№ 101
гр. Стара Загора, 12.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IIА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова
като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно
гражданско дело № 20225500500001 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба от С.М.Т., чрез
адв.К.К. от АК – Стара Загора, против Решение № 515/ 22.11.2021г.,
постановено по гр.д. № 1690/2021г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с
което се осъжда по иска с правно основание чл. 50 ЗЗД, С.М.Т. да заплати на
К.Х.М., действащ чрез своя законен представител Х.Р.М. - баща, сумата от
2000 лв. представляваща обезщетение за причинени на ищеца неимуществени
вреди, изразяващи се в физически и психически травми в резултат на
увреждане причинено на 14.06.2020 г. в гр. С.З. ухапване на К.М. от куче
порода кокер шпаньол, собственост на С.М.Т., при който инцидент К.М. е
получил увреждания - рана от ухапване от куче на лявата ръка като отхвърля
предявения иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за
разликата над сумата от 2000лв. до пълния предявен размер от 3 000 лв. като
неоснователен; присъдени са разноски на страните.
Въззивникът обжалва първоинстанционното решение в частта, с която е
осъден да заплати на К.Х.М., действащ чрез своя баща Х.Р.М. сумата над
1000 лв. до определените от районния съд 2000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, причинени от ухапване от куче, както
и разноските по делото. Счита същото за неправилно, поради необоснованост
и нарушения на процесуалния и материалния закон. Твърди, че
първоинстанционният съд се е опитал да опрости процесния казус до
елементарно ухапване на дете от куче, при което се дължи обезщетение, без
1
да държи сметка за цялостните взаимоотношения между страните по делото и
на тази база да преценява доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност.
По делото било безспорно, че между бащата на детето К. – Х.М. и
семейството му имало крайно влошени отношения. Счита, че водещо в
проверката на медицинската документация от страна на съдебномедицинската
експертиза следвало да бъде съдебномедицинското удостоверение от
„Съдебна медицина“, която е независима институция, а не амбулаторния лист
от личния лекар на детето. Намира, че това не би се случило, ако съдът бил
разгледал безпристрастно всички доказателства и не си бил съставил
предварително убеждение, че има ухапване. Въззивникът твърди, че
съвкупната преценка на доказателствата по делото сочели еднозначно за
наличието само на една рана, тоест за одраскване, а не за ухапване. Това
одраскване станало при игра между детето и животното, продължила поне 15-
20 минути – факт, който бил признат за безспорен още с доклада по делото.
Твърди, че районният съд не разгледал възражението за съпричиняване,
въпреки че го вписал в доклада си. Вместо това разгледал възражение,
каквото не било правено – за изключителната вина на трето лице /баща или
дядо/, която да освобождава въззивника от отговорност. Счита, че на
основание чл.51, ал.2 от ЗЗД тази отговорност следвало да бъде споделена
поравно между собственика на кучето и бащата на пострадалото дете.
Моли съда да постанови съдебно решение, с което да отмени решението
на първоинстанционния съд в обжалваната му част.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от другата
страна К.Х.М., действащ чрез своя баща Х.Р.М., чрез адв.С. Л. от АК – Стара
Загора, в който изразява становище, че жалбата е неоснователна, като излага
доводи в тази насока. Твърди, че в жалбата въззивникът съзнателно въвел
нова, преиначена обстоятелственост и процесуална каузалност, целяща да го
освободи от отговорността, която бил длъжен да прояви, а така също и от
последствията на неотговорното си поведение. Въпреки вредоносният
резултат от ухапването, жалбоподателят се домогвал да търси причината за
процесния спор в лошите междусъседски отношения, които съдът не бил
разбрал и игнорирал. Счита, че констатациите на съдебно медицинските и
психологично-психиатричните експертизи имат конкретно и категорично
съдържание. Въззиваемият сочи, че както и по-рано, така и във въззивната
жалба било видно домогването на жалбоподателя до тезата за съпричиняване.
Тази линия на защита била лишена от всякакво законово и практическо
основание. Счита, че въззивникът следвало незабавно да прибере кучето, а не
само да оправя „предупреждение“, като с това сметнал, че е изпълнил своето
задължение.
Моли съда да остави без уважение въззивната жалба с всички
последствия от това.
Съдът, като обсъди направените в жалбите оплаквания и становищата
на страните, предвид събраните по делото доказателства, намери за
2
установено следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 50 от Закона за
задълженията и договорите.
Ищецът К. Р. М. чрез своя законен представител Х.Р.М. твърди, че на
14.06.2020 г., около 19.00 часа, по време на детска игра, с други деца, в двора
на обитаваната от него жилищна кооперация бил ухапан от куче, отглеждано
от ответника С.М.Т.. Към момента на ухапването, на двора , заедно с ищеца
играели около 5-6 малки деца на възраст между 1 и 7 години, някои с
родителите си. Кучето било без надзор и пуснато свободно от собствениците
си. При играта, децата, вкл. ищецът по никакъв начин не дразнели и/или
предизвиквали животното, което да предизвика агресия. Преди да пусне
кучетата в задния двор и преди инцидента, на отправената му от бащата на
ищеца забележка, че пуща кучетата в двора, че са без повод и намордници,
ответникът уверил присъстващите, че животните са безопасни, не хапят и
обичат да играят с деца. Два пъти бащата на ищеца настоятелно помолил
ответника, да прибере кучетата от двора. Въпреки това той пуснал кучетата
при децата, във вътрешния двор на жилищната кооперация. Непосредствено
след ухапването, ищецът се почувствал зле от получената прободна рана и
психическия шок. Това наложило да бъде заведен незабавно в “Спешна
помощ”, където обработили травмираното място и му била поставена ваксина
против тетанус.
Ищецът получил ухапване по лявата ръка, в областта на
предмишницата. За случая било издадено съдебно медицинско удостоверение
от съдебния лекар и съгласно медицинското предписание, се провело,
едноседмично лечение с антибиотици. В резултат на тези обстоятелствата,
ищецът претърпял физически страдания и психически стрес. Стресът се
проявил в цялостен, неконтролируем тремор на тялото, невъзможност за
успокоение, липса на координирани действия, безпричинни проявления на
страх. Понастоящем се страхувал да спи сам, както и да излиза сам в и от
сградата на жилищната кооперация и да играе в двора.
Моли съда да осъди ответника С.М.Т. да му заплати сумата от 3000
лева. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал
отговор на исковата молба, в която взема становище за вероятна
основателност на иска, но досежно размера е категорично неоснователен и
твърди, че обстоятелствата, описани в исковата молба не са верни с
изключение на факта, че е имало контакт между зъбите на кучето и ръката на
детето. В тази връзка признава, че е налице правопораждащия деликта
юридически факт - контакт между зъбите на кучето и ръката на детето с
последствия за него. Основният твърдян юридически факт - ухапване, според
ищеца или неволен контакт между зъбите на кучето и ръката на детето,
според ответника, действително настъпил на 14.06.2020 г. около 19,00 часа.
След 17,00 часа, в двора на кооперацията влезли бащата на ищеца Х.М.,
заедно със сина си К. и дъщеря си, както и бащата на Х.М., който не живеел в
3
кооперацията. Освен тях дошли още приятелят на М. - П.М. заедно с двете си
деца близнаци. След известно време, семейството на ответника С.Т.,
състоящо се от него, съпругата му Е.Т., дъщеря му Р.Б., зет му Н.Б. и внука му
И. също излезли на двора, непосредствено пред прозорците, на апартамента
си и на разстояние от другата група. Това продължило около час, без да има
контакти между двете групи от хора. Ответникът имал две кучета - кокер
шпаньол на име Айра и осиновено улично куче. Кучетата останали вътре в
апартамента, но в един момент кокер шпаньолът Айра, която много обичала
да си играе с топка, почнала да драска по вратата и да иска да излезе.
Ответникът попитал Х.М. може ли в присъствието на децата да пусне навън
кучетата. Ищецът Х.М. отговорил, че може, но след като се приберат
близнаците на приятеля му П.М., за да не се уплашат. След като това се
случило, ответникът извел кучетата навън. Кокер шпаньолът Айра, искал да
му хвърлят топка, да я гони и да я носи на стопанина си. Ответникът хвърлял
топка за тенис и кучето я носело, като играта продължила известно време. В
един момент, при него дошли детето К., което е на 7 години, и по-малката му
сестричка и поискали да се включат в играта. Докато играели, ищецът
разказал на ответника, че той също обича кучета и по-рано с баща си са имали
куче от породата дого аржентино на име Диего, защото харесвали големите
породи. По време на този разговор и на играта, продължила 15-20 минути на
детето с кучето и топката, Х.М. наблюдавал случващото се, но не реагирал.
Тъй като, играта на детето и кучето почнала да става по - разгорещена,
съпругата на ответника - Е. предупредила бащата на ищеца Х. и дядо му, че
може да стане нещо неволно и да приберат детето, но те си говорели помежду
си и не обърнали внимание. В съдебно заседание уточнява, че когато К.
тръгвал да вземе топката от устата на кучето, то скачало за да си вземе
топката от ръката на детето, а не за да захапе ръката на детето. В определен
момент, ответникът влязъл за малко в апартамента. Тогава чул, че отвън става
някаква суматоха, излязъл и разбрал, че К. посегнал да вземе топката от
кучето, което го изпреварило и станал контакт между зъбите на Айра и
предмишницата на лявата ръка на детето. Бащата на детето - Х.М., казал, че
било само драскотина и нищо не било станало. След описания инцидент
обаче 16.06.2020г. М. подал жалба в Община Стара Загора срещу съпругата
на С. - Е.Т., на която съставили акт за установяване на административно
нарушение. На следващия ден - 17.06.2020г. възникнал скандал между Х.М.,
Е.Т. и дъщеря й Р.Б., при което последната получила лека телесна повреда.
В тази връзка прави следните възражения по фактите: основният
твърдян факт - ухапването от кучето в действителност представлявал
физически контакт между зъбите на куче - кокер шпаньол и лявата
предмишница на ръката на детето К. по време на игра, продължила около
половин час, по време на играта детето е било по надзора на баща си - Х.М. и
дядо си, които не реагирали по никакъв начин на случващото се преди
контакта, нямало доказателства детето да се е нуждаело от спешна
медицинска помощ в деня на инцидента, а било заведено при личния лекар 2
4
дни по-късно - на 16.06.2020 г., вследствие на контакта между зъбите на
кучето и ръката на детето, същото получило повърхностна рана /одраскване/.
Раната била с дължина 7 мм и от момента на инцидента - 19,00 часа на
14.06.2020г. до момента на констатирането й от лекар от Съдебна медицина -
Стара Загора в 14,10 ч. на 17.06.2020г., т.е. за период от три дни кожата вече
била изградила кафеникава коричка, което говори и за минимална дълбочина
на раната, инцидентът от 14.06.2020г. не следвало да се счита за шоково
преживяване на детето с трайни последствия, защото по собствения му разказ,
с баща си харесват по-големи кучета и са имали такова от породата Дого
Аржентино.
Прави и следните правни възражения: с оглед на чл.50, изр. второ от
ЗЗД, ответникът следва да носи отговорност за действията на своето куче по
повод нараняването на ръката на детето К., но тази отговорност следва да
бъде съобразена с факта на съпричиняване, доколкото седем годишното дете
е играело с кучето пред погледа на баща си и дядо си в продължение на
половин час и въпреки, че същите били предупредени за подобен инцидент от
съпругата ответника. В този смисъл, прави изрично възражение по смисъла на
чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
За да постанови решението си, Старозагорски районен съд е приел за
безспорно обстоятелството, че на 14.06.2020 г. куче порода кокер шпаньол
собственост на ответника е причинило травма на ищеца - травматично
увреждане на ръката - рана с дължина 7,00 мм. Преди ухапването К.М. и
кучето порода кокер шпаньол са играли 15-20 минути.
От показанията си св. П.М., съдът е установил, че през пролетта на 2020
г. е станал инцидент с детето К., което било нахапано от кучето на ответника
порода кокер шпаньол. Свидетелят бил със своите деца в двора на
кооперацията, а там е било и семейството на детето К. - неговите майка, баща
и дядо. Ответникът пуснал своите кучета - кокер шпаньол и бездомно куче.
Кучетата обикаляли двора и на отправена от свидетеля и другите
присъстващи /бащата на ищеца/ забележка ответникът да си прибере
кучетата, последният отказал. Както си играело детето К. кучето кокер
шпаньол се спуснало и го ухапало. Детето К. било ухапано веднъж.
Свидетелят сочи, че детето К. не е играло с кучето преди случката, като след
инцидента било заведено в болница.
Св. Р.Б. - дъщеря на ответника и водеща дело за лека телесна повреда
срещу бащата на ищеца потвърждава пред районния съд, че на 14.06.2020 г. в
двора на кооперацията са се намирали нейното семейство, вкл. ответника по
делото и съпругата му, както и съседи - бащата, дядото на ищеца, вкл. детето
К. и сестра му. Били оформени две групи. В един момент ответникът запитал
присъстващите дали имат нещо против да пусне кучетата си в двора. Бащата
на ищеца казал, че няма проблем. След пускането на кучетата, тригодишният
син на свидетелката започнал да играе с топка с кокер шпаньол - детето
хвърляло топката и кучето я носело, като я оставяло на земята. Детето К. и
5
сестра му се заинтересували от играта и се присъединили към нея. Те също
хвърляли топката и кучето я носело. Детето К. на няколко пъти посегнало
неправилно според свидетелката към устата на кучето, преди то да остави
топката на земята и тя му направила бележка. Майката на свидетелката се
обърнала към бащата на ищеца да му обясни и той да не прави така. В
следваща ситуация кучето оставило топката на земята и ищецът посегнал да я
вземе едновременно с кучето. Кучето изпреварило детето К. и вземайки
първо топката одраскало ищеца по ръката. Одраскването било преди кучето
да си вземе топката. Свидетелката видяла точка на ръката на детето К., като
самото дете не реагирало и казало, че не се е уплашило. Бащата на ищеца го
взел, като майката на свидетелката му препоръчала да го погледне лекар и да
му бият ваксина срещу тетанус.
Пред районния съд св. Ж. К. твърди, че ищецът е бил ухапан от кучето
на ответника в общия двор на кооперацията. Свидетелката е разхождала
своето дете и първоначално там е нямало кучета. Тъй като тя е била извън
двора с нейното дете не е видяла в кой момент и кой е пуснал кучетата. Не е
наблюдавала пряко инцидента с ухапването на ищеца, а е чула как детето К. е
извикало. Впоследствие видяла как детето К. си е държало ръката, която е
била леко подута. Разбрала е, че детето К. е било водено до болницата и му
било приложено антибиотично лечение.
Св. Е.Т. - съпруга на ответника, е разказала пред съда, че на 14.06.2020
г. в двора на кооперацията са се намирали нейното семейство и съседи -
бащата, дядото на ищеца, вкл. детето К. и сестра му, също семейството на св.
П.М.. Били оформени две групи в двата края на двора. След прибирането на
децата на св. П.М. вкъщи, ответникът попитал бащата на ищеца дали има
нещо против да пуснат кучетата в двора. Бащата на ищеца казал, че няма
против. Кучетата се намирали около групата на ответника. След пускането на
кучетата, детето К. и сестра му се заинтересували от играта с топка и се
присъединили към нея. Те хвърляли топката и кучето я носело. Детето К. на
няколко пъти посегнало само да вземе топката от кучето. В момент, когато
кучето държало топката в устата си вече наведено да я остави, детето К.
посегнало да я вземе и тогава се случило одраскване според свидетелката.
Свидетелката сочи, че топката е била в устата на кучето и като детето К. я
дръпнало от кучето, то отново посегнало към топката. Самото дете не е
реагирало и не се е уплашило. Бащата на ищеца го е взел, свидетелката му
препоръчала да го погледне лекар и да му бият ваксина срещу тетанус. Детето
К. е имало съвсем малка драскотина.
Съдът е приел показанията на четиримата свидетели за частично
достоверни, по отношение на междусъседските конфликти в кооперацията,
присъствието на свидетелите в двора на кооперацията в деня на инцидента,
наличието на нараняване на детето К., вследствие на контакт с кучето на
ответника, тъй като, преценени по правилата на чл. 172 ГПК, са
последователни и житейски логични.
Съдът не е дал вяра на разпитаните по делото свидетели относно
6
основния факт на процеса - начина на получаване на нараняване на детето К.,
вследствие на контакта му с кучето на ответника. Посочил е, че св. П.М. е
заявил в о.с.з., че детето К. не е играло с кучето преди случката, а кучето се
спуснало и нахапало ищеца, което противоречи на обявения по реда на чл.
146, ал. 1, т. 5 ГПК за безспорен между страните факт, че преди инцидента
детето К. е играло с кучето. Показанията на св. Р.Б. - дъщеря на ответника,
която води дело срещу бащата на ищеца за лека телесна повреда и св. Е.Т. -
съпруга на ответника съдът е подходил критично, с оглед възможната тяхна
заинтересованост и от друга страна наличието на разминаване в описанието
на инцидента - първата от двете посочени свидетелки е заявила, че кучето е
оставило топката на земята и тогава детето К. е посегнал да я вземе
едновременно с кучето, а втората свидетелка - че когато детето К. е посегнало
да вземе топката, тя все още се е намирала в зъбите на кучето, не дават
основание на съда да им даде вяра. Св. Ж. К. не е присъствала пряко на
инцидента и не го е видяла, нейните възприятия са единствено за рана на
детето К. след инцидента.
По делото е изслушано заключение на вещо лице по
съдебномедицинска експертиза. Вещото лице е установило, че на ищеца е
било причинено следното травматично увреждане: рана от ухапване от куче и
две кръвонасядания на лявата предмишница /прободна рана с оток и
инфилтрация на тъканите/. Вещото лице е дало заключение, че описаното
увреждане е резултат на ухапване или удар от куче. Посочено е, че при
правилно протичане на оздравителния процес, пълно оздравяване настъпва за
10-14 дни. Ищецът е бил лекуван първоначално с обработка на раната,
промивка с водороден пероксид, а поради усложнение в оздравителния
процес му е бил назначен и широкоспектърен антибиотик, като приложеното
лечение е било адекватно и съобразено с травмата. Към момента е налице
пълно възстановяване на ищеца.
От заключението на назначената по делото съдебно-психологическа
експертиза, съдът е установил, че инцидентът се е отразил негативно върху
психиката на ищеца - налице е бил страх, безпокойство, затваряне в себе си,
емоционална лабилност, повишена тревожност и депресивна симптоматика.
Към момента на изготвяне на експертизата 04.08.2021 г. се наблюдавали
епизодични състояния на страхови изживявания, повишена тревожност и
несигурност. В.л. не е открило данни за смущения на психиката на детето К.
преди инцидента, вкл. във връзка с отглеждане на куче. В о.с.з. в.л. изясни, че
спрямо ищеца е била налице депресивна симптоматика, а не депресия, като
детето К. се е затворило в себе си и не е търсило общуване. Категорично е, че
страховете на детето са действителни и са били отразени в рисунки като
метод на изследване на психиката му. В.л. е изяснило, че детето К. е напълно
здраво психически, като е имало и предварителна подготовка на детето от
страна на родителите.
От заключението на назначената по делото съдебно-ветеринарна
експертиза съдът е установил, че кучето е било в отлично здравословно
7
състояние, описана е неговата големина, тегло и кинологична класификация.
В о.с.з. в.л. е изяснило, че според него е възможно кучето да ухапе ако се
посегне към устата му, докато топката е още в нея, а ако топката е на земята
по – вероятно - не. Изразило е предположение, че в случая е налице
одраскване при посягане на детето към устата на кучето. Според в.л. при
наличие на игра, кучето вероятно не е агресивно.
Съдът е приел по делото и съдебно-техническа експертиза на три
снимки от техническо средство /мобилен телефон/, приложени към делото
посредством фотоалбум.
При така приетите за установени обстоятелства, съдът е приел, че
предявеният иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е
доказан по своето основание. От свидетелските показания, писмените
доказателства и изслушаните по делото съдебни експертизи съдът е
установил, че претърпените неимуществени вреди са в причинно-следствена
връзка с наличието на ухапване от страна на кучето, собственост на ответника
спрямо ищеца по делото. Като съдът е дал вяра на съдебно – медицинската
експертиза, при наличие на констатираните противоречия в показанията на
свидетелите. Намерил е, че категорично е установено, че ищецът е ухапан от
кучето порода кокер шпаньол. Инцидентът е източник на стрес и страх.
Обявено е за безспорно, че кучето е собственост на ответника, което
обосновава извода, че произтичащите от фактическия състав на чл. 50 ЗЗД
обуславящи уважаване на иска предпоставки са налице.
От приетата и кредитирана от съда съдебно-медицинска експертиза,
съдът е установил, че във връзка с инцидента на 14.06.2020г. детето К. е
получило следното травматично увреждане: рана от ухапване от куче и две
кръвонасядания на лявата предмишница /прободна рана с оток и инфилтрация
на тъканите/. Описаното увреждане е резултат на ухапване или удар от куче,
т.е. с оглед заключението на вещото лице и медицинската документация е
ясно, че се касае за увреждане по лява ръка, ухапване, съприкосновение извън
просто одраскване, като дълбочината на раната не е установена. Изводите на
вещото лице по СМЕ съвпадат напълно и с медицинската документация по
делото. Така в съдебномедицинско удостоверение № 98/2020 г. от 17.06.2020
г. е посочено, че описаните травматични уреждания /разкъсно-контузна рана,
оток и кръвонасядания по лявата предмишница/ са причинени от действието
на твърд и тъпо-ръбест предмет, и е възможно да са били получени по начин
и време, описани в предварителните сведения. Обстоятелството за настъпил
инцидент между ищеца и кучето, на 14.06.2020г. съдът е установил от
свидетелските показания на всички разпитани по делото свидетели.
Районният съд не е дал вяра на показанията на свидетелите Р.Б. и Е.Т., че
кучето единствено е одраскало детето К., а не го е ухапало, доколкото са в
противоречие с останалия доказателствен материал по делото - медицинска
документация и СМЕ.
Според районния съд, отговорността по чл. 50 ЗЗД е обективна
/безвиновна/, каквато и грижа да е положена от собственика, причинена ли е
8
вреда, той дължи обезщетение. Дори при наличие на одраскване /според
интерпретацията на свидетелите, сочени от ответника/ или контакт между
зъбите на кучето и ръката на детето К. /според отговора на исковата молба/
при наличие на травма/рана на детето К., нанесена от страна на кучето,
отговорност по чл. 50 ЗЗД се носи от ответника. Доколкото отговорността по
чл. 50 ЗЗД е безвиновна, ирелевантно е поведението на ответника или на
съпругата му, обстоятелствата, че детето К. било предупредено /св. Т. и Б./,
вкл. и неговия баща Х.М. е без значение за фактическия състав на
отговорността по чл. 50 ЗЗД. Според районния съд, дори да се приеме, че
играта на ищца и кучето е била по-разгорещена е следвало не детето К. да
бъде прибирано, а да бъде прибрано кучето кокер шпаньол. Още повече и
съобразно чл. 172, т. 2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност -
собствениците на домашни любимци са длъжни да вземат мерки животните
да не създават опасност за хора или други животни. Отговорността за вреди
от животни по чл. 50 ЗЗД е безвиновна. Отговорността за вреди от вещи, не
зависи от поведението на собственика на кучето, както и от това къде е
настъпил инцидентът. Тези обстоятелства не представляват освобождаващи
от отговорност и следва да се ангажира отговорността на ответника като
собственик на кучето за причинените вреди, предвид неполагането на
достатъчна грижа за обезопасяване на животното, което е станало причина за
настъпване на телесните увреждания и психическия стрес, преживени от
ищеца.
Дали в случая кучето е агресивно или не, според районния съд няма
значение за наличието на отговорност по реда на чл. 50 ЗЗД. Отговорността за
вреди от животни по чл. 50 ЗЗД е безвиновна и тя не изисква животното да е
носител на някакви особени качества, нито да е източник на повишена
опасност /отговорност се носи и когато то не е/.
Възражението в отговора на исковата молба, че детето К. е било под
надзора на баща си и дядо си, които не реагирали по никакъв начин, според
съдът е неоснователно. Счел е, че дори да се приеме, че бащата и дядото не са
упражнили дължима по закон грижа /в случая надзор над детето К./, това не
освобождава от отговорност ответника - след като е поел грижата и
отговорността по отглеждането на кучето, е следвало да не допускат досег на
животното с хора. Отделно от това по делото е обявено за безспорно по реда
на чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК и има достатъчно гласни доказателства, че ищецът е
играел с кучето със знанието и съгласието на ответника.
Съдът е приел, че по делото не са наведени твърдения и няма данни за
поведение на ищеца К., което да е повлияло по определен начин, респективно
да е подразнило животното или да е било провокативно, т.е. не са налице
обстоятелства изключващи вината на ответника, напр., че ищецът е
предизвикал ухапването от кучето, като го е дразнил. В процесния случай,
съдът е приел, че по делото няма данни пострадалото лице /ищец по делото/ с
конкретно свое действие или бездействие да е допринесло за настъпването на
вредните последици, не се установява нападение/провокация на кучето или
9
извършване на нещо, което да го е изплашило. Вредата не е настъпила като
резултат от непреодолима сила, изключителната вина на пострадалия или
изключителна вина на трето лице.
Според чл. 52 ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя
от съда по справедливост. Съдът е приел, че при определяне размера на
заместващото обезщетение за неимуществени вреди, причинени от кучето на
ответника е необходимо да се отчете степента на телесното увреждане,
периодът на възстановяване, физическите болки и страдания на ищеца във
връзка със самото захапване, като ухапването от куче неминуемо е довело до
негативни преживявания и високо интензитетни болки, необходимостта от
лечение, както и възрастта на ищеца /осемгодишен към момента на
инцидента/, преживеният психически стрес. В конкретния случай при анализа
на всички обективни обстоятелства - полученото увреждане на здравето,
изразяващо се в телесна травма; причинените болки и страдания в резултат на
причиненото увреждане - по време на инцидента, както и след това, което е
било свързано с прием на антибиотик, съобразявайки възрастта на
пострадалия, продължителността и степента на претърпените болки и
страдания около 10-14 дни за физическите, продължилия след инцидента
страх, безпокойство съдът е счел, че ухапването от кучето е причинило
негативни физически и психически изживявания на ищеца. Описаното
увреждане е резултат на ухапване или удар от куче, касае се за увреждане по
лява ръка, ухапване, съприкосновение, извън просто одраскване, като
дълбочината на раната не е установена. Без съмнение това увреждане е
свързано с болки, страдания и неудобства. Налице са и данни за настъпили
усложнения в оздравителния процес /необходимост от прием на антибиотик/.
Психическата промяна у детето, вследствие на шока и уплахата от ухапването
се е изразила в безпокойство и затвореност. Налице е била депресивна
симптоматика. Съдът отчел и фактът, че детето е ухапано в особено уязвима
възраст и по този начин са му нанесени физически и психически увреждания.
Според съдът всички анализирани обстоятелства и конкретното им
проявление по делото са обусловили по-висок размер на дължимото от
ответника на ищеца обезщетение.
За да определи размера на търсеното обезщетение за неимуществени
вреди, районният съд е съобразил и това, че е налице пълно физическо
възстановяване от получената травма след 10-14 дни, наличие на игра между
кучето и детето непосредствено преди инцидента /т.е. детето не е изживяло
психически стрес от нападащо го куче/ и наличието на известна подготовка
на детето К. от родителите му при изготвяне на съдебно- психологическата
експертиза. Тези обстоятелства и конкретното им проявление по делото,
според съда обуславят по-нисък размер на дължимото от ответника на ищеца
обезщетение.
Предвид всички установени по делото обстоятелства и посоченото им
значение за размера на процесното обезщетение, както и предвид социално-
икономическите условия и стандарта на живот в страната, съдът е намерил за
10
справедливо обезщетение, което би репарирало процесните неимуществени
вреди, търпени от ищеца, доколкото те изобщо могат да се оценят в пари и да
се овъзмездят с парично обезщетение, което да е достатъчно по размер и
същевременно да не води до неоснователно обогатяване - в съответствие с
общоприетия критерий за справедливост, сумата от 2000 лв.
Въззивният съд намира, че фактическата обстановка е установена
правилно от районния съд. Безспорно е по делото, че на 14.06.2020 г. куче
порода кокер шпаньол, собственост на ответника е причинило травма на
ищеца - травматично увреждане на ръката - рана с дължина 7,00 мм. Преди
ухапването К.М. и кучето порода кокер шпаньол са играли 15-20 минути.
За уважаване на предявеният иск, с правно основание чл. 50, във вр. с
чл. 45 ЗЗД е необходимо установяването на следните елементи от
фактическия състав: настъпили вреди - имуществени и/или неимуществени;
вредите да са причинени от животно, собственост на ответника и/или
последният да е лице, под чийто надзор се намира; бездействие от страна на
собственика и/или лицето, под чийто надзор се намира животното; причинна
връзка между бездействието и вредите.
В случая е установено, че ответникът е собственик на кучето.
Причинените на малолетното дете вреди се установяват от събраните по
делото доказателства и съдебно - медицинска експертиза – физически вреди -
рана от ухапване от куче и две кръвонасядания на лявата предмишница,
както и психически вреди – преживян страх, безпокойство, затваряне в себе
си, емоционална лабилност, повишена тревожност и депресивна
симптоматика. Собственикът или лицето, под чийто надзор се намира веща е
длъжен да има поведение в съответствие с чл. 172, т. 2 от ЗВМД /Закона за
ветеринаро- медицинската дейност/, съгласно който член, който отглежда
домашни любимци е задължен да вземе мерки, за да не създаде опасност за
хора или други животни. Доколкото ответникът не е извършил необходимото,
не е положил достатъчно усилия за обезопасяване на животното, станало
причина за настъпване на телесните увреждания и психически стрес,
преживени от малолетното дете, същият следва да понесе отговорност за
причинените неимуществени вреди.
В случая безспорно е установен настъпилия инцидент на 14.06.2020г.,
при който малолетното дете К.М. е пострадало при проява на агресия на
собственото на ответника животно. Безспорно установени са всички елементи
на фактическия състав на непозволеното увреждане: настъпили вреди на
малолетното дете, вредите са причинени от куче, собственост на ответника,
бездействие от страна на ответника да предотврати настъпилия инцидент,
причинна връзка между бездействието на ответника и причинените на детето
К. вреди. Отговорността по чл. 50 ЗЗД е безвиновна и произтича от
обективните качества и свойства на определена вещ, в частност на животното.
Тя не зависи от поведението на собственика на кучето или надзираващия го,
11
нито от това къде е настъпил инцидента, а от връзката между вредите и
действията на животното. След като е поел задължение и отговорност по
отглеждането на кучето, ответникът е следвало да не допуска животното да
наранява хора на обществено место. Ирелевантно е поведението на ответника
или на съпругата му. Обстоятелството, че детето К. било предупредено /св. Т.
и Б./, вкл. и неговия баща Х.М. е без значение за фактическия състав на
отговорността по чл. 50 ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 172, т. 2 от Закона
за ветеринарномедицинската дейност - собствениците на домашни любимци
са длъжни да вземат мерки животните да не създават опасност за хора или
други животни. Следва да се ангажира отговорността на ответника като
собственик на кучето за причинените вреди, предвид неполагането на
достатъчна грижа за обезопасяване на животното, което е станало причина за
настъпване на телесните увреждания и психическия стрес, преживени от
ищеца.
Съгласно чл. 52 ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Съгласно т. 11 на ППВС № 4/1968 г.,
което е задължително за съдилищата, както и съгласно константната практика
на ВКС, понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно,
а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства. При телесни увреждания това са обемът, характерът и
тежестта на уврежданията, интензитетът и продължителността на търпените
болки и страдания, физическите и психологически последици за увредения,
преценени в тяхната съвкупност, допълнително влошаване на здравето,
осакатявания и пр. Неимуществените вреди включват всички онези телесни и
психически увреждания на пострадалото лице и претърпените от него болки и
страдания, формиращи в своята цялост негативни физически и емоционални
изживявания на лицето и създаващи физически и социален дискомфорт за
определен период от време.
При определяне размера на заместващото обезщетение за
неимуществени вреди, причинени от кучето на ответника е необходимо да се
отчете степента на телесното увреждане, периодът на възстановяване,
физическите болки и страдания на ищеца във връзка със самия инцидент,
като ухапването от куче неминуемо е довело до негативни преживявания и
болки, необходимостта от лечение, както и възрастта на ищеца, преживеният
психически стрес. В конкретния случай следва да се вземат предвид всички
обективно установени обстоятелства: полученото увреждане на здравето,
изразяващо се в телесна травма; причинените болки и страдания в резултат на
увреждането по време на инцидента, както и необходимостта от прием на
антибиотик, съобразявайки възрастта на пострадалия, продължителността и
степента на претърпените болки и страдания около 10-14 дни за физическите
вреди, продължилия след инцидента страх, безпокойство от ухапването от
кучето, причинило негативни физически и психически изживявания на
ищеца. Без съмнение конкретното увреждане е свързано с болки, страдания и
12
неудобства. Психическата промяна у детето, вследствие на шока и уплахата
от ухапването се е изразила в безпокойство и затвореност. Налице е била
депресивна симптоматика. Следва да се съобразят обаче и обстоятелствата,
че за ищеца е налице пълно физическо възстановяване от получената травма
за 10-14 дни, както и че инцидентът е станал по време на игра между кучето и
детето, което обуславя извод, че детето не е преживяло психически стрес от
нападащо го куче, наличието на известна подготовка на детето К. от
родителите му при изготвяне на съдебно- психологическата експертиза.
Предвид всички установени по делото обстоятелства и значението им за
размера на процесното обезщетение, както и предвид социално-
икономическите условия и стандарта на живот в страната, настоящият
съдебен състав намира за справедливо обезщетение, което би репарирало
процесните неимуществени вреди, търпени от ищеца и което да е достатъчно
по размер, и същевременно да не води до неоснователно обогатяване, в
съответствие с общоприетия критерий за справедливост, сумата от 1500 лв.
Възражението в отговора на исковата молба за съпричиняване на
увреждането предвид поведението на бащата и дядото на К., под чийто надзор
е било детето, които не реагирали на предупрежденията на ответника, съдът
намира за неоснователно. Това е така, защото дори да се приеме, че бащата и
дядото не са упражнили дължима по закон грижа - надзор над детето К.,
ответникът, след като е поел грижата и отговорността по отглеждане на куче,
следва да не допуска досег на животното с хора. Безспорно е установено пред
първата инстанция, че ищецът е играел с кучето със знанието и съгласието на
ответника. Не са налице конкретни твърдения и няма събрани доказателства
по делото за поведение на детето К., което да е предизвикало, подразнило
животното или да го е провокирало, за да предизвика ухапването. По делото
няма данни пострадалото лице /ищец по делото/ с конкретно свое действие
или бездействие да е допринесло за настъпването на вредните последици, не
се установява нападение/провокация на кучето или извършване на нещо,
което да го е изплашило, поради което не е налице съпричиняване от страна
на пострадалия. В този смисъл е Определение № 231 от 28.03.2019г. на ВКС
по гр.д.№ 3946/2018г., ІІІ г.о. ГК.
Неоснователно е оплакването във въззивната жалба, че районният съд
не е обсъдил възражението на ответника за съпричиняване на увреждането от
страна на ищеца. В мотивите на обжалваното съдебно решение са изложени
съображения в тази насока, цитираната е съдебна практика.
Предвид изложените съображения, въззивната инстанция намира, че
въззивната жалба е частично основателна. Решението на районния съд следва
да бъде отменено в частта му в която предявения иск за присъждане на
обезщетение за непозволено увреждане е уважен за размера над 1500 лв. до
2000 лв., като в тази част предявеният иск следва да бъде отхвърлен. В
останалата му обжалвана част решението на Старозагорския районен съд като
13
правилно следва да бъде потвърдено.
Съобразно резултата по делото, на страните следва да се присъдят
разноски съразмерно на уважената и отхвърлената част от иска. Ищецът е
направил разноски в първата инстанция в размер на 1813 лв., представляващи
120 лв. – ДТ, 440 лв. – адв. възнаграждение, 1253 лв. - възнаграждения за
експертизи. Разноските на ищеца за въззивната инстанция са 440 лв. адв.
възнаграждение. Предвид уважаването на предявения иск до размер на 1500
лв., дължимите на ищеца разноски са в размер на 906.50 лв. за първата
инстанция и 220 лв. за въззивната или общо 1126.50 лв.
Разноските на ответника за първата инстанция са 500 лв. - адв.
възнаграждение, а за въззивната инстанция – 20 лв. -ДТ или общо 520 лв.
Съобразно отхвърлената част от иска на ответника – въззивник в настоящото
производство следва да се присъдят разноски в размер на 260 лв., от които
250 лв. за първата инстанция и 10 лв. за въззивната.
Водим от горните мотиви, Окръжният съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 515/22.11.2021г., постановено по гр.д. №
1690/2021г. по описа на Районен съд – Стара Загора, в частта му в която
предявения иск е уважен за размера над 1500 лв. до 2000 лв., както и в частта
за разноските, като вместо него ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.Х.М., ЕГН **********, настоящ адрес: гр.
С.З., ***, действащ чрез своя законен представител Х.Р.М., ЕГН: **********
- баща, против С.М.Т., ЕГН: **********, настоящ адрес: гр. М., *** иск за
размера над 1500 до 2000 лв., представляващи обезщетение за причинени на
ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в физически и психически
травми в резултат на увреждане, причинено на 14.06.2020 г. в гр. С.З.
ухапване на К.М. от куче порода кокер шпаньол, собственост на С.М.Т., при
който инцидент К.М. е получил увреждания - рана от ухапване от куче на
лявата ръка като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С.М.Т., ЕГН: **********,
настоящ адрес: гр. М., *** да заплати на К.Х.М., ЕГН: **********, настоящ
адрес: гр. С.З., *** действащ чрез своя законен представител Х.Р.М., ЕГН:
********** - баща сумата от 1126.50 лв. /хиляда сто двадесет и шест лева и
50 ст./, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение,
възнаграждения за вещи лица и държавна такса за двете инстанции,
съразмерно на уважената част от иска.
14
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК К.Х.М., ЕГН: **********,
настоящ адрес: гр. С.З., ***, действащ чрез своя законен представител Х.Р.М.,
ЕГН: ********** - баща да заплати на С.М.Т., ЕГН: **********, настоящ
адрес: гр. М., *** сумата от 260 лв. / двеста и шестдесет лева/, разноски за
адвокатско възнаграждение за първата инстанция и държавна такса за
въззивната инстанция, съразмерно на отхвърлената част от иска.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15