Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 161
гр.Габрово,07.11.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Габровски окръжен съд в
публично заседание на единадесети октомври през
две хиляди и осемнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. ГЕНЖОВА
ЧЛЕНОВЕ: Г. КОСЕВА
К. ГОЛЕМАНОВА
при секретаря В. Килифарева,
с участие на прокурора............., като разгледа докладваното от съдия Косева
В.гр.д.№154 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:
С решение №86 от 16.04.2018г. по гр.д.№2689/2016г.
Габровският районен съд е осъдил Л.Б.Г.,
ЕГН ********** с адрес ***, със съдебен адрес *** – чрез
адвокат С.Б., ДА ЗАПЛАТИ на „ПАРГО"
ЕООД ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.
Габрово, ул. „***” № 7, представлявано от управителя М.П., със съдебен адрес ***
– чрез „Адвокатско дружество Н.– М. и съдружници”, адвокат Д.Н., сумата от 13 687.99
лева /тринадесет хиляди шестстотин осемдесет и седем лева и деветдесети девет
стотинки/ с ДДС, ведно със законната лихва, считано от
08.12.2016г. до окончателното й изплащане, на осн. чл. 79 във вр. с чл.266 ал.1
от ЗЗД. В останалата част, над сумата 13 687.99 лева
/тринадесет хиляди шестстотин осемдесет и седем лева и деветдесет и девет
стотинки/ с ДДС, до пълния предявен размер
от 16 541.58 лева с ДДС, претенцията е отхвърлена, като
неоснователна и недоказана.
Със същото решение съдът е осъдил „ПАРГО" ЕООД ЕИК ****,
ДА ЗАПЛАТИ на Л.Б.Г.,
ЕГН **********, сумата от 200.00
лева / двеста лева/ представляващи разходи за ремонт на покрива на жилищна
сграда в с. Етъра, по предявения насрещен иск с основание
чл. 265 ал.1 т.2 от ЗЗД. В останалата
част, над сумата от 200.00
лева / двеста лева/ до пълния предявен размер от 4 056
лева, претенцията е отхвърлена, като неоснователна и недоказана.
Със същото решение съдът е отхвърлил насрещния иск на Л.Б.Г. против „ПАРГО" ЕООД, с
основание чл. 79 ал.1 предл. 2-ро във връзка с чл. 258 от ЗЗД за заплащане на
сумата 3 670.00 / три хиляди шестстотин и седемдесет лева/ обезщетение за
неизпълнение на сключения договор за СМР от
04.09.2014г. и Анекс към него от 02.05.2015г. в частта му относно изграждане на
пътека от къщата до входната врата, облицовка с „гнайс" на 4-бр.колони на
оградата, граничеща с улица „Мечта", фугиране на плочи, вертикална
планировка, замазка на оградата, като НЕОСНОВАТЕЛЕН
и НЕДОКАЗАН.
Със същото решение съдът е отхвърлил насрещния иск на Л.Б.Г., против „ПАРГО" ЕООД, с
основание чл. 79 ал.1 предл. 2-ро във връзка с чл. 258 от ЗЗД за заплащане на
сумата 566.93 лева / петстотин шестдесет и шест лева и деветдесет и три
стотинки/ обезщетение за неизпълнение на сключения договор за СМР
от 04.09.2014г. и Анекс към него от 02.05.2015г. в частта му относно закупуване
и монтаж на три броя стъклопакети, като НЕОСНОВАТЕЛЕН
и НЕДОКАЗАН.
Със същото решение съдът е отхвърлил насрещния иск на Л.Б.Г., против „ПАРГО" ЕООД, с
основание чл. 55 от ЗЗД за заплащане на 3 748.42 лева /три хиляди
седемстотин четиридесет и осем лева и четиридесет и две стотинки/,
представляващи неоснователно получена сума, като НЕОСНОВАТАЛЕН и НЕДОКАЗАН
Присъдени са и разноски: Л.Б.Г. е осъден да заплати на
„ПАРГО"
ЕООД направените по делото разноски в
размер на 2699 лева / две хиляди шестстотин деветдесет и девет
лева/, на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК; „ПАРГО"
ЕООД е осъдено да заплати на Л.Б.Г.
направените по делото разноски в размер на 295.46 лева /
двеста деветдесет и пет лева и четиридесет и шест стотинки/, на осн. чл. 78
ал.1 от ГПК.
Съдът е постановил, с оглед установените в хода на
делото данни за извършено престъпление да бъде изпратено на РП – Габрово: Копие
от фактура №148/16.09.2015г. / л. 160 от делото/, копие от акт за довършителни
работи към 14.09.2015г. / л. 162 от делото/, копие на акт за довършителни
работи към 14.09.2015г. / л.201 от делото/, копие от съдебния протокол от 21.11.2017г.
/ л.207 и сл. от делото/, копие от допълнително заключение на съдебно
счетоводната експертиза /л. 188 и сл. от делото/.
В законният срок решението е обжалвано
от адв. С. Б. ***- процесуален представител на Л.Г., в частта, в която: същия е
осъден да заплати сумите 13 687,99 лева на осн. чл. 79 вр. чл. 266 ал.1 ЗЗД и
за разноски 2 699 лева; в която претенцията му над сумата 200 лева по иска с
правно осн. чл. 265 ал.1 т.2 ЗЗД е отхвърлена; в която е отхвърлен насрещният му
иск за сумата 3 670 лева; в която е отхвърлена
претенцията му за сумата 566,93 лева и за сумата 3 748,42 лева, като
неправилно и незаконосъобразно.
В жалбата подробно се излагат следните
възражения:
Решението на районният съд, в частта, в
която Г. е осъден да заплати на дружеството сумата 13 687,99 лева на осн. чл.79
вр. 266 ал.1 ЗЗД било постановено в несъответствие с материалния закон. Не били доказани конкретни количествено-
стойностни сметки за довършителни работи, нито тяхната стойност. Не било
доказано въз основа на какво ищецът "Парго" ЕООД, а не Х.П., е
определил едностранно вида на използвания материал, неговото количество и цена.
Съдът игнорирал писмената уговорка на страните в анекс от 02.05.2015г. и приел
за установени факти, за които нямало доказателства, а мотивите на решението
противоречали на разпределението на доказателствената тежест. От
доказателствата по делото не се установило, че между страните по делото има
предварителни количествени сметки одобрени и приети от двете страни, за да се
твърди, че на ищцовото дружество били възложени СМР описани в приложените към
исковата молба три акта от 05.07.15г., 08.10.15г. и 10.09.15г. Не било обсъдено
възражението, че приложената към исковата молба оферта не кореспондира със изготвените
3 акта за СМР. По делото липсвали доказателства за уточняване параметрите на
анекса, наличието на съгласие относно съществените елементи на анекса към
договора за изработка и възнаграждението на изпълнителя. Липсвали документи за влаганите материали и
сертификати за качество. Доказателствата по делото водели до извод, че не били
конкретизирани количествата и видовете СМР и не било постигнато съгласие
относно подлежащите на изпълнение работи. Не ставало ясно въз основа на кои
доказателства съдът приел, че оспорения констативен акт за установяване
годността на сградата от 21.07.2015г. обр. 15 е придобил материална
доказателствена сила. Неясно било и въз основа на кои доказателства съдът
приел, че св. Хр. П.е на длъжност технически ръководител на фирмата- ищец и е
извършвал строително- ремонтните работи от името и за сметка на ищцовото
дружество. Този свидетел действал в личното си качество като физическо лице, а
не в качеството на работник, упълномощено лице или технически ръководител,
действащ от името на дружеството. Изводите на съда били неправилни и
противоречиви, тъй като приемал, че изпълнител бил Хр. П., а после, че е "Парго" ЕООД. По отношение
на представеното от Л. Г. копие от ПКО 14/ 09. 03.2015г. на стойност 9
075 лева съдът приел, че това плащане, макар и неотразено в счетоводството на
ищеца, е свързано с акт за довършителни работи /без дата/, на стойност 9 075,
41 лева, само въз основа на изявленията на ищеца и поради факта, че този акт не
бил оспорен от ответника. А относно записите на предадените аванси на П.,
изготвени от св. П.И., съда приел, че не били конкретни, за да се прецени дали
са свързани с актуваните довършителни работи. Съдът приемал, че документите,
представени от другата страна, са конкретни, ясни и свързани с процесния обект,
а представените от Г.- че не са конкретизирани. Следвало да се приеме, че
претендираната сума е заплатена на ищеца с ПКО 14/ 09. 03.2015г. на стойност 9
075 лева и с приложените към отговора на исковата молба 3 броя разписки, както
и от показанията на св. П.И.. Св. П.не отрекъл, че е получил отразените в
разписките суми, нито датата на получаването им. Съдът допуснал нарушение на
чл. 236 ал.2 ГПК, като към мотивите си не е направил коректна преценка на
доказателствата.
Неправилно съдът отхвърлил предявеният
насрещен иск от Г. за сумата 12 041,61 лева. Неясно защо съдът не кредитирал
съдебно- строителната експертиза в частта за остойностяване на разходите за
поправка на покрива и не обсъдил показанията на св. П.И., Кр. Д., Б. Б., З. Г..
Не бил обсъден протокол 1/27.08.2015г. - неоспорен и приет като доказателство.
Неправилно бил отхвърлен насрещния иск
на Г. за сумата 3 670 лева, представляваща обезщетение за неизпълнение на
сключения договор за СМР за определените посочени дейности. В заключението на
вещото лице било посочено, че поставените настилки в сградата и в дворното
място около къщата в голямата си част са с незадоволително качество, което се
дължи на неправилно направени наклони на настилката, налага се поправка на
наклона около и барекю и пред стълбите към кухнята.
Неправилно било решението на районният
съд и в частта, в която е отхвърлена претенцията за заплащане на сумата 566,93 лева- разходи за доставка и
монтаж на нов стъклопакет. В
заключението на вещото лице било посочено, че причината за наводняването
е некачественото изпълнение на настилката на терасата.
Неправилно била отхвърлена претенцията
за сумата 3 748,42 лева, представляваща неоснователно получена сума. Г.
заплатил за извършени допълнителни СМР 20 290 лева, доказани с документи, което
надхвърля исковата сума от 16 541,58 лева и разликата над този размер се явява
недължимо платена.
Претендирано е решението да се отмени в
обжалваните части, като се отхвърлят претенциите на дружеството и се уважат
претенциите по Г. по предявеният насрещен иск. В случай, че се приеме
неизясненост на фактическата обстановка, поради противоречие в мотивите относно
това кой е изпълнител на договора и анекса- Хр. П.или "Парго" ЕООД,
както и некоректно разпределената доказателствена тежест по отношение на
насрещният иск, делото да се върне за разглеждане от друг състав.
В писмения отговор от другата страна на
въззивната жалба са изложени съображения, че същата е неоснователна, а
решението, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
Въззиввният съд, като взе предвид
становищата на страните и представените по делото доказателства, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Пред районният съд е
предявен иск от "Парго" ЕООД-
Габрово против Л.Г., с правно основание чл. 79 във вр. с чл. 266 ал.1 от ЗЗД
за сумата 16 541,58 лева и насрещни
искове от Л.Г. срещу "Парго"
ЕООД- Габрово с основание чл.
265 ал.1 т.2 от ЗЗД- за сумата 4 056 лева, чл. 79 ал.1 предл. 2-ро във
вр. с чл. 258 от ЗЗД- за сумата 3 670 лева и 566,93 лева и чл. 55 от ЗЗД- за
сумата 3 748,42 лева.
За да постанови съдебният си акт
районният съд е изложил следните мотиви:
По иска на „Парго” ЕООД
против Л.Г. с основание чл. 79 във вр. с
чл. 266 ал.1 от ЗЗД: Въпреки липсата на
предварително изготвени количествено- стойностни сметки, каквито са предвидени
в анекса от 02.05.2015г., от събраните по делото доказателства по безспорен
начин се установи, че макар и устно, довършителните работи са възложени на „Парго”
ЕООД от страна на ответника Г.- показанията на П.И. и Х.П., както и от факта
на извършено разплащане на част от довършителните работи, установено от
счетоводната експертиза. От заключенията на съдебно – счетоводната експертиза е
видно, че при извършената справка в счетоводството на „Парго” ЕООД е
установено, че за 2015г., което е годината на извършване на довършителните СМР
по процесната жилищна сграда в с. Етъра, са установени осчетоводени, но незаплатени приходи в общ
размер 15 350 лева, като фактурите
за тези неразплатени суми са счетоводно обвързани с процесните три акта за довършителни
СМР от 05.07.2015г., 08.10.2015г. и 10.09.2015г. Установи се също така, че
с двата банкови превода от сметката на Л.Г.
за сумата 8 360.00 лева, извършен на
27.05.2015г. и за сумата от 6 600 лева извършен на
21.07.2015г., са заплатени СМР, които са
отчетени по различни от процесните актове за довършителни работи. По отношение
на представеното от Л.Г. заверено копие от ПКО 14/09.03.2015г. на стойност
9 075.00 лева, в допълнителното заключение на счетоводната експертиза е
посочено, че за такъв приходен касов ордер не са открити счетоводни записи в
счетоводните регистри на „Парго” ЕООД и не е регистрирано получено на
09.03.2015г. плащане в размер на 9 075.00 лева. От страна на „Парго” ЕООД
обаче е представен по делото акт за довършителни работи / без дата/ на стойност
9 075.41 лева, като ищецът заявява, че именно този акт е заплатен със
сумата, за която е издаден ПКО 14/09.03.2015г. Това твърдение не е оспорено от
ответника Г. и следва да се приеме за безспорно. Представените по делото
изготвени от свид. П.И. записи за предадени на
инж. П.аванси / л. 28-30 и л. 101 от делото/ не са достатъчно конкретни,
за да се извърши преценка дали са свързани с актуваните довършителни работи по
процесните актове или не. След предявяването им на свид. П.той заяви, че
подписът му не удостоверява получени пари, а
удостоверява, че работата е извършена, т.е. той я е приел, и следва да
бъде заплатена на работниците, които са наети от Л.Г.. Това изявление на ищеца
кореспондира с отразеното в записа приложен на л. 101 от делото. В
действителност в разписката на л. 29 от делото и в тази на л. 30 е посочено, че
на инж. П.са предадени аванси – 2200 лева за материали и 550 лева за транспорт,
но тъй като записите не са конкретни, няма как да бъдат обвързани с процесните
неразплатени актове за довършителни работи. Тези аванси и транспортни разходи
биха могли да имат най- различно предназначение, като напр. за доставка на
материали за вътрешна мазилка, за облицовка с гипсокартон, подови настилки и
т.н., които не са извършени от „Парго” ЕООД. С оглед на изложеното съдът
приема, че представените от ответника
доказателства за извършени плащания – по банков път, на каса и в брой не
се доказа да се отнасят до довършителните
СМР, актувани в процесните три акта. Видно
от заключението строително- техническата и оценъчна експертиза, на място са установени извършени от ищцовото дружество
довършителни СМР по процесните актове на обща стойност 13 564.53 лева /без
ДДС/. От допълнителните заключения на строително – техническата и оценъчна експертиза
се установява, че след проверка на всички съставени актове за довършителни СМР,
е установено дублиране, т.е. двукратно отчитане на работи на обща стойност
2 157.87 лева, които следва да бъдат приспаднати от стойността на процесните актове. Или остават действително извършени довършителни СМР на
стойност 11 406.66 лева / без ДДС/ или 13 687.99 лева с ДДС, до който
размер съдът счита предявеният иск с основание чл. 79 във вр. с чл. 266 ал.1 от ЗЗД за основателен и доказан. За разликата над този размер до пълния предявен
размер на иска от 16 541.58 лева с ДДС, искът следва да бъде отхвърлен
като неоснователен и недоказан.
По насрещните искове предявени от Л.Г. срещу „Парго”
ЕООД: районният съд е приел, че съобразно доказателствата по делото /констативен
протокол от 27.08.2015г.,показанията на св. Кр. Д. / частично основателна е
само претенцията за ремонт на покрива,
до размер на сумата 200 лева, а останалите са неоснователни. Прието е, че тъй
като не се установява Л.Г. да е заплатил
на „Парго” ЕООД за изграждането на пътека от къщата до входната врата, той не е
претърпял преки и непосредствени вреди от неизпълнението на тези СМР; на „Парго”
ЕООД не са били възлагани както първоначалната доставка, така и монтаж на стъклопакета на първия етаж под терасата и неговата
подмяна; в счетоводните регистри на „Парго” ЕООД за 2015г.
са включени фактури към ответника Л.Г. с прикрепен към тях Акт за
извършване на СМР, които не са отразени в исковата молба, а с двата банкови
превода от сметката на Л.Г. за сумата 8 360.00 лева извършен на 27.05.2015г. и за сумата от 6 600 лева
извършен на 21.07.2015г. са заплатени фактура № **********/28.05.2015г. на
стойност 8 360.00 лева с прикрепен към нея Акт за довършителни работи към
20.05.2015г. на стойност 8 458.90 лева и фактура № 139/21.07.2015г. на
стойност 6 600 лева с ДДС, към която е прикрепен Акт за довършителни
работи към 05.07.2015г. на стойност 6 600 лева с ДДС.
Окръжният
съд, като взе предвид доказателствата по делото, становищата на страните и
възраженията във въззивната жалба, намира за установено следното:
Безспорно по делото е, че на 04.09.2014г. е
сключен договор за СМР, по силата на
който възложителят Л.Б.Г. възлага на
изпълнителя „Парго” ЕООД да извърши СМР
на обект „Жилищна сграда с. Етъра”, по оферта, представляваща неразделна част
от договора, на обща стойност 85 135 лева. Този договор не е конкретен- не посочено какви
са тези СМР, които следва да се
извършат, но видно от офертата /л.99-100/, а и между страните няма спор за
това, касае се за изпълнение на сградата до етап "груб строеж". С
анекс от 02.05.2015г. страните са се договорили, че възложителят възлага, а
изпълнителят приема да извърши довършителни СМР на обект „Жилищна сграда с. Етъра” по
предварителни количествено – стойностни сметки, одобрени и приети от двете
страни. Уговорено е, че стойността на извършените довършителни работи ще се
заплаща след представяне на количествено- стойностна сметка и фактура, в пет
дневен срок от представянето на акт обр. 19 и данъчна фактура.
Дружеството„Парго”
ЕООД е предявило претенция за заплащане на суми за извършени
незаплатени довършителни работи по анекса
от 02.05.2015г.,
за които Л.Г. твърди, че не се дължат, а
ако се приеме, че се дължат- че са заплатени и то в по- голяма стойност. А от
своя страна Г. е предявил насрещен иск срещу същото дружество- изпълнител, че при изпълнение на основният договор от
04.09.2014г. са извършени множество некачествени СМР, в следствие на
което част от тях следвало да се
извършат отново за което е платено на други изпълнители и претендира заплащане
на тези суми.
Районният
съд е обследвал отношенията между страните за период от 9 месеца във връзка с договора
за СМР от 04.09.2014г. и анекса към него от 02.05.2015г., при което, тъй като
същите нямат изрядна писмена документация на отношенията си- кога с какъв
документ какво е платено, какво от кого е извършено и др., се е стигнало до събиране и на гласни
доказателства, като се е установило дори / със заключение на вещо лице/, че е
налице различие между проекта на сградата по част "архитектура" и
част "конструкции".
В
жалбата на Л. Г. и в писмената защита по
настоящото дело първото и основно възражение е, че неправилно било прието св. Хр. П.да е на длъжност технически ръководител в
"Парго" ЕООД и да е извършвал строително- ремонтните работи от името
и за сметка на ищцовото дружество. Това възражение е неоснователно. На каква длъжност е лицето Хр.
П. в дружеството "Парго" ЕООД, представлявано от М. П., е без значение. Договора за СМР и
анекса към него са сключени с дружеството и подписани от управителя.
Предявявайки исковата си претенция дружеството потвърждава действията,
извършени от Хр. П.- подписването и представянето на оферти и актове от същия,
а само то има право да възразява в тази насока. От друга страна ако Л. Г. е считал, че е договарял с физическото
лице Хр. П., а не с дружеството, то неясно защо е предявил насрещният си иск
срещу "Парго " ЕООД.
По
основният иск с правно осн. чл.79 вр.
чл. 266 ал.1 ЗЗД предявен от „Парго” ЕООД за
заплащане на суми за извършени незаплатени довършителни работи по анекса от 02.05.2015г.:
В частта над сумата 13 687.99
лева, до пълния предявен размер от
16 541.58 лева, претенцията е отхвърлена, няма подадена жалба от
"Парго" ЕООД и решението в тази част е влязло в сила, поради което не
подлежи на преразглеждане от въззивната инстанция.
В исковата молба ищцовото дружество претендира
заплащане на допълнително възложени с анекс от 02.05.2015г. довършителни
работи, извън предмета на договора за
СМР от 04.09.2014г., които е извършило, описани в изготвени три акта от
05.07.2015г., 08.10.2015г. и 10.09.2015г. за сумите 3033.12 лв., 1 838.81 лв. и
11 669.65 лв.- общо 16 541.58 лв. с ДДС
/по делото има приложени и други такива актове, които не са предмет на същото/.
Твърди се, че възложителя е приел извършеното и то без възражения по
изпълнението- извършените допълнителни СМР били отразени в акт образец 19, но
възложителят отказвал да ги подпише, част от тях са приети заедно с целия
обект, за което е съставен съответния констативен акт образец 15 за
установяване годността за приемане на строежа от 21.07.2015г, а друга част са
извършени след това.
Ответникът подробно и обстоятелствено оспорва дължимостта на тази сума
още с отговора на исковата молба. Твърди, че тъй като липсват предварителни
количествени сметки одобрени и приети от двете страни, не може да се приеме
възлагане от негова страна и изпълнение на
СМР от дружеството на описаното в трите
акта от 05.07.2015г, 08.10.2015г и 10.09.2015г., които не било ясно какво съдържат.
Твърди, че ако ищцовото дружество е изпълнило някакви допълнителни СМР по повод
на Анекс към договор за СМР от 02.05.2015, то всичко това му е заплатено- с
представени писмени документи за получени суми от Х.К.П./ в качеството си на лице
подписало Анекс към договор за СМР от 02.05.2015 от името на „ ПАРГО"
ЕООД/ и два превода по сметка на дружеството-
общо сумата 20 290 лева,
което е повече от претендираните 16 541,58 лева.
Въззивният съд не споделя изводите на
първата инстанция, че претенцията на дружеството е основателна, въпреки липсата на
предварително изготвени количествено- стойностни сметки, каквито са предвидени в
анекса от 02.05.2015г., тъй като: "от събраните по делото доказателства по
безспорен начин е установено, че макар и устно,
довършителните работи са
възложени на „Парго” ЕООД от страна на ответника Г. /показанията на П.И. и Х.П./,
както и от факта на извършено разплащане на част от довършителните работи,
установено от счетоводната експертиза".
От
свидетелските показания по делото може
да се приеме, че изпълнителят е
извършвал някакви СМР извън договора от
04.09.2014г. касаещ грубия строеж на сградата
/въпреки, че основните показания са на двама заинтересовани по делото
свидетели- св. П.и св. П.И.- единият работил за "Парго" ЕООД, а
другия- за Л. Г./. Но какви точно, на каква стойност, с какви материали, заплатени
ли са същите и въз основа на какви уговорки, по делото не е доказано
категорично. Защото всеки от тези двама свидетели сочи различни СМР, наемани са
и други изпълнители, отстранявани са и некачествени СМР, а конкретни писмени
документи за това няма- документи към процесния анекс от 02.05.2015г., от който
да се установи за какви СМР, на каква стойност, с какви материали и при какви
условия са се договорили и двете страни да бъдат извършени.
Предмет
на претенцията на дружеството, която определя рамките, в които следва да се
произнесе съда, е заплащане на
допълнително възложени с анекс от 02.05.2015г. довършителни
работи, в който анекс единствено е посочено, че ще се извършат довършителни СМР по предварителни
количествени сметки одобрени и приети от двете страни. Такива предварителни
количествени сметки одобрени и приети от двете страни по делото няма
представени и не е спорно, че не са изготвени.
Дори да се приеме, както е постъпила първата инстанция, че "макар и устно, довършителните работи са възложени на „Парго”
ЕООД от страна на ответника Г.", то поради невъзможност да се установи точно и категорично какви точно
довършителни работи са възложени и извършени, с какви материали, както и поради
факта, че определено не е било постигнато съгласие за стойността им /нито преди
това, нито към момента/, не може да се приеме, че извършените допълнителни СМР,
каквито и да са същите, са съгласно анекс от 02.05.2015г., за да се уважи
претенцията на ищеца на това договорно основание. Липсват доказателства за
последващо уточняване на параметрите на този анекс, няма доказателства за
постигане на каквото и да било съгласие относно съществените елементи- видовете
и количествата възложени СМР и възнаграждението на изпълнителя, следователно
спорното правоотношение между страните в
случая не е въз основа на валидно сключен анекс
към договор за СМР от 02.05.2015г., който може да послужи като основание
за ангажиране на договорната отговорност на ответника- в какъвто смисъл е
претенцията на "Парго" ЕООД.
Действително не съществува пречка условията на договора да бъдат предложени от
изпълнителя чрез отправяне на устно предложение до възложителя, както е приел
районният съд, и договорът да бъде сключен чрез приемане на отправеното
предложение от възложителя. Но в случая от показанията на свидетелите не се
установява какви конкретно и точно са предложените за изпълнение СМР и тяхната
цена, за да се приеме, че възложителят е съгласен напълно с предложението,
изразявайки същото с конклудентни
действия, както е приел районният съд. За да заместят изричното волеизявление
за приемане на предложеното изпълнение и да формират съгласие за сключване на
договора, конклудентните действия следва да са от такова естество, че да
манифестират ясната воля на възложителя да се обвърже с договор при
предложените в офертата на изпълнителя условия- а в случая такива условия не са
посочени. За целта офертата трябва да съдържа достатъчна конкретизация на
видовете и количествата работи, които изпълнителят предлага да изпълни, и на
размера на възнаграждението, което иска да получи за извършването им. Когато
работите и/или възнаграждението не са конкретизирани в офертата, както в
случая, конклудентните действия на възложителя ще съставляват само израз на
намерение за водене на преговори за сключване на договор за допълнителни СМР с
изпълнителя, но не и насрещно волеизявление за сключване на договора, тъй като
не би било налице недвусмислено съгласие на договарящите относно предмета на
договора.
Представените от ищеца три акта за
довършителни работи от 05.07.2015г. 08.10.2015г. и 10.09.2015г., с които се е домогвал да докаже исковата си претенция
по чл. 266, ал. 1 ЗЗД
вр. чл.79 ЗЗД за сумата 16 541,58 лв., не съставляват доказателство за сключен
договор за извършване на допълнителни СМР съгласно анекс от 02.05.2015г. Още повече, към същия е
приложена оферта на стойност 8 419 лева, която не кореспондира с процесните
актове, по които се търси плащане, неподписана от Л. Г., отново
носеща само подписа само на Хр. П./ работещ за дружеството- изпълнител/,
а следва да се вземе предвид, че са налице и още актове за допълнителни СМР,
които обаче не са предмет на исковата претенция. Още повече, че освен
оспорването на тези актове от ответника
още с отговора на исковата молба, от същите не може да се установи какво
включват като стойност в графата "ед. цена". В тях са посочени разнородни неща, като например в акта от
08.10.2015г.: "доставка пясък", което вероятно е стойността на
материала; после- "транспорт
пясък", което е транспортен разход; след това- "грунд стена" и "силиконова
мазилка", което вероятно е стойността на труда на този вид СМР и т.н.-
т.е. следва да се гадае, което е недопустимо при едно договорно отношение,
изискващо да установява какво и на каква цена следва да се извърши или е
извършено. Неяснотата на процесните
актове препятства последващото формиране на съгласие относно обема и вида на
предлаганата /а в случая се твърди, че е извършена/ от изпълнителя престация. Плащането
по други актове, които не са предмет на делото, не би могло да се тълкува като
конклудентно действие на ответника, потвърждаващо съгласието му и за процесните
актове, както е приел районният съд - Р. №97/03.07.2013г. т.д.№533/2012г. ІІ
ТК, ВКС.
Факт е, че преди започване на работите изпълнителят "Парго" ЕООД не е представил количествено- стойностна сметка за договорени допълнителни СМР /както и конкретно какви са договорени/, няма яснота какво трябва да се изпълни, на каква стойност, с какви материали. Следователно обстоятелството, че ищецът е изготвил протоколи за реално извършени според него и подлежащи на заплащане допълнителни СМР, е ирелевантен за съществуването на договорното правоотношение, доколкото същите не са подписани от ответника и са оспорени са от него. При тези доказателства въззивният съд счита, че не е постигнато съгласие относно дължимата от изпълнителя престация и поради това не може да се приеме, че представените три броя актове са в изпълнение на анекс към договор от 02.05.2015г. - т.е. не е налице основание за носене на договорна отговорност от ответника по чл. 266, ал. 1 ЗЗД. Липсата на договор прави безпредметно обсъждането дали работите са извършени качествено от изпълнителя и дали са приети от възложителя, тъй като тези обстоятелства са относими към правата по чл. 266 ЗЗД и чл. 265 ЗЗД.
Следва да се отбележи също, че в хода на разглеждане на делото ищецът не е ангажирал
доказателства за последваща конкретизация на видовете и количествата СМР, които
е следвало да изпълни на обекта, а и събраните по делото доказателства водят до
противоположен извод - че не е постигнато съгласие относно подлежащи на
изпълнение работи. За това сочат както показанията на разпитаните пред първата
инстанция свидетели, от които не може да се установи за какви СМР има договорка,
така и другите събрани по делото доказателства- съдебно- техническата
експертиза. Св. П.е изброил изключително много СМР в показанията си на л.
117-119 от делото, част от които
например : " огради, замазка на хола и двете спални, коригиране нивото
на терасата под нивото на спалнята- полагане на 10-пластна замазка, 10 см. фибран, найлон, мрежа, за да се
предотврати конденз, за да се скрие денивелацията в бетоновата плоча, целият
таван на хола е облицован с гипсокартон, подзиждане на вратите" и др. Св. И.е
посочил много по- малко СМР, вкл. "боядисване", "мозайка",
"външни и вътрешни работи". Същевременно, за разлика от тези двама
свидетели , в показанията си св. Д.Д.,
който е работил за дружеството "Парго" ЕООД сочи: "В самата къща
вътре нищо не сме правили". Отделно от това по делото са представени
доказателства за извършване на СМР и доставяне на материали и от други
изпълнители, а не ищцовото дружество /т.е. негови работници/- " Слагахме
бордюри и направихме каменна пътека, външната ограда пак сме я правили, терена
правихме, изравнихме двора, материалите ги вземах аз, вземах стокови разписки и
ги отчитах на Г." /св.К.Д./; "Б.прави замазка в мокрото помещение, в
банята на втория етаж, Б., на пода на банята, сложи една зелена боя" /св. И./; "Идваха и частни лица, за да извършват
различни дейности" /св. Д.Д./; "Мозайката е платена, в гаража,
правена от Я." /св. П./.А в заключението си съдебно- техническата
експертиза е посочила, че има дублиране на видове СМР от процесните актове и
други такива за процесния обект, издадени от дружеството /л.186, л.221/.
Неправилно районният съд е уважил
предявения иск по чл.79 вр. чл. 266 ал.1 ЗЗД предявен от „Парго”
ЕООД за заплащане на суми за извършени незаплатени довършителни
работи, без дори да посочи какви СМР приема, че е доказано да са извършени. Предвид липсата на ясни уговорки
между страните и изключително неясните и противоречиви показания на свидетелите
по делото, освен, че не е конкретизирал какви СМР приема за извършени,
районният съд е приел например, че от
показанията на св. Хр. П.се установява, че възложените и съответно извършени
довършителни работи включват замазка на подовите плочи в баните и в гаража,
а видно от показанията на същия в с.з.
на 29.06.2017г. /л.117 на гърба/ той
изрично е посочил :" В баните и в гаража не сме правили замазката на
подовите плочи".
С оглед на всичко гореизложено въззивният съд счита,
че решението на първата инстанция е неправилно в частта, относно основният иск
с правно осн. чл.79 вр. чл. 266 ал.1 ЗЗД
предявен от „Парго” ЕООД за заплащане на суми за
извършени незаплатени довършителни работи по анекса от 02.05.2015г.,
поради което следва да се отмени и претенцията да се отхвърли.
По насрещни искове от Л.Г.
срещу "Парго"
ЕООД- Габрово с основание чл.
265 ал.1 т.2 от ЗЗД- за сумата 4 056 лева, чл. 79 ал.1 предл. 2-ро във
вр. с чл. 258 от ЗЗД- за сумата 3 670 лева и 566,93 лева и чл. 55 от ЗЗД- за
сумата 3 748,42 лева:
По отношение на уважения насрещен иск с правно осн. чл. 265
ал.1 т.2 ЗЗД до размер на сумата 200 лева, присъдена на Л. Г., не е
подадена жалба от "Парго" ЕООД и решението в тази част е влязло в
сила, поради което не подлежи на преразглеждане от въззивната инстанция.
По отношение на останалите претенции по насрещният иск
решението на първата инстанция е правилно, законосъобразно и изводите му
напълно се споделят от въззивната инстанция.
Правилно
е отхвърлена като неоснователна претенцията над сумата 200 лева до размер на
претендираната такава от 4 056 лева,
представляваща направени разходи за ремонт на покрив на процесната сграда в
резултат на некачествено извършена работа от ответника по насрещния иск, на
осн. чл. 265 ал.1 т.2 от ЗЗД. Изпълнителят
„Парго” ЕООД носи отговорност за некачествено изпълнение единствено за
счупените цигли, чиято подмяна, съгласно съставения от К.Д. акт за довършителни
ремонти на покривна конструкция, е на стойност
200.00 лева. Всички останали
дейности извършени на покрива от бригадата на Д., са поискани допълнително,
след като са били предписани с констативния протокол от 27.08.2015г., а не са
изпълнени некачествено. Тези дейности не фигурират в офертата към договора от 04.09.2014г. на л.99-100 от делото. Както
е посочил и свид. Б. /л.116/, доведен от страна на Л. Г.: " Ламаринената
пола на покрива не е елемент от
конструкциите. Тези обшивки са част от архитектурата и се проектират по искане
на инвеститора и масова практика е да не се правят. Плаща се допълнително". А от показанията на свид. П.и на свид. Д.Д. се установява, че при
строежа на покрива, на Л.Г. е било предложено да бъде поставена лепяща лента под капаците, което се прави при
сух монтаж, но поради това че цената й била 10.00 лева за метър, възложителят я
отказал. Г. отказал и поставянето на ламаринена пола над улуците по същите
съображения.
Правилно и законосъобразно районният съд е
отхвърлил и претенцията по насрещният иск в размер на сумата 3 670 лева -обезщетение
за неизпълнение на сключения договор за СМР от 04.09.2014г. и Анекс към него от
02.05.2015г., равняваща се на стойността заплатена от Л.Г. на трето лице за
закупуване на материали подробно описани в приложените 11 бр. стокови разписки,
с които са изградени: пътека от къщата до входната врата /включваща настилка,
пясък плочи, бордюри и др./, облицовка с „гнайс" на 4-бр.колони на
оградата, граничеща с улица „Мечта", фугиране на плочи, вертикална
планировка, замазка на оградата, на осн. чл. 79 ал.1 във вр. с чл. 258 от ЗЗД. Към договора от 04.09.2014г., видно от
офертата към същия на л.99-100 от делото, такива СМР не са предвидени. Този
договор е бил, както се изразяват и двете страни, само за "груб строеж на
сградата", а не за пътеки, огради и др. Предвид факта, че по делото не се
установи точно и категорично какви довършителни работи са възложени от Г. на
"Парго" ЕООД и извършени от
дружеството, с какви материали, както и поради факта, че определено не е било
постигнато съгласие за стойността им /нито преди това, нито към момента/,
поради което е отхвърлена и претенцията на дружеството по основната искова
молба, то не може да се установи и уважи тази претенция по насрещният иск на същото основание. Освен
това, както е посочил и районният съд, тези дейности не са извършени от "Парго"
ЕООД, а е била наета бригадата на свидетеля К.Д., която ги е изпълнила,
заплатено е на тази бригада, а не на дружеството и не са налице претърпяни преки
и непосредствени вреди от неизпълнението на тези СМР за Л. Г..
По
гореизложените съображения- че по делото не се установи точно и категорично
какви довършителни работи са възложени от Г. на "Парго" ЕООД и извършени от дружеството, с какви материали,
както и поради факта, че определено не е било постигнато съгласие за стойността
им /нито преди това, нито към момента/, решението на районният съд по
претенцията за сумата 3 748.42 лева - неоснователно получена, на осн. чл. 55 от ЗЗД, като краен резултат, се явява
правилно.
Правилно
районният съд е приел, че претенцията по насрещният иск с правно осн. чл. 79
ал.1 предл. 2-ро във вр. с чл. 258 от ЗЗД за сумата 566.93 лева - направени разходи за доставка и
монтаж на нов стъклопакет- /З бр. / е неоснователна. Освен по изложените по-
горе съображения, които са напълно в сила и за тази претенция, правилни са и
изводите на първата инстанция, че от събраните по делото доказателства не се
установи на „Парго” ЕООД да са били възлагани както първоначалната доставка и
монтаж на стъклопакета на първия етаж
под терасата, така и неговата подмяна. Освен това, видно от заключението на
строително – техническата експертиза, изпълнителят не носи отговорност за теча от
терасата, който е довел до повреждане на стъклопакета, тъй като този недостатък
се дължи на начина, по който е
проектирана терасата. Следва да се вземе предвид и обстоятелството, че съгласно
заключението на в.л. от съдебно- техническата експертиза, е налице различие между проекта на сградата по част
"архитектура" и част "конструкции" досежно тази тераса,
поради което също не може да се приеме, че течът под нея се дължи на начина на
изпълнение именно по вина на дружеството. В заключението си съдебно – техническата
експертиза е посочила, че както и да е
изпълнена терасата, по начина по който е проектирана, винаги при валежи ще са
стига до наводняване на спалните и на
таваните на долния етаж.
На основание всичко гореизложено
въззивната инстанция счита, че решението на районният съд следва да се отмени в
частта, в която е уважен основният иск по чл. 266 ал.1 вр. чл.79 ЗЗД и тази претенция да се отхвърли, както и в
частта, в която Л. Г. е осъден да заплати на "Парго" ЕООД разноски в
размер на сумата 2699 лева. В останалата обжалвана част, досежно насрещните
искове, съдебният акт следва да се потвърди.
Разноски: за настоящата съдебна
инстанция : С оглед изхода на делото, предвид, че въззивната жалба е уважена само
частично за сумата 13 687,99 лева, на жалбоподателя следва да се присъдят
разноски в размер на сумата 520,99 лева,
а на ответника по жалбата- 966 лева.
Водим от гореизложеното съдът
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ решение №86 от 16.04.2018г. по
гр.д.№2689/2016г. на Габровският районен
съд САМО В ЧАСТТА в която Л.Б.Г., ЕГН ********** с адрес ***, със съдебен
адрес *** – чрез адвокат С.Б., е осъден да заплати „ПАРГО" ЕООД ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление гр. Габрово, ул. „..........” № 7, представлявано
от управителя М.П., със съдебен адрес *** – чрез „Адвокатско дружество Н.– М. и
съдружници”, адвокат Д.Н., сумата от 13 687.99 лева /тринадесет хиляди шестстотин осемдесет
и седем лева и деветдесети девет стотинки/ с ДДС, ведно със
законната лихва, считано от 08.12.2016г. до окончателното й изплащане, на осн.
чл. 79 във вр. с чл.266 ал.1 от ЗЗД, както и направените по делото разноски в
размер на 2699 лева, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от „ПАРГО" ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Габрово, ул. „***”
№ 7, представлявано от управителя М.П., със съдебен адрес *** – чрез
„Адвокатско дружество Н.– М. и съдружници”, адвокат Д.Н., против Л.Б.Г., ЕГН ********** с адрес ***, със съдебен
адрес *** – чрез адвокат С.Б., иск за сумата от 13 687.99
лева /тринадесет хиляди шестстотин осемдесет и седем лева и деветдесети девет
стотинки/ с ДДС, ведно със законната лихва, считано от
08.12.2016г. до окончателното й изплащане, на осн. чл. 79 във вр. с чл.266 ал.1
от ЗЗД, като неоснователен и недоказан.
ПОТВЪРЖДАВА решение №86 от 16.04.2018г.
по гр.д.№2689/2016г. на Габровският
районен съд в останалата част.
ОСЪЖДА "ПАРГО" ЕООД
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Габрово, ул.
„***” № 7, представлявано от управителя М.П., със съдебен адрес *** – чрез
„Адвокатско дружество Н.– М. и съдружници”, адвокат Д.Н., да заплати на Л.Б.Г., ЕГН ********** с адрес ***, със съдебен
адрес *** – чрез адвокат С.Б., сумата 520,99 лева /петстотин и двадесет лева и
деветдесет и девет стотинки/- разноски по делото за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Л.Б.Г., ЕГН ********** с адрес ***, със съдебен адрес *** – чрез
адвокат С.Б., да заплати на "ПАРГО" ЕООД ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. Габрово, ул. „***” № 7, представлявано от
управителя М.П., със съдебен адрес ***- чрез „Адвокатско дружество Н.– М. и
съдружници”, адвокат Д.Н., сумата 966 лева /девестотин шестдесет и шест лева/- разноски
по делото за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да бъде
обжалвано пред ВКС на РБ, в едномесечен срок от връчването му на страните, при
условията на чл.280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: