РЕШЕНИЕ
№ 2124
гр. Пловдив, 15.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Анета Ал. Трайкова
при участието на секретаря Невена Мл. Назарева
като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело №
20215330103664 по описа за 2021 година
Предявени са искове с правно основание чл. 222, ал. 2 КТ, член 224, ал. 1 КТ
и член 86 ЗЗД.
Ищецът И. П. В., ЕГН ********** е предявил искове против ответника
„АИТ Интернешънъл транспорт” ЕООД, ЕИК *****за заплащане на следните суми:
1249,28 лева обезщетение по член 222, ал. 2 от КТ; мор. лихва за забава изплащането
на обезщетението по чл. 222, ал. 2 КТ за периода 01.12.2020г.-24.02.2021г. в размер на
29,85 лева; 343,55 лева обезщетение по член 224, ал. 1 от КТ; мор. лихва за забава
изплащането на обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ за периода 01.12.2020г.-
24.02.2021г. в размер на 8,21 лева, ведно със зак. лихва върху двете обезщетения
считано от 25.02.2021 г. до окончателното им изплащане. Претендират се разноски.
Ищецът твърди, че е работил по трудов договор при ответника на длъжността
„Диспечер транспортни средства“ с основно трудово възнаграждение от 610 лв.
Трудовото правоотношение между страните било прекратено, считано от 02.11.2020 г.
с издадена от работодателя заповед на основание чл.325, ал.1, т. 9 от КТ.
Изтъкнато е, че в заповедта за прекратяване било отбелязано, че на ищеца се
дължат обезщетения за неползван платен годишен отпуск от 11 дни и по 222, ал. 2 КТ
за уволнение при прекратяване на ТПО на осн. чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ.
Претендира се лихва за забава върху претендираните обезщетения.
1
В отговора на исковата молба се заявява, че се признава съществуването на
трудово правотоношение между страните за посочената длъжност и размер на
определеното основно месечно възнаграждение и не се оспорва фактът, че трудовото
правоотношение между страните е прекратено на основание чл. 325, ал. 1 т. 9 от КТ.
Твърди се, обезщетенията били изплатени в брой на ищеца, като за тази цел е
бил изготвен фиш за заплата за м. октомври 2020 г., който бил подписан от ищеца.
По отношение на изискуемостта се сочи, че обезщетенията са станали изискуеми
към момента на прекратяване на трудовото правоотношение между страните.
По отношение на обезщетението за забавено плащане се сочи, че с оглед
плащането на главния дълг такова обезщетение не се дължи.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като обсъди събраните по
делото доказателства, намери за установено следното:
Между страните не се спори, че ищецът е работил в ответното дружество на
длъжността “*******” с основно трудово възнаграждение в размер на 610 лв., както и
че трудовото правоотношение е прекратено на 02.11.2020 г. със заповед № ******* г.
на основание чл. 325 ал. 1 т. 9 от КТ.
Видно от представената заповед № ******* г. при прекратяване на ТПО на
ищеца следвало да се начислят обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 11
дни и обезщетение по чл. 222, ал. 2 КТ в размер на две работни заплати.
Ответникът е представил фиш за заплата за м. октомври 2020г., в който е
отбелязано да са начислени освен заплатата за м. октомври 2020г., така и на процесните
две обезщетения, с отбелязване за касово плащане.
По делото е изслушано заключение на вещото лице, което съдът кредитира като
компетентно и безпристрастно, и от което се установява, че обезщетенията са
начислени и осчетоводени по сметка 501 персонал, като изплатени на каса с РКО от
03.11.2020г. В с.з., проведено на 21.05.2021г. пълномощникът на ответното дружество
е обявил, че съставеният РКО, който не е представен по делото, е подписан единствено
от управителя на дружеството. Съставеният разходен касов ордер, като неподписан от
работника, не представлява разписка за плащане на задълженията.
Съгласно разпоредбата на член 270, ал. 3 КТ трудовото възнаграждение се
изплаща лично на работника по ведомост, каквато не е представена, а така също и
срещу разписка, както и с документ за банков превод по влог на работника, каквито
документи също не са представени от ответника, в чиято доказ. тежест е да установи
факта на плащане на обезщетенията. Представеният от ответника фиш има
информативен характер, като в практиката е установено работодателят да предоставя
на работника фиш за трудовото възнаграждение, особено в случаите когато работникът
не получава ТВ по ведомост или срещу разписка, а по банков път. Освен това фишът
не представлява както счетоводен документ, какъвто е РКО, така и разписка, ето защо
2
подписът върху фиша не удостоверява плащане.
Ето защо горепосочените искове се явяват изцяло доказани по основание и
размер, поради което следва да бъдат уважени.
На ищеца следва да се присъди мор. лихва върху двете обезщетения, считано от
датата на тяхната изискуемост – 01.12.2020г..
На ищеца следва да се присъди и законната лихва върху всички главници, тъй
като вземанията са лихвоносни и такава е претендирана, а исковата молба има
характер на покана.
С оглед изхода на спора ищецът има право на присъждане на разноските по
делото в разер на 300 лева за адв. възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС дължимата
държавна такса върху уважените искове, като същата на основание чл. 1 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК възлиза общо на 150 лева,
от които: 50 лева - ДТ за иска по чл. 224, ал. 1 КТ, 50 лева – ДТ за иска по чл. 222, ал. 2
КТ и 50 лева по иска по член 86 от ЗЗД. В негова тежест следва да се възложат и
разноските за ССЕ и СГрЕ в размер на 180 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „АИТ Интернешънъл транспорт” ЕООД, ЕИК ******да заплати
на И. П. В., ЕГН ********** следните суми: 1249,28 лева обезщетение по член 222, ал.
2 от КТ; мор. лихва за забава изплащането на обезщетението по чл. 222, ал. 2 КТ за
периода 01.12.2020г. - 24.02.2021г. в размер на 29,85 лева; 343,55 лева обезщетение по
член 224, ал. 1 от КТ; мор. лихва за забава изплащането на обезщетението по чл. 224,
ал. 1 КТ за периода 01.12.2020г. - 24.02.2021г. в размер на 8,21 лева, ведно със
законната лихва за забава върху всяка от главниците от датата на подаване на
исковата молба – 25.02.2021г., до окончателното изплащане на дължимите суми, както
и разноски в размер на 300 лева за адв. възнаграждение.
ОСЪЖДА „АИТ Интернешънъл транспорт” ЕООД, ЕИК ****** да заплати в
полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивския
районен съд сумата от 150 лева, представляваща държавна такса върху уважените
искове и 180 лева за експертизи.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр.
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ______/п/_________________
3