Решение по КНАХД №76/2024 на Административен съд - Плевен

Производството е по чл.63в ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 551 от 14.11.2023 г., постановено по анд № 20234430201716 по описа за 2023 г., Районен съд – Плевен е потвърдил Електронен фиш № ********** за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, с който на основание чл.187а, ал.2, т.3 във вр. чл. 179, ал.3б от Закона за движението по пътищата, на ЕТ „Н. – Н. К. – С. К.“ със седалище и адрес на управление гр.Велико Търново, ул „Асен Разцветников“ №8, ет.3, ап.6, с ЕИК *********, представлявано от С. П. К., е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лева, за извършено административно нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.

Срещу решението е подадена касационна жалба от ЕТ „Н. – Н. К. – С. К.“, чрез адв.П. Х. от АК-Велико Търново, в която са наведени доводи, че съдебният акт е неправилен, поради нарушение на материалния и процесуалния закон. На първо място се твърди, че въззивният съд не е взел отношение по наведените с нарочна молба от 19.10.2023 год. съображения относно нарушения в процедурата, по която е ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора. Твърди, че липсва правно предвидена възможност за санкциониране на нарушенията по чл.179, ал.3б от ЗДвП с издаване на ЕФ, което възражение районният съд не е обсъдил в мотивната част на решението. Счита, че евентуални пропуски на законодателя не са основание за прилагане на закон по аналогия или разширително тълкуване в разрез с правилата на ЗНА и чл.46 от същия. На второ място счита за приложима нормата на чл.34 от ЗАНН, като срокът за издаване на ЕФ започва да тече от датата на заснемане с техническото средство. В тази връзка сочи, че ЕФ е издаден след изтичане на шестмесечния срок от заснемането на нарушението, което представлява съществено нарушение и абсолютно основание за неговата отмяна. На трето място твърди, че описанието на нарушението не се субсумира под посочената правна квалификация. На следващо място твърди, че санкцията по чл.179, ал.3б от ЗДвП е абсолютно определена, т.е. фиксирана и не предвижда възможност за преценка на конкретните факти и тежестта - размерът на наказанието е еднакъв, без да се прави разлика дали е налице отсъствие на каквото и да е плащане на таксата или плащането е било частично. В този смисъл счита, че наложеното наказание противоречи на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО поради нарушение на изискването за пропорционалност. Твърди още, че не са представени доказателства за изправността на техническото средство, както и че районният съд не е разгледал възраженията относно представения снимков материал. Сочи още, че представените по делото доказателства установяват факта, че съответното превозно средство е преминало през определено място, но не съдържа информация дали е заплатена тол такса или не. Счита, че е възможно да се касае за техническа грешка на устройството, „установило“ нарушението или друг проблем, стоящ извън поведението на дружеството, собственик на превозното средство. На последно място счита, че районният съд не е провел обективно, всестранно и пълно изследване на всички факти и обстоятелства по делото, което е в нарушение на принципа за разкриване на обективната истина. В заключение моли за отмяна на решението и отмяна на ЕФ. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

От ответника, чрез процесуален представител е подаден отговор по касационната жалба с наведени подробни доводи за нейната неоснователност. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като се претендират разноски за юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание касаторът не се представлява. По делото е депозирана молба от адв.Х. с доводи за неправилност на решението на районния съд, аналогични на изложените в касационната жалба. В допълнение, като основание за отмяна на съдебния акт, се позовава и на решение на СЕС по дело С-61/2023г. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции, съобразно представен списък.

В съдебно заседание ответникът се представлява от юрисконсулт К., която счита касационната жалба за неоснователна, а решението за правилно и съответно на доказателствата по делото. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че касационната жалба е основателна, съгласно възприетото с Решение от 21.11.2024г. на СЕС по дело С-61/2023г. относно противоречие с принципа на съразмерност по чл.9а от Директива 1999/62/ЕО.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за разглеждане.

При извършената служебна проверка за допустимост на обжалваното решение, касационната инстанция установи основание за недопусимост на оспореното решение и съответно - за обезсилването му, поради което проверка за правилното приложение на процесуалния и материалния закон не е необходима.

Жалбата против ЕФ, поставила началото на производството пред Районен съд Плевен, е подадена от жалбоподателя - ЕТ „Н. – Н. К. – С. К.“, чрез адв.П. Х. от АК-Велико Търново, като самата жалба е изготвена, подписана и подадена от адв.Х.. Въпреки че като приложение на жалбата против ЕФ са описани договор за правна защита и съдействие и адвокатско пълномощно, нито към жалбата, нито в хода на съдебното производство пред Районен съд-Плевен, е приложено/представено пълномощно за адв.Х., по силата на което последната да може валидно да представлява жалбоподателя, с права да изготви, подпише и подаде жалбата, и за процесуално представителство по самото въззивно дело.

Така подадената въззивна жалба, според настоящия касационен състав, е била недопустима, като подадена и подписана от лице, което не притежава надлежна представителна власт да изготвя, подписва и подава жалби от името на санкционирания ЕТ, нито с права да го представлява пред съда. Районният съд не е констатирал този недостатък на въззивната жалба, поради което е провел недопустимо въззивно производство, съответно приключило с недопустимо решение. В случая, наказаното с НП лице не е подписало и подало жалбата до районния съд, а и не е упълномощило надлежно за това процесуален представител – адвокат. Подаването на въззивна жалба представлява процесуално действие, което, за да е валидно, когато се извършва от пълномощник, последният трябва да е лице, упражняващо адвокатска професия , което е надлежно упълномощено от наказаното лице, като за доказване на това обстоятелство е необходимо да представи надлежно писмено пълномощно. Такова в кориците на въззивното дело липсва. При това положение, действията, извършени от адв.Х. пред съда, т. е. изготвянето, подписването и подаването на жалбата против ЕФ от името на наказаното лице, са извършени без необходимата представителна власт и е следвало да бъдат потвърдени от последното. Тук следва да се посочи, че при липса на надлежна представителна власт на посоченото като пълномощник на жалбоподателя лице, което безспорно определя нейната допустимост, съдът е следвало да се съобрази с разпоредбите на чл. 323, ал. 1, във връзка с чл. 320, ал. 1 и ал. 2 от НПК, във връзка с чл. 84 от ЗАНН. Нормата на чл. 320 от НПК определя съдържанието на жалбата, а съгласно нормата на чл. 323, ал. 1 от НПК, съдия от първоинстанционния съд връща жалбата и протеста, когато не отговарят на изискванията по чл. 320, ал. 1 и ал. 3, ако в седемдневен срок от поканата пропускът или несъответствието не бъде отстранено. Приложима в случая е нормата на ал. 3 - жалбата да е подписана от подателя и това е така, защото жалбата е подадена от ЕТ чрез неговия представител по пълномощие адв.Х., при което липсата на пълномощие се явява липса на подпис на жалбата от наказаното лице-жалбоподател. Следователно, жалбата е следвало да бъде оставена без движение от районния съд, като на нейния подател е следвало да се определи срок за отстраняване на тази нередовност, като му се укаже да представи пълномощно за адв.Х., чрез която е изготвена, подписана и подадена жалбата, респективно да се укаже на жалбоподателя да потвърди тези действия на адв.Х.. Следвало е да се укаже още на страната, че в случай, че ще бъде представлявана от адвокат в съдебното производство, пълномощното следва да включва и права за процесуално представителство по делото. Ако това не бъде сторено в определения от него срок, съдът е следвало да върне жалбата и да прекрати производството по делото.

Съобразно изложените по-горе обстоятелства, след като не е предприел действия в тази насока, районният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, поради което и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, въззивното решение следва да бъде обезсилено, а делото следва да бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав, който следва да приложи процедурата по предоставяне на жалбоподателя на 7/седем/-дневния срок по чл. 323, ал. 1, т. 1 от НПК, за отстраняване на посочената нередовност на така подадената въззивна жалба.

Въззивният съд следва да се произнесе и по разноските по водене на производствата.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 3 и чл. 224 от АПК, Административният съд

Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА Решение № 551 от 14.11.2023 г., постановено по анд № 20244430201716/2023 г. на Районен съд – Плевен.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Плевен, при съобразяване със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

Решението е окончателно.

Преписи от решението да се изпратят на страните.