Решение по дело №1194/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН.

Образувано е по повод касационна жалба, подадена от С.Н.С. ***, заявена чрез адв.В.В. от БАК с посочен съдебен адрес *** против решение № 537/30.05.2023 г. по АНД № 257/2023г. по описа на Районен съд- Бургас.

В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правото защита на касатора и съставляващо касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Твърди се, че в обжалваното решение не са изложени мотиви досежно отсъствието на субективен елемент на нарушението. В тази връзка се посочва, че касаторът е възразил, че към момента на проварката е имал съзнанието, че свидетелството му за управление на МПС е било неправомерно отнето, тъй като е узнал от разследващия полицай водещ досъдебното производство за отрицателния резултат по химикотоксикологичната експертиза установяваща отсъствие на наркотични вещества в изследваната кръв. С жалбата се твърди, че липсата на влязъл в сила акт на наблюдаващия прокурор за прекратяване на досъдебното производство към момента на извършване на проверката от органите на пътна полиция е ирелевантно обстоятелство, тъй като забавата на произнасянето с близо два месеца след изготвянето на експертизата не следва да се вменява във вина на касатора. На следващо место сочи, че в НП липсва коментар относно други нарушения от страна на касатора на ЗДвП, а това е сторено едва в съдебното решение. В тази връзка счита, че това обстоятелство е следвало да бъде отразено още в НП, тъй като в противен случай наложеното наказание се явява необосновано.

В съдебното заседание касаторът, редовно уведомен не се явява и не се представлява.

Ответникът по касационната жалба не изпраща представител в съдебното заседание, редовно уведомен. Не заявява становище по жалбата.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Бургас намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно и дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд - Бургас, ХІІІ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл. 218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна, а обжалваният съдебен акт е правилен и следва да бъде оставен в сила по следните съображения:

С решението, предмет на касационната проверка, е потвърдено наказателно постановление № 22-0769-000543/03.05.2022г., издадено от Началник група към ОДМВР-Бургас, сектор Пътна полиция, с което за нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 177, ал. 1, т.2 от ЗДвП на касатора е наложена „Глоба“ в размер на 300 лева.

Страните не спорят по установената фактическа обстановка, а именно, че на 25.04.2021г. срещу касатора е съставен АУАН № 812195 за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП за това, че на същата дата в гр.Бургас е управлявал МПС като при проверка с техническо средство Драг Тест 5000 е отчетено наличие на метаамфетамин. СУМПС е отнето с посочения АУАН, а на 26.04.2021г. е съставена ЗППАМ № 21-0769-000806, с която на С. е наложена принудителна административна мярка по чл.171, ал.1, б.Б от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса с отговорността, но не повече от 18 месеца. Тази ЗППАМ е била връчена на С. на 14.05.2021г., няма данни да е била обжалвана и е влязла в сила на 29.05.2021г.. Образувано е ДП № 192/2021г. по описа на 05 РУ на МВР-Бургас, което е било прекратено с постановление на БРП на 02.09.2021г., тъй като от заключението по назначената в досъдебното производство химическа експертиза е установено, че при изследване на взетите от лицето проби не се установява наличие на наркотични вещества или техните аналози.

На 20.08.2021г. срещу касатора е съставен АУАН № 232011, тъй като на същата дата при управление на МПС в гр.Бургас и извършена проверка с техническо средство Драг Тест е отчетено наличие на кокаин, като е образувано и ДП № 405/2021г. по описа на 05 РУ на МВР-Бургас. Това наказателно производство също е прекратено с постановление от 05.04.2022г. на РП-Бургас, поради това, че от заключението по назначената в досъдебното производство химическа експертиза е установено, че при изследване на взетите от лицето проби не се установява наличие на наркотични вещества или техните аналози.

Сложеното за разглеждане наказателното постановление № 22-0769-000543/03.05.2022г. на Началник група в ОД на МВР-Бургас, сектор ПП е издадено на осн.чл.36, ал.2 от ЗАНН на основание Постановление от 05.04.2022г. на РП-Бургас за прекратяване на наказателното производство по ДП № 405/2021г. по описа на 05 РУ на МВР-Бургас. Издадено е против С.С., за това, че на 20.08.2021г. е управлявал МПС след като свидетелството му за управление на МПС е било временно отнето на основание чл.171, ал.1, б.Б от ЗДвП с влязлата в законна сила на 29.05.2021г. ЗППАМ № 21-0769-000806/26.04.2021г..

За да постанови оспореното съдебно решение съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, при спазването на нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН и в сроковете на чл. 34 от ЗАНН. Съдът е намерил, че както в АУАН, така и в описателната част на наказателното постановление, нарушението е индивидуализирано в степен позволяваща на водача да разбере срещу какво се защитава, като поведението му обективно покрива признаците на вмененото му нарушение, поради което и административнонаказателната отговорност е ангажирана правилно, като са изложени мотиви и досежно размера на наложеното наказание, като последният е приет за справедливо определен.

Прието е от съда, че нарушението е установено по несъмнен начин с допустимите доказателствени средства и не са допуснати в административнонаказателното производство процесуални нарушения от категорията на съществените.

Съдебното решение изцяло съобразено с указанията на материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка, като изложените мотиви относно ангажирането на административнонаказателната отговорност на касатора се споделят и от настоящия съдебен състав.

Настоящата инстанция приема, че с оглед събраните по делото доказателства Районен съд–Бургас установил в пълнота фактическата обстановка, въз основа на която е формулиран обоснования извод за липса на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на АНП, като в тази връзка препраща към мотивите на първоинстанционното решение, на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2-ро от АПК.

Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.

Съдът намира за неоснователни наведените с касационната жалба доводи за допуснати в административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуални правила. Невярно е твърдението в жалбата, че въззивният съд не е обсъдил твърденията на касатора относно отсъствието на субективен елемент на нарушението. Видно от решението съдът е изложил ясни мотиви досежно извода си, че касаторът е съзнавал, че управлява МПС на 20.08.2021г. след като свидетелството му за управление на МПС е временно отнето със ЗППАМ № 21-0769-000806/26.04.2021г.. Посочил е, че постановлението на РП-Бургас е издадено на 02.09.2021г., следователно след извършване на административното нарушение на 20.08.2021г. и преди изтичане на посочения в заповедта 18-месечен срок за временно отнемане на СУМПС на водача. Настоящият съдебен състав напълно споделя горния извод в обжалваното решение. В случая ирелевантно е обстоятелството дали касаторът е имал вътрешното убеждение, че свидетелството му за управление е неправилно отнето. От значение е обстоятелството, че СУМПС му е било отнето с влязъл в законна сила административен акт и до възстановяването му по съответния предвиден в закона ред, водачът не е имал право да управлява МПС.

В разпоредбата на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП е предвидено императивно, че за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 от ЗДвП. В настоящият случай касаторът е управлявал МПС на 20.08.2021г. след като свидетелството му за управление на МПС е било временно отнето на осн.чл.171, ал.1, т.б от ЗДвП и в рамките на действие на влязлата в законна сила ЗППАМ № 21-0769-000806/26.04.2021г.. Следователно, налице са съставомерните елементи на нарушението и законосъобразно е ангажирана административнонаказателната му отговорност за това нарушение. Деянието правилно е квалифицирано като нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП, като е приложена и правилната санкционираща норма на чл. 177, ал. 1, т.2 от ЗДвП.

При извършената служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната инстанция не констатира пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение. С оглед горните съображения, не са налице и сочените в жалбата основания за отмяна на решението, поради което същото следва да се остави в сила.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 537/30.05.2023 г. по АНД № 257/2023г. по описа на Районен съд- Бургас.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: