Решение по дело №244/2020 на Районен съд - Карнобат

Номер на акта: 260011
Дата: 3 февруари 2021 г. (в сила от 22 април 2021 г.)
Съдия: Георги Тодоров Добрев
Дело: 20202130200244
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 260011 / 3.2.2021г. гр. Карнобат

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

К А Р НО Б А Т С К И Я Т      Р А Й О Н Е Н      С Ъ Д ,      ІІ    състав

На четвърти януари две хиляди и двадесет и първа година

В публично заседание в следния състав:

                                                  

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ГЕОРГИ ДОБРЕВ

                                              

Секретар ………………МАРИЯНА ТАСЕВА …............................................

Прокурор...................................................................................................................

Като разгледа докладваното от съдията  ……….ДОБРЕВ……….…………

А Н Х дело номер.........244...........по описа за...............2020................година, за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството по настоящото дело е по реда на чл. 59  и сл. от ЗАНН, образувано по повод подадената жалба от Ж.И.К. ЕГН **********,*** и съдебен адрес:***, партер, офис № 2, чрез адвокат С.К., против наказателно постановление № 20-0454-000400 / 30. 09. 2020г. на Началник група към ОДМВР Бургас, РУ Сунгурларе, с което за нарушение на разпоредбите на чл. 638, ал. 3 от КЗ му е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лева.  

Жалбоподателят е останал недоволен от така наложеното му административно наказание, твърди, че не е извършено нарушението посочено във съставеният АУАН и обжалваното наказателно постановление, твърди, че в акта и издаденото наказателно постановление не е посочено точно и конкретно в какво се състои самото нарушение. Твърди се, че издаденото НП е неправилно, необосновано и незаконосъобразно го обжалва в законовия срок пред РС- Карнобат, като желае съдът да постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява, за него се явява редовно упълномощен  процесуален представител- адвокат К..

За административнонаказващия орган редовно призован,   не се явява негов законен или процесуален представител в съдебно заседание, като   същият е  взел становище в писмото за изпращане на преписката, като е посочил, че следва да бъде потвърдено НП, представя като доказателство заверени копия от преписката по случая, желае да бъдат разпитани свидетелите М.Д.Я. и С.И.С.. В отделно писмо, Началник на РУ Сунгурларе твърди, че посоченото нарушение е извършено от жалбоподателят и установено по безспорен начин, като желае да бъде взето предвид, че един ден преди нарушението предмет на настоящото производство, на 23. 08. 2020 г.  жалбоподателят К. е извършил отново нарушение на нормата на чл. 638, ал. 3 от КЗ , за което му е бил съставен АУАН. Твърди, че с действията си жалбоподателят показва явно незачитане на установените норми и правила регламентирани в ЗДвП и КЗ.

Свидетелите М.Д.Я.- актосъставител, К.А.Д. и С.И.С.- свидетели на установяване на нарушението и на съставянето на акта, разпитани в съдебно заседание потвърждават  изцяло обстоятелствата посочени в АУАН.

След поотделната и съвкупна преценка на събраните по време на съдебното следствие доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на акт за установяване на административно нарушение сер. GА № 46325 от 24. 08. 2020 г. съставен от мл. автоконтрольор  М.Д.Я. ***, срещу жалбоподателя, в присъствието на двама свидетели, за това, че на 24. 08. 2020 г. в 16, 45 часа в Община Сунгурларе на път /I-7, Върбица-Бероново /-Везенково-Велислав-Манолич при следните обстоятелства: По път BGS1260 в посока от село Манолич към с. Велислав управлява товарен автомобил марка „*****“ с рег. № ****** собственост на Т.С.Ш.ЕГН **********, който не е спрян от движение и няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите, с което виновно е нарушил член 638, ал. 3 от КЗ – лице, което не е собственик и управлява МПС, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите.

Видно от така съставеният АУАН, в същия са отразени всички обстоятелства имащи значение за установяване и реализиране на административнонаказателната отговорност на нарушителя- посочено е времето- час, дата, месец и година на извършване на нарушението, мястото на извършване на същото, обстоятелствата при които е извършено нарушението/ управление на конкретно посочено МПС и собственик на същото, липсата на сключен и действащ договор за задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите/, нарушената правна норма. Съдът приема за обективно отразена в АУАН фактическата обстановка, която се потвърждава от свидетелите на установяване на нарушението, а именно К.А.Д. и С.И.С., чиито показания дадени в съдебно заседание съдът цени, като непротиворечиви и последователни. Освен това следва да бъде коментирано, че така съставения АУАН е подписан от жалбоподателят и в същия е записано, че няма възражения .

Съдът не приема доводите на жалбоподателят изложени в жалбата и по точно тези, че автомобила не е бил в движение. Това твърдение се опровергава от показанията на свидетелите Д. и С..

Въз основа на така съставеният АУАН, АНО е издал и обжалваното пред настоящия съд НП, като в същото  е пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият орган счел, че горните деяния нарушават разпоредбите на чл.638, ал. 3 от КЗ, поради което и е наложил посоченото в този текст единствено и конкретизирано по размер административно наказание, а именно глоба от 400 лева. НП е връчено на жалбоподателя на 19. 10. 2020 г. лично.

Съдът кредитира всички представени по делото писмени доказателства като достоверни и допринасящи за разкриване на обективната истина по делото.

Съдът кредитира гласните доказателствени средства – свидетелските показания на свидетелите  Я., Д. и С. като обективни и достоверни, доколкото същите не съдържат противоречия в себе си, последователни и логични са, а освен това съответстват на събраните по делото писмени доказателства.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Не е оспорено по делото, а и от приложените  по делото Заповед № 251з-1776 / 31. 05. 2016г. се установява компетентността на наказващия орган, а компетентността на актосъставителя произтича директно от разпоредбата на чл. 647, ал. 1 КЗ.

При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34 от ЗАНН. АУАН е съставен на 24. 08. 2020 г., а НП е издадено на 30. 09. 2020г., много преди изтичане на давностните срокове, предвидени в чл. 34 от ЗАНН.

При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно са изброени обективните признаци на допуснатите нарушения и нарушените правни норми. Посочени са всички правно релевантни обстоятелства във връзка с извършеното нарушение- време, място на извършване, субект на нарушението, съставомерни признаци от обективна страна- управление на автомобил, който не е собственост на водача и липса на сключен и действащ към момента на проверката договор за задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите.

Въз основа на правилно установена фактическа обстановка, съвсем законосъобразно административно наказващия орган е счел, че с действията си жалбоподателят е допуснал нарушение  на чл. 638, ал.3 от КЗ. В тази връзка съдът не споделя твърденията на процесуалния представител на жалбоподателя, че тази разпоредба е единствено санкционна, а правното основание за допуснатото нарушение е в разпоредбата на чл. 638, ал. 1, т. 2 от КЗ. Следва да се посочи, че в разпоредбата на чл. 638, ал. 3 от КЗ е предвидено, както правилото за поведение, което жалбоподателят е нарушил, така и предвидената за това санкция, като обвързването с други правни норми не е  необходимо.

Действително в чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ е предвидено, че задължението за сключване на застраховка гражданска отговорност тежи само върху собственика на автомобила, но в същия текст е предвидено, че това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от собственика на моторното превозно средство, да сключи застрахователния договор. Чл. 638, ал. 3 от КЗ обаче въвежда задължение за всеки водач преди да предприеме управление на МПС, което не е негова собственост да се убеди, че за автомобила има сключена и действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и да се откаже от управлението, ако такава не е налице.

В тази връзка настоящия съд счита, не обжалваното наказателно постановление следва да бъде изцяло потвърдено като правилно и законосъобразно.

По разноските:

Както с жалбата, така и в хода на съдебните прения, процесуалният представител на жалбоподателя е направил искане на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН за присъждане на направените по делото разноски. Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН препраща към тази на чл. 143, ал. 1 АПК, в която е посочено, че в случай на отмяна на обжалвания акт, разноските се възстановяват от бюджета на органа издал акта. В случая съдът счита, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено, поради което и не се дължат на жалбоподателя направените разноски.

  Мотивиран от гореизложеното Карнобатският районен съд

                                          

 

Р       Е      Ш        И       :

        

        

         ПОТВЪРЖДАВА  Наказателно постановление №  20-0454-000400 / 30. 09. 2020г. на Началник група към ОДМВР Бургас, РУ Сунгурларе, издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение  сер. GА № 46325 от 24. 08. 2020 г., против Ж.И.К. ЕГН **********, с адрес: ***, с което за нарушение на чл. 638, ал. 3 от КЗ му е наложено административно наказание глжбо в размер на 400 лева.   

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд Бургас  в 14 дневен срок, считано от съобщаването му на страните.

 

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: