Решение по дело №3834/2022 на Районен съд - Бургас

МОТИВИ към РЕШЕНИЕ № 1170 от 19.12.2022 г. по НAХД № 3834/2022 г. по
описа на БРС, XXI състав

Съдебното производство по делото е образувано по повод внесено в съда от Районна
прокуратура – Бургас постановление с предложение за освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание на обвиняемия Б. Г. Ф., ЕГН
**********, роден на ********** ***, за това, че на 22.12.2020 г., в гр. Бургас, област
Бургас потвърдил неистина /посочил, че към момента на съставяне на документа е неженен,
вместо действителното състояние - женен/ в писмена декларация за гражданско състояние
по образец, утвърден от министъра на правосъдието, която декларация по силата на закон -
чл. 25, ал. 8 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност се дава пред орган на власт -
нотариус Н.Н. с район Бургаски районен съд, рег. № *** на Нотариалната камара при –
извършването на разпоредителна сделка с моторно превозно средство, за удостоверяване на
истинността на това обстоятелство- престъпление по чл. 313, ал. 1 НК.
РП – Бургас, редовно уведомени, не се явява представител.
Обвиняемият редовно уведомен, се явява.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и
обсъди доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:
Обвиняемият Б. Г. Ф., ЕГН **********, роден на ********** г. ***н, с адрес за
призоваване в страната: ***. От справка за съдимост на обвиняемия е видно, че същият не е
осъждан, както и не е освобождаван от наказателна отговорност.
На 28.11.2014 г. обвиняемият Б. Ф. и свидетелката С.И. встъпили в граждански брак
съгласно акт за сключен граждански брак № 0167/28.11.2014 г., съставен от длъжностно
лице по гражданско състояние към община Бургас. По време на брака си те придобили
правото на собственост върху различни недвижими имоти и движими вещи, сред които и
моторно превозно средство марка ***. Поради възникнало неразбирателство между обв. Б.
Ф. и св. С.И. те решили да се разделят и това се случило към края на 2020 г.
След настъпилата фактическа раздяла между обвиняемия и св. С.И., но преди
прекратяване на брака с влязло в сила съдебно решение за развод на 28.09.2021 г.,
обвиняемият решил да продаде описаното по-горе превозно средство, което било семейна
имуществена общност. За тези свои намерения той не уведомил св. С.И.. Желание да закупи
автомобила проявил П.Н.. След постигнато съгласие между него и обв. Б. Ф., на 22.12.2020
г. двамата посетили нотариалната кантора на св. Н.Н. - нотариус в район Бургаски районен
съд, вписан с рег. № *** на Нотариалната камара, за да сключат договор за покупко-
продажба в изискуемата от закона форма - писмена с нотариална заверка на подписите.
Пред нотариуса обвиняемият заявил, че владеел български език и отказал необходимостта от
назначаване на преводач.
Сделката, за чието сключване обвиняемият и П.Н. се явили пред нотариуса била
разпоредителна - с договора се прехвърляло правото на собственост върху движима вещ. В
такива случай чл. 28, ал. 8 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност задължавал
страните да представят пред нотариуса декларация за гражданство и гражданско състояние
по образец, утвърден от министъра на правосъдието. Св. Н.Н. разяснил на обвиняемия, че
правилното посочване на семейният му статус е с важно значение за сделката. Изначално
той заявил, че е неженен и това не отговаряло на истината. В нотариалната кантора на
нотариуса, намираща се в гр. Бургас, обв. Б. Ф. съставил изискваща се декларация по силата
на горепосочената разпоредба. В предоставената от нотариуса писмената декларация по
1

утвърден образец той подчертал с химикал думата „неженен“, която освен това била
форматирана с удебеляване. По този начин обв. Б. Ф. потвърдил неистина относно
гражданското си състояние - че е неженен, въпреки че към тази дата бил женен за св. С.И..
Върху същия документ обвиняемият положил саморъчно подписа си, с което
засвидетелствал, че вписаното в декларацията съдържание отразява неговото изявление в
писмена форма. След съставяне на декларацията, с отразено в нея невярно обстоятелство,
той я представил пред нотариуса - св. Н.Н. и съгласно волята на страните последният
удостоверил подписите им върху договора за покупко-продажба с нотариална заверка рег.
№ 4314/2020 г.
От изготвена съдебно-почеркова експертиза в досъдебното производство се
установява, че положеният подпис за продавач в договора за покупко-продажба на МПС и
подписът, положен в графа „декларатор“ декларация за гражданско състояние на Б. Г. Ф. са
били изпълнени от обвиняемия.
По доказателствата:
Изложената по-горе фактическа обстановка се установява от всички събрани в хода
на досъдебното производство доказателства. Показанията на свидетелите са последователни
и непротиворечиви. Показанията на свидетелите се потвърждават и от събраните по делото
писмени доказателства.
От изложеното се налага извод, че събраните писмени доказателства, в съвкупност с
гласните такива, допринасят за категорично установяване на гореописаната фактическа
обстановка. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставят под съмнение
така установените факти.
В подкрепа на изложената по-горе фактическа обстановка е и изготвената по делото
съдебно-почеркова експертиза, от която се установява, че положеният подпис за продавач в
договора за покупко-продажба на МПС и подписът, положен в графа „декларатор“
декларация за гражданско състояние на Б. Г. Ф. са били изпълнени от обвиняемия.
Налага се извод, че от събраните писмени доказателства и гласни доказателствени
средства категорично се установява гореописаната фактическа обстановка.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че обвиняемият е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 313, ал. 1
НК.
От обективна страна разпоредбата на чл. 313, ал. 1 НК предвижда деецът да потвърди
неистина или да затаи истина при попълване на писмена декларация. Настоящият състав
намира, че в конкретния случай всички елементи от обективната страна на престъплението
по чл. 313, ал. 1 НК са налице. Изпълнителното деяние е под формата на действие,
изразяващо се в потвърждаване на неистина в попълнена от обвиняемия декларация за
гражданско състояние, като е отбелязал, че не е женен, което обстоятелство не отговаря на
обективната действителност към датата на попълване на декларацията. Независимо, че към
датата на попълване на декларацията (22.11.2020 г.) обвиняемият и свидетелката И. са били
във фактическа раздяла, сключеният между тях граждански брак е бил прекратен на
28.09.2021 г.
От субективна страна обвиняемият е действал с пряк умисъл като форма на вина,
като напълно е осъзнавал, че към датата на деклариране на обстоятелството е женен,
сключеният между него и свидетелката С.Х. граждански брак не е бил прекратен.
Декларацията е попълнена на 22.11.2020 г., а гражданският брак е бил прекратен 2021 г. При
осъществяване на деянието обвиняемият е съзнавал общественоопасния характер на
извършеното и общественоопасните му последици, като е целял тяхното настъпване.
2

По изложените съображения съдът призна обвиняемият за виновен в извършване на
престъпление по чл. 313, ал. 1 НК, като на основание чл. 78а, ал. 1 НК го освободи от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание „глоба”.
По вида и размера на наказанието:
Съдът прие, че са налице предпоставките на чл. 78а от НК за освобождаване на дееца
от наказателна отговорност чрез налагане на административно наказание.
В чл. 313, ал. 1 НК е предвидено, че деецът се наказва с наказание „лишаване от
свобода” до три години или с „глоба“ от сто до триста лева. Както се установи по-горе в
изложението обвиняемият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност. От
престъплението не са причинени имуществени вреди. С тези мотиви съдът приложи чл. 78а,
ал. 1 от НК и освободи обвиняемия от наказателна отговорност, като му наложи
административно наказание „глоба”.
При определяне размера на глобата съдът взе предвид, постановките, дадени в т. 6 от
Постановление № 7 от 04.11.1985г. по н.д. № 4/1985г., пленум на ВС, според която след
освобождаването от наказателна отговорност, когато съдът ще налага административното
наказание по чл. 78а НК, се прилагат разпоредбите на Закона за административните
нарушения и наказания, включително и чл. 27 ЗАНН. В чл. 27, ал. 2 ЗАНН е предвидено, че
при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на извършеното, подбудите за
неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и
имотното състояние на нарушителя.
В така очертаните рамки съдът прие, че наказанието на обвиняемия следва да бъде
определено като „глоба” в минимално предвидения размер от 1000 лв. Обществената
опасност на извършеното от обвиняемия не е висока, като и самият той следва да се
определи като лице с ниска степен на обществена опасност. Тези обстоятелства се отчитат
като смекчаващи отговорността от настоящата инстанция. Съдът не констатира наличие на
отегчаващи обстоятелства. Налага се извод, че при отчитане на изискванията на чл. 27
ЗАНН, и при наличието единствено на смекчаващи вината обстоятелства и при ниската
тежест на извършеното от обвиняемия престъпление, размерът на наказанието е определен в
минимума, предвиден в чл. 78а, ал. 1 НК – 1000 лв. Отделно от това съдът съобрази и
материалното положение на обвиняемия, който е пенсионер. Така наложеното наказание в
пълнота ще изпълни и целите си, като въздейства възпитателно върху обвиняемия и
обществото.
По разноските:
С оглед признаването на обвиняемия за виновен в извършване на престъплението, за
което е бил обвинен, на основание чл. 189, ал. 3 НПК в негова тежест бяха възложени и
разноските по делото в размер на 167,10 лева, направени в досъдебно производство.
Така мотивиран, съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
3

Номер на акта:	1170
Дата:	19 декември 2022 г.
Съдия:	Пламена Николова Събева

Дело:	20222120203834
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	12 октомври 2022 г.

Решение по дело №3834/2022 на Районен съд - Бургас

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите