Решение по дело №7529/2019 на Районен съд - Русе

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№ 749

                                 

гр.Русе, 18.06.2020 г.

 

                                   В    И М Е Т О    Н А    Н  А Р О Д А

 

 

РУСЕНСКИЯТ  РАЙОНЕН  СЪД  Х-ти   граждански състав в публично заседание на 15-ти юни през две хиляди и двадесетаа  година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДАРИН Й.

при секретаря Ширин Сефер,

като разгледа докладваното от съдията гр.дело №7529 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното: 

Производството е по чл.357 и сл. от КТ.

Ищцата С.В.Д., твърди, че е била в трудови правоотношения с ответника. При прекратяване на трудовото ѝ правоотношение не ѝ било заплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, поради което й се дължи обезщетение  на осн. чл. 224, ал. 1 от КТ за 2017, 2018 и 2019 г. в общ размер на 4 076,27 лева. Счита, че ответника е в забава и поради това дължи и лихва за забава в общ размер на 66,81 лв. считано от 14.10.2019 г. до завеждането на иска. Претендира за осъждане на ответника да ѝ заплати тези суми, както и разноските по делото, включително и адвокатско възнаграждение на упълномощения адвокат в условията на чл. 38, ал. 2 във вр. с чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Ответникът- “ХОТЕЛЕРИЙ СОФИЯ”ЕООД-София, ЕИК ********* оспорва иска. Позовава се на това, че преди прекратяването на трудовото правоотношение ищцата ползвала отпуск по майчинство и поради това не ѝ се полагало обезщетение за неизползван платен годишен отпуск.

За да се произнесе съдът съобрази следното:

От фактическа страна:

От приложените преписи от тр.договор, у-ние за декларирани данни и справки от ТД на НАП е видно, че страните са били в трудовоправни отношения в периода от м.февруари 2017 г. до м.октомври 2019 г, когато са прекратени на 14.10.2019 г. Със заключението на вещото лице се установява, че на база 69,93 лв. за всеки ден неизползван платен годишен отпуск. Вещото лице установа още, че от м.юли 2017 г. ищцата езапочнала да ползва платен отпуск за отглеждане на дете, който е продължил до прекратяването на трудовото правоотношение. С оглед на това е дало заключение за остойностяване на неизползвания платен годишен отпуск в два варианта – за целия период на трудовото правоотношение – общо 3 636,36 лв. (брутен размер) и само за времето, в което е полагала труд преди да започне позването на отпуска за отглеждане на дете – 489,51 лв. (брутен размер).

            От правна страна:

            По делото се установи, че трудовото правоотношение между старните е прекратено. Ответникът не е представил доказателства за това при прекратяването или след това да е изпллатил на ищцата обезщетение за неизползван платен годишен отпус. Не е изложил и твърдения, че ищцата е ползвала такъв. Поради това и с оглед заключението на вещото лице по приетата е-за съдът прием, че ищцата не е ползвал платения си годишен отпуск в размер от на 52 дни (първи вариант на заключението). Няма основание размерът на полагаемия се платен годишен отпуск на ищцата да бде намален пропорционално на времето, през което е ползвала отпуск поради бременност и раждане по чл.163 от КТ. Това е така, защото съгласно чл.224, ал.1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за текущата календарна година пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл. 176, правото за който не е погасено по давност, а съгласло чл.163, ал.14 от КТ времето, през което се ползва отпуска поради бременност и раждане се признава за трудов стаж. С оглед на това искът по чл.224, ал.1 от КТ е доказан по основание и следва да се уважи до установения размер от 3 636,36 лв., а за горницата до 4 076,27 лева да се отхвърли.

Искът за лихва за забава върху обезщетението обаче е изцяло неоснователен. Това е така, защото с прекратяването на трудовото правоотношение възниква задължението на ответника за изплати на ищцата посоченото по-горе обезщетение. Това задължение обаче не е срочно, поради което и съгласно чл.84 от ЗЗД, за да изпадне ответника в забава следва да е налице покана. По делото няма доводи и съответно доказателства, които да установяват наличието на покана от ищеца, която би поставила ответника в забава. С оглед на това искът за заплащане на лихва за забава върху обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ е неоснователен и следва да се отхвърли.

Разноските по делото са в тежест на ответника съразмерно на уважената част от исковете. Същият дължи по сметка на РРС държавна такса в размер на 145,45 лв. (4% върху уважения размер на исковете), както и разноските за експертиза.

Р    Е    Ш    И  :

 

ОСЪЖДА “ХОТЕЛЕРИЙ СОФИЯ”ЕООД-София, ЕИК ********* да заплати на С.В.Д. сумата в размер на 3 636,36 лв.- обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ (брутен размер), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.12.2019 г. до окончателното плащане и ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част – за горницата до 4 076,27 лева, както и иска за заплащане на 66,81 лв – лихва за забава върху това обезщетение за периода 14.10.2019 г. – 11.12.2019 г.

ОСЪЖДА “ХОТЕЛЕРИЙ СОФИЯ”ЕООД-София, ЕИК ********* да заплати на адв. З.П. адвокатско възнаграждение в размер на 263,31 лв.

ОСЪЖДА “ХОТЕЛЕРИЙ СОФИЯ”ЕООД-София, ЕИК ********* да заплати по сметка на РРС сумата в размер на 145,45 лв. държавна такса и 100 лв. – разноски за е-за.

ДОПУСКА, на осн. чл.242, ал.1 от ГПК, предварително изпълнение на решението в частта относно присъденото обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ.

ДЪЛЖИМИТЕ суми на ищеца и на адв. П. могат да бъдат платени доброволно на посочената в исковата молба банкова сметка ***. З.П..

 

Решението може да се обжалва пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.

Районен съдия: