пълно и главно
доказване качеството си на собственици, съобразно твърдяното придобивно
основание, а в тежест на ответника е да наведе и установи правоизключващи, правопогасяващи
или други възражения срещу правото на ищците.
По делото не е
спорно и се установява от приложените доказателства, че ищците са наследниците
по закон на Г. Станков Спасов, който приживе е бил собственик на
½ ид. част от процесния имот.
Ответникът възразява, че повече
от 30 години владее имота и е придобил по давност частта на ищците.
Презумпцията на
чл.69 от ЗС в отношенията между съсобствениците е приложима, но следва да се
счита оборена, ако основанието, на което първоначално е установена фактическата
власт, показва съвладение /Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС по
тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК/. В случаите, при които един от съсобствениците е
започнал да упражнява фактическа власт върху чуждата идеална част на основание,
изключващо владението на останалите, намерението му за своене се предполага.
Тогава е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия
имот в сроковете по чл.79 от ЗС. Когато обаче основанието, на което е
установена фактическата власт, показва съвладение и съсобственикът е започнал
да владее собствената си идеална част, но да държи вещта като обща, то той е
държател на идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията се счита
за оборена.
В конкретния случай
е безспорно, че приживе Г. Станков Спасов и Михал Станков Спасов са
ползвали съвместно съсобствения имот /свидетелката С. сочи, че вътрешна ограда
е отграничавала частта, ползвана от всеки от двамата братя/. Следователно основанието, на
което е установена фактическата власт от техните наследници, показва
съвладение.
Поначало
упражняването на фактическата власт продължава на основанието, на което е
започнало, докато не бъде променено. Бащата на
ответника и ответникът, като част от наследниците на единия от съсобствениците,
са започнали упражняването на
фактическата власт като държатели на идеалната част на другите съсобственици.
За да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части,
съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с едностранни
действия държането им във владение. Тези действия трябва да са от такъв
характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане
владението на останалите съсобственици.
По делото не бяха ангажирани доказателства за извършване на
такива действия от ответника или от неговия баща. От събраните гласни
доказателства не се установи, с кого и какви разговори е водил бащата на
ответника, респ. – каква уговорка е постигната. Съгласието той да обработва
дворното място, да го ползва – да събира плодовете, не означава и съгласие той
да придобие собствеността върху имота; на следващо място, разпореждане с имота в
устна форма не би могло да има вещноправен ефект съгласно чл.18 ЗЗД. Доводът, че останалите сънаследници не
са оспорвали правата, претендирани от ответника, се опровергава от гласните
доказателства за посещаване на имота от ищците и от заявеното от тях пред
свидетелите, че притежават част от този имот по наследство.
Установи се, че
ответникът е демонстрирал намерение да владее целия наследствен имот, станало
достояние на ищците, едва на 25.06.2015 г., посредством снабдяването с нотариален
акт № 10, том II, peг. № 2283, дело № 191/2015 г. на нотариус Ася Радкова. До датата на
предявяване на иска по чл.124, ал.1 ГПК /с който е прекъсната давността на
основание чл.84 ЗС вр. с чл.116, б. «б» ЗЗД/ - 05.11.2020 г., давностният срок по
чл.79, ал.1 ЗС не е изтекъл /предвид твърдяното придобивно
основание, в конкретния случай не е приложима кратката придобивна давност по
чл.79, ал.2 ЗС - за нея е необходимо владението да е добросъвестно по смисъла на чл.70, ал.1 ЗС;
не е налице юридическо основание, годно да прехвърли собствеността, съгласно
чл.70, ал.1 ЗС/.
Поради гореизложеното съдът приема, че
възражението на ответника
за изтекла в негова полза
придобивна давност е неоснователно и процесният имот не е изгубил съсобствения
си характер между наследниците на Г. Станков Спасов и
Михал Станков Спасов при равни права, т.е. ищците в качеството на наследници по
закон на Г. Станков Спасов са собственици на ½ ид. част от имота. Следователно предявеният установителен
иск е основателен и следва да бъде уважен.
Неоснователен
е и доводът на ответника, че е предявен иск по чл.537, ал.2 ГПК и този иск е погасен с изтичане на
петгодишен давностен срок. Нормата на чл.537, ал.2, изр. последно ГПК въвежда задължение за съда, който
разрешава спор за собственост, да отмени или измени охранителен акт, от който
се ползва ответника, срещу когото е уважен искът за собственост. Касае се не до
самостоятелен иск, а до правна последица от уважаване на иска за собственост, а
след като исковете за собственост не се погасяват по давност, няма как да се погаси по давност правната последица от тях /изрично – в Решение
№ 5 от 8.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1362/2018 г., II г. о., ГК/.
Поради това и предвид
обстоятелството, че ответникът не е придобил по
давност идеалната част от процесния имот, съставляваща наследствения дял на ищците, следва да
се уважи като основателно искането по чл.537, ал.2 от ГПК за отмяна на нотариален акт № 10, том II, peг. 2283, дело № 191/25.06.2015 г. на
нотариус Ася Радкова за размер от ½ ид. част.
Съобразно изхода на делото,
направеното искане и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищците разноски по производството
за адвокатско възнаграждение и за внесени
държавни такси в размер на 1327, 90 лв. Неоснователно е възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, доколкото всеки от ищците като
сънаследник има самостоятелно
материално-правно положение; съобразно броя на предявените по този начин общо
четири иска за собственост, заплатеното възнаграждение по всеки от тях е в
минимален размер.
Предвид изложеното,
съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П.Й.С., ЕГН **********, че Д.Д.С.,
ЕГН **********, Н.С.Б., ЕГН **********, Г.С.С., ЕГН ********** и С.Д.И., ЕГН **********,
са собственици на основание наследство от Г.С. Спасов, починал на
18.09.1977 г., на ½ ид. част /Д.С., Н.Б., Г.С. - на по 2/24 ид. ч., а С.И.
– на 6/24 ид. ч./ от УПИ III-259, кв.30 по регулационния план на село Баланово,
община Дупница, с площ 833 кв.м., при граници и съседи: УПИ IV-258, УПИ
VII-255, УПИ VIII- 254, УПИ І-260 за СНС, УПИ XI-261 и улица с осеви точки
136-137, кв. 30.
ОТМЕНЯ на основание чл.537, ал.2 ГПК нотариален акт № 10, том II, peг. 2283, дело №
191/25.06.2015 г. на нотариус Ася Радкова, с който П.Й.С., ЕГН ********** е признат за собственик на основание давностно владение и наследство на УПИ
III-259, кв.30 по регулационния план на село Баланово, община Дупница, с площ
833 кв.м., за размер от ½ ид. част.
ОСЪЖДА П.Й.С., ЕГН **********, да заплати
на Д.Д.С., ЕГН **********, Н.С.Б., ЕГН **********, Г.С.С., ЕГН ********** и
С.Д.И., ЕГН **********, деловодни разноски в размер на 1327, 90 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд –
Кюстендил в 2 -седмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: