Решение по дело №1575/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 895
Дата: 10 май 2019 г. (в сила от 30 октомври 2019 г.)
Съдия: Иван Георгиев Калибацев
Дело: 20195330201575
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 март 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е № 895

895 гр.Пловдив, 10.05.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивският районен съд, VI н.с., в публичното заседание на 11.04.2019г. в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ИВАН КАЛИБАЦЕВ

 

при секретаря Маргарита Георгиева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 1575/2019г. по описа на ПРС, VI н.с., за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

            Обжалвано е Наказателно постановление № 18-1030-011225/                           08.01.2019г., издадено от Началник група към ОДМВР Пловдив Сектор „Пътна полиция”, с което на Л.М.Д., ЕГН **********, са наложени следните административни наказания: на основание                    чл. 183 ал.3 т.5 пр.1 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/, е наложена ГЛОБА в размер на 30.00 /тридесет/ лв. за нарушение по 6 т.1 от ЗДвП, на основание  чл. 179 ал.2, вр.  чл.179 ал.1 т.5 пр. 5 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 200.00 /двеста/ лв. за нарушение по чл. 44 ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 175 ал.1 т.5 от  ЗДвП, са наложени ГЛОБА в размер на 150.00 /сто и петдесет/ лв. и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от 2 месеца за нарушение по чл.123 ал.1 т.3            б. „а” от ЗДвП.

         Жалбоподателят, по съображения, изложени в жалбата моли Съдът да отмени наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно. Редовно призован,  в съдебно заседание се представлява от процесуалния си представител - Д.К., който поддържа жалбата и евентуално моли за намаляване размера и срока на наложените наказания на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП до минимума, предвиден в закона.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща процесуален представител и не взема становище по делото.

 Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

         Жалбата е подадена в предвидения от закона срок, поради което е допустима, а разгледана по същество е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

На 11.12.2018г., въз основа на подаден сигнал от лицето К. И. О.,  свид. Й.В.К. съставил акт за установяване на административно нарушение /АУАН/  с бл. № 947889 срещу жалбоподателя Л.М.Д., ЕГН **********, за това, че на 25.11.2018г., около 22:30ч. в гр.Пловдив, на бул. „България” до № 44 в локалното платно, жалбоподателят, като водач на лек авотомобил  „Нисан Алмера”, рег. ****, собственост на А.Л.Г., навлязъл и се движил след пътен знак В1, не осигурил достатъчно странично разстояние с нарещно движещия се лек автомобил на „Шевролет”, рег. *****, собственост на „Елма” ООД, с водач К.И.О., застъргал го странично и причинил ПТП, както и че жалбоподателят напуснал местопроизшествието без да спре и без да окаже съдействие за установяване на вредите от него. Свид. К. призовал двамата участници от ПТП, разпитал ги последователно и установил механизма на сблъсъка между двете МПС-та.

Извършените от Д. нарушения били подведени под нормите: чл.6 т.1 от ЗДвП, чл.44 ал.1 от ЗДвП, чл.123, ал.1 т.3 б. „а” от ЗДвП. Актът бил съставен в присъствието на жалбоподателя, който се запознал със съдържанието му и го подписал с възражение.

По случая на 17.12.2018г., свид. К. съставил и Протокол за ПТП, в който било описано установеното от контролния орган ПТП, участниците в него, механизмът на сблъсъка между МПС-та. Жалбоподателят Д. отказал да подпише протокола.   

В качеството на свидетел по делото бе разпитан актосъставителят Й.В.К., който потвърждава авторството на АУАН и направените в него констатации. От показанията на свидетеля се установява, че не е свидетел по случая, а е съставил АУАН, на база подаден сигнал срещу жалбоподателя от другия участник в ПТП. Последният се оплакал,че на процесната дата и място, управлявайки МПС в еднопосочна улица, жалбоподателят, също като водач на МПС, навлязъл в  нея след пътен знак, забраняващ това, не осигурил достатъчно разстояние, поради което му застъргал страничната лява част на автомобила, причинил ПТП, след което напуснал мястото, без да спре. Последвало дори догонване на жалбоподателя на бул. „България” до Панаира от страна на подалия сигнала участник в ПТП. Впоследствие актосъставителят, въз основа на подадения сигнал, призовал двамата участници в ПТП, провел разговор с тях последователно, направил оглед на автомобилите им, установил механизма на сблъсъка и вината за случилото се, при което съставил АУАН срещу жалбподателя и Протокол за ПТП.

Съдът кредитира показанията на свидетеля като логични, обективни и достоверни, съответстващи на събраните по делото писмени доказателства.  

Отделно от това съгласно чл.189 ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, т. е. съставеният АУАН има материална доказателствена сила и доколкото същата не беше оборена от жалбоподателя Д., следва да се приемат за доказани посочените в последния обстоятелства.

          При така изложената по делото фактическа обстановка Съдът намира следното от правна страна:

          Настоящият съдебен състав счита, че по делото са налице безспорни и категорични доказателства за извършени от жалбоподателя административни нарушения по чл.6 т.1 от ЗДвП, чл.44 ал.1 от ЗДвП и чл. 123 ал.1 т.3 б. „а” от ЗДвП.                   Съгласно чл.6 т.1 от ЗДвП участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. Съгласно чл.44 ал.1 от ЗДвП при разминаване водачите на насрещно движещите се пътни превозни средства са длъжни да осигуряват достатъчно странично разстояние между пътните превозни средства. Според разпоредбата на чл. 123 ал.1 т.3                                 б.„а” от ЗДвП водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието. В конкретния случай безспорно се установява, че жалбоподателят Д. е извършил вменените му административни нарушения, тъй като на на 25.11.2018г., около 22:30ч. в гр.Пловдив, на бул. „България” до № 44 в локалното платно, управлявайки лек авотомобил  „Нисан Алмера”, рег. ****, навлязъл и се движил след пътен знак В1, не осигурил достатъчно странично разстояние с нарещно движещия се лек автомобил на „Шевролет”, рег. ***, с водач К.И.О., застъргал го странично и причинил ПТП, кат вместо да остане на място, напуснал местопроизшествието без да спре и без да окаже съдействие за установяване на вредите от него.  Тези обстоятелства се потвърждават от събраните по делото писмени доказателства, както и от показанията на разпитания в съдебно заседание актосъставител К.. Следва да се отбележи, че на никой етап от развитието на административното производство, включително и в съдебната фаза пред настоящата инстанция, не се ангажираха каквито и да било доказателства, насочени към опровергаване на обстоятелствата на нарушенията, изложени в атакуваното наказателно постановление.                               Описанието и на трите вменени нарушения е в достатъчна степен коретно, точно и ясно, така че жалбоподателят да разбере за какво негово поведение е санкциониран.

          По отношение на наведеното от страна на жалбоподателя възражение за допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като в АУАН бил посочен като единствен свидетел К.И.О., явяващ  се другият участник в ПТП и заинтересован по делото, Съдът го намира за неоснователно. В тази връзка е необходимо да се отбележи, че ЗАНН                           не въвежда забрана при съставянето на АУАН да не бъде вписан като свидетел – участник в инцидента, от когото не следва да се търси администртаивнонаказателна отговорност.

          Съдът не споделя и твърдяното от жалбоподателя нарушение на  чл. 42, т. 9 от ЗАНН, че в АУАН не били посочени имената и точните адреси на лицата претърпели имуществени вреди. След запознаване с АУАН се установи, че в действителност не са посочени имената и точните адреси на лицата претърпели имуществени вреди. Това нарушение обаче не е съществено, доколкото са посочени моторните превозни средства, които са претърпели щети, а жалбоподателят е в състояние да разбере кои леки автомобили са претърпели вреди.

          Ето защо правилно е ангажираната административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за вменените му нарушения по чл.6 т. 1 от ЗДвП, чл.44 ал.1 от ЗДвП, чл.123 ал.1 т.3 б. „а” от ЗДвП, като съответно правилно са му наложени наказания съответно по реда на чл. 183 ал.3 т.5 пр.1 от ЗДвП, чл. 179 ал.2, вр. чл.179 ал.1 т.5 пр. 5 от ЗДвП, чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП. По отношение размера на наложените глоби, предвидени за първите две нарушения по пункт 1 и 2 от НП, то същите са фиксирани от закона и не пдолежат на ревезиране от страна на Съда. Относно размера и срока, съответно на наложената глоба и лишаването от право да управлява МПС за нарушението по пункт 3 от НП – чл. чл.123 ал.1 т.3 б. „а” от ЗДвП, Съдът намира, че е прекомерно завишен. С оглед тежестта на нарушението, което не се отличава съществено от обикновените случаи на нарушения от този вид и съобразно с разпоредбите на чл.27 от ЗАНН, настоящата инстанция счете,че минималния предвиден в закона размер на глобата от 50 лв и срока от 1 месец лишаване от управление на МПС в своята съвкупност ще постигнат целите на наказанието по смисъла на чл.12 от ЗАНН. Ето защо и намери, че следва да измени наказателното постановление в тази част като намали размера на глобата от 150 лева на 50 лева, а срока за лишаването от право на управление на МПС, намали от 2 месеца на 1 месец.

          Вменените административни нарушения не се отличават с по-ниска степен на обществена опасност от типичните случаи за този вид нарушения, поради което е неприложима разпоредбата за маловажен случай по чл.28 от ЗАНН.

          При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и обжалваното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяната им.

          Ето защо и поради горните мотиви и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,  Съдът

Р  Е  Ш  И:

        ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-1030-011225/                           08.01.2019г., издадено от Началник група към ОДМВР Пловдив Сектор „Пътна полиция”,  В ЧАСТТА, с която на Л.М.Д., ЕГН **********, са наложени следните административни наказания: на основание чл. 183 ал.3 т.5 пр.1 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/, е наложена ГЛОБА в размер на 30.00 /тридесет/ лв. за нарушение по 6 т.1 от ЗДвП, на основание  чл. 179 ал.2, вр.  чл.179 ал.1 т.5 пр. 5 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 200.00 /двеста/ лв. за нарушение по чл.44 ал.1 от ЗДвП;

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 18-1030-011225/                           08.01.2019г., издадено от Началник група към ОДМВР Пловдив Сектор „Пътна полиция”,  В ЧАСТТА, с която на Л.М.Д., ЕГН ********** са му наложени административни наказания на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП - ГЛОБА в размер на 150 /сто и петдесет/ лв. и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от 2 /два/ месеца за нарушение по чл.123 ал.1 т.3 б. „а”от ЗдвП, като НАМАЛЯВА размера на глобата на 50 /петдесет/ лева и срока на лишаване от право на управление на МПС на 1 /един/ месец.

 

Решението може да бъде обжалвано в 14 дневен срок от съобщаването му на страните, пред Административен съд Пловдив и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

Вярно с оригинала!М.Г