МОТИВИ към ПРИСЪДА №21/16.06.2014г. по НОХД №175/2013г. по описа на РС-Г.:
Против подсъдимия Б.Г.Д. *** е
повдигнато обвинение за това, че на 28 срещу 29.12.2012г. в гр.Г., след
предварителен сговор с Д.А.И. и А.П.М., като съизвършител, чрез разрушаване на
преграда здраво направена за защита на имот, отнел чужда движима вещ –
авто-радио флаш-плеър, марка “Т.” на стойност – 63,00лв., собственост на Б.Е.Б.,
от владението на Д.П.Т., без негово съгласие с намерение противозаконно да го
присвои, като кражбата не представлява маловажен случай и е извършена повторно
- престъпление по чл.195,
ал.1, т.3, т.5 и т.7, във вр.чл.194, ал.1, във вр.чл.28, ал.1 от НК.
С протоколно определение от 16.06.2014г.,
съдът намери, че са налице основанията на чл.269, ал.3, т.1 и т.2 от НПК, след
като назначи защитник на подсъдимия Б.Г.Д., който да защитава неговите права и законни интереси,
разгледа делото в отсъствие на подсъдимия.
Прокурорът поддържа изцяло
повдигнатото обвинение при фактическа обстановка подробно описана в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Пледира на подсъдимият да бъде наложено
наказание в минимален размер, предвид ниската стойност на отнетата вещ, а
именно една година “лишаване от свобода”, което да бъде изтърпяно при
първоначален “строг” режим на изтърпяване в затворническо заведение от закрит
тип.
Защитникът на подсъдимия не оспорва
обстоятелствата, изложени в обвинителния акт и моли съдът да наложи на
подсъдимия наказание в минимален размер.
Съдът, след като съобрази събраните по
делото доказателства във връзка с повдигнатото обвинение приема за установена
следната фактическа обстановка:
Свидетелят Б.Е.Б. *** и
притежава лек автомобил, марка „Л.****” с рег.№ ************. Този автомобил свидетелят
Б.Е.Б. предоставил за управление на свидетеля Д.П.Т. ***.
Свидетелят Д.П.Т. оставял автомобила
всяка нощ паркиран пред дома си в гр.Г. на ул.”С.” №**.
На 28.12.2012г. подсъдимият Б.Г.Д., заедно със свидетелите Д.А.И.
и А.П.М. се придвижили от гр.Х. до гр.Г. с автомобила на свой познат. Целта на
посещението на тримата била през нощта на 28 срещу 29 декември 2012г. да
отнемат от гр.Г. някой стар автомобил (М. или Л.) като възнамерявали в
последствие да го продадат в пункт за изкупуване на метали. Същата нощ, след няколко
неуспешни опита да отнемат автомобил, подсъдимият Б.Г.Д. и свидетелите Д.А.И. и А.П.М. се
спрели до паркирания на ул.„С.” №** лек автомобил, марка „Л.****” с рег.№ *******,
собственост на свидетеля Б.Е.Б. и решили да проникнат в автомобила, като
отнемат от него монтирания авто-радио флаш-плеър, марка „Т.”. В изпълнение на
замисленото, подсъдимият Б.Г.Д. и
свидетелите Д.А.И. и А.П.М. със сила повредили механизма на стъклото на задната
лява врата, свалили стъклото и отворили вратата. Подсъдимият Б.Г.Д. влезнал в автомобила и със
сила издърпал авто-радио плеъра заедно с кабелите. Взел изтръгнатия със сила
плеър и побързал да се отдалечи от мястото, заедно със свидетелите Д.А.И. и А.П.М..
Още същата нощ тримата се придвижили с товарен влак от гр.Г. до гр.С.. Отнетия
от автомобила на свидетеля Б.Е.Б. авто-плеър, подсъдимият Б.Г.Д. и свидетелите Д.А.И. и А.П.М. продали
на Б.К.Г. от с.С., общ.С.д.
С протокол за доброволно предаване от 10.01.2013г. Б.Г.
предал в РУП – Г. закупеният от подсъдимият Б.Г.Д. и свидетелите Д.А.И. и
А.П.М. авто-плеър. С разписка авто-плеърът е върнат на
свидетеля Д.П.Т..
Видно от назначената при разследването съдебно-оценителна
експертиза, стойността на отнетия от подсъдимият Б.Г.Д. и свидетелите Д.А.И. и
А.П.М. авто-радио, флаш-плеър, марка „Т.”. собственост на свидетеля Б.Е.Б. възлиза
на 63.00лв.
Гореописаната фактическа обстановка се
потвърждава от събраните в хода на съдебното следствие доказателства. Съдът
кредитира с доверие показанията на свидетелите Д.А.И., А.П.М., Б.Е.Б. и Д.П.Т.,
тъй като са безпротиворечиви и взаимно се допълват, като описват една логически
издържана в своята последователност фактическа обстановка, а именно -
съответстваща на приетата за установена от съда в тази й част. От показанията
на свидетелите Д.А.И. и А.П.М. безспорно се установява авторството на
извършеното престъпление, както и обстоятелството, че и подсъдимият Б.Г.Д. и свидетелите Д.А.И. и А.П.М.
са участвали в осъществяването на изпълнителното деяние като съизвършители.
Съдът кредитира с доверие и показанията
на свидетелите Д.А.И. и А.П.М., които са се признали
за виновни в извършването на престъплението и друг състав на РС-Г. е одобрил
сключеното между тях и РП-Г. споразумение за същото деяние. От показанията на
свидетелите Д.А.И. и А.П.М. се установява, че подсъдимият Б.Г.Д. от самото начало е знаел и е участвал в извършването
на кражбата и се установява умисъла за осъществяване на престъплението и у тримата
извършители.
Гореописаната фактическа
обстановка се потвърждава и от протоколите и другите документи, приложени към
досъдебното производство и прочетени в хода на настоящото съдебно следствие на
основание чл.283 от НПК.
От назначената в хода на
досъдебното производство, съдебно-оценъчна експертиза се установява стойността
на отнетото имущество – 63,00лв.
ПРАВНА
КВАЛИФИКАЦИЯ
При така установената фактическа
обстановка съдът намира за доказано по несъмнен и безспорен начин, че подсъдимият Б.Г.Д. на 28 срещу 29.12.2012г. в гр.Г., след предварителен сговор с Д.А.И. и А.П.М.,
като съизвършител, чрез разрушаване на преграда здраво направена за защита на
имот, отнел чужда движима вещ – авто-радио флаш-плеър, марка “Т.” на стойност –
63,00лв., собственост на Б.Е.Б., от владението на Д.П.Т., без негово съгласие с
намерение противозаконно да го присвои, като кражбата не представлява маловажен
случай и е извършена повторно.
Предвид обстоятелството, че
подсъдимият Б.Г.Д. е извършил деянието чрез
разбиване на механизма на стъклото на вратата на лекия автомобил собственост на
свидетеля Б.Е.Б., кражбата следва да се квалифицира като такава по чл.195, ал.1, т.3 от НК, тъй като е
извършена чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот.
Предвид обстоятелството, че подсъдимият
Б.Г.Д. и свидетелите Д.А.И. и
А.П.М. са извършили деянието съвместно - след предварителна уговорка по между
си, действали са в изпълнение на общия си умисъл – да отнемат чужда вещ и всеки
от тях е съзнавал участието на другия, кражбата следва да се квалифицира като
такава по чл.195, ал.1, т.5 от НК,
тъй като е извършена от три лица, сговорили се предварително и същата не представлява маловажен случай.
Подсъдимият Б.Г.Д. е осъждан
многократно, като непълнолетен и като пълнолетен за извършени престъпления
против собствеността и такива по глава ХІ, раздел ІІ от НК.
Последното осъждане на подсъдимия
Б.Г.Д., което е от значение
за правната квалификация на деянието е наложеното му с определение за
одобряване на споразумение №29/15.02.2010г. по НОХД №16/2010г. по описа на РС –
Р. за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.3, т.4, т.5 и т.7 във вр. чл.194,
ал.1 във вр. чл.28, ал.1 във вр.чл.26, ал.1 от НК, наказание 5 /пет/ месеца
„Лишаване от свобода” при първоначален „общ” режим на изтърпяване. Определението
е влязло в сила на 15.02.2010г. и подсъдимият Б.Г.Д. го е изтърпял на 12.04.2010г.
Престъплението, предмет
на настоящото дело е извършено преди да са изтекли 5 /пет/ години от изтърпяване на наказанието, наложено
му по НОХД №16/2010г. по описа на РС – Р..
С оглед на гореизложеното, а и след
като се съобрази с приетата по делото като писмено доказателство – справка за
съдимост за осъжданията му, съдът прецени че подсъдимият Б.Г.Д. е извършил престъплението,
предмет на настоящото наказателно производство в условията на повторност по
смисъла на чл.28, ал.1 от НК и кражбата следва да се квалифицира и като такава
по чл.195, ал.1, т.7 от НК.
По описания начин, с деянието си от
обективна и субективна страна подсъдимият Б.Г.Д. осъществил престъпният състав
на чл.195, ал.1, т.3, т.5 и т.7, във вр.чл.194, ал.1, във
вр.чл.28, ал.1 от НК.
За да признае подсъдимия за
виновен, съдът прие за установено, че същият е извършил конкретното
престъпление при пряк умисъл, понеже е съзнавал общественоопасния му характер,
предвиждал е общественоопасните му последици и е искал настъпването им. На този
извод навежда изложената фактическа обстановка, приета от съда за установена, в
частност – наличието на предварителен сговор, подготовката за извършване на деянието,
целящи последното да остане неразкрито и изразяващи се в напускане на
местопрестъплението.
ОТНОСНО НАКАЗАНИЕТО
При определяне на вида и размера
на наказанието съдът се съобрази с принципите за законоустановеност и
индивидуализация на наказанието, залегнали в чл.54 НК, изхождайки от вида и
размера на наказанието, предвидено в закона за извършеното престъпление –
лишаване от свобода от една до десет години, смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства, като взе предвид и целите на наказанието, визирани
в чл.36 НК. В тази насока съдът отчете като смекчаващи отговорността
обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия и тежкото му материално
положение.
Воден от изложеното, съдът
определи и наложи на подсъдимия Б.Г.Д. наказание при превес на смекчаващите отговорността
му обстоятелства, а именно “лишаване от свобода” за срок от една година. С
оглед предходните му осъждания съдът прие, че не са налице предпоставките на
чл.66 от НК за отлагане изпълнението на така определеното наказание.
Причините за извършване на
престъплението от подсъдимия Б.Г.Д. са незачитане на законите на Република
България, гарантиращи правото на собственост на гражданите и стремежът за лично
облагодетелстване по неправомерен начин.
Предвид факта, че настоящият
съдебен състав призна подсъдимия Б.Г.Д. за виновен по повдигнатото му обвинение, намери, че на
основание чл.189, ал.3 от НПК разноските по делото в размер на 35лв., следва да
бъдат присъдени в негова тежест, от които 10,00лв следва да бъдат заплатени по
сметка на ОД на МВР – С.З., а на РС – Г., сумата в размер на 25,00лв..
По изложените съображения, съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: