№ 762
гр. София, 29.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО V ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Вера Чочкова
Членове:Вилислава Янч. Ангелова
Тони Гетов
при участието на секретаря Пенка Анг. Цанкова
в присъствието на прокурора И. Г. З. А. Ст. В.
като разгледа докладваното от Вера Чочкова Въззивно административно
наказателно дело № 20221100604187 по описа за 2022 година
С решение от 09.12.2021г. по н. а. х. д. № 13004/14г. Софийски районен съд, НК, 101
с –в е признал подсъдимият Т. С. Т. за невиновен в извършване на престъпление по чл.131
ал.1 т.5А вр.чл.130 ал.1 от НК,поради което го е оправдал по повдигнатото за това
обвинение.
Против посТ.еното решение е постъпил протест от СРП и допълнение към него ,в
който се посочва ,че съдебният акт е необоснован и незаконосъобразен.Прави се искане
решението да бъде отменено ,като се посТ.и ново, с което Т. да бъде признат за виновен по
повдигнатото му обвинение.
В съдебно заседание, представителят на СГП поддържа протеста.Моли за посТ.яване
на осъдително решение.
Защитникът на подсъдимият ,счита ,че решението на СРС е правилно.Моли същото
да бъде потвърдено.
Подсъдимият Т.,редовно призован не се явява.
Въззивния съд, след като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните и като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт
съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за усТ.ено следното:
За да посТ.и решението си,първия съд е приел ,че описаните действия на
подсъдимото лице в посТ.лението не се субсумират под признаците на престъплението по
чл.131 ал.1 т.5А вр.чл.130 ал.1 от НК,тъй като не изпълват изискванията на дефиницията за
1
деяние,извършено в условията на домашно насилие.Посочил е,че съгласно чл.93 т.31 от НК
извършено в условията на домашно насилие е деяние,което е предшествано от системно
упражняване на физическо или друго насилие.Изтъкнал е,че макар да са налице три
деяния,то същите са извършени от подсъдимия в рамките на два последователни дни и
между тях липсва,изискуемата се трайност и устойчивост,съгласно задължителната съдебна
практика,въведена в ТР 3/71г на ВС.
Въззивната инстанция не споделя доводите на първия съд ,но счита че същия е
достигнал до верен краен извод относно невиновността на подсъдимото лице.
Това е така ,тъй като въззивната инстнация счита ,че действията на подсъдимия спрямо
пострадалата не се доказани по несъмнен начин.В посТ.лението на СРП е описаната
фактология ,базирана изцяло на твърденията на пострадалата Г.,която подлежи на доказване
в съдебното производство,с допустимите за това способи,уредени в НПК.В хода на
съдебното следствие пред първия съд/протокол от съдебно заседание л.29 от
съд.д./,пострадалата е отказала да дава показания,възползвайки се от разпоредбата на чл.119
от НПК.Волеизявлението й ,изключва от доказателствената съвкупност по делото и
показанията й дадени в хода на досъдебното производство, на които се позовава
обвинението,тъй като отказът й да дава показания в съдебната фаза,препятства ползването и
на дадените вече такива въобще,в какъвто смисъл е и трайната съдебна практика.Липсата на
пряк очевидец на инкриминираните действия,лишава обвинението от основния
свидетел,уличаващ подсъдимия в престъпно поведение.Събраните други гласни
доказателства по делото/показанията на свидетелите О.Г.,,М.Т. и Н.В./ са производни,тъй
като съдържат частичен преразказ на споделени от пострадалата събития, на неуточнени
дати ,при това приети с недоверие от страна на конкретните свидетели,поради което не биха
могли да бъдат поставени в основана на осъдителен съдебен акт.Медицинските
документи,съдържащи данни за телесни увреждания на пострадалата,освен ,че не сочат
пряко към подсъдимия,/доколкото въпросът за авторството остава недоказан/,не сочат и на
повече от едно деяние,така че да е налице и изискуемата се системност/съгласно чл.93 т.31
от НК/ за съставомерността на престъплението по чл.131 ал.1 т.5А от НК.
В обобщение на гореизложеното,въззивната инстанция счита,че твърдяното обвинение
не е доказано по несъмнен начин,което води до оневиняването на подсъдимото лице
Т..Доколкото първия съд е достигнал до същия краен извод,то атакувания съдебен акт не се
нуждае от ревизия.
С оглед изложените съображения, и като не констатира неправилно приложение на
материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила, необоснованост ,
въззивният съд счита, че обжалваното решение следва да бъде потвърдено,поради което и
на основание чл. 338 вр. чл. 334 ал.1 , т. 6 от НПК Съдът
РЕШИ:
2
ПОТВЪРЖДАВА решение от 09.12.2021г.г. по н. а. х. д. № 13004/2020 год. на Софийски
районен съд, Наказателна колегия, 101 с – в.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3