РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 737
гр. Пловдив 20.04.2023 год.
Административен съд – Пловдив, XXVI касационен
състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:МИЛЕНА
ДИЧЕВА
ДАРИНА
МАТЕЕВА
при секретаря Костадинка Рангелова и с участието на
прокурора Бойка Лулчева, като разгледа докладваното от съдия Дичева КАНД № 220 по описа на съда за 2023 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Дванадесета от АПК, във връзка с чл.63в
от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба, предявена от В.П.С.,
ЕГН **********,***, чрез адв.Т., против решение № 2398 от 22.12.2022 г. по АНД
№ 6027 по описа на ПРС за 2022 г.
Твърди се незаконосъобразност
на обжалваното решение с доводи, че ПРС неправилно е преквалифицирал деянието
по процесния ЕФ.
Излагат се доводи, че нормата на чл.21, ал.2 от ЗДвП
не представлява квалифициран състав на нарушение на режима на скоростта.
Сочи се, че не може да се извърши преквалификация на
ЕФ, тъй като ТР № 8/16.09.21 г. по т.д. № 1/2020 г. на ВАС касае изменение на
НП, а не на ЕФ.
В крайна сметка се иска отмяна на обжалваното решение
и на изменения ЕФ.
Претендират се разноски за двете инстанции.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от адв.Т..
Ответникът по касационната жалба, ОД на МВР - Пловдив
не изпраща представител по делото. Представя се писмено становище с изложени в
него доводи за законосъобразност на обжалваното решение. Прави се възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар при евентуалното му присъждане и се
претендира юрисконсултско възнаграждение.
Участвалият по делото прокурор, представител на
Окръжна прокуратура гр. Пловдив, изразява становище за неоснователност на
жалбата.
Касационната жалба е подадена в рамките на
преклузивния срок от лице, имащо правен интерес, за което решението е
неблагоприятно, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното Решение № 2398 от 22.12.2022 г. , постановено по АНД № 6027 по
описа за 2022 г. на ПРС е изменен ЕФ за налагане на глоба серия К № 4677773, с
който на В.П.С. ***, ЕГН **********, за нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 600 лева като
преквалифицира нарушението от нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП в нарушение на
чл.21, ал.1 от ЗДвП, налага на В.П.С. ***, ЕГН **********, наказание глоба
вместо на основание чл.189, ал.4 вр.чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП на основание
чл.189, ал.4, вр.чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП и намаля размера на наложената глоба
от 600 лева на 100 лева.
Решението е
правилно.
Противно на твърдяното по касационната жалба, ПРС правилно
е осъществил преквалификация на нарушението, тъй като в конкретния случай не е
налице съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. Безспорно е
установено управление на посоченото в ЕФ МПС на посоченото време и място с
превишение на допустимата скорост като не се доказва единствено въведеното
ограничение с пътен знак на пътя. Както правилно е посочил ПРС, при липса на
въведено ограничение с пътен знак, водачът е длъжен да спазва общото правило за
поведение, въведено с нормата на чл.21, ал.1 от ЗДвП и да съобразява скоростта
на управляваното от него МПС с въведените законови ограничения. Разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП,
императивно въвежда забрана за превишаване на допустимите скорости при
управление на МПС и нарушението ѝ представлява административно нарушение.
Именно това е правното основание, на което следва да се издаде електронният
фиш. Нормата на чл. 21, ал. 2 от закона определя задължение, чиито адресат не е
водач на МПС, а вменява задължение към съответните административните органи,
надлежно - да се обозначат местата, в които стойността на скоростта, която е
максимално допустима е различна от установената по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Горното в съвкупност, обосновава извод
за законосъобразно упражнено правомощие по чл. 63, ал. 2,
т. 4
вр. с, ал. 7, т. 1 от
ЗАНН
от въззивния съд. Налице са предпоставките, предвидени в цитираните процесуални
норми за изменение на електронния фиш, когато се налага да се приложи закон за
същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на
обстоятелствата на нарушението. В случая изменението на ЕФ е във връзка с преквалифициране на деянието като такова
по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП,
което сочи на правилно приложение на закона от въззивната съдебна инстанция.
Неоснователни са и доводите по
касационната жалба, че е невъзможно изменение на ЕФ, а единствено на НП. Както
правилно е посочил и ПРС, сред актовете, предвидени в нормата на чл.58д от ЗАНН
фигурира и ЕФ, а в процедурата по
обжалване на ЕФ, предвидена в чл.189, ал.14 от ЗДвП, е налице препращане към
реда за обжалване на НП.
Обжалваното пред касационната
инстанция решение на районния съд е валидно, допустимо и правилно и като такова
следва да бъде оставено в сила.
По разноските:
При този изход на спора на ответника
се следват претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на
80 лева.
Водим от горното, Съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 2398 от 22.12.2022 г., постановено
по АНД № 6027 по описа за 2022 г. на ПРС.
ОСЪЖДА
В.П.С., ЕГН **********,***,
да заплати на ОДМВР Пловдив разноски по делото в размер на 80 лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: