О П Р
Е Д Е Л Е Н
И Е № 260087
Гр. Пловдив, 19.02.2021 г.
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, трети граждански състав в закрито заседание на деветнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вера Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Катя Пенчева
Величка Белева
като разгледа докладваното от съдията В. Иванова частно
въззивно търговско дело № 109 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство по реда на чл. 274,ал.2,изр.1, предл.2 във
вр. с чл. 278, вр. чл. 274, ал.1, т.1, вр. чл. 229, ал.1,т.4 от ГПК.
Обжалвано е определението, постановено в открито съдебно заседание
на 14.01.2021 г. от Окръжен съд-Пловдив по т.д.
№ 963/2019 г., с което е спряно производството
по делото до приключване на производството с влязъл в сила съдебен акт по АД
№3661/2019 г. на Административен съд София-град.
Жалбоподателят „Е.Б.Е.“ЕАД-гр. ***
моли определението да бъде отменено като незаконосъобразно, неправилно по
съображения, изложени в частната жалба с вх. № 261858/19.01.2021 г.
Ответникът по частната жалба „Д.“ЕООД-гр.П.
моли тя да бъде оставена без уважение като неоснователна по съображения,
изложени в отговор с вх. № 263698/1.02.2021 г.
Третото лице-помагач на
жалбоподателя и ответник по предявения обратен иск „Н.е.к.“ЕАД-гр.С. моли
жалбата да бъде уважена по съображения, изложени в становище с вх. №
265277/12.02.2021 г. Претендира за присъждане на разноски.
Пловдивският апелативен съд провери
законосъобразността на обжалвания акт във връзка с оплакванията на жалбоподателя,
прецени обстоятелствата по делото и намери за установено следното:
Производството
по т.д. 963/2019 г. на ОС-Пловдив е образувано по подадената на 8.11.2019 г.
искова молба от „Д.“ЕООД-гр.П. против „Е.Б.Е.“ЕАД-гр.П., с която се претендира
за присъждане на парична сума, представляваща дължима цена на продадената и
незаплатена електрическа енергия по договор за изкупуване на ел.енергия,
произведена от възобновяеми източници от 30.01.2013 г. за периода от 1.11.2016
г. до 30.09.2019 г., ведно с лихви (законна и мораторна). В исковата молба
ищецът изрично твърди, че с отмяната на Решение № СП-1/31.07.2015 г. с решение
от 20.07.2017 г. на АССГ по АД 3247/2016 г., оставено в сила с решение от
3.12.2018 г. на ВАС, в частта му по т.2.14, с която е установено нетното
специфично производство на ел.енергия, въз основа на което са определени
преференциалните цени в т.14 от Решение № Ц-18/20.06.2011 г. на КЕВР, с обратна
сила са отпаднали и неговите последици, съответно основанието, на което
ответното дружество е заплащало по преференциална цена в размер на 567,41лв./MWh без ДДС само част от произведената енергия от ФЕЦ на
ищеца. Ищецът претендира, че за исковия период ответникът му дължи по договора
от 30.01.2013 г. исковата сума, представляваща разликата между дължимата
преференциална цена в размер на 567,41лв./MWh без ДДС за електрически централи с фотоволтаични модули над 30 kW до 200
kW и реално
платената цена за произведеното и продадена количество ел.енергия от ФЕЦ на ищеца.
С отговора
на исковата молба, подаден на 18.12.2019 г., ответникът посочва, че след отмяната
на Решение СП-1/31.07.2015 г. КЕВР е приела ново решение – Решение
СП-2/6.03.2019 г., с което се определя нетно специфично производство (НСП) за
обекти за производство на ел.енергия като този на ищеца и то е в същия размер,
както това, прието с решение СП-1, с оглед на което твърди, че исковете са
неоснователни.
С
подадената на 21.01.2020 г. допълнителна искова молба ищецът заявява, че е
оспорил Решение № СП-2/6.03.2019 г. в законния срок пред АССГ с искане да бъде
обявена неговата нищожност, евентуално, да бъде отменено като
незаконосъобразно.
С подадения
на 29.01.2020 г. отговор на допълнителната искова молба ответникът излага
съображения относно отражението на Решение № СП-2/6.03.2019 г. върху спора.
След
конституирането с определение от 14.02.2020 г. на „Н.Е.К“ЕАД-гр.С. като трето
лице-помагач на ответника и приемането за съвместно разглеждане на предявения
от ответника против помагача обратен иск, със становище от 9.03.2020 г. „Н.Е.К“ЕАД-гр.С.
заявява, че счита за неоснователни изложените от ищеца съображения за
незаконосъобразност и нищожност на Решение № СП-2/6.03.2019 г. на КЕВР.
В първото
по делото съдебно заседание на 6.08.2020 г. от ищеца е направено искане за
спиране на делото на основание чл. 229,ал.1,т.4 от ГПК до приключване с влязъл
в сила съдебен акт на производството по АД 3661/2019 г. на АССГ, тъй като
решението ще има значение за правилното решаване на търговския спор по изложени
съображения. Представено е копие от определение от 29.05.2019 г. по АД
3661/2019 г. на АССГ, от което и ведно, че делото е образувано по жалба против
Решение № СП-2/6.03.2019 г. Изразени са от ответника и от третото лице-помагач
и ответник по обратния иск становища, че искането е неоснователно по изложени
съображения.
С
обжалваното определение, постановено във второто съдебно заседание по делото на
14.01.2021 г., окръжният съд приема, че е налице връзка на преюдициалност между
делото и спора във връзка с валидността, респективно законосъобразността на
административен акт, на който се позовават страните по делото, а именно Решение
№ СП-2/6.03.2019 г. на КЕВР, който спор се разглеждане по АД 3661/2019 г. на
АССГ. Съдът посочва, че ответникът и неговият помагач се позовават на това
решение на КЕВР при обосноваване на възраженията, че на ищеца не се дължи
доплащане на претендираните преференциални цени за претендирания период, а
ищецът счита, че този индивидуален акт е нищожен, евентуално незаконосъобразен.
Съдът посочва, че спорът за валидността, респективно, за незаконосъобразността
на административния акт не може да се реши в това производство по пътя на
инцидентен съдебен контрол, след като този спор вече е предмет на висящо
съдебно производство по посоченото административно дело. Съдът намира, че
въпросите за валидността и законосъобразността на Решение № СП-2/6.03.2019 г.
на КЕВР са преюдициални по отношение на спора и тъй като спорът по
административното дело не е приключил, то разглежданото дело следва да бъде
спряно.
На
19.01.2021 г. е подадена частната жалба до апелативния съд против определението
на окръжния съд от 14.01.2021 г. за спиране на производството по делото, с
която се твърди, че определението е неправилно. Жалбоподателят „Е.Б.е.“ЕАД-гр.П.
посочва, че не е спорно между страните, че НСП за ФЕЦ на ищеца е установено от
КЕВР с Решение № СП-2/6.03.2019 г., като не се спори и че този административен
акт е оспорен, като е образувано АД 3661/2019 г. на АССГ и постановеното по
него решение за отхвърляне на жалбата е обжалвано пред ВАС, където е образувано
АД 4746/2020 г., по което до момента няма постановено съдебно решение. Счита,
че окръжният съд неправилно е приел, че административното дело е преюдициално
спрямо търговския спор. Позовава се на практиката на ВКС (определение №
597/30.09.2019 г. по ч.т.д. 1628/2019 г.) и на АС-Варна във връзка с казуси при
приложение на Решение № СП-1/31.07.2015 г.
С отговора
на частната жалба ответникът по нея и ищец по търговския спор „Д.“ЕООД-гр.П.
възразява, че посочената от жалбоподателя практика на ВКС и на АС-Варна е
неосносима за случая. Излага съображения за преюдициалност на висящия
административен спор спрямо разглеждания търговски спор. Позовава се на
определение № 514/21.12.2020 г. по ч.т.д. 2302/2020 г. на ВКС.
Становището
на третото лице-помагач на ответника по спора и ответник по предявения обратен
иск „Н.Е.К“ЕАД-гр.С. е, че частната жалба е основателна. Заявява, че е
неправилно съждението на окръжния съд, че страните по търговското дело са
въвеждали защитни възражения и се позовавали само и единствено на Решение №
СП-2/6.03.2019 г. на КЕВР. Излага съображения относно предмета на това решение.
Счита, че е неправилно твърдението на жалбоподателя, че отмяната на Решение №
СП-2/6.03.2019 г. на КЕВР ще има ретроактивно действие, тъй като това решение
има само декларативен характер, а не конститутивно действие. Твърди, че
неправилно окръжният съд е приел, че по търговското дело страните са търсили
решаване на въпроса дали Решение № СП-2/6.03.2019 г. на КЕВР е валидно и
законосъобразно. Счита, че, макар и посоченото решение на КЕВР да не е влязло в
сила, то поражда действие съгласно чл. 13,ал.9 от ЗЕ и трябва да се изпълнява,
като следва да бъде съобразено според правилото на чл. 235,ал.3 от ГПК. Счита,
че гражданският съд е длъжен да прилага решението на КЕВР до момента, до който
то съществува в правния мир поради допуснатото от законодателя негово
предварително изпълнение. Твърди, че неправилно окръжният съд не е взел предвид
посочената от ответника и от третото лице-помагач съдебна практика на ВКС, а
именно определение № 597/30.09.2019 г. по т.д. 1628/2019 г., ТК, 2 ТО.
Съгласно
разпоредбата на чл. 229,ал.1,т.4 от ГПК съдът спира производството по делото,
когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има
значение за правилното решаване на спора. В случая е несъмнено, че страните
спорят как следва да бъде определена дължимата цена по договора за изкупуване
на ел.енергия, произведена от възобновяеми източници, представляваща разлика
между дължимата преференциална цена и реално платената цена за произведеното и
продадено количество ел.енергия от ФЕЦ на ищеца за исковия период. Несъмнено е,
че спорът включва конкретно въпроса имало ли е основание ответното дружество да
заплаща по преференциална цена само част от произведената енергия от ФЕЦ на
ищеца. Решаването на този въпрос с оглед нормата на чл. 31,ал.5,т.1 от Закона
за енергията от възобновяеми източници е в зависимост от спора за валидността,
респективно, за законосъобразността на Решение № СП-2/6.03.2019 г., с което
КЕВР е определила нетно специфично производство (НСП) за обекти за производство
на ел.енергия като този на ищеца в същия размер като определения с предходното,
отменено от съда Решение № СП-1/31.07.2015 г. Няма спор, че това Решение №
СП-2/6.03.2019 г. на КЕВР не е влязло в сила, но поражда действие съгласно чл.
13,ал.9 от ЗЕ, поради което то според ответника е приложимо относно дължимата
на ищеца цена за исковия период. Спорът по търговското дело обаче изисква
окръжният съд да определи и присъди дължимата цена от ищеца на ответника, което
определяне несъмнено не може да бъде направено временно, до влизане в сила на
решението на КЕВР, а е несъмнено, че изходът от търговския спор ще бъде
различен при евентуално отхвърляне на жалбата и при евентуална отмяна на това
решение. Ответникът претендира определянето на дължимата на ищеца цена да е съобразно
посоченото решение на КЕВР, но евентуална отмяна на Решение № СП-2/6.03.2019 г.
на КЕВР ще доведе до отпадане между страните и по отношение на всички с обратна
сила на породените от него правни последици във връзка с определянето на
количествата ел.енергия, които се изкупуват по преференциални цени. Налице е
затова връзка на преюдициалност, тъй като валидността и законосъобразността на
Решение № СП-2/6.03.2019 г. на КЕВР, което е оспорено пред административния съд
(понастоящем спорът е висящ във ВАС по АД 4746/2020 г.), е от значение за
преценката относно съществуването на субективното право, предявено за защита от
ищеца с исковата молба, по което е висящ търговският спор, като съгласно чл.
302 от ГПК влязлото в сила решение на административен съд е задължително за
гражданския съд относно това дали административния акт е валиден и
законосъобразен. Преюдициален е този спор, по който със СПН ще бъдат признати
или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното
производство, като законът поставя като достатъчно условие за спирането
решението по административното дело да има значение за правилното решаване на
гражданскоправния спор и връзка на преюдициалност между делата ще е налице,
доколкото валидността и законосъобразността на административния акт, оспорен
пред съда, има значение за възникването, изменението или погасяването на
субективните права, предявени за защита в искова молба, по която е образувано
гражданското производство, и е формирана константна практика на ВКС, съгласно
която постановеното от ВАС и влязло в сила решение, с което е отменен
индивидуален административен акт, има обратно действие (в тази насока –
определение № 514/21.12.2020 г. на ВКС по ч.т.д.№2302/2020 г., ТК, 2ТО и
определение № 10/6.01.2021 г. на ВКС по ч.т.д. № 2479/2020 г., ТК, 2 ТО). Установява
се при тези обстоятелства, че подадената частна жалба е неоснователна,
обжалваното определение на окръжния съд е правилно и следва да бъде потвърдено.
От страна „Н.Е.К“ЕАД-гр.С., трето
лице-помагач на ответника по спора и ответник по предявения обратен иск, се
претендира за присъждане на разноски за производството по частната жалба. Присъждане
на разноски обаче по начало не се дължи от апелативния съд в производство по
частна жалба против определение за спиране на производство по делото, тъй като
производството по делото не приключва, то продължава след отпадане на
основанието за спиране и разпределянето на разноските следва да се извършва с
крайния съдебен акт.
С оглед на гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определението, постановено в открито съдебно заседание
на 14.01.2021 г. от Окръжен съд-Пловдив по т.д.
№ 963/2019 г., с което е спряно производството
по делото до приключване на производството с влязъл в сила съдебен акт по АД
№3661/2019 г. на Административен съд София-град.
Определението
може да се обжалва от жалбоподателя „Е.Б.Е.“ЕАД-гр. *** с касационна частна
жалба при условията на чл. 274,ал.3, т.1 от ГПК пред Върховния касационен съд–
гр. София в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.
Преписи от
настоящото определение да се изпратят за запознаване на страните „Д.“ЕООД-гр.П.
и „Н.е.к.“ЕАД-гр.С..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: (1)
(2)