№ 423
гр. Ловеч, 07.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
седми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВАНЕТА Й. МИТОВА
при участието на секретаря МАРИЯ КР. КАРАЛАШЕВА
като разгледа докладваното от ИВАНЕТА Й. МИТОВА Гражданско дело №
20224310100512 по описа за 2022 година
иск по чл.599, ал.3 вр. с чл.558,ал.7 КЗ и чл.8 ЗЗД:
Подадена е искова молба от ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, с а-с: *** ЕИК *** тел ./факс
**** представляван заедно от Изпълнителните директори *****, изп. д- ри със съдебен
адрес: *****чрез адв. И. К.- ЛАК, против Т. Ц. Г. ЕГН ********** от гр. ***** Твърди се от
ищцовата страна, че на основание чл. 559, ал. 1 т. 1 от Кодекса за застраховането и
Споразумение между Компенсационните органи и Гаранционните фондове от 29.04.2002г.
(на основата на чл.6 от Четвърта Моторна Директива 2000/26/ЕЕС), във връзка с
предявената на 23.03.2017г. претенция от НББАЗ при спазване на законоустановения срок
по щета № 120206/23.03.2017г. Гаранционен фонд възстановил на Националното Бюро на
Българските Автомобилни Застрахователи (НББАЗ) в качеството му на компенсационен
орган сумата 1 500.81 лв. чрез банков превод на 04.04.2017г. като парична равностойност на
767.35 евро по курса за деня, от които 450,00 евро обезщетение и 317.35 евро такса
обработка по ф-ра № **********/ 23.02. 2017г. На осн. чл.559 ал.2 от КЗ на посочената дата
Фондът възстановил в пълен размер всички суми, изплатени от компенсационните органи
във връзка с претенцията на Националното бюро на автомобилистите на Италия. Към датата
на образуване в ГФ на щета № 120206/23.03.2017г. международното регулиране на
претенцията на Националното бюро на автомобилистите на Румъния чрез изплащане на
обезщетение в размер на 767.35 евро, ведно с всички гореописани разходи за щетите по
увредения т.а. "Ивеко", с peг. № EK979LN е вече извършено от Националното бюро на
автомобилистите на Италия в качеството му на компенсационен орган по местонастъпване
на вредите и НББАЗ като компенсационен орган в държавата на обичайно местопребиваване
на увреждащото МПС с прилагането от българското бюро на чл. 559 и чл. 561 от КЗ. В
производствата пред двата компенсационни органа за определяне и изплащане на
обезщетението са били направени разноски, които на осн. чл. 559 ал.2 от КЗ Фондът
задължително възстановява. Твърди,че виновен е ответника Т. Ц. Г., който на 18.08.2016г. в
Италия, при управление на л.а. „БМВ 520" с ДКН № СА*****ММ извършва маневра смяна
на платната за движение, като минава от дясна лента в лява и удря движещият се в лявата
пътна лента т.а. "Ивеко", с peг. № EK979LN и така причинява процесното ПТП. В
нарушение на чл. 461 във вр. с чл. 483 от Кодекса за застраховането ответникът управлявал
и увреждащия л.а. ,БМВ 520" с ДКН № СА*****ММ, без сключена задължителна
1
застраховка „Гражданска отговорност" към датата и часа на ПТП. Изтъкват още, че с
регресна покана поканили ответника да възстанови платеното от Гаранционен фонд, но и до
днес лицето не е погасило задължението си, поради което моли на основание чл. 559,ал.3
във вр. с чл.558, ал. 7 от Кодекса за застраховането, да бъдат призовани с ответника на съд и
след установяване на горните обстоятелства, да се осъди ответника да заплати на
Гаранционен фонд исковата сума от 1 500.81 лв. (хиляда и петстотин лева и 81 ст.),
обезщетение за имуществени вреди, възстановени на Националното Бюро на Българските
Автомобилни Застрахователи (НББАЗ) във връзка с претенцията на Националното бюро на
автомобилистите на Италия, за щетите по увредения т.а. "Ивеко", с peг. № EK979LN от
ПТП, настъпило на 18.08.2016 г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на
настоящата искова молба до окончателното изплащане на сумата и направените по делото
разноски, както и юрисконсулстско възнаграждение. Посочена е и Банкова сметка на
Гаранционен фонд: УНИКРЕДИТ БУЛБАНК, IBAN -BG66 UNCR7630 1009 5185 01, Банков
идентификационен код (SWIFT BIC) на УНИ КРЕДИТ БУЛБАНК – UNCRBGSF.
Съдът е изпълнил процедурата по чл.131 от ГПК и в законоустановения срок е
постъпил писмен отговор от ответника по делото, редовно призован, чрез назначения му
особен представител на осн. чл.47, ал.6 ГПК-адв. К., която оспорва иска като неоснователен
и недоказан и прави възражения: няма д-ва, че уведомлението е достигнало до Г.,
фактическо връчване не е осъществено и кредитора е длъжен да положи усилия за
намирането на длъжника.
Съдът е постановил разпореждане по чл.140 от ГПК и разпределил доказателствената
тежест за страните.
В съдебното заседание ищецът, редовно призован, се представлява от адв. Ир. К.,
която поддържа иска си и излага подробни доводи и в писмена защита за уважаване на
иска,ведно с последиците и представя списък на разноските с оглед присъждането им в това
число и юриск.в-е. Същата прилага и отделно пълномощно.
Ответникът, представляван от назначения, на осн. чл.47, ал.6 от ГПК, особен
представител-адв. К., която изтъква, че връчване на съобщение по реда на ГПК чрез
уведомление не е извършено и като особен представител не може да сочи доказателства
като моли да се отхвърли иска.
От вложените по делото доказателства: Доклад за ПТП рег. № 0122/16; Справка от
База данни на ИЦ към ГФ на база подадени данни от ЗК „ГО“ на автомобилистите; Писмо
до ГФ вх. № 08-01-78/25.01.2017 г.; Претенция за възстановяване на изплатено обезщетение
от НББАЗ по щета, причинена от незастраховано МПС с Българска регистрация вх. № 08-01-
78/23.03.2017 г., в едно с нареждане за превод и вносна бележка; Доклад по щета за им.
вреди № 120206/23.03.2017 г. на ГФ, в едно с преводно нареждане и 2 бр. фактури; описание
на оперативните действия; писмо от ЕТ „Транстекс“ – 7 бр. – всички доказателства са с
превод /стр. 6 до стр. 60 вкл. от делото/; снимков материал /стр. 61 до стр. 67 вкл. от делото/;
Удостоверение вх. № 92-383/14.09.2021 г.; Регресна покана изх. № ГФ-РП-718/28.09.2021 г.
ведно с известие за доставка и служебни справки от ЕИСС за трудови договори и постоянен
и настоящ адрес на ответника, прецени поотделно и в тяхната взаимовръзка и обусловеност,
съдът приема за установено следното:
Активната легитимация на ищеца произтича от чл.561 КЗ ВР. чл.558, ал.7 и ал.8 и
документа за плащане на НББА от 04.04.2017г. за сумата 1500,81 лева, а пасивната
легитимация на ответника следва да се изведе от качеството му на водач на МПС, участвало
в ПТП, с оглед собствеността на друго лице-Д. Петрова с оглед доклада на стр.6, издаден от
съответния ст.бригадир на патрулен отряд в Катандзаро/провинция/
Разпоредбата на чл. 558, ал. 7 КЗ урежда правната възможност Гаранционният фонд
да предяви регресен иск за платеното от него обезщетение за вреди, причинени при ПТП,
срещу причинителя на вредите, чиято деликтна отговорност не е била обезпечена чрез
сключване на договор за застраховка "Гражданска отговорност". Следователно,
възникването на спорното материално право се обуславя от осъществяването на четири
2
групи материални предпоставки (юридически факти): Възникването на спорното
материално право се обуславя от осъществяването на четири групи материални
предпоставки (юридически факти): 1. Гаранционният фонд да е платил обезщетение на
увредено лице за причинените му вреди от противоправното поведение на деликвента; 2. за
увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание (непозволено
увреждане) срещу причинителя на вредата - чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени
от деликвента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3. деликтната отговорност
да е възникнала във връзка с използването на МПС от деликвента; 4. за деликвента да е
налице задължение за сключване на гранична застраховка или сертификат "Зелена карта" и
5. деликвентът да не е обезпечил своята деликтна отговорност по гранична застраховка или
сертификат "Зелена карта".
ГФ плаща на увредените лица от Фонда за незастраховани МПС обезщетения по реда
на чл.557, ал.1, т.2а КЗ на територията на друга държава членка от МПС, което обичайно се
намира на територията на РБ и за което няма сключена застраховка „ГО“ като съдът приема,
че по посочения начин по-горе е извършено това плащане.
Ответната страна не оспорва механизма на настъпване на произшествието и вината
на деликвента, възраженията са за невръчване на поканата за доброволно изпълнение по
предвидените способи, вкл. ГПК.
Съгласно разпоредбата чл.558, ал.7 от КЗ, във вр. с чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ,
/чл.288, ал.12, във вр. с ал. 1, т.2, б."а" и ал.8, предл.1 от КЗ (отм.)/, след изплащане на
обезщетението по чл.557, ал.1 и 2 Гаранционният фонд встъпва в правата на увреденото
лице до размера на платеното обезщетение и лихви, както и разходите за определяне и
изплащането му. Като такива законът е признал единствено разходите по щетата,
образувана пред ГФ, съответно - в исковия процес, когато размерът на вредите и
обезщетението за тях е предмет на съдебно установяване и евентуално заплатените банкови
и други такси във връзка с превода на определената като обезщетение парична сума.
Ответникът следва да докаже онези факти и обстоятелства, от които извлича изгадни
за себе си правни подследици. В случая особения му представител акцентира на
невъзможността си да ангажира каквито и да е доказателства или не изисква такива във
връзка с твърденията му по писмения отговор.
От приложените преводи на документи е видно,че е съставен ДОКЛАД за ПТП само с
материални щети, състояло се на 18.08.2016г. в 11,00 часа по бул. “Фиуме Бузенто“-
височина на кръговото движение по отклонение А на държавен път 106 между /ПС
А/камион ИВЕКО, собственост на „ТЕКНО И КО. МУЛТИСЕРВИЦИ“ООД-седалище
Палермити, с налична застраховка АКСА, валидна до 26.05.2017г. и /ПС В/ л.а БМW с рег.
№СА*****ММ, управляван от Т. Ц. Г., род. в гр. Ловеч със застраховка МИНИСТЕРСТВО
НА ТРАНСПОРТА БЪЛГАРИЯ, полица 091580189812, валидна до 22.08.2016г. Камионът,
движещ се в посока бул.“Ф. Бузенто“-бул. Емилия като стигнал на горепосоченото място в
11,00 часа се е състоял удар със странично остъргване с горепосочения автомобил /ПС В/.
Не са наложени наказания за извършеното нарушение на отделните страни поради
невъзможност за определяне на фактическата ситуация. До Италианското Централно Бюро е
изпратено писмо/стр.25/ съгласно което камиона като стигнал на нивото на кръговото
движение, след като го подминал, като идвал от изхода на Катанзаро Изток, продължил в
посока към Квартал Бароне, когато водача на автомобила като не спрял на знака за даване
на предимство, поставен преди кръстовището за КВАРТАЛ Бароне, извършил маневра за
изпреварване отдясно на превозното средство, и след като не успял да извърши забранената
маневра, завършил движението си между предното дясно колело на превозното средство с
3
рег. №ЕК979LN и мантинелата от дясната страна на пътното платно и се предявява искане
да не се дава ход на никакъв иск за обезщетение, предявен от ответника, като се има
предвид, че отговорността за произшествието следва да се припише изключително на водача
на л.а, който поради непредпазливост, неопитност и неспазване на разпоредбите на
правилата за движение по пътищата, тъй като е нарушил знака за даване на предимство като
не е спрял на същия и то докато там преминало друго превозно средство като същевременно
извършил маневра за изпреварване отдясно, забранена от правилата за движение по
пътищата, преди кръстовище и на неподходящо пространство за извършване на същата
маневра без опасност за пътното движение.
Сключено е споразумение по застрахователно събитие **********, видно от стр.42,
но със собственика на лекия автомобил, съгласно което е уредено искането на третата
страна на база споделена отговорност 50%, видно от изпратеното от ИЦБ на НББА вх.№2-
0372/30.01.2017г. с общ размер за възстановяване на суми: 704,56 евро, определена по
застрахователно събитие №********** от застрахователен експерт Антонино Тронка-804,59
евро която е следвало да се изплати без такси в срок до 27.03.2017г. в Италия по сметка на
ЦИБ в противен сучай 12% лихви. На 04.04.2017г. сумата е платена от ГФ на НББА-
1500,81лева.
По отношение на поканата до ответника, съдът съобрази приложената РП изх. №ГФ-
РП 718/28.09.2021г. с указание за възможните начини за плащане, същата не е доставена на
а-са му по исковата молба, но възражението на особения представител за това е ирелевантно
в случая, тъй като се претендира лихва само от подаване на исковата молба-законова лихва
за забава, която според съда е дължима на основание чл.86 ЗЗД.
За успешното провеждане на иска в тежест на ищеца, съгласно установеното в
разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК е да установи при условията на пълно и главно
доказване плащането на обезщетение на увредено от настъпване на застрахователно събитие
лице, което не е могло да бъде удовлетворено от застрахователя на причинителя на вредите,
поради липсата на задължителна застраховка "Гражданска отговорност" и предизвикано от
виновно противоправно деяние на ответника.
При разглеждането на спора следва да се съобрази и практиката в този смисъл, че
правоотношенията във връзка с настъпилото процесно събитие, се уреждат от КЗ,
Правилника за устройство и дейност на Гаранционния фонд и правилата и актовете на
международното частно право /Кодекса на международното частно право, Директиви на ЕС
и Международни споразумения между националните бюра на застрахователите на страните
- членки на ЕС - Споразумение между компенсационните органи и ГФ /СКОГФ/, основано
на Директива 2000/26/ЕС на ЕП и ЕК по хармонизация на законодателството на страните-
членки във връзка със застраховките "ГО" по отношение употребата на МПС, Вътрешни
правила на Съвета на бюрата и т.н./.
Функциите на Гаранционния фонд в случая, действащ като компенсационен орган,
регламентирани от чл. 285, ал.6 от КЗ, се състоят в уреждане на редовно заявени пред
чуждия компенсационен орган претенции за настъпили на негова територия събития, без да
4
се прави преценка по същество.
Задълженията, произтичащи от непозволено увреждане, се уреждат от правото на
държавата, на чиято територия са настъпили /по арг. на чл. 105 КМЧП, клауза 3, 4 от
СКОГФ/. Компенсационият орган на държавата-членка по местонастъпването на ПТП е
самостоятелно отговорен за компенсирането на потърпевшата страна, като прилага правните
норми на страната, на територията на която е възникнало застрахователното събитие при
определяне на отговорностите и оценка на компенсациите.
На компенсация подлежат както изплатената сума на потърпевшата страна по
ликвидиране на имуществени и неимуществени щети, така и изплатените суми за външни
услуги, включващи хонорари на вещи лица, такси за правни консултации, здравни разходи и
т.н., както и сумите на всички разходи, сторени от участващите в компенсацията страни, по
арг. на клауза 4 от СКОГФ. Сумата по реинбурсация може да бъде оспорвана единствено от
организацията, към която е отправен иска за реимбурсация, ако Компенсационният орган,
поел обслужването на иска, не е взел под внимание в действията си предоставената му
нформация във връзка със случая или не е приложил разпоредбите на приложимото право.
Съгласно чл.1, чл. 5 от Вътрешните правила на Съвета на бюрата, клауза 4.4 от СКОГФ,
всички документи във връзка с остойностяването на щетата се изпращат заедно с
претенцията за реимбурсиране по факс или по електронна поща на члена на бюрото, издал
Зелената карта или застрахователната полица.
Съобразявайки се с горепосочената приложима нормативна уредба, съдът приема, че
е налице фактическият състав на чл.558,ал.7 КЗ. Процесното ПТП е настъпило на
територията на държава-членка на ЕС, виновният водач е нямал сключена задължителна
застраховка "ГО" и поради това компенсационният орган на държавата-членка, където е
настъпило събитието, е обезщетила увреденото лице за вредите, което от своя страна е
задължило Гаранционния фонд да възстанови изплатените суми, ведно с разходите на
пострадалото лице, на чуждия компенсационен орган и тези на НББАЗ.
Съдът приема за установена и причинно-следствена връзка между причинените вреди
и поведението на ответника. Налице е официален удостоверителен документ, чиято
материална удостоверителна сила не е оспорена в настоящия процес от ответника - Доклад
за ПТП, писмо до ИЦБ относно вината на ответника. По отношение на размера на
предявения регресен иск, размера на дължимите обезщетения е регламентиран от
сключените споразумения между компенсационните органи на страните-членки, като
определянето му е единствено в компетентността на страната, където е настъпило ПТП, в
случая-италианска страна. В решенията си, касаещи определяне на застрахователни
обезщетения за материални щети ВКС приема, че когато се дължи обезщетение на
чуждестранно лице и поправянето на вредите е извършено в чужбина, налице е
чуждестранен елемент в правоотношението между застраховател и увреден, свързан с
характера на увреденото лице и мястото на отстраняване на вредите, затова не може
размерът на обезщетението да се определи по средни пазарни цени в България, тъй като това
не би довело до пълно обезщетяване на вредите, а следва стойността на възстановителния
5
ремонт да се определи по цени в случая на Италия. /Решение № 1/02.02.11 г. на ВКС по т.д.
№ 263/ 2010 г., II т.о., ТК; Определение № 232/08.04.2013 г. на ВКС по т.д.№ 1072/2012 г., II
т.о./. Или се дължи стойността на възстановителния ремонт, която в процесния случай е
определена от компенсационния орган на Италия в съответствие с представена фактура за
предоставени услуги пострадалото лице- собственика на камиона е получил сумата.
Съдът приема за безспорно установено, че за увреждащото МПС към датата на
настъпване на ПТП, няма действаща редовна застраховка "ГО", което ангажира
отговорността на Гаранционния фонд да покрие /компенсира/ обезщетенията и разходите
свързани с тях. Безспорно е също така, че Гаранционния фонд е изпълнил задължението за
плащане, както и обстоятелството, че на ответникът не е била връчена регресна покана и не
е възстановил на фонда дължимата сума към настоящия момент, по който въпрос съда се
произнесе по-горе.
Гореизложените изводи водят съда до основателност на исковата претенцията и
акцесорния иск.
При това положение, в полза на ищеца следва да бъде присъдена и законната лихва
върху дължимата сума от главницата, считано от датата на предявяването на исковата молба
в съда-29.03.2022г. до окончателното й изплащане.
По разноските:
В изпълнение на разпоредбата на чл. 78, ал.1 от ГПК и с оглед изхода на
производството, в тежест на ответника следва да бъдат възложени направените от ищеца в
исковото производство разноски за заплащането на държавна такса-60,03 лева, юриск.
възнаграждение-50,00 лева и за назначения особен представител-300,00 лева или общо
410,03 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Т. Ц. Г. ЕГН ********** от гр. ***** представляван в производството
чрез особен представител на осн. чл.47, ал.6 ГПК- адв. Ил. К. от ЛАК, да заплати на
ГАРАНЦИОНЕН ФОНД -гр.С., ул. **** ЕИК *** тел./факс ****, представляван заедно от
Изпълнителните директори *****, със съдебен адрес: ****, чрез адв. И. К.- ЛАК, исковата
сума от 1 500.81 лв. (хиляда и петстотин лева и 81 ст.), представляващи обезщетение за
имуществени вреди, възстановени на Националното Бюро на Българските Автомобилни
Застрахователи (НББАЗ) във връзка с претенцията на Националното бюро на
автомобилистите на Италия, за щетите по увредения т.а. "Ивеко", с peг. № EK979LN от
ПТП, настъпило на 18.08.2016 г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на
настоящата искова молба-29.03.2022г. до окончателното изплащане на сумата и направените
по делото разноски: държавна такса-60,03 лева, юриск. възнаграждение-50,00 лева и за
6
назначения особен представител-300,00 лева или общо 410,03 лева.
Банкова сметка на Гаранционен фонд: УНИКРЕДИТ БУЛБАНК, IBAN -BG66
UNCR7630 1009 5185 01, Банков идентификационен код (SWIFT BIC) на УНИ КРЕДИТ
БУЛБАНК – UNCRBGSF.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОКРЪЖЕН СЪД – гр. Ловеч в
двуседмичен срок, считано от връчването му на страните по делото.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
7