№ 43
гр. Чирпан, 05.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Тихомир К. Колев
при участието на секретаря Донка Д. Василева
като разгледа докладваното от Тихомир К. Колев Административно
наказателно дело № 20245540200107 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалбата на Д. Д. Д., ЕГН **********, от ** ,
чрез адвокат Р. П., със съдебен адрес за призоваване: **, против НП № 24-0375-000223 от
14.03.2024г., издадено от И. Д. Д. на длъжност началник група в ОДМВР Стара Загора, РУ
Чирпан, упълномощен със Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на МВР, с което
на Д. Д. Д., на основание чл.53 от ЗАНН са наложени три административни наказания: на
основание чл.175а ал.1 пр.3 от ЗДвП е наложено административно наказание - „глоба“ в
размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца, за нарушение на
чл.1046 т.2 от ЗДвП;- на основание чл.185 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на
20 лв., за нарушение на чл. 105 ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП е
наложено наказание глоба в размер на 200 лв,. за нарушение на чл.139 ал.1 т.1 ЗДвП.
Жалбоподателят останал недоволен от така издаденото НП и моли да бъде отменено
изцяло, като незаконосъобразно, издадено при допуснати съществени нарушения.
Претендират се разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, но взема
становище, че обжалваното НП отговаря на законовите изисквания и е издаден в
законоустановените срокове. Моли НП да бъде потвърдено. В случай, че жалбоподателят в
с.з. ползва правна помощ, възнаграждението на адвоката да бъде определено в минимален
размер съобразно чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата и съобразно обема на осъществената
правна помощ. Моли, да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в полза на
ОДМВР Ст.Загора.
Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства,
1
преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическа
обстановка:
Жалбата е допустима и разгледана по същество основателна, поради следното:
Видно от представените по делото писмени доказателства се установява, че жалбата
е подадена в срок .
Установи се по делото, че с НП № 24-0375-000223 от 14.03.2024г., издадено от И. Д.
Д. на длъжност началник група в ОДМВР Стара Загора, РУ Чирпан, упълномощен със
Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на МВР, с което на Д. Д. Д., са наложени
три административни наказания:
- на основание чл.175а ал.1 пр.3 от ЗДвП е наложено административно наказание -
„глоба“ в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца, за
нарушение на чл.1046 т.2 от ЗДвП;
- на основание чл.185 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 20 лв., за
нарушение на чл. 105 ал. 1 ЗДвП
- и на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на
200 лв,. за нарушение на чл.139 ал.1 т.1 ЗДвП, затова че: “ … на 21.02.2024 г. в 16:26 часа в
град Чирпан на кръстовището образувано между улица Янко И. и булевард Георги Д. в
посока запад север управлява собствения си лек автомобил ** като:
1. Навлиза в завоя с несъобразена скорост, вследствие на което автомобила
поднася по улица Янко И., с което създава реална опасност за възникване на ПТП.
2. Ограничена е видимостта (намалена прозрачност), през челното или
страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя.
3. Управлява МПС с неизправно шумозаглушително устройство - значителна
техническа неизправност е извършил:
1. Водач на МПС използва пътищата отворени за обществено ползване за други
цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, с което
виновно е нарушил чл.104Б т.2 от ЗДвП;
2. Ограничена е видимостта през челното, задното или през страничните стъкла
на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя, с което виновно е нарушил
чл. 105 ал. 1.от ЗДвП;
3. Движи се със значителна техническа неизправност на ППС, с което виновно е
нарушил чл.139, ал. 1 т. 1 от ЗДвП;
Това НП е постановено на основание Акт за установяване на административно
нарушение серия GA, акт № 1151138, от 21.02.2024 г., с актосъставител С. Г. Т. на длъжност
младши автоконтрольор при ОДМВР Стара Загора, РУ Чирпан и свидетел А. И. А. и И. Ч. Т.
също служители на РУ Чирпан.ев.
Съдът след преценка и анализ - поотделно и в съвкупност на събрания по делото
доказателствен материал, доводите и становищата на страните, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
2
Съдът намира жалбата за подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН
и разгледана по същество, същата е процесуално допустима и основателна.
В процеса по проверка на съставеният акт и постановление съдът констатира, че
същите са издадени от органи имащи нужната компетентност за това съгласно изискванията
на ЗДвП и ЗАНН, видно от представената по делото Министерска Заповед.
Видно от представените по делото доказателства и от разпитите на свидетелите се
установи, че на 21.02.2024 г. в 16:26 часа в град Чирпан на кръстовището образувано между
улица Янко И. и булевард Георги Д. в посока запад север жалбоподателят Д. Д. е управлявал
собствения си лек автомобил ** като навлизайки в кръстовището и извършвайки маневра
завой на ляво, допуснал да поднесе управлявания от него лек автомобил. Една част от
автомобила навлезнала в лентата за насрещно движение вече по ул. Янко И.. На същото
място, т.е. в насрещната лента за движение на лекия автомобил на жалбоподателя, се
намирал служебен автомобил на РУ Чирпан с водач св. А. А.- полицейски служител /
Началник на криминална полиция при РУ Чирпан /, който се приближавал до Т- образното
кръстовище образувано от ул. Янко И., която свършва в бул. Георги Д.. По свидетелските
показания на кв. А. колата на жалбоподателя „ заиграла „ и двете коли се разминали на
малко разстояние една от друга, като жалбоподателя в последния момент успял да овладее
автомобила. По обясненията на св. А., жалбоподателят се движил с много висока скорост.
Гореизложеното било наблюдавано и от свидетелите Стоян Енчев Камбуров и Стоян
Атанасов Стоянов / близки приятели на жалбоподателя/, които случайно се намирали на
отсрещния тротоар.Същите потвърждават, че при описаната по- горе маневра действително
лекия автомобил, управляван от жалбоподателят поднесъл, като същите изнасят, че в самото
кръстовище има шахта, поставена по- ниско от самото пътно платно и в стремежа си да я
избегне приятелят им Д. допуснал да поднесе автомобила, но бързо го овладял.
След като бил установен от органите на реда на жалбоподателя бил съставен
цитирания по- горе АУАН и впоследствие постановено обжалваното НП.
По точка 1.от НП:
При така установената фактическа обстановка, съдът счита, че не може да се приеме
за доказано, че с деянието си жалбоподателят е ползвал пътя и за други цели, освен за превоз
на пътници и товари. Поднасянето на гуми при маневра завой на ляво, извършването на
която е било наложително, тъй като жалбоподателят се движел в избраната от него посока
дори да е била извършена с по- висока скорост от необходимото, при което колата на
жалбоподателят е поднесла, като част от нея е навлязла в насрещно платно, но от това не
следва, че пътят е бил използван от него за други цели, различни от предназначението му за
превоз на пътници и товари. Ако поради начина на извършване на маневрата
жалбоподателят е създал опасност за движението и участниците в него, това би могло да е
основание за ангажиране на отговорността му по друг текст от ЗДвП, но не и за нарушение
на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. В случая обаче не е налице и основание за преквалифициране на
нарушението, ако и в НП да е посочено, че с деянието си жалбоподателят е създал опасност
за движението и поставил в опасност живота и здравето на хората, тъй като не е налице
3
позоваване в тази насока на конкретни факти и обстоятелства - каква е била интензивността
на движението, имало ли е други автомобили и/или пешеходци и т. н. Ето защо, съдът
намира, че жалбоподателят не е извършил вмененото му с НП нарушение, съответно — НП
е незаконосъобразно по точка 1 от същото и същото следва да бъде отменено в тази му част
/ виж в тази насока Решение № 1495/ 26.04.2024 г. по кнахд.№ 350/ 2023 г. по описа на
Административен съд Стара Загора /
Следва изрично да бъде подчертано, че с разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП
законодателят е въвел забрана за водачите на МПС да използват пътищата, отворени за
обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за
превоз на хора и товари. От съдържанието на АУАН и НП е видно, че жалбоподателят е
санкциониран именно за това, че използва пътищата, отворени за обществено ползване не по
предназначение.
Съществен елемент от състава на нарушението по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП се явява и
субективната страна на деянието, която според конкретната формулировка на забраната,
предполага извършването му изключително и само при пряк умисъл. Този извод се налага,
доколкото законодателят е въвел изискването за наличието на специална цел в поведението
на водача - пътят да бъде ползван не по предназначението му за превоз на хора и товари.
Съдът намира, че в хода на съдебното следствие това не беше доказано по несъмнен начин.
Установи се, че на инкриминираната дата жалбоподателят при управление на МПС се е
движил със скорост по висока от необходимото, за да извърши ляв завой, като при
извършване на завоя автомобилът е поднесъл,както бе описано и по- горе. Следва да се има
предвид, че това поднасяне и навлизане на части от автомобила от едната пътна лента в
другата се е случило само веднъж.
Волята на законодателя в чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП обаче визира съзнателно
използване на пътищата, отворени за обществено ползване с цел, различна от тяхното
основно предназначение за превоз на хора и товари. Такива други цели са
нерегламентираните състезателни гонки, както и преднамереното извеждане на автомобила
извън контрол на сравнително дълъг участък от пътя и с умишлени последователни
действия, които не се налагат от характеристиките на пътното платно. В процесния случай е
доказано еднократно непредпазливо действие на водача при извършване на маневра завой
на ляво, довело до кратка загуба на контрол върху автомобила, но не и до съзнателно
използване на пътя за т. нар. "дрифт". Последното предполага по-продължителни и
настойчиви действия в тази насока, и без същите да се налагат от конкретната пътна
обстановка, каквито действия не се доказват по делото в достатъчна степен. Съдебната
практика е константна, че субективната страна на деянието се извежда на база обективно
осъщественото от дееца. От наличните доказателства не се установи, че поднасянето на
автомобила и навлизането му в насрещната пътна лента са били съзнателно търсен ефект
при извършване на маневрата, още повече както беше посочено липсва повторяемост в
действията на водача, от което да се направи несъмнен извод относно неговите цели. При
наличните данни за хлътнала шахта на пътното платно, еднократното поднасяне на
4
автомобила не може да бъде категорично определено като резултат от умишлени действия
на жалбоподателя. Ето защо съдът намира, че извършването на вмененото на жалбоподателя
нарушение остана недоказано и издаденото наказателно постановление следва да се отмени
в тази му част.
По точка 2- ра от обжалваното НП.
На жалбоподателя е вменено нарушение по чл. 105, ал. 1 от ЗДвП, което визира
забрана за ограничаване на видимостта през челното стъкло и през страничните стъкла на
автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя, както и намаляване на
прозрачността им
В обстоятелствената част на АУАН и НП, нарушението е описано като Ограничена
е видимостта (намалена прозрачност), през челното или страничните стъкла на автомобила,
осигуряващи видимостта на водача към пътя. Очевидно в конкретния случай липсва
достатъчно ясно описание на твърдяното нарушение, позволяващо на съда да извърши
преценка доколко изводът на административнонаказващия орган за извършено такова е
съответен на материалния закон. Забраната по чл. 105, ал. 1 от ЗДвП, под която норма е
подведено второто нарушение, не е абсолютна, а е допустима в границите, определени в
Правило № 43 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените
нации по аргумент на чл. 105, ал. 3 от ЗДП, като законодателят не държи сметка дали
затъмнението е извършено от производителя или допълнително, чрез поставяне на фолио.
Единственото изискване, което той поставя, е намалената прозрачност да е в стойностите,
посочени в Правило № 43 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на
обединените нации. Според т. 6.3.1. 1. 1. от него общата светопропускливост през предните
стъкла и другите стъкла, които са разположени на място, което е необходимо за видимостта
на водача, не може да е по-малка от 70 %. За да се прецени дали ограничената
пропускливост на стъклата е в рамките на така регламентираните граници е необходимо да
се извърши тест със специално техническо средство. Очевидно, нито едно от тези
обстоятелства не е описано в НП. Напротив, по отношение на техническто средство,
изрично в показанията си актосъставителят заявява, че по случая не е било направено
замерване, а просто сетивно по своя преценка същият е установил констатираното
нарушение, което на свой ред създава сериозни съмнения относно доказаността на същото.
Служителите на Сектор "Пътна полиция" не са извършили замерване на
пропускливостта на стъклата на мястото на проверка към 21.02.2024 г., нито е извършвана
такова замерване при последваща проверка по автомобила.
Липсата на доказателства за стойностите на намаляване на прозрачността на
стъклата на автомобила на жалбоподателя на 21.02.2024 г. и въведената от законодателя
възможност за такова намаляване на прозрачността до определени гранични стойности /ал. 3
на чл. 105, ал. 1 от ЗДвП/ мотивираха съда да приеме, че наказателното постановление в тази
му част – за нарушение по чл. 105, ал. 1 от ЗДвП, следва да бъде отменено – поради
недоказаност осъществяването на обективната съставомерност на административното
нарушение от наказаното лице.
5
По точка 3- ра от обжалваното НП.
С обжалваното НП, жалбоподателят е санкциониран на основание чл. 179, ал. 6, т.
2 от ЗДвП, която гласи: " Който управлява технически не изправно пътно превозно средство,
се наказва с глоба от двеста лева – при констатирани значителни неизправности" за
нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП – " Управлява МПС с неизправно
шумозаглушително устройство – значителна неизправност".
Съгласно административнонаказателната разпоредба на чл. 179, ал. 6 от ЗДвП,
санкциите, предвидени за водач, който управлява технически неизправно пътно превозно
средство са диференцирани в три точки, в зависимост от естеството на констатираните
неизправности като са предвидени различни по тежест административни наказания за
незначителни /т. 1/, значителни /т. 2 или опасни неизправности /т. 3/ - понятия, дефинитивно
определени в § 6, т. 71, 72 и 73 от ДР на ЗДвП.
Така законодателят приема, че "Незначителни неизправности" включително при
укрепването на товара, са откритите по време на проверка неизправности, които са без
значителни последствия за безопасността на превозното средство или без значително
въздействие върху околната среда, както и други незначителни несъответствия;
"Значителни неизправности" включително при укрепването на товара, са откритите
по време на проверка неизправности, които могат да засегнат безопасността на превозното
средство или да имат въздействие върху околната среда, или да породят риск за други
участници в движението по пътищата, както и други по-значителни несъответствия, а
"Опасни неизправности" включително при укрепването на товара, са откритите по време на
проверка неизправности, които представляват пряк и непосредствен риск за безопасността
на движението по пътищата или имат въздействие върху околната среда. За точна
класификация на всяка една неизправност ЗДвП с нормата на чл. 101, ал. 4 препраща към
наредбата по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, а именно НАРЕДБА № Н-32 от 16.12.2011 г. за
периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни
средства. В разпоредбата на чл. 37, ал. 1-4 от процесната Наредба, категоризираните
незначителни, значителни и опасни неизправности са дефинирани по-детайлно и с повече
конкретика спрямо уредбата в § 6, т. 71, т. 72 и т. 73 от ДР на ЗДвП . Класификация на
неизправностите се извлича и от Методиката за извършване на периодичен преглед за
проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, Приложение № 5 към
чл. 31, ал. 1 от Наредбата, съгласно която неизправностите се оценяват от гледна точка на
рисковете, които крият за безопасността на движението по пътищата. По делото липсва
спор, че на посочената дата – 21.02.2024 г. жалбоподателят е управлявал посочения в АУАН
и в НП лек автомобил . На практика от събраните по делото доказателства еднопосочно се
установява, че действително на посочената в АУАН дата не е било извършвано нито
замерване на шума от двигателя на същия с технически уреди, нито пък е направен оглед на
изпускателната система на лекия автомобил. И актосъставителят и свидетелят, в
показанията в хода на съдебното производство, не твърдят да са извършвали конкретни
действия по замерване на действителния шум на автомобила, нито пък да са извършвали по
какъвто и да е било начин оглед на автомобила. При така установеното според съда са
налице основания за отмяна на наказателното постановление в тази му част. На първо място,
в АУАН е отразено като обстоятелства по извършване на нарушението, че е налице
неизправна шумозаглушително устройство, която техническа неизправност по своя характер
била значителна. В какво обаче се изразява посочената неизправност изобщо не е пояснено в
акта, а това са обстоятелства със съществено значение, чието отразяване е изискуемо
6
съгласно чл. 42, т. 4 от ЗАНН, доколкото от тях зависи как ще се квалифицира поведението
на водача. Не става ясно дали е налице видоизменение на шумозаглушителната система, или
например неправилен монтаж /арг. от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните
прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства/, като
следва изрично да се посочи, че това нарушение не може да се санира във съдебната фаза на
производството. Липсва изобщо впрочем в акта и посочването на каквито и да било
действия от страна на водача, с които същият да е осъществил вмененото му нарушение. От
друга страна съдът счита, че следва да добави и следното: Съгласно ПРИЛОЖЕНИЕ II от
РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 540/2014 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от
16.04.2014 г. относно нивото на шума от моторни превозни средства и заменяемите
шумозаглушителни уредби, за изменение на Директива 2007/46/ЕО и за отмяна на
Директива 70/157/ЕИО, озаглавено "МЕТОДИ И УРЕДИ ЗА ИЗМЕРВАНЕ НА ШУМА,
ПРОИЗВЕЖДАН ОТ МОТОРНИ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА ", методите на измерване са два:
Шумът, произвеждан от типа превозно средство, представен за ЕС одобряване на типа се
измерва по двата метода, описани в приложението, за превозно средство в движение и за
неподвижно превозно средство. В Регламента се описва, че уредът, използван за измерване
на нивото на шума, трябва да е прецизен шумомер или еквивалентна измервателна система,
отговаряща на изискванията за уреди от клас 1 (включително и препоръчваният защитен
екран срещу вятър, ако се използва такъв). В същия Регламент са записани и още много
други условия, при които се извършва измерването, което зависи от това дали МПС-то е в
движение или не, от атмосферните условия, фонов шум с посока на вятъра и др. Няма как
само на база чут шум от едно МПС, да се приеме, че то не отговаря на изискванията за шум
от шумозаглушително средство, съответно, че това устройство е неизправно. Следователно
нивата на шум се измерват със специални уреди, поради което звучи несериозно
констатацията на свидетелите, а впоследствие и на АНО, че процесното МПС е било с
неизправно шумозаглушително устройство. И на последно място и за прецизност съдът
следва да посочи и следното: Съдът намира, че процесните АУАН и НП не отговарят на
изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН в частта, в която е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за извършено нарушение по
т.3 от НП и съответно по чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, тъй като в тях липсва пълно, ясно и
точно описание на нарушението. От фактическа страна нарушението е описано като
"управлява МПС с неизправно шумозаглушително устройство – значителна неизправност".
В АУАН и НП обаче не е посочено в какво точно се изразява неизправността на
шумозаглушителното устройство на управлявания от жалбоподателя автомобил и защо тя е
преценена от административнонаказващият орган като значителна. За да е изпълнено
изискването за пълно, точно и ясно описание на нарушението е следвало в АУАН и в НП да
се опише в какво точно се изразява твърдяната неизправност на шумозаглушителното
устройство на управлявания от жалбоподателя автомобил – в това, че нивото на шума
превишава допустимото според нормативните изисквания или че системата за намаляване на
шума е неправилно монтирана, хлабава, че част от нея липсва, изменена е по неправомерен
начин и т. н. Преценката за вида неизправност на шумозаглушителното устройство на
автомобила се прави въз основа на конкретно осъществили се факти от обективната
действителност, като нарушителят следва да бъда запознат с всички обстоятелства от
вмененото му административно обвинение преди да бъде санкциониран с НП.
Установяването на действително осъществилите се факти има значение за правилното
приложение на материалния закон, за преценката относимостта на приложената санкционна
разпоредба и за това дали правилно е определен размера на наложеното на нарушителя
наказание, който с разпоредбата на чл. 179, ал. 6 от ЗДвП е диференциран в зависимост от
вида на неизправността на автомобила. Допуснатият изначален порок при описанието на
нарушението не може да бъде саниран в хода на въззивното производство. Липсата на
надлежно описание на нарушението води до невъзможност на санкционираното лице да
7
разбере какво точно нарушение му е вменено и срещу какви факти да се защитава, което
несъмнено нарушава правото му на защита. Пряка последица от неприцизното описание на
нарушението е и изначалната неяснота в предмета на доказване по делото. Същото
препятства и осъществяването на съдебен контрол върху атакуваното НП. Гореизложеното
налага извод, че обжалваното НП е незаконосъобразно и необосновано в частта, с която на
основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно
наказание "глоба" в размер на 200 лв. и следва да бъде отменено.
По разноските:
С оглед изхода на делото и изрично стореното в тази насока искане от процесуалния
представител на жалбоподателя, следва в негова полза да бъдат присъдени направени по
делото разноски за адвокатско възнаграждение. Същите са в размер на 400,00 лв., съгласно
приложен договор за правна защита и съдействие – заплатено адвокатско възнаграждение.
От въззиваемата страна е направено възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско
възражение, с искане същото да бъде намалено. Съдът счита искането за неоснователно, тъй
като уговореното и платено възнаграждение възлиза на минималният размер, съгласно чл.
18, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Същите следва да се възложат в тежест на ОДМВР Стара
Загора.
Водим от всичко гореизложено съдът счита, че следва да отмени НП, поради което и
на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 24-0375-000223 от 14.03.2024г., издадено
от И. Д. Д. на длъжност началник група в ОДМВР Стара Загора, РУ Чирпан, упълномощен
със Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на МВР, с което на Д. Д. Д. с ЕГН
**********, от ** , чрез адвокат Р. П., със съдебен адрес за призоваване: **, са наложени три
административни наказания: на основание чл.175а ал.1 пр.3 от ЗДвП административно
наказание - „глоба“ в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 12
месеца, за нарушение на чл.104б т.2 от ЗДвП;- на основание чл.185 от ЗДвП глоба в размер
на 20 лв., за нарушение на чл. 105 ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП е
наложено наказание глоба в размер на 200 лв,. за нарушение на чл.139 ал.1 т.1 ЗДвП, като
незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ОДМВР Стара Загора да заплати на Д. Д. Д. с ЕГН **********, от ** ,
чрез адвокат Р. П., със съдебен адрес за призоваване: **, направените по делото разноски в
размер на 400,00 лв.- адвокатско възнаграждение за процесуално представителство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Стара
Загора в 14-дневен срок от получаване на Съобщението за изготвянето му с Касационна
жалба на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Чирпан: _______________________
8