№ 529
гр. Варна, 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Росица Шкодрова
при участието на секретаря Искрена Г. И.а
като разгледа докладваното от Росица Шкодрова Административно
наказателно дело № 20223110201014 по описа за 2022 година
МОТИВИ: Производството е образувано по жалба на В. ИВ. ИВ. срещу НП на
началник на група към ОДМВР- Варна,сектор „ПП“ Варна, с което са му наложени
административни наказания ГЛОБА.
Жалбата е допустима, подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН.
С жалбата въззивника счита, че НП е необосновано и незаконосъобразно. Сочи, че
липсват факти на водача да е дадена възможност да се придвижи до подходящо място за
отстраняване на възникналата неизправност. От описанието на нарушението не може да се
направи извод, че е управлявано технически неизправно превозно средство, което е
нарушение на чл.139 ал.1 т.1 от ЗДП. Такава разпоредба не е посочена за нарушена, но
въпреки това е ангажирана отговорността на въззивника по чл.179 ал.6 т.3 от ЗДП.
Налице е съществено разминаване между АУАН и НП, като в АУАН неизправността е
преценена като незначителна и се сочи нарушена нормата на чл.139 ал.1 т.1 от ЗДП, а в НП
е преценена като опасна и се сочи за нарушена нормата на чл.101 ал.3 от ЗДП.
Разминаването на двата акта е съществено и нарушава правото на защита чрез възражения в
седмодневен срок.
По отношение на т.2 от НП счита, че неправилно е квалифицирано нарушението, като
същото следва да е по чл.181 т.1 от ЗДП. Субект на задължението по чл.147 ал-.1 от ЗДП е
собственик или длъжностно лице – негов представител, а въззивникът не притежава такива
качества. Моли съда да отмени наказателното постановление.
В с. з. въззивника поддържа жалбата си.
По същество моли съда да отмени наказателното постановление като поддържа
основанията за отмяна, наведени с жалбата.
Представител на органа, издал НП не се явява. В молба моли съда да потвърди НП като
правилно и законосъобразно. Претендира възнаграждение.
След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установена следната
фактическа обстановка :
1
На 03.02.2022г. полицейски служители към ОДМВР Варна – св. Д. и св. Д.
осъществявали контрол над движението на ППС по главен път Бургас- Варна, в района на
бензиностанция „Петрол“ , м-ст „Харамията“.
При това покрай полицейските служители преминавали автомобили.
Един от преминаващите автомобили в посока към гр. Варна бил т.а. „Рено Мастер“ с
рег. №****, управляван от въззивника И.. Автомобила бил с прикачено ремарке с рег. №***.
При преминаването на автомобила покрай полицейските служители, те възприели, че отзад
превозното средство няма никакви светлини - не светели нито габаритите, нито светлините
към регистрационния му номер.
При това св. Д. и св. Д. привели в движение служебния си автомобил, последвали
автомобила, управляван от въззивника И. и с помощта на светлинен и звуков сигнал го
спрели за проверка в началото на АМ „Черно море“.
Освен констатираното, че не работят светлините на стоповете на прикаченото ремарке,
при проверката било установено още, че въззивника И. управлява превозното средство без
да носи и представи знак за годишен технически преглед на тегленото ремарке – същото не
било представено на такъв.
Св. Д. съставил акт за установяване на административно нарушение, в
съдържанието на който подробно описал установеното. Деянията били квалифицирани като
такива по чл.139 ал.1 т.1 и чл.147 ал.1 от ЗДП. Като свидетел при съставянето на акта бил
вписан другият полицейски служител – св. Д.. Съставеният акт за установяване на
административно нарушение бил надлежно предявен на въззивника, при липсата на
наведени възражения.
В срок по преписката не постъпили възражения.
На 05.02.2022г. била изготвена докладна записка, видно от която св. Д. посочил, че
констатираната при проверката на 03.02.2022г. техническа неизправност следва да се
класифицира като „опасна“ за безопасността на движението.
На 23.02.20221г. въз основа на съставения акт е било издадено и НП , видно от
съдържанието на което административно наказващия орган изцяло е възприел описаната от
полицейските служители в АУАН и впоследствие – в докладната записка фактическа
обстановка. На нарушенията била дадена правна квалификация по чл.101 ал.3 и по чл.147
ал.1 от ЗДП, и на основание санкционните норми на чл.185 от ЗДП и чл.179 ал.6 т.3 от ЗДП,
на въззивника били определени административни наказания.
Горната фактическа обстановка, описана в съдържанието на акта за установяване на
административно нарушение и възприета от административно наказващия орган в НП се
установява по безспорен и категоричен начин от събраните гласни доказателства -
показанията на св. Д. и св. Д.; акт за установяване на административно нарушение, който
представлява доказателство по смисъла на ЗДП; докладна записка; справка за нарушител и
др.
Показанията на св. Д. и св. Д. са такива на свидетели – очевидци, които пряко са
възприели, че не работят светлините на прикаченото ремарке. При документалната проверка
възприели още, че въззивника И. не носи и не представя знак за първоначален технически
преглед на тегленото ремарке.
В подкрепа на показанията на тези свидетели са и писмените доказателства по делото -
актът за установяване на административно нарушение, който е годно доказателство, в
хипотезата на чл.189 ал.2 от ЗДП, както и изготвената докладна записка.
2
За да се произнесе по жалбата, съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна
проверка на атакуваното наказателно постановление и АУАН констатира следното :
съставеният акт и въз основа на него издаденото НП са съставени при спазване и правилно
приложение на материалния закон. По отношение спазването на процесуалните правила - и
при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването
на наказателното постановление са спазени всички срокове и процедури по ЗАНН. Акта за
установяване на административно нарушение и НП съдържат реквизитите , изискуеми от
чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Административно наказващия орган на база на събраните по
преписката доказателства е направил единствения възможен извод за извършени нарушения
по ЗДП, като след задълбочено разследване на обстоятелствата на извършване на
нарушението , в хипотезата на чл.53 ал.2 от ЗАНН, е дал правна квалификация на всяко от
извършените от въззивника нарушения. Въз основа на квалификацията на всяко деяние
правилно е била определена санкционната норма на Закона за движение по пътищата.
Правилно е бил преценен вида на наказанията с императивно определен размер.
Що се отнася до възраженията наведени с жалбата и в съдебно заседание, съдът
констатира тяхната неоснователност предвид на следното :
С жалбата въззивника сочи, че липсват факти на водача да е дадена възможност да се
придвижи до подходящо място за отстраняване на възникналата неизправност. От
описанието на нарушението не може да се направи извод, че е управлявано технически
неизправно превозно средство, което е нарушение на чл.139 ал.1 т.1 от ЗДП. Такава
разпоредба не е посочена за нарушена, но въпреки това е ангажирана отговорността на
въззивника по чл.179 ал.6 т.3 от ЗДП.
Действително, с АУАН е възприета квалификация на нарушението по общия текст на
чл.139 ал.1 т.1 от ЗДП, предвиждащ, че движещите се по пътя пътни превозни средства
трябва да бъдат технически изправни.
Доколкото обаче, в обстоятелствената част на същия този АУАН изрично е
конкретизиран вида на техническата неизправност и тя е, че на прикаченото ремарке е
технически неизправно, като не функционират /не светят/ задни габаритни и стоп светлини,
правилно с наказателното постановление е била възприета квалификация по чл.101 ал.3 от
ЗДП и неизправността е била класифицирана като „опасна“.
Въззивникът счита още, че е налице съществено разминаване между АУАН и НП, като
в АУАН неизправността е преценена като незначителна и се сочи нарушена нормата на
чл.139 ал.1 т.1 от ЗДП, а в НП е преценена като опасна и се сочи за нарушена нормата на
чл.101 ал.3 от ЗДП. Разминаването на двата акта е съществено и нарушава правото на
защита чрез възражения в седмодневен срок.
Както беше посочено по- горе, възприетата с НП квалификация е правилна и
съответства на разпоредбите на НАРЕДБА № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните
прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства и
МЕТОДИКА ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПЕРИОДИЧЕН ПРЕГЛЕД ЗА ПРОВЕРКА НА
ТЕХНИЧЕСКАТА ИЗПРАВНОСТ НА ПЪТНИТЕ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА. Така,
констатираното, че светлините на ремаркето не работят попада в графата, квалифицираща
го като опасна неизправност. Разпоредбата на чл.179 ал.6 т.3 от ЗДП предвижда
санкциониране на извършител, който управлява технически неизправно пътно превозно
средство, при констатирани опасни неизправности и в този смисъл правилно е намерила
приложение.
3
Обстоятелството, че с НП е възприета различна правна квалификация от посочената с
АУАН не представлява съществено нарушение, доколкото се касае за действия в хипотезата
на чл. 52 ал.4 от ЗАНН 8 при наличната докладна записка/ , при които НП е издадено на осн.
53 ал.2 от ЗАНН.
На последно място, по отношение на т.2 от НП въззивинкът счита, че неправилно е
квалифицирано нарушението, като същото следва да е по чл.181 т.1 от ЗДП. Субект на
задължението по чл.147 ал.1 от ЗДП е собственик или длъжностно лице – негов
представител, а въззивникът не притежава такива качества. Моли съда да отмени
наказателното постановление.
С чл. 147 ал.1 от ЗДП е предвидено задължение регистрираните моторни превозни
средства и теглените от тях ремаркета да преминат задължителен периодичен преглед за
проверка на техническата им изправност.
Действително, задължението за представяне на превозното средство за технически
преглед в определения срок е предвидено за неговия собственик или съответно длъжностно
лице, но в настоящия казус правилно е била ангажирана отговорността на въззивника, който
като трето лице- водач на превозното средство, го е управлявал, без то да бъде представено
за такъв преглед.
След проверка на издаденото наказателно постановление и преценка на доводите на
въззивника, съдът намери, че следва да потвърди наказателното постановление като
правилно и законосъобразно издадено.
С решението си съдът присъди направените по делото разноски за възнаграждение на
юрисконсулт .
Водим от горното, съдът постанови решението си.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 22-0442-000091/23.02.2022г., издадено от началник сектор в
ОДМВР Варна, ІV РУ Варна, с който на В. ИВ. ИВ. са наложени административни
наказания ГЛОБА в размер на 500 лева на осн. чл.179 ал.6 т.3 от ЗДП и ГЛОБА в размер на
20 лева на осн. чл.185 от ЗДП .
ОСЪЖДА В. ИВ. ИВ., ЕГН ********** да заплати на ОДМВР – Варна, на осн. чл.27е
от Наредба за правната помощ направените по делото разноски за възнаграждение на
юрисконсулт в размер на 80 / осемдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4