Решение по дело №13889/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 262386
Дата: 30 юли 2021 г. (в сила от 30 юли 2021 г.)
Съдия: Румяна Димова Христова
Дело: 20203110113889
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 октомври 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

    

 № 262386

                                            гр.Варна, 30.07.2021год.

       

 

      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ , ШЕСТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ  в  съдебно заседание  на четиринадесети юли  през две хиляди двадесет и първа   година, в състав: 

 

                                              

РАЙОНЕН СЪДИЯ: РУМЯНА ХРИСТОВА

 

 

при участието на секретаря Галя Дамянова, като разгледа докладваното от съдията  гр. дело №13 889 по описа за 2020 година,  за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

 

 

Предявени са кумулативно съединени искове с правно основание чл.  415, ал.4 ГПК във вр. чл. 422 от ГПК  за приемане за установено  в отношенията между страните, че Г.Ц.Т., ЕГН **********, с настоящ адрес: *** дължи  н.  „А.З.С.Н.В." ЕАД,ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, *, представлявано от Д. Б. Б. - Изпълнителен директор, чрез пълномощника: К. М., юрисконсулт н.„А.з.с.н.в." ЕАД, със съдебен адрес по чл. 39, ал. 1 от ГПК: **, следните суми, присъдени в издадената срещу него Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 2091/2020 г. по описа на Районен съд Варна, 12 състав, а именно:.688,69 лв. (шестстотин осемдесет и осем лева и 69 стотинки), представляващи главница по договор за паричен заем № 3485620, сключен на 26.03.2019 г;52,01 лв. (петдесет и два лева и 01 стотинки), представляващи договорна лихва за периода от 21.06.2019 г. До 25.10.2019 г. (падеж на последна погасителна вноска); 25,05 лв. (двадесет и пет лева и 05 стотинки), представляващи обезщетение за забава за периода от 21.06.2019 г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и законна лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението.

Моли да му бъдат присъдени разноските направени в хода на заповедното производство на основание чл. 78 ал. 8 ГПК.

Моли да му бъдат присъдени разноските направени в хода на настоящото производство - заплатената от ищцовото дружество държавна такса, както и юрисконсулстско възнаграждение в размер на 350 /триста и петдесет/ лева на основание чл. 78 ал. 8 ГПК.

Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:

На 1.11.2019 г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г., сключен между „И. А. М." АД и „А.з.с.н.в." ООД, по силата на което вземането на „И. А.М." АД, произтичащо от договор за паричен заем № 3485620/26.03.2019 г. е прехвърлено в собственост н. „А.з.с.н.в." ООД, ведно с всички привилегии и обезпечения. Договорът за заем съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. „А.з.с.н.в." АД /сега „А.з.с.н.в." ЕАД/, ЕИК * е правоприемник н. „А.з.с.н.в." ООД, ЕИК *

„И. А. М." АД е упълномощило „А.з.с.н.в." АД /понастоящем „А.з.с.н.в." ЕАД/ в качеството си на цесионер по Договора за прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г. от името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия. По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до Г.Ц.Т., е изпратено от страна на „И. А. М." АД чрез „А.з.с.н.в." ЕАД Уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-ИАМ/3485620 от 5.11.2019 г. за станалата продажба, чрез Български пощи с известие за доставяне на адреса на длъжника, посочен в договора за паричен заем. Писмото се върна в цялост с отбелязване върху обратната разписка „непотърсена пратка".

Ищцовото дружество изпраща повторно уведомително писмо изх. № УПЦ-С-ИАМ/3485620 от 16.10.2020г.за станалата продажба на вземания до ответника с куриер. Писмото отново се връща в цялост.

Към настоящата искова молба представя и моли съда да приеме копие от уведомлението за извършената цесия от страна на „И. А.М." АД чрез „А.з.с.н.в." ЕАД с изх.№ УПЦ-С-ИАМ/3485620 от 16.10.2020 г, което да връчи на ответника, ведно с исковата молба и приложенията към нея. Позоваваме се на постановените от ВКС на основание чл. 290 и 291 от ГПК Решение № 3/16.04.14 г. по т. д. № 1711/2013 г. на I т. о. и Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/09 год. на II т. о.,съгласно които ако към исковата молба по иск на цесионера, е приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал. 3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от съда, като факт от значение за спорното право.

На 26.03.2019 г. между „И. А.М." АД /Заемодател/ и Г.Ц.Т. /Заемател/ е сключен Договор за паричен заем с № 3485620, в съответствие с разпоредбите на Закона за потребителския кредит. С подписването на договора Заемодателят се е задължил да предостави на Заемателя парична сума в размер на 1000,00 лева, представляваща главница и чиста стойност на кредита. Редът и условията, при които Кредиторът е отпуснал кредит на Кредитополучателя се уреждат от Договора и Общите условия към него. Съгласно клаузите на договора, страните са постигнали съгласие, че договорът за заем има силата на разписка, видно от което заемната сума по договора е била предоставена от Заемодателя на Заемателя при подписване на договора, т.е. реалното предаване на заемната сума е на датата на сключване на договора. Така предоставената в собственост на посочената в договора сума от Заемодателя на Заемателя, съставлява изпълнение на задължението на Заемодателя да предостави заема и създава задължение на Заемателя да заплати на Заемодателя погасителни вноски, указани по размер и брой в Договора. Погасителните вноски, които Заемателят се задължава да изплаща на Заемодателя, съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена добавка съставляваща печалбата на заемодателя, като лихвеният процент е фиксиран за срока на Договора и е посочен в него, при което общата стойност на плащанията по кредита е договорена в размер на 1111,05 лв. Така, договорната лихва по кредита е уговорена от страните в размер на 111,05 лв. Съгласно разпоредбите на Договора за паричен заем, Заемателят се е задължил да върне кредита в срок до 25.10.2019 г. на 15 равни двуседмични погасителни вноски в размер на 74,07 лева всяка.

Срокът на договора е изтекъл с падежа на последната погасителна вноска, а именно 25.10.2019 г. и не е обявяван за предсрочно изискуем.

С подписването на Договора за заем Заемателят удостоверява, че Заемодателят го е уведомил подробно за всички клаузи от този договор, съгласява се с тях, и че желае договорът да бъде сключен.

На основание Закона за потребителския кредит на длъжника е начислена лихва за забава в размер на действащата законна лихва за периода от 21.06.2019 г. до датата на подаване на заявлението в съда, която е в общ размер на 25,05 лева.

Длъжникът не е извършил плащане по дължимия паричен заем към Дружеството.

С оглед на изложеното з. "А.з.с.н.в." ЕАД възникна правният интерес от подаване на заявление за издаване на изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу ответника Г.Ц.Т., за всички дължими суми по Договор за паричен заем, сключен на 26.03.2019 г. с № 3485620, а именно: главница в размер на 688,69 лв., договорна лихва в размер на 52,01 лв., ведно със законната лихва за забава от датата на входиране на заявлението в районен съд до окончателното изплащане на задължението, обезщетение за забава в размер на 25,05 лв. или обща сума в размер на 765,75 лв.

Съдът е уважил  претенцията на ищеца  и по образуваното ч. гр. д. № 2091/2020 г. по описа на Районен съд Варна, 12 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение. На 05.10.2020 г. ищцовото дружество получава съобщение с указание на съда, в съответствие с чл. 415, ал. 1 от ГПК, че А.з.с.н.в. ЕАД може да предяви иск за установяване на вземането си, в резултат на което предявява настоящата искова молба срещу Г.Ц.Т..

В срока за отговор по реда на чл.131 от ГПК, ответникът не депозира отговор на исковата молба.

В съдебно заседание ищецът поддържа исковете. Моли за постановяване на неприсъствено решение при наличие на предпоставки за постановяване на такова.

В съдебно заседание ответникът редовно призован, не се явява.

Съдът  взе предвид , следното : налице  е заявено от ищеца искане за произнасяне на неприсъствено решение ;  няма подаден  писмен отговор , ответника  не се явява  в първото заседание по делото при наличие на редовно негово призоваване; липсва  заявено от ответника искане за разглеждане на делото в негово отсъствие;  на ответника са указани  последиците от неспазване на сроковете за размяна на съдебни книжа  и тези от неявяването му в съдебно заседание;  предявеният иск предпоставя  изграждане на убеждение за вероятната му основателност с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените писмени доказателства - наведените фактически твърдения са логически подредени, покриват заявените в исковата молба правна квалификация и петитум и намират формална опора с висока степен на вероятна достоверност  на  представените  писмени документи, чиято истинност не е оспорена.

С оглед горното  и на основание чл.238, ал.1 и чл.239 от ГПК , следва да бъде поставено неприсъствено решение, като предявените искове бъдат уважени.

Предвид изхода от спора по делото пред настоящата инстанция, на основание чл.78,ал.1 от ГПК, следва да се уважи искането  на ищеца за присъждане на сторените по делото  разноски, които възлизат в общ размер от 250лв. и се изразяват в следното: 25лв. държавна такса за заповедното производство,50лв.юк.възнаграждение за заповедното производство, 125лв. държавна такса за настоящото производство и 50лв.юк.възнаграждение за настоящото производство.  

 

 

Мотивиран от горното, съдът

 

 

      

 Р    Е  Ш   И:

 

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че  

Г.Ц.Т., ЕГН **********, с настоящ адрес: *** ДЪЛЖИ н. „А.З.С.Н.В." ЕАД,ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, офис сградаЛабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Д. Б. Б. - Изпълнителен директор, чрез пълномощника: К. М., юрисконсулт н.„А.з.с.н.в." ЕАД, със съдебен адрес по чл. 39, ал. 1 от ГПК: *, следните суми, присъдени в издадената срещу него Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 2091/2020 г. по описа на Районен съд Варна, 12 състав, а именно:.688,69 лв. (шестстотин осемдесет и осем лева и 69 стотинки), представляващи главница по договор за паричен заем № 3485620, сключен на 26.03.2019 г;52,01 лв. (петдесет и два лева и 01 стотинки), представляващи договорна лихва за периода от 21.06.2019 г. До 25.10.2019 г. (падеж на последна погасителна вноска); 25,05 лв. (двадесет и пет лева и 05 стотинки), представляващи обезщетение за забава за периода от 21.06.2019 г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и законна лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението н съда – 14.02.2020год. до окончателното изплащане на задължението,на основание  чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.4 от ГПК.

 

ОСЪЖДА Г.Ц.Т., ЕГН **********, с настоящ адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ н. „А.З.С.Н.В." ЕАД,ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, *, чрез пълномощника: К. М., юрисконсулт н.„А.з.с.н.в." ЕАД, със съдебен адрес по чл. 39, ал. 1 от ГПК: *,сумата от  250лв.  за сторени в настоящото производство разноски, изразяващи се, както следва: 25лв. държавна такса за заповедното производство,50лв.юк.възнаграждение за заповедното производство, 125лв. държавна такса за настоящото производство и 50лв.юк.възнаграждение за настоящото производство,на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

 

НЕПРИСЪСТВЕНОТО РЕШЕНИЕ не подлежи на обжалване на основание чл.239, ал.4 от ГПК.

 

На страните да се връчат преписи от решението.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: