Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Ловеч, 25.09.2020 г.
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на седми юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИРЕНА РАБАДЖИЕВА
при секретаря ПРЕСЛАВА СТОИМЕНОВА като разгледа докладваното от съдията гр. дело №2509 по описа за 2019 год., за да се произнесе съобрази:
Иска
за делба на недвижими имоти,с основание чл.34 от ЗС .
Първа
фаза - по допускане на делбата.
Производството е образувано въз основа на искова молба за делба, подадена от Н.Т.Б., с адрес: ***, чрез пълномощника си адв.А.Ч. от ЛАК, със съдебен адрес:*** А против Р.Т.М., с адрес: ***.
Ищцата излага в
исковата молба, че с ответницата по делото и нейна сестра Р.Т.М. са съсобственици
на недвижим имот, останал в наследство от покойния им наследодател и техен баща
Тошо Михайлов Михайлов, поч.на 26.03.2017 г, а именно: АТЕЛИЕ №2, находящо се в
сградата на ЖСК „Тракия“, вх.А, на адрес: ул.“Г.Димитров“№ 153, със застроена
площ от 42.21 кв.м, състоящо се от стая и тоалетна. Сочи, че понастоящем този
имот представлява: самостоятелен обект в сграда с идентификатор
43952.506.448.3.9 по КККР на гр.Ловеч, одобрени със Заповед № РД – 18-
10/17.04.2007 г. на Изп.директор на АГКК, адрес на имота: гр.Ловеч,
ул.“Търговска“№ 83, ет.6, самостоятелния обект се намира на етаж 6 в сграда с
идентификатор 43952.506.448.3, с предназначение: Жилищна сграда – многофамилна,
която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 43952.506.448,
предназначение на самостоятелния обект: Ателие за творческа дейност, с площ 42.21 кв.м.
Ищцата твърди, че покойният им баща Тошо
Михайлов е придобил правото на собственост върху гореописания имотс Нот.акт №
53, том II, дело №475/30.05.1984
г. на РС – Ловеч и с Нот.акт№ 147, том II,
дело № 754/20.08.1985 г. на РС – Ловеч. Твърди, че като единствени наследници
на покойния им баща правата им с ответницата по делото върху имота са равни,
като всяка от тях притежава по 1/2 ид.част от имота.
МОЛИ да
бъдат призовани с ответницата на съд и
след като се убеди в изложеното, съдът да постанови Решение, с което да допусне
делба между ищцата и ответницата, при равни права за всяка от тях, на
гореописания недвижим имот, заедно с прилежащите му таванско помещение №1,
както и заедно с 0.65737 % идеални части от общите части на сградата.
Ответницата Р.Т.М., чрез пълномощника си – адв. С.Д. *** е
депозирала писмен отговор, с който е оспорила изцяло предявения иск за делба на
недвижимия имот. Заявява, че приживе
наследодателят е изготвил и
оставил саморъчно завещание, с което е завещал цялото си движимо и недвижимо
имущество на дъщеря си Р.М..Твърди, че завещанието
е универсално и съгласно направените завещателни разпореждания ответницата придобива цялото имущество, оставено след смъртта на
наследодателя, вкл. и недвижимия имот, предмет на иска
за делба. Представя копие от саморъчно завещание
от 21.10.1993 г.
В молба
вх.№ 2499/02.03.2020 г. ищцата Н.Т.Б.,
чрез пълномощника си – адв.Ч., е направила възражение за нищожност на
процесното завещание, на основание чл.42, б.“в“ от ЗНасл. Счита, че
завещателните разпореждания, обективирани в завещанието, са направени под
условие – „при преждевременна и неестествена смърт“ на завещателя. Счита, че
така поставеното „условие“ е както противно на закона и добрите нрави, така и
„невъзможно“ по смисъла на чл.42, б.“в“ от ЗНасл. Изтъква, че условията по
смисъла на чл.17, ал.1 от ЗНасл. Биха могли да бъдат отлагателни или
прекратителни по своя характер, но винаги съставляват обстоятелства, които
настъпват или се изпълняват след смъртта на завещателя и с настъпването на
които е обвързано действието на съответното
завещание. В процесния случай, условието, поставено от завещателя, за да
произведе действие оставеното от него завещание, не е предвидено да се
осъществи след смъртта му, а визира самата му смърт – характера, времето и
обстоятелствата, при които тя би настъпила. Поради това счита, че направените
от завещателя завещателни разпореждание са противни на закона и добрите нрави,
а поставеното от завещателя „условие“ в завещанието е „невъзможно“ по своя
характер, поради кето процесното завещание се явява нищожно. Ведно с това,
счита, че следва да се обърне внимание и
на изразения в завещанието мотив, поради който единствено са били направени
завещателните разпореждания, който се различава съществено от обичайните и не
се корени нито в отношенията между завещателя и бенефициера по завещанието /дъщеря
му от първия брак и ответница по делото/, нито в отношенията между завещателя и
дъщеря му от втория му брак /ищцата по
делото/. Счита, че наличието на подобен мотив
води до нищожност на завещанието, тъй като така изразеният единствен
мотив не съответства както на закона, така и на добрите нрави. Алтернативно, в
случай, че съдът прецени, че процесното завещание не е нищожно по изложените
съображения, то счита, че завещанието не е произвело действие, доколкото не се
е сбъднало условието, под което е направено. Сочи, че в случая наследодателят е
починал на 26.03.2017 г, като за установяване причините за смъртта му е била
извършена аутопсия, при която е установено, че е починал от инфаркт. С оглед на
това счита, че смъртта на завещателя не би могла да се квалифицира нито като
неестествена, нито като преждевременна във вложения от него смисъл, поради
което завещанието не е произвело действие. При условията на евентуалност, в
случай, че съдът отхвърли като неоснователни горните възражения, ищцата прави
възражение по чл.30, ал.1 от ЗНасл. – за възстановяване на запазената й част от
наследството на покойния й баща Тошо Михайлов, накърнена с процесното саморъчно
завещание от 21.10.1993 г. Твърди, че ищцата като дъщеря на покойния Тошо
Михайлов е негов наследник с право на запазена част по смисъла на чл.28 от ЗНасл
в размер на 1/3 /една трета/. Тъй като в случая се касае за универсално
завещание, счита, че същото следва да се намали пропорционално до размера на
запазената част на ищцата, без да се образува наследствена маса по чл.31 от
ЗНасл., което се извърши с обикновената
дроб, посочена като размер на запазената част.
В с.з. ищцата Н.Т. БЛАТОЕВА не взема
лично участие. Представлява се от договорно упълномощен представител-адв. А.Ч..
Поддържа иска за делба, като прави искане съдът да допусне делбата при
посочените в ИМ параметри, като приеме, че правата на страните по отношение на
процесния имот са равни и всяка от тях притежава ½ ид.част. Поддържа
направените в хода на производството възражения за нищожност на саморъчното
завещание. Освен че намира същото за нищожно, счита, че не се е сбъднало
условието, под което е направено, поради което не е произвело действие.
Ответницата Р.Т.М. не се явява в съдебно
заседание. Представлява се от от адв. Д.. Моли съдът да постанови решение, с
което да признае представеното саморъчно завещание в полза на доверителката й
за действително и да допусне делбата при уважаване на евентуално направеното
искане за възстановяване на запазената част на ищцата.
Съдът като съобрази становището на страните в процеса, приложените към делото писмени
доказателства:
Нот.акт за продажба
на недвижим имот № 147, том II , дело № 754/1985 г, Нат.акт за собственост на ателие, построена
върху държавно място № 53, том II, дело № 475/1984 г., схема № 15-1144228-16.12.2019 г. на самостоятелен
обект в сграда, удостоверение за наследници с Изх.№ 3784/13.12.2019 г. на
Община – Ловеч, удостоверение за данъчна оценка от 19.12.2019 г. на Община –
Ломеч, ДМП, копие от саморъчно завещание
с дата 21.10.1993 г., вложеното за послужване ДП № 193/2017 г. по описа
на РУ – Ловеч, както и заключенията по допуснатата съдебно-медицинска
експертиза, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно представеното удостоверение за наследници
с Изх.№ 3784 / 13.12.2019 г. На Община – Ловеч, Тошо Михайлов Михайлов е починал на 26.03.2017 г., за което
е съставен Акт за смърт №
0172/ 28.03.2017 г.
Установява
се, че след своята смърт същият е оставил за свои наследници
по закон две дъщери – ищцата
Н.Т.Б. и Р.Т.М...
По силата на Нот. Акт за собственост на ателие, построено върху държавно място, парцел V кв.34, ул.Г.Димитров“№ 153 – Ловеч, наследодателят е признат за собственик на ателие №2, вход „А“, находящо се в сградата на ЖСК „Тракия“, ул.“Г.Димитров“№ 153, парцел V кв.34 от 42.21 кв.м. застроена площ, състоящо се от стая и тоалетна, при граници: Иван Динков, Н. Иванова, коридор, стълбище, коридор, долу – апартаменти с 0,65737 ид.части от общите части на сградата, което ателие е построено върху държавен терен, представляващ парцел V кв.34 по плана на гр.Ловеч от 1231 кв.м, при граници: жилфонд, Мита Митева, Василка Недялкова, Цано Цанов, Христана Добрева, ул.“Г. Димитров“, ж.бл.“Свобода“.
На
20.08.1985 г., Тошо Михайлов е сключил договор за продажба на недвижим имот,
обективиран в Нот.акт № 147, том
II дело № 754/1985 г, по силата на който е закупил от Иван Денков Динков
таванско помещение №1 от 12 кв.м, което таванско помещение принадлежи към
собствения на продавача апартамент №5, вход „А“, гр.Ловеч, ул.“Г.Димитров“№151
в сградата на етажна собственост на ЖСК“Тракия“.
Безспорно е установена идентичността
на гореописаните имоти с имота по представената скица № 15 – 1144228 –
16.12.2019 г, издадена от СГКК-Ловеч, от която е видно, че със Заповед
№РД-18-10/17.04.2007 г. на Изп.директор на АГКК са одобрени кадастралната карта
и кадастралните регистри на гр.Ловеч,
съгласно които имотът е индивидуализиран като Самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 43952.506.448.3.9, с адрес: гр.Ловеч, ул.“Търговска“№ 83, ет.6, като
самостоятелният обект се намира на етаж 6 в сграда с идентификатор 43952.506.448.3,
с предназначение: Жилищна сграда – многофамилна; сградата е разположена в ПИ с
идентификатор 43952.506.448; предназначение на самостоятелния обек: Ателие за
творческа дейност, с площ: 42.21 кв.м и прилежащи части: Таванско помещение №1
и 0,65737% ид.ч. от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти:
на същия етаж: няма, под обекта: 43952.506.448.3.7 и над обекта: няма.
По делото е приложен препис от саморъчно завещание с дата 21.10.1993 г., с което същият е изразил волята си след смъртта му - /преждевременна и неестествена/, цялото му имущество, движимо и недвижимо, влогове, както и авторските права, дължими от произведения на изкуството, да бъдат наследени от първата му дъщеря от първия брак, а именно – Р.Т.М.. Посочил е, че желанието му е продиктувано от дисхармооничните отношения във втория му брак, както и че при евентуален развод си запазва правото на промяна в наследствените отношения.
На основание чл.195 от ГПК по искане на ищцата е допусната съдебно-медицинска експертиза, от която се установява, че Тошо Михайлов Михайлов, починал на 27.03.2017 г., аутопсиран на 28.03.2017 г. и е констатирано: трупна картина на бързо настъпила смърт. Хопертрофия на сърдечния мускул, тежък хроничен застой – венозен, данни за остра бъбречна недостатъчност. Като непосредствена причина за смъртта на Михайлов експертизата приема остра сърдечно – съдова и дихателна недостатъчност, развила се на базата на болестно състояние на сърдечния мускул, довел до ритъмни и проводни нарушения. От заключението се установява, че по време на аутопсията не са установени данни за травматични изменения или данни за насилие.
В настоящата фаза на съдебната делба съдът, съобразно разпоредбата на чл.344, ал.1 от ГПК, следва да се произнесе по въпросите: между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки от съделителите.
Правото на делба е потестативно субективно право, което съгласно разпоредбата на чл. 34 от ЗС вр.чл.69,ал.1 от ЗНасл. може винаги да се упражни, освен ако закона разпорежда друго.
Установява се, че наследодателят Тошо Михайлов Михайлов е починал на 26.03.2017 г., с оглед на което кръгът на наследниците по закон се определя според разпоредбите на чл.5-10 от ЗН. В конкретния случай призовани към наследяване към момента на откриване на наследството са двете му деца – ищцата Н.Т.Б. и ответницата Р.Т.М., които по правилото на чл.5,ал.1 от ЗН наследяват по равно - по 1/2 ид.част от имуществото на общия наследодател.
Съгласно разпоредбата на чл.13 от ЗНасл., всеки който е навършил 18 г. и не е поставен под пълно запрещение поради слабоумие и е способен да действа разумно, може да се разпорежда със своето имущество за след смъртта си чрез завещание, като може да се разпорежда чрез завещанието си с цялото си имущество. Законът за наследството регламентира, че завещателните разпореждания, които се отнасят до цялото или до дробна част от цялото имущество на завещателя се наричат общи и придават качеството на наследник налицето, в чиято полза са направени, а онези завещателни разпореждания, които се отнасят до определено имущество, са частни и придават качеството на заветник.
В конкретния случай страните не
спорят, че наследодателят е оставил саморъчно завещание от 21.10.1993 г., с което се е разпоредил с имуществото си за
след своята смърт /преждевременна и неестествена/
в полза на ответницата Р.Т.М.– негова дъщеря от първия брак. От съдържанието на завещанието, както и при тълкуване на отделните му клаузи
се налага извода, че същото
има характер на универсално
завещание, тъй като чрез
него завещателят се разпорежда
с цялото си имущество.
По делото
няма спор относно автентичността на процесното завещание. Констатира се, че същото отговаря на формалните изисквания по чл.25, ал.1
от ЗН за форма, написано е собственоръчно от
завещателя, съдържа дата на съставяне,
като след завещателните разпореждания и датата е положен подпис /параф/ на завещателя. В случая не са ангажирани
доказателства относно обявяването му по реда на чл.27, ал.1 от ЗНасл, но доколкото обявяването на саморъчното
завещание не е елемент от фактическия състав, пораждащ правните му последици, то
неспазването на разпоредбата на чл.27, ал.1 от ЗНасл. не води нито до
нищожност, нито до унищожаемост на завещанието. В този смисъл съдебната
практика непротиворечива, като трайно е възприето разбирането, че от значение
за делбата е не факта на обявяване на завещанието, а наличието на самото
завещание и настъпването на правните последици от този акт на наследодателя не
е обусловено от този факт. /Решение № 308-1991-I г.о. на ВС).
Ищцата Н.Т.Б. е оспорила представеното завещание, като е направила възражение
за нищожност на основание чл.42, б.“в“ от Закона за наследството. Според
посочената разпоредба, завещателното разпореждане е нищожно, когато
завещателното разпреждане или изразеният в завещанието митов, поради който
единствено е направено разпореждането, са противни на закона, на обществения
ред и на добрите нрави, като същото важи и когато условието или тежестта са невъзможни.
За да извърши преценка относно действителността на завещателниия акт, съдът следва да тълкува завещанието с оглед
пълния му текст и всички обстоятелства, имащи отношение към изразената воля. Тълкуването
не следва да се ограничава само до буквалните изрази, употребени в акта, а да е
насочено към разкриване на истинската воля на завещателя. В настоящия казус завещателят е мотивирал своя
акт и желанието си да облагодетелства дъщеря си от първия брак с
„дисхармоничните отношения във втория си брак“.
Съдът счита, че изразения в завещанието мотив не противоречи на закона,
обществения ред и добрите нрави. Наред с това, не споделя довода на ищцата, че
мотивът за съставяне на завещанието не е сред обичайните, които се свеждат до
желанието на завещателя да се отблагодари, да възнагради, да въздаде
справедливост, да поощри, да прояви щедрост, да осигули нуждаещия се, да накаже
безотговорния и пр. Съставянето на завещанието, вкл. и в настоящия случай, е съобразено със състоянието на семейните
отношения, страна по които е завещателят, и
отговаря на необходимостта от внасяне на конкретнот при послесмъртното
правоприемство. То изразява волята на
наследодателя и се явява средство за специфично въздействие върху семейните
отношения, като освен облагодетелстване на лицето, в чиято полза е направено,
се явява и своеобразна санкция чрез изключване от правото да го наследят на
всички останали членовете на семейството. В този смисъл противно на
становището, поддържано от ищцата, съдът намира, че се касае за мотив, който е
с характер на обичайните и не противоречи на закона, обществения ред и добрите
нрави.
Не съставлява порок, който да влече нищожност на завещанието по
смисъла на чл.42, б.“в“ от ЗНасл., включването на обуславящо волеизявление,
което свързва действието на акта с условие.
Завещателят е изявил желание
завещанието да произведе действие „след смъртта му /при преждевременна и
неестествена/“. Завещанието във всички случаи е акт, който поражда последици
вбъдеще, в момента на смъртта на завещателя. Ето защо, няма изискване в
съдържанието му изрично да се включват изрази, които да обвързват действието му
със смъртта на завещателя - „след
смъртта ми“, „като умра“ и др. В конкретния случай обаче завещателят е обвързал
действието на завещателния акт с условие – „при преждевременна и неестествена
смърт“. В правната доктрина се приема, че такова волеизявление се явава
действително и в хипотези на обвързаност на завещанието с условие, че
завещателят почине при определено събитие или обстоятелства, завещанието
също ще има действие при настъпване на смъртта на завещателя, но при спазване
ограничението, посочено от завещателя. /Ц.Цанкова „Завещанието в Българското
наследствена право“- с.27, изд.Фенея, 1995 г./. Тълкувайки волята на завещателя, съдът приема,
че завещателните разпореждание са
насочени да произведат действие само в
случай на преждевременна и неестествена смърт, като от начина на формулировка и
употребеният съюз „и“ се налага изводът, че тези обстоятелства следва да са
налице кумулативно.
Съгласно данните по делото,
наследодателят Тошо Михайлов Михайлов е починал на 26.03.2017 г., т.е. 24
години след съставяне на процесното завещание.
От вложеното за послужване
Досъдебно производство № 193/2017 г. по описа на РУ МВР – Ловеч се установява,
че за установяване причините за смъртта на завещателя е била извършена аутопсия
на трупа, като разследването е извършвано по две възможни версии: версията за
умишлено умъртвяване на лицето и версията за естествено настъпила смърт. В хода
на разследването е установено е, че липсват следи от насилие, като причина за
свъртта е сърдечносъдова и дихателна недостатъчност, развили се на базата на
предварително болестно увреден лицев мускул, довел до ритъмни и проводни
нарушения. Направен е извод, че всички събрани при разследването доказателства
подкрепят версията за естествено настъпила смърт на Михайлов.
В
горния смисъл е и приетото и неоспорено заключение на СМЕ, реализирана в
рамките на настоящото производство. Съгласно даденото
заключение,непосредствената причина за смъртта на Михайлов е остра
сърдечносъдова и дихателна недостатъчност, като не са установени данни за
травматични изменения или данни за насилие.
При така установените данни
относно характера и причините за настъпване на смъртта, съдът приема, че същата
не би могла да се квалифицира като преждевременна и неестествена в смисъла, който
завещателят е вложил в процесното саморъчно завещание. Следователно, в
настоящия случай не се е сбъднало условието, под което са направени
завещателните разпореждания, поради което завещанието не е произвело действие и
не следва да бъде зачетено.
Съобразявайки изложеното по-горе, съдът намира, че по отношение на процесния имот между ищцата и ответницата е налице съсобственост, възникнала от наследяване.В качеството си на наследници по закон, призовани към наследяване след смъртта на своя баща Тошо Михайлов Михайлов, двете съделителки наследяват в равни части оставеното от прекия им наследодател наследство.
С оглед наследственото правоприемство и правата на всяка от съделителките, определени съобразно Глава втора от ЗНасл. между ищцата Н.Т.Б. и ответницата Р.Т.М. следва да се допусне делба, като от наследствената маса следва да се образуват два равни дяла, от които за всяка от съделителките се отреди по един дял.
Ищцата е заявила претенция за присъждане на разноски по първата фаза на делбата, която на този етап от делбеното производство следва да се остави без разглеждане.Практиката на съдилищата е трайна и последователна, че решението по допускане на делбата не финализира процеса и поради това в първата фаза на делбеното производство страните не си дължат разноски.Присъждането на такива се прави с решението по извършването й при съобразяване разпоредбата на чл.355от ГПК и чл.78 от ГПК, в случаите, когато в делбеното производство са налице присъединени искове и са повдигнати други спорни въпроси врамките на делбата. С оглед на горното, именно при извършване на делбата съдът ще се произнесе по сторените в производството по допускане на делбата разноски, като отчете наличието на спор между страните относно самия факт на съществуване на съсобствеността, квотите на съделителите и правото на някой от тях да участват в делбата. В горния смисъл са и указанията по приложенвието на процесуалния закон, дадени в т.9 на Постановление № 7/1973 г. на ПВС.
Мотивиран от горните съображения съдът
Р Е Ш И :
ДОПУСКА да се извърши съдебна делба между Н.Т.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, със съд.адрес:*** /чрез адвокат А.Ч./ и Р.Т.М., ЕГН **********, с адрес: *** на останалия в наследство от общия им наследодател Тошо Михайлов Михайлов, поч.на 26.03.2017г. недвижим имот, находящ се в землището на гр. Ловеч, област Ловеч, а именно:
САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 43952.506.448.3.9 по кадастралната
карта и кадастралните регистри
на гр. Ловеч, одобрени със Заповед РД-18-10/17.04.2007
г. на Изпълнителния директор на АГКК, Последно изменение със заповед: няма издадена
заповед за изменение на КККР, Адрес на имота: гр. Ловеч, ул.»Търговска» № 83, ет. 6, Самостоятелният обект се намира на етаж 6 / шест/ в сграда с
идентификатор 43952.506.448.3, с предназначение: Жилищна
сграда – многофамилна, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 43952.506.448, Предназначение на самостоятелния обект: Ателие за творческа дейност, Брой нива на обекта: 1/едно/, с площ: 42.21 кв.м., Стар
идентификатор: няма, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: На същия етаж: няма, под обекта: 43952.506.448.3.7, Над обекта:
Няма, ЗАЕДНО с прилежащото му таванско помещение №1 /едно/, както и заедно с 0.65737 % идеални части
от общите части на сградата,
като от горния имот се образуват два равни дяла, от
които:
- за Н.Т.Б. - ЕДИН ДЯЛ и
- за Р.Т.М. - ЕДИН ДЯЛ.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на ищцата Н.Т.Б., с горните данни, за присъждане на разноски в настоящата фаза на делбата.
Съгласно чл.259, ал.1 от ГПК решението подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: