№ 16176
гр. София, 15.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20231110134981 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е въз основа на Молба, вх. № 36344/05.02.2024г. на СРС, подадена от адв.
Д. М. /ЕАД „Д. М./ с искане да бъде изменено постановеното по делото Решение №
1928/03.02.2024г. в частта за разноските, като върху присъдената в полза на дружеството
сумата за адвокатско възнаграждение бъде присъдена и сума за данък върху добавената
стойност.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ответникът „Фератум България“ ЕООД не е взел
отношение по молбата.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената молба, съобразявайки
събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и
вътрешното си убеждение, намира следното.
Искането е направено в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК при наличие на депозиран списък
по чл. 80 ГПК, поради което е допустимо.
Разгледано по същество то е неоснователно. Разноските по делото са правилно и
законосъобразно разпределени съобразно изхода от делото и процесуалното и
извънпроцесуално поведение на страните, като не са налице предпоставки за
изменение/допълване на постановеното по делото решение в частта му за разноските по реда
на чл. 248 ГПК.
За съда не е налице нито задължение, нито основание да присъжда сума за данък
върху добавената стойност върху възнаграждението по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Съгласно чл. 2
ЗДДС с данък върху добавената стойност се облагат всяка възмездна облагаема доставка на
стока или услуга, всяко възмездно вътреобщностно придобиване с място на изпълнение на
територията на страната, извършено от регистрирано по този закон лице или от лице, за
което е възникнало задължение за регистрация, всяко възмездно вътреобщностно
придобиване на нови превозни средства с място на изпълнение на територията на страната,
всяко възмездно вътреобщностно придобиване с място на изпълнение на територията на
страната на акцизни стоки, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно
незадължено юридическо лице, което не е регистрирано по ЗДДС, както и вносът на стоки.
Видно от законовата уредба, безвъзмездните доставки на стоки и услуги не се облагат с
данък добавена стойност. Правната помощ, която адвокат или адвокат от Европейския съюз
може да оказва по реда на чл. 38, ал. 1 ЗАдв, е безплатна и по смисъла на чл. 9, ал. 1 вр. чл. 8
1
ЗДДС представлява безвъзмездна доставка на услуга, а по аргумент от чл. 2, т. 1 ЗДДС и чл.
2, § 1, б. "в" от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. безвъзмездните доставки
на услуги не подлежат на облагане с данък върху добавената стойност. Тази услуга не може
да се счете за възмездна на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв по съображения, че възмездяването
става впоследствие - с акта на съда, с който насрещната страна, при наличие на
предвидените в нормата предпоставки, бива осъдена да заплати адвокатско възнаграждение
на оказалия безплатната правна помощ адвокат. Това е така, тъй като, съгласно чл. 25, ал. 2
ЗДДС данъчното събитие възниква на датата, на която услугата е извършена. Последващи
този момент действия не могат да имат значение за възникване на данъчно задължение.
Постановяването на съдебен акт, с който насрещната страна е осъдена да заплати
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, не съставлява облагаема стока или
услуга по смисъла на ЗДДС. Правоотношението, по което безплатната правна помощ е
оказана, и това, създадено със съдебния акт, са между различни страни и с различно
съдържание. По първото за адвоката, оказал правната помощ, не възниква право да получи
възнаграждение, а второто е между адвоката и насрещната страна, по което адвокатът има
само права, но не и задължения. Съдържанието на създаденото със съдебния акт
правоотношение се изчерпва със задължението на оказалия безплатната помощ адвокат да
бъде платена определена парична сума от насрещната страна. Съдът не е нито
данъчнозадължено лице по смисъла на чл. 3 ЗДДС, което да издаде фактура и да начисли
ДДС по нея, нито е страна по правоотношението, възникнало от постановения от него
осъдителен акт. Затова той не може да начислява ДДС върху дължимото за оказаната
безплатна правна помощ адвокатско възнаграждение без това да е изрично предвидено в
закона. Нито ЗДДС, нито ЗАдв въвеждат такава изрична нормативна уредба, която да се
отклонява от общите правила за облагане с данък върху добавената стойност. Не следва
нещо различно и от разпоредбата на § 2а НМРАВ. Разпоредбата няма отношение към
дължимия данък върху добавената стойност при осъществяване на безвъзмездна доставка на
услуга, каквато е безплатната правна помощ по чл. 38, ал. 1 ЗАдв. Тя урежда начисляването
на ДДС върху възнагражденията на регистрираните по ЗДДС адвокати и го определя като
неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, но не установява
задължение за начисляване на ДДС при оказана безплатна правна помощ. Такова
съдържание разпоредбата не би и могла да има, защото няма законова делегация, която да
овластява Висшия адвокатски съвет да регламентира данъчни правоотношения. Това
становище се възприема изрично и в практиката на Върховния касационен съд – опр.
917/02.05.2023 г. -ч. гр. д. № 1323/2023 г. -ВКС, IV г. о.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Молба по чл. 248 ГПК, вх. № 36344/05.02.2024г. на
СРС.
Определението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Определението, на основание чл. 7, ал. 2 и чл. 248, ал. 3 ГПК, да се съобщи на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2