Р Е Ш Е Н И Е №
1523
гр. Пловдив, 22.04.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. с-в, в открито съдебно
заседание на двадесет и пети март две хиляди и деветнадесета
година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАФИНА
АРАБАДЖИЕВА
секретар: Петя
Мутафчиева,
като разгледа докладваното от съдията
гр. д. № 9721 по описа на съда за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова
молба от „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, ЕИК: ********* против
И.А.М., ЕГН ********** –чрез особен представител ***М.Х. с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК вр. с чл. 99 от ЗЗД и чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 504,61 лв.-
главница, дължима по договор за паричен заем
№ *** ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК –
07.02.2018 г. до окончателното й изплащане, сумата от 23,86 лв.- договорна
лихва за периода от 04.10.2016 г. до 04. 04.2017 г., сумата от 297,48 лв. –
неустойка за неизпълнение на задължение и сумата от 43,44 лв.- обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода от 05.04.2017 г. до 31.01.2018 г.
за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2196 по описа за 2018 г. на РС- Пловдив, ІV-ти състав.
С уточнителна молба от 12.07.2018 г. ищецът е оттеглил
исковата претенция за установяване на сумата от 9 лв.- такса разходи за
извънсъдебно събиране на вземането, поради което в тази част производството е
прекратено, а издадената заповед за изпълнение е обезсилена.
Ищецът сочи, че на
26.09.2016 г. г. между ответника
в качеството на заемател и ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ АД в качеството на заемодател е
сключен договор за паричен заем за сумата от 1000 лв., която следвало да се
върне от заемателя на на 27 седмични
погасителни вноски, ведно с договорна лихва, като общият размер на дължимата
сума възлиза на 1111,32 лв. , като всяка
от вноските да е в размер на 183,52 лв. Освен задължението за заплащане на
договорна лихва ответникът се задължил в тридневен срок да предостави обезпечение,
като в случай на неизпълнение дължал неустойка, която към настоящия момент се
сочи да е в размер от 297,48 лв. Посочва се, че съгласно разпоредбите на
договора, в случай на забава на плащане на погасителна вноска с повече от 30
календарни дни, се начисляват и разходи за събиране, представляващи такси и
разноски за напомнителни писма, електронни съобщения, телефонни разговори и
посещения на адрес в размер на 9 лв. на всеки 30 дневен период, до максимален
размер от 45 лв. Вземанията по договора
за заем са прехвърлени с договор за цесия на ищеца на 01.12.2017 г. с
Приложение № към Рамков договор за прехвърляне на вземания от 30.01.2017 г.
Ответникът следвало да плати целия заем на 04.04.2017 г., като същият е заплатил обща сума в размер от 990,70
лв. Сочи се, че е останала дължима
главница в размер от 504,61 лв., договорна лихва в размер от 23,86 лв.- за
периода от 04.10.2016 г. до 04.04.2017 г., сумата от 297,48 лв. – неустойка за
неизпълнение на задължение и сумата от 43,44 лв.- обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода от 05.04.2017 г. до 31.01.2018 г. Тъй като ответникът не е изплатил изцяло
задълженията си договора за паричен заем, то ищецът подал заявление по чл. 410
от ГПК срещу ответника, по което било образувано цитираното частно гр. дело, но
тъй като заповедта е връчена при
условията на чл. 47 ГПК, се предявявал настоящият установителен иск за
съществуване на вземането. Моли се искът да бъде уважен. Претендират се и разноски в
заповедното и настоящото исково производство.
Ответникът чрез назначения особен представител е подал отговор в законоустановения срок, с
който оспорва предявения иск, като неоснователен. Твърди нищожност поради противоречие с
добрите нрави на клаузата за неустойка поради неизпълнение на задължения за
предоставяне на обезпечение. Оспорва се
дължимостта на сумата, начислена от ищеца по договора, като такса разходи,
поради липса на доказателства за реалното им извършване. Посочва се, че липсват приложени към договора
за заем общи условия, което представлява самостоятелно основание за нищожност
на основание чл. 22 ЗПК, в който случай на основание чл. 23 ЗПК длъжникът дължи
връщане само на главницата. Твърди се,
че тази недействителност е особен вид, като в случая искът следва да се
отхвърли, тъй като е предявен на договорно основание, а не на извъндоговорно
такова. На основание изложените доводи, се моли исковете да се отхвърлят
изцяло.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на
страните, намира следното:
По делото е прието ч.гр.д.
№ 2196 / 2018 г. по описа на ПРС , от което се установява, че на 07.02.2018 г.
ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение против
ответника за процесните суми. Заявлението е уважено, като е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите по заявлението. Връчването
на заповедта на длъжника е извършено по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и на
заявителя са дадени указания от заповедния съд за предявяване на установителен
иск по чл. 422 ГПК в едномесечен срок, поради и което в срока са предявени
исковете, въз основа на които е образувано настоящото исково производство за
установяване на дължимост на сумите за главница и лихва.
С оглед допустимостта на производството следва да се
обсъдят представените и приети по делото доказателства с оглед преценка на
основателността на предявените искове.
На 26.09.2016 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД, като
заемодател и ответникът, като заемател е сключен Договор за паричен заем №***.
С подписване на договора заемодателят се задължил да предостави на заемателя
парична сума в размер на 1000 лв. Редът и условията, при които е отпуснат
кредитът се уреждат в договора и общите условия към него. В договора е уговорено,
че размерът на седмичната погасителна вноска е 41,16 лв., като е уговорено
изплащане на 27 седмични погасителни вноски, като падежът на последната
седмична погасителна вноска е настъпил на 04.04.2017 г. Уговорен е фиксиран
годишен лихвен процент в размер на 40,00 % и годишен процент на разходите на
заема в размер от 48,52 %. Ответникът – заемател е заявил, че с полагането на
подписа си удостоверява, с подписа си съгласието да се рефинансира
текущият му заем, като заявява, че желае
изцяло да погаси задължението си по Договора за паричен заем № *** в размер от
183,52 лв. За разликата между предоставена в заем сума и погасени задължения,
договорът има силата на разписка. Ответникът се задължава да възстанови заемната сума, ведно с договорна
лихва или общо сумата от 1111,32 лв. на
заемодателя – „Изи Асет Мениджмънт“ АД в сроковете и условията, описани в
договора, в приложения погасителен план и Общите условия към договора за заем.
Заемателят се е задължил в тридневен срок от подписване на договора да предостави на заемодателя обезпечение на
задълженията му, а именно: издаване на
валидна поименна банкова гаранция, която да е издадена след усвояване на паричния заем, валидна в
срок от 30 дни след крайния срок заплащане на задълженията по договора.
Договорено е обезщетение за забава в размер на законната лихва върху забавена
вноска ( ОЛП плюс десет пункта), както и заплащане на разходи за събиране на
просрочените вземания при неизпълнение на задължението на заемателя за
заплащане на дължимите погасителни вноски. Страните са уговорили, че в случай
на непредставяне на обезпечение в тридневен срок от сключване на договора,
заемателят дължи на заемодателя „Изи Асет Мениджмънт“ АД неустойка в размер на 669,33
лв., която е дължима разсрочено с всяка месечна вноска по договора, като
месечната вноска за неустойка е в размер от 24,79 лв. В чл. 16, ал. 2 от договор ответникът в
качеството на заемател е заявил, че е запознат и съгласен с Тарифа за таксите и
разноските на „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, актуална към датата на сключване на
договора, която се намира на видно място в офиса и на интернет страницата ***.
Прието е като
доказателство и подписано от ответника предложение за сключване на договор за
паричен заем с отразени параметри на искания заем.
С рамков договор за прехвърляне на парични задължения от 30.01.2017
г. и Приложение към него от 01.12.2017 г. вземането по договора за заем било
прехвърлено от заемателя на ищеца по делото. Налице е и потвърждение на извършеното прехвърляне на
вземане.С пълномощно от 14.02.2017г. цедентът „Изи Асет Мениджмънт“ АД е
упълномощило цесионера – ищец по делото да уведоми от името на цедента всички
длъжници по всички вземания на дружеството, които са цедирани, съгласно сключения
Рамков договор и Приложение № 1, неразделна част от него.
Липсват данни по делото ищецът да е изпращал уведомление
за извършената цесия до ответника преди подаване заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, към който момент се счита, че са предявени и исковете,
предмет на настоящото производство. В заявлението за издаване на заповед за
изпълнение е посочено, че длъжникът е уведомен за извършената цесия, но липсват
доказателства в подкрепа на това твърдение.
Към исковата молба е приложено уведомление (потвърждение) за извършената
цесия, което е връчено на особения представител на ответника с преписа от
исковата молба (в този смисъл Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т.
д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК).
От приетото по делото заключение на съдебно счетоводната
експертиза се установява, че предоставената в заем сума е усвоена в пълен
размер на 26.09.2016 г. Установява се, че ответникът е направил плащания,
погасяващи главница, договорна лихва и неустойка в общ размер от 954,70 лв., като с тях са погасени главница в
размер от 495,39 лв., договорна лихва в размер от 87,46 лв. и неустойка в
размер от 371,85 лв. Останали са
дължими, съгласно договора сумата от 504,61 лв. – главница, 23,86 лв.-
договорна лихва и 297,48 лв.- неустойка. Разходите за събиране на вземането не
са предмет на настоящото производство с оглед прекратяването в тази част. От
платената сума обаче в общ размер от 990,70 лв. частично е погасена сума,
касаеща разходи за събиране на вземането в размер от 36 лв. Размерът на лихвата
за забава в размер на 10 % за периода от
05.04.2017 г. до 01.01.2018 г., определена въз основа на дължима главница в
размер на 504,61 лв. е изчислена от вещото лице в размер от 42,37 лв.
При така установената по делото фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
За да се уважи предявеният иск дружеството – ищец следва да установи
вземането си на претендираното договорно основание /договор за цесия/ и в
претендирания размер, както и изправността на цедента – наличието на сключен договор за
потребителски паричен кредит, по който е била предоставена и усвоена твърдяната
парична сума, като установи, че е настъпил падежът за връщане на сумата и
докаже конкретния размер на дълга, който се претендира. Ищецът следва да докаже
и, че е уговорено в договора и обезщетение за забава, като следва да докаже и
размера и периодът на претенциите за договорно обезщетение за забава, както и
неустойки. В тежест на ответника е да докаже фактите,
които погасяват, изключват или унищожават
спорното право в т.ч. и възраженията си за плащане и за наличие на нищожни
клаузи.
Между страните не се спори, че е налице сключен договор за потребителски паричен кредит, като
не е оспорена настъпилата изискуемост.
Съдът счита, в настоящия случай процесният договор за
цесия е придружен с описано и конкретизирано вземане спрямо конкретния длъжник,
като е налична индивидуализация както по отношение на размера на прехвърленото
вземане, така и по отношение на длъжника. Представеното Приложение № 1 по
делото представлява част от договора за цесия, имащ отношение към задължението
на ответника. С оглед изложеното се
налага извода, че договорът за цесия е годен да установи вземане в полза на
ищеца. Съдът счита, че от приетите по делото доказателства се установява, че е
налице валидно прехвърляне на вземанията по договор за паричен заем, съгласно
клаузите на сключения рамков договор за прехвърляне на вземания. С връчване на
препис от исковата молба и доказателствата към нея ответникът се счита уведомен
за извършеното прехвърляне на вземанията по договора за кредит.
Извън
гореизложеното, длъжникът може да възразява успешно за липсата на уведомление
само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или
на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението, каквито
твърдения не са направено в настоящото производство и
съответно не са ангажирани доказателства в тази насока. След като бъде известен
за цесията, дори и чрез връчване на исковата молба, длъжникът не може да
възразява на претенцията на цесионера за реално
изпълнение на основание липсата на уведомяване /Решение №
40/13.05.2010г. по т.д.№ 566/2009г.на ВКС;Определение № 987/18.07.2011г.по
гр.д.№ 867/2011г.на ВКС/.
Между ответника и „Изи
Асет Мениджмънт“ АД са
възникнали правоотношения по договор за потребителски кредит по чл. 9 и сл. ЗПК. Съгласно чл. 9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз
основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане. В случая не се спори и от разпоредбите на
подписания между страните договор се установява, че ответникът е получило
изцяло и в брой заемната сума, което обстоятелство е декларирано в чл. 3.
На първо място следва да се разгледа възражението на особения представител
на ответника за липса на общи условия, подписани от ищеца. Действително не са
приложени такива, но доколкото ищецът не се позовава на общите условия, а на
подписания между страните договор, то това обстоятелство е ирелевантно по
отношение поетите от ответника задължения по сключения договор за заем.
В настоящия случай всички тези изисквания са спазени. В чл.2, ал.1 от
договора е посочен общият размер на кредита (500,00 лв.) и условията за
усвояването му (чл.2, ал.1, т.10). Записани са и условията за издължаването,
като е посочен размерът на вноските, техният брой, периодичността на
плащанията, падежите на всяка една вноска, фиксираният годишен лихвен процент,
общият размер на дължимата сума и годишен процент на разходите. Макар да няма
отделен документ с наименование „погасителен план“, в съдържанието на договора
е поместена цялата изисквана информация от чл.11, ал.1 от ЗПК. Тъй като
договорът е сключен при фиксиран лихвен процент за целия му срок и за всички
вземания по него, последното изискване на чл.11, ал.1, т.11 ЗПК – за посочване
на последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, е неприложимо. Съгласно самата разпоредба тази информация следва да се
съдържа в погасителния план единствено при наличието на различни лихвени
проценти, каквито не се установяват в случая.
В чл.11, ал.1, т.12 от ЗПК е предвидено правото на кредитополучателя при
погасяване на главницата по срочен договор за кредит, да получи при поискване и
безвъзмездно извлечение от сметката под формата на погасителен план за
извършените и предстоящи плащания, като в този случай планът трябва да съдържа
разбивка на всяка погасителна вноска , показваща погасяването на главницата,
лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и, когато е приложимо – допълнителните
разходи. Посочената разпоредба не касае първоначално представения при
сключването на договора за кредит погасителен план, а такъв изготвен по искане
на потребителя при погасяване на главницата, каквито данни по делото не се
твърдят и не се доказват от ответника.
Не са налице и нарушения на чл.11, ал.1, т.20 от ЗПК, доколкото в чл.7 (3)
от договора е предвидена възможност заемателят да се откаже от договора чрез
отправяне на писмено предизвестие в 14- дневен срок от сключването му, като е предоставена
информация за задълженията на потребителя при погасяване на усвоената главница
и начина, по който ще се изчисли дължимата лихва.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал.1,
т.7 - 12 и т.20, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на
последиците по чл.22 ЗПК - изначална недействителност на договора за
потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Тази
недействителност също е по особена по вид с оглед на последиците й, визирани
в чл. 23 ЗПК, а именно че когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на
заемателя не отпада изцяло, тъй като съгласно цитираната разпоредба той дължи
връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи връщане на лихвата и
другите разходи по кредита. С оглед
гореизложеното по повод съдържанието на сключения договор за потребителски
кредит между ответника и „Изи Асет Мениджмънт“ АД съдът счита, че са спазени
изискванията на чл. 11, ал.1, т. 9,9а, 12, 10 и т. 15 от ЗПК, поради което
договорът за потребителски кредит не е изцяло недействителен поради нарушение
на разпоредбите на ЗПК, като следва да се разгледат възраженията на ответника
за недействителност на отделни клаузи от договора за кредит.
Съдът счита за
основателно възражението на ответника за недействителност на клаузата за
неустойка поради непредставяне в тридневен срок
от страна на ответника на договореното обезпечение
Критериите
дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се
съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а
именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции.
Преценката
за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи
факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството
и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото
задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата
уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението
между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението
/виж решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о./.
Освен
обезпечителна и обезщетителна, по волята на страните неустойката може да
изпълнява и наказателна функция.
Така,
както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за
виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение.
Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и
неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване
на договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. Чрез предвиждането на тази разпоредба се цели
да се обремени неоснователно заемополучателя с допълнителни парични задължения,
без това да бъде ясно отразено в общия размер на подлежащата на връщане сума, а
представено , като санкция за неизпълнение на задължения на заемополучателя за
предоставяне на обезпечение. Налице е противоречие между клаузата за неустойка и добрите нрави още при
сключването на договора, от което следва,
че в конкретния случай не е налице валидно неустоечно съглашение и съобразно
разпоредбата на чл.
26, ал.1 във вр. с ал.4
ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не
е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване
на задължение за неустойка. Отсъствието на валидно съглашение за заплащане на
неустойка води до частична недействителност (нищожност) на сключения договор в
тази му част.
С оглед частичната
недействителност на сключения договор по
отношение на претенцията на неустойка за непредставяне на обезпечение, то
ответникът дължи връщане на останалите дължими суми по договора за кредит.
Недействителността на отделни клаузи от договора за кредит не води до
недействителност на целия договор.
По отношение на
възраженията касаещи начислените разходи за събиране на вземането в общ размер
на 45 лв., въпреки, че конкретна претенция
в тази насока е оттеглена от ищеца, то доколкото с платените суми са
погасени частично и начислените разходи, то следва да се прецени доколко те са
правомерно начислени. По делото е приета като писмено доказателство тарифа,
уреждаща задължение за заплащане на разходи за събиране на вземанията, като е
налице противоречие с чл.10а от ЗПК.
Разпоредбите на чл.10а от ЗПК дават възможност на кредитора по договор за
потребителски кредит да получава такси и комисионни за предоставени на
потребителя допълнителни услуги във връзка с договора. Изпращането и връчването
на напомнителни писма или покани, както и ангажирането на служител, не
представляват допълнителни услуги, които кредиторът предоставя на потребителя
във връзка с договора. По своята същност това са действия, целящи осигуряване
на изпълнението, вкл. и по принудителен път, на задълженията на потребителя по
договора. Следователно тези дейности имат за предназначение да улеснят
взаимоотношенията между кредитор и потребител и да помогнат на кредитора да
управлява по-добре договора и изплащането на сумите по него. Събирането на
такси и комисионни за дейности, свързани с усвояването и управлението на
кредита, обаче е изрично забранено с нормата н чл.10а, ал.2 от ЗПК. Поради изложеното ищецът неправомерно е
начислил сумата от 45 лв. такса разходи и от платените суми е погасил
задължение в размер от 36 лв.
Предвид изложеното съдът счита, че претенцията се явява основателна до размера
на дължимата главница, ведно с
обезщетение за забава и законна лихва от датата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение и договорна лихва за съответния период. От приетото по делото
заключение на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че ответникът е
платил обща сума в размер от 990,70 лв., от която е погасена главница в размер
от 495,39 лв., договорна лихва в размер от 87,46 лв. и неустойка в размер от
371,85 лв., както и такса разходи в размер от 36 лв. Доколкото обаче съдът
установява недействителност на клаузите касаещи начисляване на неустойка и
такса разходи, то с платените суми следва да се погасят главница и договорна
лихва, като съдът определя размера на същите при условията на чл. 162 ГПК,
както следва погасена договорна лихва в размер от 111, 32 лв. и погасена
главница в размер от 879, 38 лв. т.е. към датата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение на
07.02.2018 г. и ответникът дължи главница в размер от 120,62 лв. С оглед така установения размер на главница
след последното плащане от длъжника, то мораторното обезщетение
в размер на законната лихва съдът определя на основание чл. 162 ГПК чрез
използване на онлайн калкулатор в размер от 11,40 лв. До така установените
размери предявените искове за главница и обезщетение за забава следва да се
уважат. Съдът счита за основателно и искането за присъждане на законна лихва
върху установената главница.
За претендираната договорна лихва в размер от 23,86 лв., неустойка в размер на 297,48 лв., както и за разликата
над сумата 504,61 лв. и 120,60 лв. – главница, предявените искове следва да се
отхвърлят като неоснователни и недоказани.
Отговорност за
разноски:
На основание
чл. 78, ал.1 и ал. 3 ГПК в полза на всяка от страните се дължат разноски
съразмерно на отхвърлена и прекратена и уважена част от исковите претенции.
Ответникът се представлява от особен
представител, чието възнаграждение е платено от ищеца, като няма претенция за
разноски. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят
разноски за настоящото исково и за заповедното производство, съразмерно на
уважените претенции. Ищецът е представил доказателства и претендира разноски в заповедното
производство в размер от 75 лв., от които съразмерно на уважените претенции
следва да му се присъди сумата от 11,27 лв. В исковото производство ищецът е
представил доказателства и претендира сумата от
общо 975 лв., в която сума е включено и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 350 лв. На основание чл.78, ал. 8
ГПК във вр. с чл. 25 от Наредба за заплащане на правна помощ, съдът определя юрисконсултско възнаграждение от 100
лв., от което следва, че общият размер на разноските на ищеца в исковото
производство е 725 лв., от който по съразмерност на уважената част от исковите
претенции следва да се присъди сумата от 108,97 лв.
По изложените
мотиви съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И.А.М., ЕГН ********** –чрез особен
представител *** М.Х. дължи на „Агенция
за контрол на просрочени задължения” ООД, ЕИК: ********* сумата от
120,62 лв.- главница, дължима по
договор за паричен заем № ***, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК – 07.02.2018 г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 11,40 лв.- обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода от 05.04.2017 г. до 31.01.2018 г. за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2196 по
описа за 2018 г. на РС- Пловдив, ІV-ти състав, като ОТХВЪРЛЯ предявения от „Агенция
за контрол на просрочени задължения” ООД, ЕИК: ********* против И.А.М., ЕГН ********** –чрез особен
представител *** М.Х. иск за признаване на установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 383,99 лв.- главница, дължима по договор за
паричен заем № ***, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК – 07.02.2018 г. до окончателното й
изплащане, сумата от 23,86 лв.- договорна лихва за периода от 04.10.2016 г. до
04. 04.2017 г., сумата от 297,48 лв. – неустойка за неизпълнение на задължение
и сумата от 32,04 лв.- обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода от 05.04.2017 г. до 31.01.2018 г. за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2196 по описа за
2018 г. на РС- Пловдив, ІV-ти състав.
ОСЪЖДА И.А.М., ЕГН ********** да заплати
на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, ЕИК: ********* сумата
от 11,27
лв. – разноски по съразмерност по ч.гр.д.
№ 2196 по описа за 2018 г. на РС- Пловдив, ІV-ти състав и сумата от 108,97 лв.- разноски по съразмерност по
гр.д. № 9721 / 2018 г. по описа на ПРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
ОС – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните по делото пред ПОС
с частна жалба.
Препис от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с
оригинала.
ПМ