№ 51
гр. Перник, 26.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Михаил Анг. Алексов
при участието на секретаря Антония П. Стоева
като разгледа докладваното от Михаил Анг. Алексов Гражданско дело №
20221720104015 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по молба на Г. В. И., ЕГН -********** с
постоянен адрес: гр. **** и настоящ адрес **** против В. И. М., с постоянен адрес: **** .
Към подадената молба е представена и декларация от молителя по чл. 9 от ЗЗДН.
В молбата се изтъкват доводи за упражняване на психическо и физическо насилие
от страна на В. И. М. – лице, с което молителката е живяла на съпружески начала, с
твърденията, че на 04.07.2022г. в *****, на 07.07.2022г. около 17.00 часа в ****, на
13.07.2022г. в ****, находящ се на адрес **** я обиждал, ругаел, заплашвал. На 13.07.2022г.
молителката отивала да прибере колата си от паркинг в ****, тогава ответника я видял,
проследил я и засекъл автомобила, в който пътувала, като се опитал да осъществи
физическо насилие спрямо нея и водача на автомобила..
В съдебно заседание, молителят редовно призован, се явява лично и с упълномощен
адвокат, поддържа молбата си и моли да бъдат наложени мерки за защити с максимална
продължителност. Молителката не изразява становище по същество.
Ответника в съдебно заседание, редовно призован се явява лично и с упълномощен
адвокат, чрез койот изразява становище за неоснователност на претенцията, като сочи, че не
е извършен акт на домашно насилие.
Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност и взе предвид становищата на страните, намери за установено
следното от фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл.3 от ЗЗДН, защита по този закон може да търси всяко
1
лице, пострадало от домашно насилие, извършено от лице, с което се намира или е било в
брак, респ. във фактическо съпружеско съжителство, като в случай на пряка и
непосредствена опасност за живота или здравето на пострадалото лице, то може да подаде
молба за защита до полицейските органи, които изпращат в съда молбата за налагане на
мерките по чл.5 от Закона.
Видно от събраните доказателства по делото ответника е живеел във фактическо
съпружеско съжителство с молителката.
Така подадената молба за защита е подадена в срока по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН, от
надлежно легитимирано съгласно чл. 3 от ЗЗДН лице, поради което е процесуално
допустима и следва да бъде разглеждана по същество.
Съгласно чл. 2 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо, психическо или
сексуално насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на
личната свобода и на личния живот, извършено спрямо лица, които се намират или са били в
семейна или родствена връзка, във фактическо съпружеско съжителство или които обитават
едно жилище, като за психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко
домашно насилие, извършено в негово присъствие.
По делото е представена декларация по чл.9, ал.3 от Закона от молителката, в която
е декларирано, че ответника е осъществил няколко акта на домашно насилие, като първия е
бил на 04.07.2022г., след това е имало многократни посещения на 07.07.2022г. и на
13.07.2022г., при които има подадени сигнали на телефон 112. В декларацията се сочи, че
актовете на домашно насилие са извършени ****, ****, семейната й вила, и пред магазин
****, находящ се в ****. Актовете на домашно насилие са се изразявани в обиждане,
ругаене и опит за физическо насилие.
Съгласно разпоредбите на ЗЗДН съдът може да основе решението си и единствено и
само на депозираната по делото декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, и в случай, че по делото
не са ангажирани други доказателства.
По делото бяха разпитани свидетели, както и бяха ангажирани доказателства от
ответника за оборване на декларираните обстоятелства от молителката. Видно от
приложените по делото разпечатки от кореспонденция между страните е налице такава,
включително и до обяд на 04.07.2022г. когато е преустановена и следва едно последно
съобщение на 15.07.2022г., което по тон и съдържание значително се отличава от
предходните. На следващо място съдът намира, че следва да посочи, че показанията на
свидетелите, посочени от ответника не пресъздават техни лични възприятия, а това, което
им е било обяснено от ответника за всеки един от случаите, те не са очевидци. Те
свидетелстват за обясненията, които ответника им е дал. Единствения очевидец е св. ****,
чиито показания кореспондират от една страна с приетия като доказателство видеозапис, а
от друга страна и частично с обясненията на ответника дадени в съдебно заседание.
Предвид на което и съдът изцяло кредитира показанията на този свидетел. Предвид на
всичко посочено съдът, намира, че липсват доказателства, които да оборват съдържанието
2
на декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН. Предвид на което и съдът приема, за установено от
фактическа страна следното на 13.07.2022г. в ****, находящ се на адрес **** ответника В.
М. обиждал, заплашвал „Ще те убия“ и направил опит да нанесе удари по автомобила, в
който се возела молителката, както и преследвал същия.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът достига до
следните правни изводи:
Съдът намира молбата за допустима, доколкото актът на домашно насилие, който се
твърди, че е извършен от ответника, попада в рамките на преклузивния срок по чл.10, ал.1
ЗЗДН. Молбата е подадена от процесуално легитимирано лице (чл.8, т.4 от ЗЗДН) и срещу
лице, което е пасивно процесуално легитимирано да отговаря по нея (чл.3, т. 5 от ЗЗДН).
Страните не са оспорили обстоятелството, че са живеели във фактическо съпружеско
съжителство, поради което съдът приема, че е налице изискващата се връзка на чл. 3 от
ЗЗДН.
Съгласно дефинитивната правна норма на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН като домашно насилие се
определя всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо
насилие, както и опитът за такова, принудителното ограничаване на личния живот, личната
свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка,
които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. В
закона липсва легална дефиниция на понятието „психическо насилие“, както и дефиниция за
понятието „емоционално насилие“, но като такива могат да бъдат окачествени всички
действия, които имат отрицателно или вредно въздействие върху психиката на едно лице -
пораждат отрицателни за него емоции и/или го принуждават да ги подтиска и да не ги
изразява. Актове на емоционално и психическо насилие могат да бъдат вербалното насилие
/крещене, обиждане, псуване/, отхвърляне на присъствието, унижение, предизвикване на
страх, изолация. Преценка дали е налице емоционално или психическо насилие следва да се
направи конкретно, като се изследват отношенията между страните, техните физически и
психически особености и съответните следи, останали в съзнанието на пострадалото лице
Анализирайки събраните в хода на производстото доказателства – в т. ч. декларация
по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН, която съгласно чл.13, ал.3 от същия закон съставлява достатъчно
доказателство за основателността на молбата и спрямо която, съдът намира, че по делото е
установено по категоричен начин осъществяването на изложения в депозираната искова
молба акт на домашно насилие под формата на физическо и емоционално и психическо
насилие спрямо молителката, изразяващо се в закани и нанасяне да удари насочени към
молителката.
Съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 1 ЗЗДН, със заповедта за защита съдът налага
една или повече мерки за защита, което води до извод, че последният не е обвързан от
искането на страните, както и от вече определените мерки с предходно издадена заповед за
незабавна защита, в случай че има такава. По отношение на срока за който се налагат
мерките за защита настоящия състав намира, че същите следва да бъдат наложени за срок
3
под максималния, тъй като настоящето е дело е първо по ЗЗДН срещу ответника. Предвид
на което и срока на мерките следва да бъде определен на 12 месеца.
С оглед императивната разпоредба на чл. 5 ал. 4 от ЗЗДН на ответника задължително
следва да бъде наложена и глоба, която съдът определя в минималния посочен в закона
размер от 200.00 лева.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 11 ал. 2 от ЗЗДН в тежест на ответника е и
дължимата за производството държавна такса в размер на 25.00 лева, определен в
съответствие със задължителните за съда разяснения, дадени в т. 22 от Тълкувателно
решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС, вносима по сметка
на Районен съд – гр. Перник. Ответника следва да понесе и сторените от молителката
разноски в производството включително и за един адвокат. Видно от приложеното по
делото пълномощно сторените разноски са в размер на 2000.00 лв. Ответника не е направил
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, поради което и същия следва
да бъде присъден в цялост на молителката.
Предвид горното и на основание чл. 15, ал. 1 ЗЗДН, съдът
РЕШИ:
НАЛАГА мерки за защита срещу В. И. М., с постоянен адрес: ****, за осъществено
на 13.07.2022г. ДОМАШНО НАСИЛИЕ по отношение на Г. В. И., ЕГН -********** с
постоянен адрес: гр. **** и настоящ адрес **** , като
ЗАДЪЛЖАВА В. И. М., с постоянен адрес: **** ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване
на домашно насилие по отношение на Г. В. И., ЕГН -********** с постоянен адрес: гр.
**** и настоящ адрес ****
ЗАБРАНЯВА на В. И. М., с постоянен адрес: **** , ДА ПРИБЛИЖАВА Г. В. И.,
ЕГН -********** с постоянен адрес: гр. **** и настоящ адрес **** , както и жилищата й,
на адрес **** и на адрес гр. ****, местоработата й, местата за социални контакти и отдих на
молителката на по- малко разстояние от 100 /сто/ метра- за срок от 12 /дванадесет/ месеца.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита, в която да се впише предупреждението по чл.
21, ал. 2 от ЗЗДН.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните и ОД на МВР -Перник.
ОСЪЖДА В. И. М., с постоянен адрес: **** да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка ВСС, чрез Районен съд гр. Перник, ГЛОБА в размер на 200.00
лв. /двеста лева/, държавна такса в размер на 25.00 лв. /двадесет и пет лева/ , като му
УКАЗВА, че може да заплати така посочените суми в едноседмичен срок, считано от
влизане на решението в сила, като в противен случай съдът ще издаде служебно
изпълнителен лист и ще пристъпи към принудително събиране на вземането.
ОСЪЖДА В. И. М., с постоянен адрес: **** да заплати на Г. В. И., ЕГН -
********** с постоянен адрес: гр. **** и настоящ адрес **** сумата от 2000.00 лв. /две
4
хиляди лева/, представляваща съдебноделоводни разноски в настоящето производство.
-мо
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в 7 /седмо /
дневен срок от обявяването му на страните в съдебно заседание.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5