№ 50858
гр. София, 25.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Частно
гражданско дело № 20241110154700 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 417 ГПК. Образувано е по заявление, подадено от Р. С. А. с искане
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т.
10 ГПК и изпълнителен лист срещу „С.2. 2.. Е., с ЕИК: ************ за сумата от 1 000 0000 евро,
представляваща главница по запис на заповед, издаден на 18.01.2017 г. с падеж на плащане
18.01.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 10.09.2024 г. до окончателното му плащане, както и разноските по делото за
държавна такса в размер от 39 116,60 лева. Съдът, след като разгледа заявлението, намира, че не са
налице предпоставките за уважаване на искането, като съображенията за това са следните:
Настоящият съд е местно компетентен да разгледа заявлението, предвид данните за седалището на
длъжника в град София, следващи от служебно извършената справка от ТРРЮЛНЦ. Съгласно
разпоредбата на чл. 418, ал. 2 ГПК, за да постанови търсеното незабавно изпълнение и да
разпореди издаване на изпълнителен лист, съдът е длъжен да извърши проверка относно
обстоятелствата дали представеният към заявлението документ е сред изрично предвидените в чл.
417 ГПК, съответно в специална законова разпоредба, отговаря ли на изискванията за редовност по
отношение на формата и съдържанието си, както и дали удостоверява определено по размер и
подлежащо на изпълнение притезание в полза на заявителя срещу лицето, против което се иска
издаването на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист. В настоящия случай, съдът е сезиран
с искане за издаване на заповед за незабавно изпълнение (заповед, съдържаща разпореждане за
незабавно изпълнение) и изпълнителен лист въз основа на запис на заповед. Последният попада в
предметния обхват на чл. 417, т. 10, предл. 1-во ГПК, което обуславя проверката на неговата
редовност, както и на характера на удостоверените в същото вземания, с оглед изискването същите
да подлежат на изпълнение. От съдържанието на приложения към заявлението запис на заповед
следва, че същият е с издател „С.2. 2.. Е., представлявано от управителя си С.И.А. издаден на
18.01.2017 г. в полза на третото за процеса лице В.И.Г.. В последния се съдържа изразът „запис на
заповед“, както като наименование на самия документ, така и в неговия текст на езика, на който е
написан, безусловно и неотменимо задължаване на издателя за заплащане – на конкретно
определен падеж на парична сума в размер на 1 000 000 евро, място на плащане, името на лицето,
на което трябва да се плати, като поемател, дата и място на издаване, както и подпис на издателя,
чрез законния му представител, следващ текста, и изписване на имената му – изискванията за
форма и реквизити, установени в императивната разпоредба на чл. 535 ТЗ. Съдът обаче намира, че
от представените към заявлението документи – запис на заповед и алонж № 1 не може да се
направи извод, че така представената ценна книга удостоверява наличието на ликвидно вземане
срещу длъжника – издател на записа на заповед именно в полза на настоящия заявител Р. А., като
последващ приобретател на вземането. В заявлението същият посочва, че е кредитор на
притезанието по процесната ценна книга въз основа на джиро с нотариална заверка на подписа,
обективирано в алонж, което прехвърляне е осъществено от поемателя – джирант В.Г.. Към
заявлението е приложен, като самостоятелен документ, алонж № 1 към запис на заповед от
1
18.01.2017 г., издаден от „С.2. 2.. Е. за сумата от 1 000 000 евро с падеж на плащане 18.01.2022 г.,
обективиращ джиро от 09.09.2024 г., с което В.И.Г., като джирант, безусловно прехвърля на Р. С. А.,
като джиратар и нов кредитор, всички права и привилегии „по този запис на заповед“, издаден на
18.01.2017 г. По своята правна същност джирото представлява способ за прехвърляне на ценна
книга и е абстрактна едностранна сделка. С последното се прехвърлят правата по запис на заповед,
така, както са отразени в документа. Следователно, джирото представлява специален правен
способ за заместване на носителя на инкорпорираното в ценната книга на заповед субективно
право. Разпоредбата на чл. 484, ал. 1 ТЗ предвижда, че поръчителството се дава върху
менителницата или върху алонжа. Съгласно разпоредбата на чл. 468 ТЗ джирото трябва да бъде
написано върху менителницата или върху прикрепен към нея лист (алонж), т.е. да бъде
продължение, част от менителничния документ, като е свързан с джиросването на ефекта и
необходимостта от него произтича от запълването на документа с отбелязвания. Предвид
изложеното, съставянето на алонж като отделен документ към менителничен ефект е допустимо, но
при условие, че вписването на тези последващи изявления е невъзможно да бъдат върху този ефект
– в т. см. Решение № 133 от 12.07.2010 г. по т. д. № 946/2009 г. на ВКС, ІІ ТО, п остановено по
реда на чл. 290 ГПК.
От систематичното тълкуване на разпоредбите, уреждащи менителницата и записа на заповед
следва, че всички произтичащи от ценната книга права следва да са инкорпорирани в самата нея,
поради което и всички волеизявления на задължени лица – издател, поръчител, джирант също
следва да са върху самата ценна книга. Наличието на алонж не е правило, а е изключение, което
позволява при липса на място върху ценната книга да се създаде допълнително такова чрез
прикрепяне на нов лист. От естеството на документа следва, че това прикрепяне трябва да се
направи по такъв начин, че да не оставя съмнение, че алонжът е част от конкретната ценна книга. В
настоящия случай към заявлението са приложени два самостоятелни документа – запис на заповед
в оригинал от 18.01.2017 г., обективиращ изявлението единствено на издателя му, чиято начална
страница не е запълнена, а втора страница (гръб на документа) е празна, а наред с това и алонж №
1, обективиращ изявление на поемателя и джирант, съставен като самостоятелен документ. Съдът
намира, че от така представените документи от външна страна не може да се направи извод за
обвързаност на алонжа именно с процесния запис на заповед, доколкото същите не са прикрепени
един към друг, а изявлението за прехвърляне на вземането по ценната книга не е обективирано
върху последната. Посочването в алонжа, че прехвърля всички права „по този запис на заповед“,
издаден на 18.01.2017 г. не е достатъчно от външна страна за извод, че се касае именно за правата
по процесната ценна книга, тъй като не изключва възможността за прехвърляне на права по друга
абстрактна сделка, с идентични страни и вземане. Предвид изложеното, съдът намира, че
представените документи от външна страна не удостоверяват подлежащо на изпълнение вземане
спрямо длъжника, чийто носител да е именно заявителят, което обуславя отхвърляне на процесното
искане поради липсата на предпоставките по чл. 418 ГПК в тяхната цялост. В този смисъл
Определение № 19243 от 28.11.2024 г. по Въззивно частно по гражданско дело №
20241100512708 / 2024 г. на СГС.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 285708/10.09.2024 г., подадено от Р. С. А. с искане за
издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК
и изпълнителен лист срещу „С.2. 2.. Е., с ЕИК: ************ за сумата от 1 000 0000 евро,
представляваща главница по запис на заповед, издаден на 18.01.2017 г., с падеж на плащане
18.01.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 10.09.2024 г. до окончателното му плащане, както и за сторените по делото
разноски за държавна такса.
2
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба, пред С.Г.С. в едноседмичен
срок от връчване на препис на заявителя. ПРЕПИС от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3