Р А З П О Р Е Ж Д А Н
Е
Гр. Лом, 28 септември, 2018
година
АЛБЕНА
МИРОНОВА, съдия
в Районен съд гр.Лом, докладчик по гражданско дело № 1867/2018 год. по описа
на съда, в закрито заседание на двадесет и осми септември, две хиляди и осемнадесета
година, след като се запознах с исковата молба на: Г.Г.Г.,
ЕГН **********,***, и установих, че същата отговаря на изискванията на чл.129 ГПК и следва да й се даде ход, съгласно чл.130 от ГПК, поради което
Р
А З П О Р Е Ж Д А М:
ДА СЕ ДАДЕ
ХОД НА ИСКОВАТА МОЛБА на Г.Г.Г., ЕГН **********,***, срещу: Г.Г.М., ЕГН **********,***, Р.Г.Я.,
ЕГН **********,***, К.Е.К., ЕГН **********,***, С.Е.Р., ЕГН **********,***, А.А.Ц., ЕГН **********,***
и Р.А.М., ЕГН **********,***, за делба.
Производство
по чл. 341 и сл. ГПК
На
основание чл. 131 ГПК ПРЕПИС от
исковата молба с приложенията, следва да се изпратят на ответниците, на които
съдът УКАЗВА да подадат писмен
отговор в едномесечен срок от получаване на настоящата молба с разпореждането.
Писменият
отговор следва да съдържа:
1.
Посочване на съда и номера на делото;
2. Името и
адреса на ответника, както и на неговия законен представител или пълномощник,
ако има такива;
3.
Становище по допустимостта и основателността на иска;
4.
Становище по обстоятелствата, на които се основава искът;
5. Възраженията
срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават;
6. Подпис
на лицето, което подава отговора.
Към
отговора следва да се представят: пълномощно ако се подава от пълномощник и
препис от отговора с приложенията за ищеца.
В отговора
си на исковата молба ответникът е длъжен да посочи всички доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще
доказва с тях, и да представи всички писмени доказателства, с които разполага.
УКАЗВА на ответниците, че ако
в едномесечният срок не подадат писмен отговор, не вземат становище, не направят
възражения, не посочат доказателства, не представят писмени доказателства или
не упражнят правата си - по чл. 211, ал.
1 ГПК - да предяви насрещен иск, ако той
по рода си е подсъден на същия съд и има връзка с първоначалния иск или ако
може да стане прихващане с него; чл. 212 ГПК - да предяви инцидентен установителен иск , като
поиска съдът да се произнесе в решението си и относно съществуването или
несъществуването на едно оспорено правоотношение, от което зависи изцяло или
отчасти изходът на делото; и чл. 219, ал. 1 ГПК - да привлече трето лице,
когато това лице има право да встъпи, за да помага, той губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се
дължи на особени непредвидени обстоятелства.
С оглед характера на
производството, съдът указва на ответниците, че съгл. особените изисквания на чл. 342 ГПК, страните имат право до
първото по делото съдебно заседание да
възразят против правото на някой от сънаследниците да
участва в делбата, против размера на неговият дял, както и против включването в
наследствената маса на някои имоти, и по
чл. 343 ГПК – да се укаже на ответниците, че в
това производство могат да се разглеждат оспорвания на произход, на
осиновяване, на завещания и на истинността на писмените доказателства, както и
да направят искане за намаляване на завещателно
разпореждане и на дарения. Тези права могат да бъдат упражнени най-късно в
първото открито съдебно заседание, в противен случай страната губи възможността
да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени
обстоятелства.
Съдът ПРЕДУПРЕЖДАВА страните за приложимите
разпоредби за призоваването по делата:
Чл.
40. (1) Страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е
длъжна да посочи лице в седалището на
съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма
пълномощник по делото в Република България. Същото задължение имат законният
представител, попечителят и пълномощникът на страната.
(2) Когато лицата по
ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени. За тези последици те трябва да бъдат предупредени от съда
при връчване на първото съобщение.
Задължение за уведомяване:
Чл. 41. (1)
Страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по
делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за
новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната.
(2) При
неизпълнение на задължението по ал. 1 всички съобщения се прилагат към делото и
се смятат за връчени. За тези последици страната трябва да бъде предупредена от
съда при връчване на първото съобщение.
Копие от
разпореждането на ищцовата страна за сведение.
Районен съдия: