РЕШЕНИЕ
№ 233
гр. Добрич, 25.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Любомир Генов
при участието на секретаря Боряна Тр. Христова
като разгледа докладваното от Любомир Генов Гражданско дело №
20213230103391 по описа за 2021 година
Производството е по чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.537
във връзка с чл.481 от Търговския закон.
Образувано е по искова молба на И. В. И. с ЕГН ********** със съгласието
на неговата майка и законен представител Д. К. Г. с ЕГН ********** и В. В.
И. с ЕГН ********** чрез нейната майка и законен представител Д. К. Г. с
ЕГН **********, и тримата от гр. Д., ул.“***“ №***, ап.***, в качеството им
на наследници на починалия на 07.03.2021 г. техен баща В. И. В. с ЕГН
**********, чрез процесуалния представител адвокат В. Г., срещу Й. В. И. с
ЕГН ********** от гр. Д., ул.“***“ №***, вх.*** по чл.422 във връзка с
чл.415 от ГПК във връзка с чл.537 във връзка с чл. 481 от Търговския закон за
признаването за установено по отношение на ищците, че ответникът има
следното неплатено парично задължение към тях (по половината за всеки от
ищците съобразно дяловете им от наследството) – за сумата от 12000
(дванадесет хиляди) лева въз основа на документ по чл.417 т.10 от ГПК
(запис на заповед, издаден на 25.04.2018 г. в гр. Добрич, с падеж на 25.04.2019
г., по силата на който Й. В. И. се задължава да заплати на наследодателя на
заявителите сумата от 12000 лева), заедно със законната лихва върху нея от
1
датата на подаването на заявлението (06.07.2021 г.) до окончателното
плащане, а също и за направените по делото разноски. В исковата си молба
ищците сочат, че въз основа на постигната договореност техният
наследодател е предоставил на ответника сумата от 12000 лева, за което
последният на 25.04.2018 г. му е издал запис на заповед с падеж на 25.04.2019
г.; поради настъпилата внезапна смърт на В. И. В. неговите наследници са
страни в настоящото производство; записът на заповед е редовен и поради
липсата на плащане на падежа е подадено заявление по чл.417 от ГПК, а след
депозираното възражение от длъжника е заведено настоящото исково
производство; настоява се за признаването за установена дължимостта на
процесните суми и присъждането на сторените разноски.
В законоустановения едномесечен срок от получаването на исковата молба
и доказателствата към нея Й. В. И. е посочил, че записът на заповед е
абстрактна сделка, но самото менителнично задължение възниква за
постигането на определена цел и винаги зад него стои конкретно каузално
правоотношение; каузалната сделка не е предпоставка за действителността на
записа на заповед, но е предпоставка за основателността на задълженията по
него; в подадената искова молба ищците са въвели обстоятелства за
наличието на каузално правоотношение с издателя на записа на заповед,
произтичащо от постигната договореност, но в тази насока няма нито едно
доказателство и липсва сключена основна сделка с каузален характер, което
обосновава и липсата на задължение за плащането на процесната сума; в
задължителната си практика ВКС приема, че предмет на делото е
съществуването на вземането по записа на заповед, а каузалното
правоотношение подлежи на изследване само ако е въведено възражение за
конкретното съществуващо такова отношение, по повод на което е издаден
този запис на заповед; в тази връзка прави възражение за липсата на сделка с
каузален характер, във връзка с която е издаден процесния запис на заповед;
настоява за отхвърлянето на предявените искове и присъждането на
сторените разноски.
Преди първото съдебно заседание е постъпило писмено становище от
ищците, в което заявяват, че неправилно в исковата молба са посочили, че
процесният запис на заповед е издаден въз основа на постигната договореност
между техния наследодател и ответника; няма договореност за
предоставянето на сумата от 12000 лева, във връзка с която е издаден този
2
запис на заповед; същият е издаден на собствено основание като абстрактна
сделка.
В началото на първото съдебно заседание ответникът е казал, че с
наследодателя на ищците са се познавали от 2010 година, имали са еднакъв
бизнес по покупко-продажба на земеделска продукция и между тях винаги е
имало коректни отношения; през 2018 г. В. И. В. е присъствал на негов
разговор с г-жа В. Г. - пълномощник на фирма „Вали консулт“ООД, която му
е поискала 12000 лева за някаква сделка със скрап и други подобни суровини;
той е заявил, че няма тази сума и е приключил разговора; В. И. В. се е
поинтересувал, разговарял е с г-жа Г. по телефона и са се разбрали той да
участва в сделката; тъй като В. И. В. не я познавал лично, парите са щели да
бъдат предадени чрез ответника и затова Й. В. И. е подписал запис на
заповед; на следващия ден е разбрал, че наследодателят на ищците е превел
по банков път парите на „Вали консулт“ООД, а уговорката е била да ги даде
чрез него; казал му е, че ще унищожи записа на заповед; след седмица са
отишли в София, като г-жа Г. е издала фактура за тази сума и те са си
говорили за други сделки; на връщане са минали през гара Синдел, защото
имало някакви вагони за скрап, като с това са приключили отношенията с г-
жа Г.; докато е бил жив, В. И. В. никога не е предявявал някаква претенция
към него; двамата са си имали доверие, защото са работили заедно;
наследодателят на ищците е казал, че ще унищожи записа на заповед и
ответникът му е повярвал; оттогава не са говорили за тези пари; имало е
безпорядък в автомобила на ответника и след неговата смърт вероятно жена
му е намерила записа на заповед; с В. Г. е имал и преди отношения; след като
е разбрал, че е измамен, е водил дела срещу нея; тя е вземала пари и от други
хора; дадената сума е била точно 12000 лева, колкото е по записа на заповед;
В. И. В. е оперирал със „***“ЕАД - гр. Варна и с „***“ - гр. София, като
транзакцията е станала или още на същия ден (25.04.2018 г.), или на
следващия ден; за тези 12000 лева г-жа Г. е издала фактура на В. В., която е
била по договор за метали и на името на фирмата „ЖИД-КО”ЕООД - гр.
Добрич; предполага, че тази фирма е на жената на наследодателя.
В последното съдебно заседание ищците чрез своя процесуален
представител са посочили, че се касае за издаден на общо основание запис на
заповед; дори в исковата молба да е посочено обстоятелството, че е налице
3
предоставена сума на ответника, това твърдение е изменено, тъй като
процесуалният представител на ищците неправилно е възпроизвел
обстоятелства, които са му казани от законния представител на двете деца;
налице е абсолютна търговска сделка; издаден е запис на заповед, а
ответникът дължи заплащането на сумата, за която е издаден; настоява за
уважаването на исковете и присъждането на сторените разноски.
В последното съдебно заседание ответникът чрез своя процесуален
представител е заявил, че предявените искове са неоснователни и недоказани;
настоява за присъждането на сторените разноски.
Добричкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявените искове по чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК са процесуално
допустими. Исковата молба е подадена в законоустановения едномесечен
срок от получаването на съобщението за предявяването на установителен иск
след надлежно постъпило възражение от длъжника срещу издадената заповед
за незабавно изпълнение по частно гр. дело №2161/2021 г. по описа на
Районен съд - Добрич.
Разгледани по същество, те са основателни с оглед на уеднаквената съдебна
практика с т.17 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014 г. по тълкувателно
дело №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Налице са всички предпоставки за уважаване на предявените искове по
чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК. Видно от процесния запис на заповед,
намиращ се на лист 4 от приложеното частно гр. дело №2161/2021 г. по описа
на ДРС, той съдържа всички посочени в чл.535 от Търговския закон
реквизити – наименованието „запис на заповед” в текста на документа на
езика, на който е написан; безусловно обещание да се плати определена сума
пари; падеж; място на плащането; име на лицето, на което или на заповедта на
което трябва да се плати; дата и място на издаването; подпис на издателя.
Уговореният падеж е на определен ден и е в съответствие с чл.537 във връзка
с чл.486 от Търговския закон. Уговорката „безусловно и без протест” също е
включена от издателя. Съгласно чл.531 ал.1 от ТЗ (приложим според
препращащата разпоредба на чл.537 от ТЗ) исковете на приносителя срещу
платеца (който в настоящия случай е издателят на записа на заповед) се
4
погасяват с тригодишна давност от падежа. Представеният запис на заповед е
с падеж на 25.04.2019 г. и затова исковете не са погасени поради подаването
на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение на 07.07.2021
г. Следователно представеният запис на заповед е редовен от външна страна и
правилно в производството по частно гр. дело №2161/2021 г. по описа на ДРС
е било разпоредено издателят да заплати на заявителите (И. В. И. със
съгласието на неговата майка и законен представител Д. К. Г., както и В. В. И.
чрез нейната майка и законен представител Д. К. Г.) в качеството им на
наследници на починалия на 07.03.2021 г. техен баща В. И. В. съгласно
намиращото се на лист 7 от частно гр. дело №2161/2021 г. по описа на ДРС
удостоверение на наследници посочените в заявлението суми в размер на по
6000 лева, заедно със законните лихви от датата на подаването на заявлението
за издаване на изпълнителния лист (06.07.2021 г.) до окончателното плащане.
Освен това в писмения си отговор и впоследствие ответникът не е направил
никакви възражения относно формалната редовност на процесния запис на
заповед.
В настоящия случай не се спори, че от страните по делото не е доказано
наличието на каузално правоотношение във връзка с издадения запис на
заповед – първоначално в исковата молба ищците са посочили, че въз основа
на постигната договореност, без да е отразено дали става въпрос за заем или
друг вид договор, техният наследодател е предоставил на ответника сумата от
12000 лева; в становището си от 26.01.2022 г. и впоследствие са заявили, че
записът на заповед е издаден на собствено основание като абстрактна сделка
и претендират плащането на посочената в него сума; същите не са правили
каквито и да е опити за доказването на каузално правоотношение. В отговора
си ответникът е направил общото възражение за липсата на каузални
отношения между страните, а в началото на първото съдебно заседание е
конкретизирал, че записът на заповед е издаден поради наличието на
преддоговорни отношения по даването от страна на наследодателя на ищците
на ответника на сумата от 12000 лева, която последният е следвало да предаде
на трето лице, но реално такова даване не е имало. Със събраните по делото
доказателства тези преддоговорни отношения са останали недоказани – не се
ангажирани свидетелски показания на трети лица; от служебно изисканите
справки за движения по банкови сметки не се установява на посочените дати
– 25.04.2018 г. или 26.04.2018 г. – да е имало извършен превод от сметка на В.
5
И. В. или „ЖИД-КО“ЕООД – гр. Добрич на сумата от 12000 лева в полза на
което и да е трето лице; не са събрани доказателства и за издадена фактура на
тази стойност.
При това положение предявените искове са основателни съгласно
установената съдебна практика в постановените по реда на чл.290 от ГПК
Решение №60212/22.10.2021 г. по гр. дело №1892/2020 г. на IV г.о. на ВКС,
Решение №66/28.07.2015 г. по търговско дело №378/2014 г. на II т.о. на ВКС,
Решение №20/19.06.2018 г. по търговско дело №1151/2017 г. на I т.о. на ВКС,
Решение №15/16.06.2017 г. по търговско дело №1484/2015 г. на I т.о. на ВКС
и Решение №13/28.07.2017 г. по търговско дело №2642/2015 г. на I т.о. на
ВКС - при заявено от ответника – издател на ефекта относително възражение,
обуславящо несъществуване на вземането по записа на заповед, същият
следва да докаже фактите, на които основава възражението си; в този случай
ако кредиторът – поемател сочи друго каузално правоотношение, по повод
или във връзка с което според него е издаден записът на заповед, ищецът
носи тежестта за доказване на обстоятелствата, на които основава
твърденията си; недоказването и от двете страни на поддържаните от тях
конкретни каузални правоотношения и връзката им със записа на заповед
няма за последица погасяване/несъществуване на вземането по
менителничния ефект, тъй като при неоснователност на релативното
възражение на ответника ищецът не дължи доказване на
възникване/съществуване на каузално правоотношение, по повод на което е
издадена ценната книга, така както не дължи установяването му в хипотезата
на липсата на относително възражение на длъжника. Тази практика се
основава на приетото в т.17 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014 г. по
тълкувателно дело №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, според което в
производството по иск по чл.422 от ГПК ищецът – кредитор доказва
вземането си, основано на менителничния ефект – съществуването на редовен
от външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение; при редовен от
външна страна менителничен ефект и направено от ответника общо
оспорване на вземането ищецът не е длъжен да сочи основание на поетото от
издателя задължение за плащане и да доказва вземане по каузално
правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на
заповед; с въвеждането на твърдения или възражения от поемателя или
издателя за наличието на каузално правоотношение се разкрива основанието
6
на ценната книга; в тази хипотеза в производството по чл.422 от ГПК на
изследване подлежи и каузалното правоотношение само доколкото
възраженията, основани на това правоотношение, биха имали за последица
погасяването на вземането по записа на заповед. Идентична на настоящата
хипотеза е разгледана в Решение №60212/22.10.2021 г. по гр. дело
№1892/2020 г. на IV г.о. на ВКС, където с отговора на исковата молба
ответникът е направил общи възражения за несъществуването на каузални
отношения между страните, а в първото съдебно заседание ищецът е заявил
изрично, че не поддържа заявеното с исковата молба твърдение за наличието
на каузално правоотношение и е направил искане съдът да се произнесе само
по предпоставките за наличието на менителничния ефект; предявеният иск е
бил уважен.
Следователно предявените искове за установяването на дължимостта на
сумата по процесния запис на заповед в размер на 12000 лева (по 6000 лева за
всеки от двамата ищци – наследници на В. И. В.) са основателни и трябва да
бъдат уважени; последица от това е и установяването на дължимостта на
законните лихви за периода от подаването на заявлението по чл.417 от ГПК
(06.07.2021 г.) до окончателното плащане.
С оглед изхода от спора и на основание на чл.78 от ГПК на ищците следва
да бъдат присъдени поисканите с молбата от 26.01.2022 г. и направени
разноски по гр. дело №3391/2021 г. по описа на ДРС в общ размер на 1075
лева (в това число 245 лева внесена държавна такса (включително 5 лева
такса за банковия превод) и 830 лева заплатено адвокатско възнаграждение).
В съответствие с т.12 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014 г. по
тълкувателно дело №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът в исковото
производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските в заповедното производство, поради което ответникът трябва да
бъде осъден да заплати разноските по частно гр. дело №2161/2021 г. по описа
на ДРС в размер на 245 лева.
Водим от горното, Добричкият районен съд
РЕШИ:
7
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по
делото на основание на чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК, че Й. В. И. с ЕГН
********** от гр. Д., ул.“***“ №***, вх.*** дължи на И. В. И. с ЕГН
********** със съгласието на неговата майка и законен представител Д. К. Г.
с ЕГН **********, и двамата от гр. Д., ул.“***“ №***, ап.***, в качеството на
наследник на починалия на 07.03.2021 г. негов баща В. И. В. с ЕГН
**********, сумата (за която е издадена Заповед за изпълнение №740 по
частно гр. дело №2161/2021 г. по описа на Районен съд - Добрич) от 6000
(шест хиляди) лева, представляваща задължение по запис на заповед, издаден
на 25.04.2018 г. в гр. Добрич, с падеж на 25.04.2019 г. (по силата на който Й.
В. И. се задължава да заплати на наследодателя на ищеца сумата от 12000
лева), заедно със законната лихва върху нея от датата на подаването на
заявлението (06.07.2021 г.) до окончателното плащане.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по
делото на основание на чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК, че Й. В. И. с ЕГН
********** от гр. Д., ул.“***“ №***, вх.*** дължи на В. В. И. с ЕГН
********** чрез нейната майка и законен представител Д. К. Г. с ЕГН
**********, и двамата от гр. Д., ул.“***“ №***, ап.***, в качеството на
наследник на починалия на 07.03.2021 г. неин баща В. И. В. с ЕГН
**********, сумата (за която е издадена Заповед за изпълнение №740 по
частно гр. дело №2161/2021 г. по описа на Районен съд - Добрич) от 6000
(шест хиляди) лева, представляваща задължение по запис на заповед, издаден
на 25.04.2018 г. в гр. Добрич, с падеж на 25.04.2019 г. (по силата на който Й.
В. И. се задължава да заплати на наследодателя на ищеца сумата от 12000
лева), заедно със законната лихва върху нея от датата на подаването на
заявлението (06.07.2021 г.) до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Й. В. И. с ЕГН ********** от гр. Д., ул.“***“ №***, вх.*** да
заплати на И. В. И. с ЕГН ********** със съгласието на неговата майка и
законен представител Д. К. Г. с ЕГН **********, както и на В. В. И. с ЕГН
********** чрез нейната майка и законен представител Д. К. Г. с ЕГН
**********, и тримата от гр. Д., ул.“***“ №***, ап.***, сумата от 1075 лева
(хиляда седемдесет и пет) лева, представляваща направените съдебно –
деловодни разноски по гр. дело №3391/2021 г. по описа на ДРС, както и
сумата от 245 (двеста четиридесет и пет) лева, представляваща направените
8
съдебно – деловодни разноски по гр. дело №2161/2021 г. по описа на ДРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ДОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
9