РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 511/9.3.2021г.
гр. Пловдив, 09.03.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, V-ти
състав в открито заседание на 09, 02, 2021
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ
при секретаря В. КОМИТОВА, като
разглежда докладваното от съдията БОТЕВ
административно дело № 3062 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 268
от ДОПК.
Жалбоподателят - А.П.К. с ЕГН **********,***
чрез адв.Н. оспорва Решение № 329/14.10.2020 г. на Директора на ТД на НАП
Пловдив, с което е оставена без уважение жалба с вх.№ РД-16-4014/01.10.2020 г.,
срещу разпореждане с изх.№ С200016-137-0007472/04.09.2020 г., в частта за отказ
за погасяване по давност на публични задължения по изпълнително дело №
16020077177/2002 г. по описа на ТД на НАП Пловдив, издадено на основание
чл.226, ал.1 от ДОПК от Г.О., на длъжност публичен изпълнител в дирекция
„Събиране“ при ТД на НАП Пловдив.
В жалбата и в молба на л. 47 адв.Н. счита,
че всички задължения на жалбоподателя-публични вземания, са погасени по
давност, а именно глоба в размер на 2100 лв. по НП от 08.07.2016 г. и глоба в
размер на 2200 лв. по НП от 18.08.2016 г. Счита, че административното наказание
„глоба“ не следва да се изпълнява
Ответникът –
ТД на НАП - Пловдив, в становище / л. 17/ чрез процесуалния си представител,
юриск. П., намира жалбата за неоснователна и моли съдът да я отхвърли.
Претендира се възнаграждение за юрисконсулт в размер на 500лева.
За да се произнесе по същество,
предвид приложените доказателства по делото и съобразно отразеното в оспореното
решение, съдът прие за установено от
фактическа страна на следното:
Срещу лицето А.П.К. с ЕГН ********** ***
е образувано изпълнително дело № 16020077177/2002 г. за събиране на изискуеми
публични вземания. С Разпореждане за присъединяване изх. №С
170016-105-0105882/13.06.2017 г. към изпълнителното дело са присъединени за
събиране глоби в размер на 2100 лв. и 2200 лв. по влезли в сила Наказателно
постановление №16-0281-000809 от 08.07.2016 г. и Наказателно постановление №
16-0281-000929 от 18.08.2016 г., издадени от ОД на МВР - Пловдив. В хода на
делото е издадено Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. №
С180016-022-0061965/30.08.2018 г., с което е наложен запор върху налични и
постъпващи суми по банкови сметки, вложени вещи в трезори, включително и
съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление,
находящи се в ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД. Публичният изпълнител е изпратил до
банката запорно съобщение изх. № С180016-003-0154464/30.08.2018 г., като
съгласно нормата на чл. 202, ал. 1 от ДОПК запорът върху вземанията на длъжника
от банката се смята за наложен от часа в деня на връчване на запорното
съобщение на банката. В отговор от ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД е получено
писмо изх. № 3-80036*1/01.10.2018 г., съгласно което върху сметката на лицето е
наложен запор до сумата, посочена в запорното съобщение.
С жалба вх. № РД-16-4014/01.10.2020
г. на ТД на НАП Пловдив е подадена на основание чл. 266, ал. 1 от ДОПК жалбоподателя е оспорил Разпореждане с изх.
№С200016-137-0007472/04.09.2020 г. относно частичен отказ за погасяване по
давност на публични задължения по изпълнително дело № 16020077177/2002 г. по
описа на ТД на НАП Пловдив, от Г.О., на
длъжност публичен изпълнител в дирекция „Събиране" при ТД на НАП Пловдив.
С процесното Разпореждане с изх.
№С200016-137-0007472/04.09.2020 г., публичният изпълнител е отказал да признае
за погасени по давност публ. задължения, установени с Наказателно постановление
№16-028 1-000809 от 08.07.2016 г. и Наказателно постановление № 16-0281-000929
от 18.08.2016 г. на ОД на МВР – Пловдив, а именно две глоби в размер на 2100 лв. по НП от 08.07.2016
г. и глоба в размер на 2200 лв. по НП от 18.08.2016 г.
В съдебната фаза жалбоподателят не е
ангажирал други доказателства , запознал се е с представените/ л. 56-58/ от НАП и е поискал ход по същество.
Съдът въз основа на описаната по-горе фактическа обстановка достига до
следните правни изводи:
С процесните Наказателно
постановление №16-028 1-000809 от 08.07.2016 г. и Наказателно постановление №
16-0281-000929 от 18.08.2016 г. на ОД на МВР – Пловдив, РУ Карлово на
жалбоподателят са наложени две глоби в размер на 2100 лв. по НП от 08.07.2016
г. и глоба в размер на 2200 лв. по НП от 18.08.2016 г. за отказ за извършване
на проверка за управление на МПС с алкохол, като и двете НП са влезли в сила.
Със своето възражение от 02,06,2020г.
К. е поискал погасяване по давност на
задължения по 6 броя нак. Постановления.
Публ. Изпълнител частично е уважил
възражението и е погасил по давност 4 НП
, а е отхвърлил искането относно двете НП , описани по горе.
Вземанията за глоби са публични
държавни вземания по смисъла на чл. 162 от ДОПК, поради това те се подчиняват
на общия режим на погасителната давност, предвидена в съответния кодекс, с
изключение на случаите, при които със закон е предвиден по-кратък срок. Такъв
по-кратък срок е предвиден в ЗАНН, който в случая се явява специален. Съгласно
чл. 82, ал. 1, б. "а" и ал. 3 от ЗАНН, административното наказание не
се изпълнява, ако са изтекли две години, когато наложеното наказание е глоба,
като независимо от спирането или прекъсването на давността административното
наказание не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора
този срок, т.е. след изтичането на тригодишен срок. Съгласно ал. 4 на чл. 82 от ЗАНН обаче, разпоредбата на ал. 3 не се прилага по отношение на глобата, когато
за събирането й в двугодишния срок е образувано изпълнително производство,
тоест, в тези случаи, не може да бъде приложена абсолютната погасителна давност
по ЗАНН, поради което следва да се прилага давността, предвидена в чл. 171, ал.
2 от ДОПК.
Институтът на погасителната давност
предвижда и определени основания, които водят до прекъсване, съответно спиране
на давността. Прекъсването на давността е еднократно действие, като след
прекъсването на давността започва да тече нова давност т. е. с прекъсването на
давността се заличава с обратно действие изтеклият давностен срок и започва да
тече отново законоустановеният такъв.
При спирането на давността
давностният срок не тече докато трае производството или действието, по повод на
което се осъществява спирането. След преустановяване или прекратяване на
съответното действие или производство, спрялата давност продължава да тече,
като в този случай тече срокът, който не е бил изтекъл към момента на
настъпилото спиране на давността.
В процесния случай , НП
№16-0281-000809 от 08.07.2016 г. и № 16-0281-000929 от 18.08.2016 г. са влезли
в сила на 09.11.2016 г., като от тази дата е започнала да тече погасителната
давност по отношение на наложените глоби. С издаването на разпореждане за
присъединяване Разпореждане за присъединяване изх. №С
170016-105-0105882/13.06.2017 г. по изпълнителното дело, двугодишният давностен
срок е прекъснат преди да изтече, тъй като това представлява действие, насочено
към изпълнение на наказанието.
В случая от прекъсването на давността
на 13.06.2017 г. е започнал да тече нов двугодишен срок по чл. 82, ал.1, б.
"а" от ЗАНН, който би изтекъл на 13.06.2019 г. В рамките на този нов
двугодишен срок публичният изпълнител е издал Постановление за налагане на обезпечителни
мерки с изх. № С 180016-022-0061965/30.08.2018 г., с което е наложен запор
върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, вложени вещи в трезори,
включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за
доверително управление, находящи се в ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД. Предвид
това, че в ЗАНН липсва изричен текст, касаещ института на спиране на
погасителната давност, предвид хипотезата на образувано изпълнително дело срещу
лицето и на основание чл. 163, ал. 1 от ДОПК, следва да се приложи разпоредбата
на чл. 172, ал. 1, т. 5 и да се приеме, че с налагане на горепосочената
обезпечителна мярка давността е спряна.
По отношение на абсолютната
погасителна давност в случая е приложима разпоредбата на чл. 82, ал. 4 от ЗАНН,
съгласно която тригодишната погасителна давност не се прилага по отношение на
глобата, когато за събирането в двегодишния срок от влизане в сила на акта, с
който е наложена глобата, е образувано изпълнително производство. Съответно,
при реализирането на това условие, по отношение на глобата се изключва
приложението на чл. 82, ал. 3 от ЗАНН и се прилага общата разпоредба на чл.
171, ал. 2 от ДОПК т.е. в случая е приложима абсолютната погасителна давност от
10 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е
следвало да се плати публичното задължение.
Предвид горепосоченото и към
настоящия момент давностният срок на публичните задължения не е изтекъл. В тази
връзка твърдението на жалбоподателя, че дължимите глоби в общ размер на 4
300,00 лв. са погасени по давност следва да се счита за неоснователно и
разпореждането на публичния изпълнител, както и Решение № 329/14.10.2020 г. на
Директора на ТД на НАП Пловдив, следва да бъдат потвърдени.
На ответната страна следва да се
присъдят претендираното юк. Възнаграждение
в редуциран вариант от 100 лева.
Мотивиран от горното и на основание
чл. 268, ал. 2 от ДОПК, Пловдивски административен съд, V състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалба на А.П.К. с ЕГН **********,*** срещу Решение №
329/14.10.2020 г. на Директора на ТД на НАП Пловдив, с което е оставена без
уважение жалба с вх.№ РД-16-4014/01.10.2020 г., срещу разпореждане с изх.№
С200016-137-0007472/04.09.2020 г., в частта за отказ за погасяване по давност
на публични задължения по изпълнително дело № 16020077177/2002 г. по описа на
ТД на НАП Пловдив, издадено на основание чл.226, ал.1 от ДОПК от Г.О., на
длъжност публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Пловдив.
ОСЪЖДА А.П.К. с ЕГН **********,*** да
заплати на Териториална Дирекция на Национална агенция по приходите гр.Пловдив юк. Възнаграждение в размер на 100 лева.
Решението е окончателно.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: