№ 1205
гр. Варна, 17.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Валентин Пушевски
при участието на секретаря Мария Ст. Миланова
като разгледа докладваното от Валентин Пушевски Административно
наказателно дело № 20243110202071 по описа за 2024 година
установи, че производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Корпус Груп“ ЕООД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, ж.к. „Младост“ № 150, вх. 2, ет. 5,
ап. № 14 срещу Наказателно постановление № 03 – 2300321 от 26.04.2023 г.,
издадено от Директора на дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, с което
на дружеството – жалбоподател, на основание разпоредбите на чл. 416, ал. 5
във вр. с чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда, е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева за това, че на
02.12.2022 г. в гр. Варна, дружеството „Корпус Груп“ ЕООД, в качеството на
работодател, видно от представената документация в дирекция „Инспекция по
труда“ гр. Варна, в това число отчетни форми за месец ноември 2022 и месец
декември 2022 г., както и Заповед № 2/ 29.07.2022 г. и Заповед № 3/ 30.11.2022
г., в които работодателят е определил сумирано отчитане на работното време
се установи, че не е осигурена непрекъсната междуседмична почивка най –
малко 24 часа на лицето М. С. Д., на длъжност „пазач невъоръжена охрана“,
което е работило от 26.11.2022 г. до 05.12.2022 г. вкл. без почивен ден –
нарушение на разпоредбата на чл. 153, ал. 3 от Кодекса на труда.
Дружеството „Корпус Груп“ ЕООД гр. Варна намира издаденото
1
наказателно постановление за незаконосъобразно и неправилно, като
представя подробни аргументи в защита на своето становище. На първо място
навежда твърдения, че в представените от дружеството документи е допусната
чисто техническа грешка, която се е случила при обработване на графиците за
работа в ТРЗ софтуер за месец декември 2022 г. и респ. такава е била налице
при експортирането и в представената присъствена форма на служителите,
полагащи труд на охранявания от дружеството обект, находящ се на ул.
„Орел“. Дружеството навежда твърдения, че на датата 01.12.2022 г. св. М. С.
Д. е ползвал междуседмичната си почивка, което твърдение, според
дружеството, се потвърждава от приложената декларация от самия служител.
Също така дружеството навежда подробни аргументи в защита на позицията
си, че нарушението може да бъде квалифицирано като „маловажно“ по
смисъла на чл. 415в от Кодекса на труда, доколкото същото е отстранено
веднага след установяването му и не са настъпили някакви вредни последици
за работника/ служителя. Поради гореизложените съображения, дружеството
моли за отмяна на наказателното постановление, а в условията на
евентуалност моли да бъде приложена разпоредбата на чл. 415в от Кодекса на
труда и административното наказание да бъде индивидуализирано в
предвидените от тази норма параметри.
В проведеното на 25.09.2024 г. открито съдебно заседание по НАХД №
2071 по описа за 2024 г. на Варненския районен съд, въззивното дружество
„Корпус Груп“ ЕООД не се представлява нито от законен, нито от
процесуален представител, който да изрази позицията му в дадения ход на
делото по същество. В депозирана на 20.09.2024 г. в деловодството на
Варненския районен съд молба, изготвена от управителя на дружеството г-н.
Н. Г. се заявява, че се поддържа жалбата на посочените в нея основания,
отново поставяйки акцент върху допусната техническа грешка в
представените от дружеството документи, с което се оспорва
съставомерността на нарушението, както и се излагат аргументи за
приложимостта на чл. 415в от Кодекса на труда.
В проведеното на 25.09.2024 г. открито съдебно заседание по НАХД №
2071 по описа за 2024 г. на Варненския районен съд, въззиваемата страна
Директорът на дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна се представлява от
своя процесуален представител юрисконсулт Надя Тодорова, която моли за
потвърждаване на наказателното постановление, намирайки, че нарушението
2
е безспорно установено, като юрисконсулт Тодорова излага редица аргументи
в своята пледоария защо е неприложима в случая разпоредбата на чл. 415в от
Кодекса на труда, като прави и подробен критичен анализ на показанията на
св. М. С. Д.. Процесуалният представител на въззиваемата страна моли също
така за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
От фактическа страна, съдът приема за установено следното:
През 2022 г. св. М. С. Д. се намирал в трудово правоотношение с
дружеството „Корпус Груп“ ЕООД, като изпълнявал длъжността „пазач
невъоръжена охрана“ в обект, находящ се в гр. Варна, кв. „Аспарухово“, ул.
„Орел“ № 5, който обект бил охраняван от служители на дружеството
„Корпус Груп“ ЕООД.
Във времевия период от 26.11.2022 г. до 05.12.2022 г. вкл., св. Д. полагал
труд всеки един последователен ден, като в дружеството било въведено
сумирано отчитане на работното време, съгласно Заповед № 2/ 29.07.2022 г. и
Заповед № 3/ 30.11.2022 г. на управителя на дружеството.
В периода 15.03.2023 г. – 10.04.2023 г. св. Р. Н. П. – гл. инспектор в
дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна извършила проверка по спазване на
нормите на трудовото законодателство на дружеството „Корпус Груп“ ЕООД,
като установила от представените от управителя на дружеството „Корпус
Груп“ ЕООД г-н. Н. Г. присъствени форми за явяването/ неявяването на работа
за месеците ноември 2022 г. и декември 2022 г., че във времевия период от
26.11.2022 г. до 05.12.2022 г. вкл., работника/ служителя св. М. С. Д. е полагал
труд всеки един последователен ден, като св. П. преценила, че по този начин
дружеството – негов работодател е извършило нарушение на чл. 153, ал. 3 от
Кодекса на труда, доколкото не му е осигурило непрекъсната междуседмична
почивка в размер на най – малко 24 часа.
Тази констатация на св. П. я мотивирала да състави акт за установяване на
административно нарушение на датата 10.04.2023 г., с който санкционирала
дружеството за нарушение на посочената нормативна разпоредба.
В разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок постъпило писмено
възражение срещу съставения АУАН, което било разгледано от
административно – наказващия орган, но след като било преценено за
неоснователно, на 26.04.2023 г. Директорът на дирекция „Инспекция по
труда“ гр. Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази
3
изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал наказателно
постановление, с което на основание разпоредбите на чл. 416, ал. 5 във вр. с
чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда, наложил на въззивното дружество
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева за
извършеното нарушение на чл. 153, ал. 3 от Кодекса на труда.
По отношение на доказателствата и от правна страна съдът намира за
установено следното:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 14 – дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който
подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът я намира за частично основателна, поради
следните съображения:
Липсва спор между страните, че от първоначално подадените от
управителя на дружеството г-н. Н. Г. писмени доказателства, съвсем
конкретно присъствени форми за явяването/ неявяването на работа за
месеците ноември 2022 г. и декември 2022 г., се установява, че във времевия
период от 26.11.2022 г. до 05.12.2022 г. вкл., работника/ служителя св. М. С. Д.
е полагал труд всеки един последователен ден, с което се обосновава извод, че
действително дружеството – работодател е извършило нарушение на чл. 153,
ал. 3 от Кодекса на труда, доколкото не му е осигурило непрекъсната
междуседмична почивка в размер на най – малко 24 часа.
Съдът намира първоначално подадените от г-н. Н. Г. писмени
доказателства за достоверни и ползващи се с висока доказателствена
стойност, поради което и ги кредитира изцяло. Същевременно съдът намира за
недостоверно твърдението за допусната техническа грешка в представените
присъствени форми за явяването/ неявяването на работа за месеците ноември
2022 г. и декември 2022 г., като мотивите на съда за така застъпените позиции
са следните:
На първо място следва да се подчертае, че първоначално подадените от г-
н. Н. Г., в качеството му на управител на дружеството „Корпус Груп“ ЕООД
документи са представени на 21.03.2023 г. – едва 20 дни по – късно, вече след
съставяне на АУАН, с което е установено нарушението, дружеството започва
да твърди, че е налице техническа грешка. Ако това твърдение беше застъпено
ден, два, три след подаване на документите, още преди св. П. да е
4
констатирала нарушението, съдът би бил по – склонен да го уважи, но в
случая категорично това възражение се явява неоснователно.
В кР. сметка управителят на дружеството лично е подал документите и
абсолютно несериозно е да се твърди, вече след като въз основа на тези
документи е установено дадено обстоятелство, в случая административно
нарушение, да се твърди, че в тях е допусната техническа грешка, която още
повече е в ущърб на дружеството.
На практика по този начин дружеството би искало да получава
благоприятни последици от своето собствено недобросъвестно поведение,
което няма как да бъде толерирано от съда.
По отношение твърдението, застъпено във въззивната жалба, а и във
възражението с правно основание чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, че в действителност
св. М. С. Д. е почивал на датата 01.12.2022 г., съдът го намира за недоказано.
Самият св. Д. не успя да си спомни в кои конкретни дни е работил и в кои
конкретни дни, респ. е почивал през месеците ноември 2022 г. и декември
2022 г., което е напълно нормално и житейски издържано, доколкото е изтекъл
голям период от време. Същевременно обаче същият призна, при това с
голяма категоричност, че по време на празничните дни в края на месец
декември всяка година (Коледните и Новогодишните празници) служителите
на дружеството изпълняват своите задължения, доколкото обекта не може да
остане без охрана. Същевременно обаче от самите присъствени форми е
видно, че на датите 25.12.2022 г. и 31.12.2022 г. никой от служителите не е
полагал труд в обекта. Това разминаване във фактите, изнесени от св. Д. и
представените от самото дружество писмени доказателства, мотивират съда
да не приеме за достоверни показанията на самия св. Д., поради което и съдът
не приема за достоверна неговата декларация, в която той също на пръв поглед
изключително категорично декларира, че на датата 01.12.2022 г. е почивал.
При това тази декларация е подписана на 12.04.2023 г., като съдът си дава ясна
сметка, че шанса св. Д. с такава прецизна точност да си спомня в кой ден е
почивал и в кой ден е полагал труд преди 4 месеца е минимална.
Ето защо съдът дава вяра и кредитира първоначално подадените писмени
доказателства съвсем конкретно присъствени форми за явяването/
неявяването на работа за месеците ноември 2022 г. и декември 2022 г., от
които се установява, че във времевия период от 26.11.2022 г. до 05.12.2022 г.
5
вкл., работника/ служителя св. М. С. Д. е полагал труд всеки един
последователен ден, с което се обосновава извод, че действително
дружеството – работодател е извършило нарушение на чл. 153, ал. 3 от
Кодекса на труда, доколкото не му е осигурило непрекъсната междуседмична
почивка в размер на най – малко 24 часа.
Съдът не намира за приложима разпоредбата на чл. 415в от Кодекса на
труда. В случая нарушението е формално и от него неминуемо настъпват
негативни, най – малкото психологически последици за здравето на
работника/ служителя, поради което и не е изпълнено едно от кумулативните
предвидените условия за приложението на чл. 415в, ал. 1 от НК.
По отношение вида и размера на наказанието.
Наказващият орган е възприел изцяло фактическата обстановка описана в
акта за установяване на административно нарушение и според съда
необосновано е наложил административно наказание за извършеното деяние в
размер над предвидения в закона минимум – 1500 лева. При
индивидуализиране на наказанието съдът отчита като смекчаващи вината
обстоятелства, че в административно – наказателната преписка не се съдържат
данни дружеството „Корпус Груп“ ЕООД да е санкционирано за подобни
нарушения на трудовото законодателство, което мотивира съдът да приеме, че
нарушението е извършено за първи път, което от своя страна налага извода за
едно като цяло отговорно и правилно отношение на въззивното дружество
към законоустановения ред в страната. Като съобрази, че нарушението е
извършено при наличие на смекчаващо отговорността обстоятелство – а
именно – обстоятелството, че е извършено за първи път, съдът счита, че
определеното към минималния размер наказание се явява справедливо и
напълно съответстващо на целите, предвидени в разпоредбата на чл. 12 от
ЗАНН.
Поради гореизложените съображения, съдът намира, че следва
процесното наказателното постановление, издадено на 26.04.2023 г от
Директора на дирекция „Инспекция по труда” – гр. Варна да бъде изменено по
отношение на размера на наложеното наказание, като размера на наложената
имуществена санкция бъде намален от 2000 лева на 1500 лева.
Предвид изхода на спора, отчитайки материалния интерес по делото,
уважената, респ. отхвърлена част от въззивната жалба, съдът намира, че
6
следва да осъди дружеството „Корпус Груп“ ЕООД да заплати на
въззиваемата страна парична сума в размер на 60 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение в производството по НАХД № 2071 по описа
за 2024 г. на Варненския районен съд
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2 вр. 1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
Изменя Наказателно постановление № 03 – 2300321 от 26.04.2023 г.,
издадено от Директора на дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, с което
на „Корпус Груп“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ж.к. „Младост“ № 150, вх. 2, ет. 5, ап. № 14, на
основание разпоредбите на чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 1 от Кодекса на
труда, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в
размер на 2000 лева за това, че на 02.12.2022 г. в гр. Варна, дружеството
„Корпус Груп“ ЕООД, в качеството на работодател, видно от представената
документация в дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, в това число
отчетни форми за месец ноември 2022 и месец декември 2022 г., както и
Заповед № 2/ 29.07.2022 г. и Заповед № 3/ 30.11.2022 г., в които работодателят
е определил сумирано отчитане на работното време се установи, че не е
осигурена непрекъсната междуседмична почивка най – малко 24 часа на
лицето М. С. Д., на длъжност „пазач невъоръжена охрана“, което е работило
от 26.11.2022 г. до 05.12.2022 г. вкл. без почивен ден – нарушение на
разпоредбата на чл. 153, ал. 3 от Кодекса на труда, като намалява размера на
наложено административно наказание „имуществена санкция“ до размер от
1500 лева.
Осъжда „Корпус Груп“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ж.к. „Младост“ № 150, вх. 2, ет. 5, ап. № 14 да заплати
на дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна парична сума в размер на 60
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение в производството по
НАХД № 2071 по описа за 2024 г. на Варненския районен съд.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 – дневен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му пред Административен съд –
Варна.
7
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8