Р Е Ш Е Н И Е
№
260842
гр.
Перник, 13.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЕРНИК, II състав, в публичното заседание на втори юли
през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: СИМОНА КИРИЛОВА
при
секретаря Катя Василева, като разгледа докладваното гр. дело № 4132 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба на Гаранционен
фонд срещу Р.Д.Д., с която са предявени обективно кумулативно съединени искове
с правно основание чл.288, ал. 12, вр.
чл. 288а, ал. 3 КЗ (отм.) за заплащане на сумата 2007,21 лева,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение за имуществени вреди,
възстановени на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи,
във връзка с претенция на Дойче бюро за щети по увреден л.а., марка „Форд“,
модел „Фокус“, рег. № *****, при ПТП, настъпило на 17.03.2015 г. във Федерална
Република Германия, ведно със законната лихва, от депозиране на исковата молба,
до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът
твърди, че на 17.03.2015 г. ответницата
паркирала автомобил на паркинг на търговски център, намиращ се във Вайхиген,
ФРГ. Пътничката от предна дясна седалка отваря своята врата и с нея одрасква
предния люв калник на л.а. „Форд Фокус“, при което се получили малка вдлъбнатина
и драскотини. Към датата на ПТП ответницата управлявала автомобила без да има
сключена за него застраховка „Гражданска отговорност“ (ГО) в нарушение на чл.
259 КЗ (отм.). Била образувана преписка по щета № 120602 от 05.08.2015 г. от
Дойче Бюро, по която било определено обезщетение в размер на 1026,27 евро за
претърпените щети по автомобила. НББАЗ в качеството си на компесанционен орган
изплатило обезщетението, а съгласно чл. 288а, ал. 2 КЗ (отм.) Гаранционният
фонд изплатил тази сума на НББАЗ. Към настоящия момент ответницата не е
възстановила платеното от Фонда, поради което се търси равностойността на
платеното обезщетение. Претендират се и разноски в производството.
Ответната
страна
в отговора на исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1 ГПК чрез
назначения особен представител, оспорва основателността на исковата претенция и
настъпването на правопораждащите юридически факти, посочени в исковата молба.
Оспорва се размерът на претенцията като необосновано завишен, както и вината на
ответницата като водач на МПС.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл.
12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран осъдителен
иск с правна квалификация чл. 288, ал. 12, вр. чл. 288а, ал. 3 КЗ (отм.),
основан на твърдението, че по силата на установена в закона суброгация ищецът
има право да получи от прекия причинител на вредата, по повод на която е било
изплатено обезщетение, неговата равностойност, заедно с всички акцесорни
плащания.
Съгласно чл. 288а, ал. 1, т. 1 КЗ
(отм.) Гаранционният фонд възстановява суми, изплатени от компенсационен орган
на държава членка, когато моторното превозно средство на виновния водач
обичайно се намира на територията на Република България и в двумесечен срок от
настъпване на застрахователното събитие не може да се определи застрахователят.
След изплащането на обезщетението Фондът встъпва в правата на увреденото лице
до размера на платеното и разходите за определяне и изплащане на обезщетението
(чл. 288а, ал. 3 КЗ (отм.).
Следователно за основателността на
предявения иск следва да бъде установено, че в резултат на виновно и
противоправно поведение на ответника при управлението на МПС, което обичайно се
намира на територията на Република България, т.е. е регистрирано в България, е
реализирано ПТП на територията на друга държава членка, в случая – Германия, в
резултат на което са причинени вреди в посочения вид и размер на чуждо имущество,
като за управляваното от виновния водач МПС не е имал сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, както и фактът на
възстановяване от страна на Гаранционния фонд на НББАЗ на претендираното
обезщетение.
Доколкото по делото е безспорно, че
процесното ПТП е настъпило на територията на Федерална Република Германия, то
намира приложение разпоредбата на чл. 4, т. 1 от Регламент /ЕО/ № 864/2007 на
Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2008 г. („Рим ІІ“), според която
ако не е предвидено друго, приложимото право към извъндоговорни задължения,
произтичащи от непозволено увреждане, е правото на държавата, в която е настъпила
вредата, независимо в коя държава е настъпил вредоносният факт и независимо в
коя държава или държави настъпват преките последици от този факт.
Следователно в конкретния случай е
приложимо немското право относно всички елементи от фактическия състав на
непозволеното увреждане, в т. ч. реда за констатиране на ПТП, формата на
протокола за ПТП, доказателствената му сила (арг. чл. 178, ал. 1 ГПК), реда за
определяне размера на обезщетението. Компенсационият орган на държавата членка
по настъпване на ПТП е самостоятелно отговорен за компенсирането на
потърпевшата страна, като прилага правните норми на страната, на територията на
която е възникнало застрахователното събитие при определяне на отговорностите и
оценка на компенсациите. Размерът на обезщетението не би могъл да се определи
по средни пазарни цени в България, тъй като това не би довело до пълно
обезщетяване на вредите, а следва стойността на възстановителния ремонт да се
определи по цени в Германия (в този смисъл и решение № 1/02.02.2011 г., по т.
д. № 263/2010 г., на ВКС, ІІ т. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК).
Настъпването на ПТП с описаните в
исковата молба механизъм, участници, както и вината на ответницата се
установяват от уведомление от Полицейски призидиум Лудвигсбург от 17.03.2015
г., протокол за ПТП и скица (л.20-22), представени в легализиран превод. Видно
от съдържанието на същите, на 17.03.2015 в 12.10 ч. немската гражданка С.К.
навлиза със своя автомобил Ford в паркомясто на търговски център. В ляво на паркомястото се
намира паркираният л.а. Мицубиши с ДКН *** с водач Р.Д., като пътничката в него
отваря своята врата и одрасква предния ляв калник на л.а. Форд, в резултат на
което се получава малка вдлъбнатина и драскотини. В протокола за ПТП е
отбелязано, че Р.Д. признава описаното нарушение (л. 20-22).
Видно от справка от базата данни на
ИЦ към ГФ, на 29.01.2015 г. застрахователната полица по застраховка „Гражданска
отговорност“ за л.а. с ДКН *** е прекратена. Вписването в регистъра на
Информационния център по чл. 292, ал. 1, т. 3 вр. чл. 294, ал. 1 КЗ (отм.) на
прекратяването на застрахователния договор, създава оборима презумпция за липса
на застрахователно правоотношение (така и Решение № 183 от 22.12.2017 г. на ВКС
по т. д. № 746/2017 г., I т. о.)
Съгласно фактура №
002269-1503/26.05.2015 г. (л.25-29), разходите за ремонт на увредения л.а. Форд
са определени в размер на 786,27 евро (от които 729,27 евро ремонтни
разходи, 25 евро извънредни разходи и 32 евро такси), като е начислена и такса
за обработка на щетата в размер на 200 евро. От заключението по приетата
по делото САТЕ, която съдът кредитира изцяло като изготвена компетентно и
изчерпателно, се установява, че в легален автосервиз във ФРГ ремонтът на увредения
автомобил Форд би възлязъл на стойност 730,68 евро, като разликата с реално
заплатената сума 729,27 евро е незначителна и са дължи на разлика в цената на
вложените консумативи при боядисването.
С претенция № BG-216560-2015-B от 16.06.2015 г. Немското бюро е
отправило до НББАЗ искане за възстановяване на платени суми, в размер на 986,27
евро. За снабдяване с документите по преписката по реда на немския Закон за
съдебните такси са начислени разноски в общ размер на 38,08 евро /л. 34-38/.
По този начин общата сума,
определена от Немския компесационен орган, възлиза на 1024,35 евро, с левова
равностойност 2003,45 лева по валутен курс 1,95583 към релевантната дата.
Функциите на компенсационния орган
се състоят в уреждане на редовно заявени пред чуждия компенсационен орган
претенции за настъпили на негова територия събития, без да се прави преценка по
същество. Видно от платежно нареждане и
детайлна информация за транзакции, българското Националното бюро на българските
автомобилни застрахователи (НББАЗ) е заплатило по сметка на Deutsche
Buro
сума в размер на 3671,46 евро, с посочено основание „плащания по претенции, съгласно
списък“.
Съгласно Претенция, вх. № 08-01-316
от 05.08.2015 г., НББАЗ е поискало от Гаранционния фонд възстановяване на
сумата от 1026,27 евро, представляваща обезщетение за изплатени имуществени
вреди в следствие на ПТП, причинено от л.а. Mitsubishi Colt с ДНК ***, от които
786,27 евро обезщетение и 240 евро – сума по фактура за такси за обработка по процесната
щета. Видно от платежно нареждане от 19.08.2015 г. /л.41/ ГФ е заплатил в полза
на НББАЗ левовата равностойност на 1026,27 евро, а именно – сумата от 2007,21
лв. С факта на плащането на дължимото обезщетение Гаранционен фонд се е
суброгирал по силата на закона в правата на увреденото лице.
Налице са всички правопораждащи
спорното право юридически факти, поради което е налице основание за търсене от
ответника на регресна отговорност и осъждането му да възстанови на ищеца
претендираната сума. С оглед успешно проведеното от ищеца пълно и главно
доказване на обстоятелствата, за което носи доказателствена тежест, осъдителният
иск се явява основателен и следва да бъде уважен за сумата до 2003,45 лева.
За разликата над 2003,45 лв. до
пълния претендиран размер искът е неоснователен. Това е така, тъй като от
немския компенсационен орган са били начислени такси за обработка в общ размер
на 238,08 евро (а не 240 евро), поради което дължимото към Deutsche Buеro плащане на разходите за ремонт
786,27 евро, наред с таксите от 238,08 евро, е възлизало на 1024,35 евро. За
разликата между 2003,45 лв. и 2007,21 лв., а именно – 3,76 лв., искът следва да
бъде отхвърлен.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца
следва да бъдат присъдени разноски, съразмерно на уважената част от иска в размер
на 629,09 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.288, ал. 12, вр. чл. 288а, ал. 3 КЗ
(отм.) Р.Д.Д., ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес *** да заплати на
ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, БУЛСТАТ
*********, със седалище гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 4, сумата в
размер на 2003,45
лева, представляваща
изплатено застрахователно обезщетение за имуществени вреди, възстановени на
Националното бюро на българските автомобилни застрахователи, във връзка с
претенция на Дойче бюро за щети по увреден л.а., марка „Форд“, модел „Фокус“,
рег. № *****, при ПТП, настъпило на 17.03.2015 г. във Федерална Република
Германия, ведно
със законната лихва, от
депозиране на исковата молба – 10.08.2020
г., до
окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 2003,45 лева до пълния
претендиран размер от 2007,21 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА
Р.Д.Д., ЕГН ********** да заплати на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, БУЛСТАТ *********
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
от 629,09 лева – разноски пред
Районен съд Перник.
РЕШЕНИЕТО може
да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА:
В.А.