РЕШЕНИЕ
№ 795
гр. Варна, 09.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Иван Стойнов
при участието на секретаря В.а М. Милчева
като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №
20223110103450 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по подадена искова молба, с която са
предявени по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове от „*, със седалище и адрес на управление: гр. *, срещу М. З. Ч., ЕГН
**********, от *, за ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че ответницата дължи
на ищеца сумата от 2 875 лв. /две хиляди осемстотин седемдесет и пет лева/ главница,
сумата от 1 138,56 лв. /хиляда сто тридесет и осем лева и петдесет и шест стотинки/
договорна лихва за периода 24.08.2019 г.–14.07.2021 г. и сумата от 24,76 лв. /двадесет и
четири лева и седемдесет и шест стотинки/ лихва за забава за периода от 14.07.2021 г.-
13.08.2021 г., които вземания произтичат от сключен между страните Договор за
предоставяне на кредит от разстояние № 260616/25.07.2019 г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението /30.08.2021 г./ до окончателното
изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед № 4673 от 03.09.2021 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 12635/2021 г. на ВРС.
В исковата молба ищецът „*“ ЕООД твърди, че на 25.07.2019 г. между него и
ответницата М. З. Ч. е сключен Договор за предоставяне на кредит № 260616 от 25.07.2019
г., по реда на чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Подробно
е описана процедурата по сключване на договора чрез електронната платформа на
кредитора. Твърди, че с оглед извършената от ответницата описана процедура, на същата е
отпуснат кредит в размер на 3 000 лв. чрез „ИЗИПЕЙ“ АД, доколкото това е бил посочения
начин за усвояване на сумата. Излага, че съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от Договора, главницата е
следвало да бъде погасена на 24 ежемесечни вноски за периода 24.08.2019 г. – 14.07.2021 г.,
като към момента сумата е изцяло падежирала. Погасени само суми в общ размер от 449 лв.,
които са отнесени за главница, лихва и неустойка. Сочи, че за ответницата е налице
задължение да заплаща и договорна лихва в размер на 1 138,56 лв. за периода 24.08.2019 г. –
14.07.2021 г., доколкото същата е уговорена в Договора за кредит. Излага, че към падежната
дата на последната погасителна вноска кредитополучателят е останал задължен за
претендираната главница, което обуславя претенцията на ищеца за заплащане на
1
обезщетение за забава, считано от 14.07.2021 г. до 13.08.2021 г. в размер на 24,76 лв. Моли
за уважаване на исковете и присъждане на разноски.
Ответницата М. З. Ч. не е подала отговор на исковата молба.
С молба преди съдебно заседание ищецът поддържа исковете.
Ответницата е редовно уведомена за съдебно заседание, но не изразява становище.
Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на
страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение,
формира следните фактически изводи:
От Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 260616/25.07.2019 г. /л. 8-12/
се установява, че ищецът /в качеството му на кредитор/ се е задължил да предаде в
собственост на ответницата /в качеството й на потребител/ сумата от 3 000 лв., като
последната се задължава да върне същата в срок до 720 дни, при фиксиран ГЛП от 40.15%
Общата дължима сума по договора е 4 237,56 лв., като при непредставяне на обезпечение
/банкова гаранция или поръчители/ се дължи сума от 5 587,56 лв. Кредиторът се задължава
да предаде сумата в деня на подписване на договора чрез банкова сметка или в офис на Изи
Пей АД. В чл. 3, ал. 2 от Договора е уговорена неустойка от 1 350 лв. при неизпълнение.
Представени са Общи условия към договорите за предоставяне на кредит от „Изи
Финанс“ ЕООД /л. 13-23/
Представени са извлечения от електронна поща, от които е видно, че са изпратени
имейли със съответния писмен текст. /л. 24-35/
Представена е разписка, от която е видно, че на 25.07.2019 г. в полза на М. З. Ч. е
извършен превод на сумата от 3 000 лв. /л. 38/
От приетото по делото експертно заключение на вещото лице В. Д. по допуснатата от
съда съдебно компютърна техническа експертиза се установява, че кандидатстването за
сключване на кредит с ищеца става на сайта на дружеството. След натискане на бутон
„вземи сега“ се преминава на следващия екран, в който се съдържа преддоговорна
информация, която се предоставя на клиента за запознаване след кликане, като без да се
приеме декларация за обработка на лични данни не може да се продължи хода на
регистрация. Създава се профил с лични данни, чрез който лицето може да кандидатства за
следващи кредити. След това се попълват полета с лични данни. След това могат да се видят
данни за кредита – данни за клиента, брой вноски, вземания по отделни вноски. В раздел
„документи по кредита“ са налице документи, които се генерират от системата,
включително файла, който се създава при потвърждаване на договора след въвеждане на
код. В раздел SMS логове се съдържат всички смс-и, които са изпратени до клиента по
предоставения от него телефонен номер, като с първия смс се активира договора, след като
бъде въведен получен от клиента код. На 25.07.2019 г. в 15.52 ч. на ответницата й е изпратен
имейл на предоставената от нея електронна поща: ********@***.**, с който я уведомяват, че
е одобрена за заем, като договорът е в личния й профил и може да си го изтегли. По същото
време на телефонен номер 0877275156му е изпратен смс с код 5143, че е одобрена за кредит.
Кодът е въведен в системата от потребителя. На 25.07.2019 г. в 15,52 ч. чрез имейл е
уведомена, че й е преведената сумата от 3 000 лв. по банковата й сметка. Ответницата сама
си е създала профил в Изи финанс от компютър с IP адрес 84.43.222.21, като в хода на
регистрацията е предоставила лични данни. На предоставения от нея имейл адрес са й
изпратени множество имейли.
От приетото по делото експертно заключение на вещото лице Р. С. по допуснатата от
съда съдебно-счетоводна експертиза се установява, че сумата от 3 000 лв. е преведена от
ищеца на ответницата на 25.07.2019 г. чрез системата на Изипей и е получена в брой на
същата дата в 17:11:31 ч., за което е подписала разписка. Има отразено плащане по договора
от ответницата в размер на 449 лв. Дължимата главница по договора е 2 875 лв. Дължимата
редовна договорна лихва за периода 24.08.2019 г. – 14.07.2021 г. е 1 138,56 лв. Дължимото
обезщетение за забава върху главницата за периода 14.07.2021 г. – 13.08.2021 г. е 24,76 лв. В
2
съдебно заседание вещото лице уточнява, че със сумата от 449 лв. длъжницата е погасила
125 лв. главница, 99 лв. лихва и 225 лв. неустойка по чл. 3, ал. 2 от Договора.
Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на съда
формира следните правни изводи:
Предявени са положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК за реално
изпълнение на задължения за заплащане на главница и възнаградителна лихва по договор за
кредит и обезщетение за забава. Касае за сключен потребителски договор с характера на
договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, по смисъла на чл. 6 от ЗПФУР.
Съобразно разпределената в процеса доказателствена тежест ищецът е следвало да
докаже: че с ответницата са във валидно облигационно отношение по договор за кредит; че е
предоставена и ответницата е усвоила претендираната сума за главница, както и нейното
основание и размер; че длъжницата е в забава и дължи обезщетение за посочения размер и
период. В тежест на ищеца е било да докаже: че са изпълнени задълженията за
предоставяне на информация на потребителя /чл. 8-11/; че са спазени сроковете по чл. 12, ал.
1 или 2; че е получено съгласието на потребителя за сключване на договора и, ако е
необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се
откаже от сключения договор. В тежест на ответницата е било да докаже, че е погасила
претендираните вземания или че е настъпило друго основание за погасяването им.
Процесният договор за кредит е сключен по реда на Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. В чл. 8 от този закон е предвидено каква
информация следва да бъде предоставена на потребителя преди да бъде обвързан от
предложение или договор. Чл. 10 ЗПФУР изисква предоставяне на информацията на хартиен
или друг траен носител. В чл. 18 ЗПФУР е предвидена специална доказателствена тежест на
доставчика. Същевременно в ал. 3 на същия член е предвидено, че преддоговорната
информация, както и изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова
комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието
на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата,
съдържащи се в тях.
В настоящия случай от събраните по делото доказателства се установява, че
процесния договор между страните е сключен през интернет, чрез специализирана
информационна система по инициатива на потребителя, чрез отварянето му в браузър на
интернет сайт поддържан от ищеца и натискане на бутон „вземи сега“. От изслушаната по
делото компютърна техническа експертиза подробно се установяват стъпките необходими за
сключване на договора. От тях е видно, че на потребителя е предоставена цялата
необходима преддоговорна информация, с която същият следва да се съгласи, за да
продължи в системата. Същевременно същият собственоръчно въвежда лични данни в
системата, като дори е необходимо да изпрати свои снимки и такива на документ за
самоличност, както и да потвърди устно по телефон сключването на заема (доказателства,
които не са допуснати по делото, поради невъзможност за установяване идентичността на
лицето по този начин). За да се сключи самият договор за кредит се предоставя телефонен
номер, на който се изпраща индивидуален код, който следва потребителят да въведе в
системата, за да му бъде отпуснат кредита. Допълнително същият предоставя и електронна
поща, на която да му бъдат изпратени необходимите документи на траен носител /в случая
под формата на файл, който може да бъде изтеглен/. Всички тези действия намаляват
възможността да се извърши злоупотреба с лични данни и кражба на самоличност. Не се е и
твърдят и не се представят доказателства в тази насока. Потребителят също посочва и
начин, по който, да му бъде преведена сумата. От допуснатата по делото счетоводна
експертиза се установява, че ответницата е получила сумата в брой чрез системата на
Изипей, за което се е подписала върху разписка.
Съобразно всички тези събрани доказателства настоящият състав приема, че между
страните е налице валидно облигационно правоотношение с характера на договор за заем
сключен от разстояние. В случая представения препис от договора не носи подписите на
3
страните, но това не е необходимо предвид особената процедура, по която същият е
сключен. Потребителят се е запознал със съдържанието на договора и е изразил съгласието
си за обвързване чрез попълване на кода в информационната система. По предоставената
електронна поща са изпратени необходимите файлове, съдържащи нужната информация,
които могат да бъдат прегледани и изтеглени. Не е налице липса на съгласие, което да води
до нищожност на договора.
Ищецът е изпълнил задължението си да предаде заемната сума на потребителя чрез
избрания от последния начин, който факт с най-голяма достоверност показва съгласието на
потребителя за сключване на договора за кредит, което се затвърждава и чрез получаването
на сумата. От счетоводната експертиза се установява, че има постъпили плащания по
кредита, като се установява и какви са размерите на дължимите суми за възнаградителна
лихва и обезщетение за забава. Същите са дължими, доколкото за предоставения заем се
дължи възнаграждение и доколкото падежът на задълженията е изтекъл и в полза на
кредитора се следва обезщетение за забава.
С оглед служебната проверка на съда за нищожни и неравноправни клаузи се
установява, че уговорената между страните неустойка в чл. 3, ал. 2 от Договора се явява
нищожна, поради противоречието й с разпоредбите на чл. 33, ал. 2, вр. ал. 1 ЗПК, които
предвиждат, че при забава на потребителя кредиторът има право само на обезщетение за
забава в размер на законната лихва за времето на забавата. Кредиторът не може да уговаря
всякакви други обезщетения за неизпълнение над този размер, включително процесната
неустойка.
В настоящия случай кредиторът е начислил и е отнесъл плащания на длъжницата за
погасяване на част от неустойка в размер на 225 лв., която се явява недължима. Тези
плащания е следвало да бъдат отнесени за погасяване на следващите две анюитетни вноски
от 125 лв. главница и 94,88 лв. лихва, съответно от 125 лв. главница и 90,75 лв. лихва /л.
102/, като се погаси изцяло вноската за 23.09.2019 г. и частично вноската за 23.10.2019 г.,
само по отношение на лихвата от 90,75 лв. със остатъчната сума от 5,12 лв., като по този
начин е погасена главница в размер на 125 лв. и лихва в общ размер от 100 лв., доколкото се
погасяват първо лихвите, съобразно правилото на чл. 76, ал. 2 ЗЗД.
В заключение исковете на ищеца са частично основателни, поради което и е оставено
без уважение искането му за постановяване на неприсъствено решение. Исковете са
основателни за сумите от 2 750 лв. главница, 1 038,56 лв. възнаградителна лихва и 24,76 лв.
обезщетение за забава.
С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да се присъдят сторените от него
разноски, съобразно уважената и отхвърлената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК. Представени са доказателства за сторени разноски за сумите от 83,77 лв. държавна
такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство, както и сумите
от 131,23 лв. държавна такса и 500 лв. за депозити за вещи лица. Съдът определя
юрисконсултско възнаграждение за процесуалния представител на ищеца за исковото
производство в размер на 200 лв. Съобразно уважената част от исковете в полза на ищеца
следва да се присъдят сумите в размер на 126,32 лв. в заповедното производство и 784,92 лв.
в исковото производство. Ответницата не е претендирала разноски.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по предявените по
реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени положителни установителни искове,
че ответницата М. З. Ч., ЕГН **********, от гр.*, ДЪЛЖИ на ищеца „*, със седалище и
адрес на управление: гр. *, сумата от 2 750 лв. /две хиляди седемстотин и петдесет лева/
главница, сумата от 1 038,56 лв. /хиляда тридесет и осем лева и петдесет и шест стотинки/
4
договорна лихва за периода 23.10.2019 г.–14.07.2021 г. и сумата от 24,76 лв. /двадесет и
четири лева и седемдесет и шест стотинки/ лихва за забава за периода от 14.07.2021 г.-
13.08.2021 г., които вземания произтичат от сключен между страните Договор за
предоставяне на кредит от разстояние № 260616/25.07.2019 г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението /30.08.2021 г./ до окончателното
изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед № 4673 от 03.09.2021 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 12635/2021 г. на ВРС, като
ОТХВЪРЛЯ исковете за установяване дължимостта на главница в размер на 125 лв. /сто
двадесет и пет лева/, представляваща разликата между претендираните 2 875 лв. и
присъдените 2 750 лв., и за възнаградителна лихва в размер на 100 лв. /сто лева/ за периода
23.09.2019 г. – 23.10.2019 г., представляваща разликата между претендираните 1 138,56 лв. и
присъдените 1 038,56 лв.
ОСЪЖДА М. З. Ч., ЕГН **********, от гр. *, ДА ЗАПЛАТИ на *, със седалище и
адрес на управление: гр.*, сумата от 126,32 лв. /шестдесет и три лева и седемдесет и седем
стотинки/, представляваща дължими разноски в заповедното производство, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК
ОСЪЖДА М. З. Ч., ЕГН **********, от гр. *, ДА ЗАПЛАТИ на *, със седалище и
адрес на управление: гр. *, сумата от 784,92 лв. /седемстотин осемдесет и четири лева и
деветдесет и две стотинки/, представляваща дължими разноски в исковото производство, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Присъдените с решението суми могат да бъдат заплатени по посочената от ищеца
банкова сметка в заявлението за издаване на заповед за изпълнение в ЦКБ с IBAN: *или на
каса на „ИЗИ ПЕЙ“ АД, микросметка кл.№ *.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5