№ 501
гр. Враца, 17.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседА.е на единадесети септември през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Калин Тр. Тодоров
Христо Н. Христов
при участието на секретаря Христина Т. Цекова
като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно гражданско дело
№ 20241400500483 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба вх. № 5544/16.07.2024г.,
подадена от адв. К. К. от АК-Враца, в качеството му на особен представител на
А. А. А., ЕГН: ********** от ***, против решение № 353 от 29.05.2024г. по
гр.д. № 1609/2023г. на Районен съд – Враца в ЧАСТТА, с която е осъдена, на
основА.е чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6
ЗПФУР А. А. А. да заплати на „Вива кредит“ АД, ЕИК: ***, в качеството му
на универсален правоприемник по силата на промяна в оргА.зационната
форма на „Вива кредит“ ООД, ЕИК: ***, сумата 800,00 лева, представляваща
непогасена главница по Договор за кредит „Violeta”, сключен на 03.02.2022 г. с
„Вива кредит“ ООД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
28.06.2023 г. до окончателното погасяване на задължението, както и в
ЧАСТТА, с която е осъдена, на основА.е чл. 78, ал. 1 ГПК, А. А. А. да заплати
на „Вива кредит“ АД, ЕИК: ***, сумата 737,59 лева - разноски в
производството по гр. дело № 1609/2023 г. по описа на РС Враца, съразмерно
с уважената част от исковете.
Жалбоподателят твърди, че решението в обжалвА.те части е неправилно
и незаконосъобразно. Поддържа, че исковете са недоказА., тъй като от
представените по делото доказателства не може да се направи извод, че те са
относими към процесния Договор за паричен заем „Виолета“ от 03.02.2022 г.,
няма данни за автора на нито един от приложените „документи“, поради което
1
същите нямат характер на годни доказателства, като същевременно са
неотносими към спора. Изтъква, че от представените по делото от ищеца
„документи“ не може еднозначно да се установи, че авторите на електронните
изявления са именно стрА.те по делото, по смисъла на чл. 4 от ЗЕДЕУУ,
поради което не може да се приеме, че представените по делото документи
материализират правоотношения между стрА.те, възникнали на основА.е
ЗЕДЕУУ. Посочва, че районният съд не е съобразил, че няма данни
ответницата А. А. А., в качеството й на заемател, да е запозната с
преддоговорна информация под формата на Стандартен Европейски
формуляр, а също така по делото не са представени Общите условия, при
които се сключват тези договори, както и че няма данни ответницата да е
уведомена от ищеца за обявяване на кредита за изискуем. Изтъква, че не е ясен
размера на извършените плащА.я от ответницата, както и каква част от
главницата и от договорената лихва е платена, също и какъв е мехА.змът, по
който е формирано всяко от претендирА.те задължения. Твърди, че
атакуваното решение е постановено при допуснати процесуални нарушения и
същевременно при неизяснена фактическа обстановка. Своевременно е
направено и възражение за прихващане - с недължимо платените от
ответницата суми да бъдат изцяло погасени действителните й задължения по
Договора за потребителски кредит, което неоснователно не е възприето от
съда. Поддържа, че процесният договор за кредит е нищожен и че съдържа
неравноправни клаузи, но съдът не е възприел тези възражения, което
представлява нарушение на процесуалните правила. Моли съда да отмени
решението на PC - Враца в обжалваните части и да остави без уважение
предявените от „Вива кредит“ АД спрямо А. А. А. искови претенции.
В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемия „Вива Кредит” АД, с ЕИК ***,
със седалище гр. София и адрес на управление: ***, представлявано от изп.
директор С. П. П., чрез адв. А. Г. Н., МАК, е постъпил писмен отговор, с който
оспорва като неоснователна въззивната жалба. Счита, че
първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно в
обжалваната част, а въззивната жалба е допустима, но неоснователна. Твърди,
че възраженията, направени с въззивната жалба, свързА. с обявяване на
предсрочната изискуемост на процесния кредит, са неоснователни, тъй като
процесния договор е срочен и е изтекъл, а исковата молба е подадена след
падежа на последната вноска, поради което няма задължение за кредитора да
обявява предсрочна изискуемост по изтекъл кредит, нито да връчва каквато и
да е покана или уведомление до длъжника. Поддържа, че от събрА.те
доказателства е доказано усвояването на процесната сума по кредита от
ответницата по начина, указан в договора и по нейно възлагане, както и че
няма извършени плащА.я от нея по договора, поради което са неоснователни и
възраженията на жалбоподателя в тази насока. Счита, че възражението във
въззивната жалба, че съдът не се е произнесъл по искането на ответната
страна за обявяване на договора за паричен заем за нищожен, както и по
изложението във въззивната жалба относно неравноправни клаузи,
2
нищожност и др., противоречи изцяло на мотивите и изводите на съда, въз
основа на които му е присъдил единствено чистата стойност по паричния заем
на основА.е чл. 23 ЗПК. С оглед на обстоятелството, че решението в
обжалваната част е правилно, доказано и обосновано по отношение на
главницата по договора за паричен заем, то се явява и основателно и доказано
и по отношение на присъдената законна лихва от датата на подаване на
исковата молба до датата на окончателното изплащане на главницата.
Изтъква, че съдът е обосновал изцяло отхвърлянето на възражението на
ответника за настъпила погасителна давност, което споделя. Твърди, че в
случая не може да се извърши исканото от жалбоподателя прихващане, тъй
като липсва каквото и да е доказано плащане от страна на ответната страна. С
оглед изложените доводи счита, че твърденията на жалбоподателя са
неоснователни и неправилни и следва да бъдат отхвърлени, че направените
изводи в обжалвана част на решението са правилни и обосновА. и
кореспондират с реалното фактическо положение, материалния закон и
събрА.те по делото доказателства. Моли съда да отхвърли депозираната
въззивна жалба и да потвърди решението на PC Враца, като претендира
направените съдебно-деловодни разноски.
С въззивната жалба и с отговора стрА.те не сочат доказателства и не
правят доказателствени искА.я.
При извършената проверка на редовността и допустимостта на
въззивната жалба, настоящият съдебен състав констатира, че същата е
процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в рамките на
законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е огрА.чен от посоченото в жалбата.
При извършената проверка по реда на чл. 269 от ГПК, настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е
валидно - постановено е от законен състав в пределите на правораздавателната
му власт и в предвидената от ГПК писмена форма; подписано е и е
разбираемо.
Решението е допустимо – произнесено е при наличие на правен интерес
от търсената защита и при определен съобразно с принципа на диспозитивно
начало предмет на спора.
За да се произнесе по правилността на първоинстанционното решение,
настоящият съдебен състав взе предвид следното:
Районен съд Враца е бил сезиран с искова молба, подадена от „Вива
кредит“ АД, ЕИК: ***, в качеството му на универсален правоприемник по
силата на промяна в оргА.зационната форма на „Вива кредит“ ООД, ЕИК: ***,
с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно
основА.е чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 6 ЗПФУР вр. с чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД вр.
3
чл. 9 ЗПК; чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 10а, предл. 1
ЗПК; чл.92, ал.1 ЗЗД, както и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумите: главница в размер 800
лв. - считано от крайния срок на договора 03.02.2023 г., договорна лихва върху
усвоената главница в размер 118,46 лв. за периода от 06.03.2022 г. до
03.02,2023 г., такса ангажимент за фиксиран лихвен процент за целия срок на
договора в размер 0,07 % на ден върху усвоената и непогасена главница, която
се начислява ежедневно и се дължи в края на всеки тридесетдневен период от
усвояване на главницата в общ размер 201,02 лв. - за периода от 06.03.2022 г.
до 03.02.2023 г., неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на
удостоверения за настоящ адрес, съгласно чл. 15, ал. 4, 5 и 6 от Договора в
общ размер 46,15 лв. - за периода от 06.03.2022 г. до 03.02.2023 г., неустойка за
неизпълнение на задължение за предоставяне на удостоверение за липса на
задължения по ДОПК съгласно чл. 15, ал. 4, 5 и 6 от Договора в общ размер
46,15 лв. за периода от 06.03.2022 г. до 03.02.2023 г., неустойка за
непредоставяне на съгласие за директен дебит съгласно чл. 15, ал. 1,2 и 3 от
Договора в общ размер 188.14 лв. за периода от 06.03.2022 г. до 03.02.2023 г.,
начислени такси по чл. 20, ал. 4 от Договора за огрА.чаване негативни
последици при просрочие, съгласно Тарифа за допълнителен пакет услуги,
доброволно избран от Кредитополучателя в общ размер 165 лв. за периода от
06.03.2022 г. до 03.02.2023 г., законна лихва за забава върху просрочените
текущи задължения, дължима в края на всеки тридесетдневен период за
заплащане на текущото задължение по кредита на основА.е чл. 20, ал. 3 от
Договора в общ размер 29,77 лв. за периода от 06.03.2022 г. до 03.02.2023 г.,
както и законна лихва за забава в размер 32,22 лв., начислена върху
остатъчната непогасена главница в размер 800 лв. и за периода от 03.02.2023 г.
до 27.06.2023 г.
В исковата молба се твърди, че на 03.02.2022 г. ответницата А. А. А. е
сключила с дружеството-ищец (в качеството му на заемодател) Договор за
кредит „Violeta“ („Договора“) под формата на кредитна линия с възможност за
еднократно или многократно усвояване на главница до размера на одобрения
кредитен лимит, който в настоящия случай е 800 лв. и по силата на този
договор на същата дата е усвоила заемна сума в размер 800 лв., с което е
усвоен целия кредитен лимит. Поддържа се, че с подписването на договора
ответницата се е задължила да заплаща текущото си задължение до 30 дни от
усвояване на главницата, като при еднократно усвояване на кредитния лимит
с подписване на договора за кредит 30 дни текат от датата на усвояване на
целия кредитен лимит, а при усвояване на части 30 дни текат от датата на
първото частично усвояване. Посочва се, че съгласно чл. 1, ал. 1, т. 2 от
Договора преди сключването му на ответницата е представен Стандартен
европейски формуляр (СЕФ), описващ всички условия по договора съгласно
изисквА.ята на Закона за потребителския кредит (ЗПК), както и че
кредитополучателят е заявил и декларирал, че е избрал доброволно преди
подписване на договора да се ползва от допълнителен пакет от услуги „VIP
обслужване“ и „такси за действия по огрА.чаване на негативни последици при
4
просрочие“, за което му е предоставена и Тарифа. Изтъква се, че към момента
на депозиране на исковата молба, задълженията на кредитополучателя за
заплащане на текущите задължения по кредита са просрочени, а срокът на
договора е изтекъл. Срокът на договора е определен в чл. 4, ал. 1, т. 1 - една
година, а съгласно чл. 4, ал. 2 същият влиза в сила от датата на неговото
подписване, което означава, че процесният договор е изтекъл на 03.02.2023 г.
Твърди се, че след усвояване на главницата и до подаване на исковата молба
няма извършени плащА.я по кредита. В исковата молба се излагаг подробни
съображения как е изчислена всяка една от заявените суми. Наличието на
неизплатени падежирали и изскуеми суми, както и изтичане на срока на
договора, според ищеца, обуславят правния му интерес да предяви
осъдителни искове за заплащане на дължимите суми по договора, описА. по –
горе, както и на разноските в процеса.
В срочно подаден отговор ответницата А. А. А., ЕГН: ********** от гр.
Враца, чрез назначения й особен представител, е оспорила предявените искове
като недопустими, неоснователни и недоказА., поради което е поискала да
бъдат оставени без уважение. Оспорила е активната процесуална легитимация
на ищеца с доводи, че съществуващите правоотношения се развиват между
ответницата и „Вива кредит“ ООД и че няма данни „Вива кредит“ АД да е
правоприемник на посоченото ООД, поради което е поискала от съда да
прекрати производството. Навела е доводи и за недоказаност на исковете, тъй
като от доказателствата по делото не може да се направи извод, че те са
относими към процесния Договор за паричен заем „Виолета“ от 03.02.2022 г.
Посочила е, че по делото липсват данни за мехА.зма, по който е формирано
всяко от претендирА.те задължения, а от там и претендирА.я размер на тези
задължения, както и за извършените плащА.я по уговорените вноски.
Направила е възражение за прихващане - с недължимо платените от нея суми
да бъдат изцяло погасени действителните й задължения по договора за
потребителски кредит. Също така е релевирала и възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на всички искови претенции. В отговора са
наведени и доводи за неравноправни клаузи в договора, както и такива, че
представените по делото документи не материализират правоотношения
между стрА.те, възникнали на основА.е ЗЕДЕУУ.
Пред първоинстанционния съд са събрА. писмени доказателства и е
прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза. Въз основа на същите
районният съд е приел, че е налице валидно сключен договор за кредит, че
заемната сума е предадена от кредитодателя на кредитополучателя, поради
което кредиторът е изпълнил задължението си реално да предостави на
кредитополучателя заемната сума и че ответницата не е изпълнила
насрещното си задължение да върне сумата. Приел е, че поради неспазване на
изисквА.ята на чл. 11, ал. 1, т. 10 и 11 ЗПК, договорът за потребителски кредит
е недействителен съгласно чл. 22 ЗПК, като в този случай съгласно чл. 23 ЗПК
подлежаща на връщане е чистата стойност на кредита, без да се дължат лихва
или други разходи по него. Тъй като ответницата не е погасила суми по
5
сключения договор, предявеният иск за главница е уважен за сумата 800,00 лв.
Районният съд е приел също, че поради недействителността на договора за
заем и с оглед разпоредбата на чл. 23 ЗПК, са неоснователни предявените
искове за договорна лихва, лихва за забава, такси и неустойки, поради което ги
е отхвърлил. Съдът е отхвърлил като неоснователно и направеното от
ответната страна възражение за изтекла погасителна давност, след като е
приел, че не е изтекла нито петгодишната, нито кратката тригодишна
погасителна давност.
Въззивната инстанция споделя направените от районния съд фактически
и правни изводи и намира, че решението му е постановено при правилно
установена фактическа обстановка, приложение на материалния закон и
доказателствата по делото, при което на основА.е чл. 272 ГПК се
присъединява и препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
Както бе посочено, първоинстанционният съдебен акт се обжалва само в
частта, в която е уважен предявения осъдителен иск за главницата от 800, 00
лева и са присъдени деловодни разноски. Решението на районния съд не е
обжалвано и е влязло в законна сила в частта, в която са отхвърлени исковите
претенции за договорна лихва и лихва за забава. При това положение
предметът на спора пред въззивната инстанция се свежда до установяване
дължимостта на вземането за сумата 800. 00 лв. главница, ведно със законната
лихва върху главницата, начиная от 28.06.2023 г. до окончателното изплащане
на вземането.
С оглед разпоредбата на чл. 269 ГПК при проверката на материалната и
процесуална законосъобразност на решението на районния съд в обжалваната
му част, въззивният съд следва да огрА.чи произнасянето си, като въззивен
съд по съществото на спора, в предметната рамка на релевирА.те във
въззивната жалба доводи, а именно: че не е доказано, че авторите на
електронните изявления са именно стрА.те по делото, по смисъла на чл. 4 от
ЗЕДЕУУ, поради което не може да се приеме, че представените по делото
документи материализират правоотношения между стрА.те, възникнали на
основА.е ЗЕДЕУУ; че няма данни ответницата да е уведомена от ищеца за
обявяване на кредита за изискуем; че не е ясен размера на извършените
плащА.я от ответницата, както и каква част от главницата и от договорената
лихва е платена, с оглед направеното възражение за прихващане; че районният
съд не е възприел възраженията на ответницата за нищожност на процесния
договор за кредит и за наличие на неравноправни клаузи в него.
Във връзка с така изложените във въззивната жалба доводи, следва да се
добави и следното:
Неоснователно е възражението на ответната страна за липса на
правоотношения между стрА.те, възникнали на основА.е сключения договор
за кредит „Violeta“ от 03.02.2022г., поради недоказване, че авторите на
електронните изявления са именно стрА.те по делото, по смисъла на чл. 4 от
6
ЗЕДЕУУ.
Сключеният между стрА.те Договор за кредит „Violeta“ от 03.02.2022г.
има правната характеристика на договор, сключен от разстояние по смисъла
на ЗПФУР, поради което неговата действителност следва да се съобрази с
изисквА.ята на специалния закон. Съгласно легалната дефиниция, дадена в чл.
6 ЗПФУР, договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки
договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, оргА.зирана от доставчика,
при която от отправянето на предложението до сключването на договора
стрА.те използват изключително средства за комуникация от разстояние -
едно или повече. Съгласно дадената дефиниция в разпоредбата на § 1, т. 2 от
ДР на ЗПФУР, "средство за комуникация от разстояние" е всяко средство,
което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е
налице едновременното физическо присъствие на доставчика и на
потребителя. Несъмнено използването на електронни формуляри в интернет,
провеждането на разговори по телефон и изпращането на писма по имейл
представляват средства за комуникация от разстояние и предвид изложените
от ищеца твърдения за методите на сключване на процесния договор,
правоотношението между стрА.те попада в приложното поле на посочения
нормативен акт. Разпоредбата на чл. 18, ал. 1 ЗПФУР регламентира
подлежащите на доказване факти и обстоятелства във връзка със сключването
на договор за предоставяне на кредит от разстояние, като доказателствената
тежест е възложена на доставчика на услугата, като в случаите на електронни
изявления приложение намира Закона за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги.
В настоящия случай, за доказване на възникналото между стрА.те
правоотношение са представени неподписА. документи – предложение за
сключване на договор за паричен заем, направено от А. А. А. до „Вива
кредит“ ООД, Договор за кредит „Violeta“ от 03.02.2022г. и Общи условия към
същия, за които се твърди, че са подписА. от ответницата с електронен подпис.
От представения на хартиен носител договор за кредит е видно, че съдържа
посочване на ответницата като автор и титуляр по смисъла на чл. 4 ЗЕДЕУУ,
както и индивидуализиращите лични данни на същата. Настоящият съдебен
състав намира, че този договор съдържа електронно изявление, записано на
предвиден в чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕУУ вр. с чл.3, т.35 от Регламент (ЕС) № 910/2014
носител с възможност да бъде възпроизведено, т. е. попълненият по
електронен път договор за кредит представлява електронен документ.
Приложено по делото е и платежно нареждане от 03.02.2022г. за
извършен паричен превод от „Вива кредит“ ООД в полза на А. А. А. по
договор за заем 5781462 на сумата 800, 00 лева. Съгласно чл.7, ал.1 от
Договора кредитополучателят с подписването на договора е усвоил веднага
изцяло посочения в чл.2, ал.1 максимален размер на кредита – сумата 800, 00
лв. Също от представените по делото справки от РБСС към БНБ към момента
7
на сключването на договора и към момента на водене на делото, от факта, че
при кредит от разстояние лицето саморъчно попълва данните в искането за
кредит, както и от заключението на вещото лице по изготвената в
първоинстанционното производство съдебно-счетоводна експертиза, се
установява предаването на заемната сума по банков път по сметката на
ответницата, което води до извода, че ответницата е сключила процесния
договор за кредит и е получила заемната сума.
С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че между
стрА.те по делото е възникнало облигационно правоотношение въз основа на
сключен помежду им договор за кредит. С реалното получаване на сумата от
кредитополучателя е осъществен фактическият състав на договора за кредит.
Не може да бъде споделено от настоящия състав и възражението на
ответната страна, че няма данни ответницата да е уведомена от ищеца за
обявяване на кредита за изискуем.
Видно от представения договор за кредит „Violeta“ от 03.02.2022г.,
договорът е сключен за срок една година. Следователно крайния срок на
същия е 03.02.2023 г. В договора няма задължение за кредитора да обявява
предсрочна изискуемост по изтекъл кредит, нито да връчва каквато и да е
покана или уведомление до длъжника. Исковата молба е подадена на
28.06.2023г., т.е. след изтичане на срока на договора, поради което
ответницата-заемател е в забава – просрочила е изпълнението на
задължението си за връщане на заетата сума и е в пълно неизпълнение. С
исковата молба ищецът-кредитор не се е позовал на предсрочна изискуемост
на заема (напротив същият твърди, че заема не е обявяван за предсрочно
изискуем, понеже срокът на договора е изтекъл), поради което не е било и
необходимо да отправя едностранно изявление за обявяване на заема за
предсрочно изискуем, което да е достигнало до длъжника - заемател още
преди подаване на исковата молба.
Изложеното налага извода, че след като е настъпил крайния срок на
договора - 03.02.2023 г. и заема е станал изцяло изискуем, и ответницата-
заемател не е изпълнила задължението си да погаси заетата сума, то кредитора
може да предяви иск срещу същата за изпълнение на цялото задължение, без
да отправя едностранно изявление за обявяване на заема за предсрочно
изискуем или за изискуем.
Неоснователно е и възражението на жалбоподателя, че по делото не е
установен размера на извършените плащА.я от ответницата, както и каква
част от главницата и от договорената лихва е платена, с оглед направеното
възражение за прихващане. На първо място следва да се посочи, че доказано
сключване на договора за кредит и предаване на заемната сума, в тежест на
ответната страна, съгласно чл.154 ГПК, е да установи изпълнение на
задължението си за погасяване на кредита, т.е. да установи какви суми е
платила за погасяване на кредита. Доказателства за изпълнение на това
8
задължение от тази страна не са представени по делото. Напротив, от
заключението на вещото лице по изготвената в първоинстанционното
производство съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от стрА.те, се
установява, че от ответницата не са постъпили суми за погасяване на
задължението й по процесния договор за кредит, поради което и не са налични
суми за извършване на прихващане.
Абсолютно неоснователно и необосновано е и възражението на
жалбоподателя, че районният съд не е възприел възраженията на ответницата
за нищожност на процесния договор за кредит и за наличие на неравноправни
клаузи в него. Видно от обжалваното решение, районният съд е приел, че
поради неспазване на изисквА.ята на чл. 11, ал. 1, т. 10 и 11 ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен, съгласно чл. 22 ЗПК и именно поради
недействителността на договора за заем и с оглед разпоредбата на чл. 23 ЗПК,
е приел за неоснователни предявените искове за договорна лихва, лихва за
забава, такси и неустойки, поради което ги е отхвърлил.
При изложените по-горе съображения, настоящият съдебен състав
намира, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а
решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено в
обжалваната част като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на спора, право на разноски за въззивната инстанция има
въззиваемото дружество, поради което и на основА.е чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК
въззивницата следва да бъде осъдена да му заплати деловодни разноски в
размер 800,00 лева, от които 400 лева за възнаграждение на особения
представител на въззивницата и 400 лева адвокатско възнаграждение,
съобразно списъка по чл. 80 ГПК на л.28 по делото.
Водим от горното и на основА.е чл.272 ГПК, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 353 от 29.05.2024г. по гр.д. № 1609/2023г.
на Районен съд – Враца в обжалваната част.
ОСЪЖДА на основА.е чл. 78, ал. 1 ГПК А. А. А., ЕГН: ********** ДА
ЗАПЛАТИ на „Вива кредит“ АД, ЕИК: ***, в качеството му на универсален
правоприемник на „Вива кредит“ ООД, ЕИК: *** сумата 800,00 лева, от които
400 лева за възнаграждение на особения представител на въззивницата и 400
лева адвокатско възнаграждение - разноски във въззивното производство по
в.гр. дело № 483/2024 г. по описа на ОС Враца.
Решението не подлежи на касационно обжалване и е окончателно
съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
9
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10