Присъда по дело №8169/2018 на Районен съд - Пловдив

НОХД 8169/2018г. – Пловдивски районен съд – VІІІ наказателен състав

 

МОТИВИ :

        

Срещу подсъдимия Н.Й.К. е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 183 ал. 1 от НК, за това, че за периода месец май 2018г. до месец септември 2018г. включително, в с.Х. обл. Пловдив, след като е бил осъден с Решение № 2201 от 03.07.2017г. по гр. дело № 202/2017г. по описа на Районен съд - Пловдив, влязло в законна сила на 06.02.2018г., да издържа свои низходящи – сина си И.Н.К., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Е.Т.П., ЕГН **********, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 5 /пет/ месечни вноски в размер на 150,00 /сто и петдесет/ лева всяка или общо 750 /седемстотин и петдесет/ лева.

За съвместно разглеждане с наказателния процес няма предявен граждански иск.

Представителят на Районна прокуратура – Пловдив поддържа изцяло така повдигнатото обвинение, което счита за доказано по безспорен и категоричен начин, предлага на Съда да признае подсъдимия К. за виновен в извършване на деянието, за което е даден на Съд, като му  наложи наказание „Пробация” в размер на 1 година, при периодичност 2 пъти седмично, както и периодични срещи с пробационен служител също за срок от една година.

Подсъдимият И.Н.К., редовно уведомен в предходно съдебно заседание се явява лично, признава , като чрез служебния си защитник – адвокат Т. – се  солидаризира със становището на представителя на държавното обвинение, като моли Съда единствено по отношение срока на пробационните мерки да бъде такъв , че да не пречи на осъществяване на трудовите му задължения и по този начин да му се даде възможност да погаси задължението си към своя низходящ.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност , намира и приема за установено следното:

Подсъдимият Н.Й.К. е роден на *** ***, ***, български гражданин, със средно образование, работещ, неженен, реабилитиран, ЕГН **********. През периода от началото на 2015г. до м.октомври 2016г. К. живеел със св.Е.Т.П.  при условията на фактическо съпружеско съжителство. От съвместното им съжителство те имали родено едно дете – И.Н.К., ЕГН **********. В края на 2016г. свид. П. и подс.К. се разделили, като свид. П. и детето И.Н.К.  заживели на адрес ***, където живеят и към момента. С Решение № 2201/03.07.2017г. на Районен съд гр. Пловдив, І бр. състав, постановено по гр. дело № 202/2017г., Н.К. бил осъден да издържа свой низходящ – И.Н.К., ЕГН **********, като заплаща чрез неговата майка и законен представител Е.Т.П., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 150,00 лв. /сто и петдесет лева/, считано от влизане на решението в сила до настъпване на законоустановена причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска. С Решение от 22.12.2017г. на Окръжен съд гр. Пловдив, постановено по в.гр.д. № 2930/2017г., било изменено по отношение на определения режим на лични отношения между детето и подсъдимия първоинстанционното решение № 2201/03.07.2017г. на Районен съд гр. Пловдив, І бр. състав, постановено по гр. дело № 202/2017г. В останалата част, в това число и касаеща определения размер на присъдената издръжка, първоинстанционното решение било потвърдено. Решение № 2201/03.07.2017г. на Районен съд гр. Пловдив, І бр. състав, постановено по гр. дело № 202/2017г. влязло в сила на 06.02.2018г. 

         От датата на влизане в сила на Решение № 2201/03.07.2017г. на Районен съд гр. Пловдив, І бр. състав, постановено по гр. дело № 202/2017г.- 06.02.2018г. до месец април 2018г. включително, подсъдимият заплатил на сина си И.Н.К. , чрез свид. Е.Т.П., дължимата сума за месечна издръжка, като плащанията се извършвали по банков път по сметка на св.П. в „Прокредит банк България“ ЕАД. От месец май 2018г. до месец септември 2018г. включително К. спрял да превежда суми по сметката на св.П., като такива не били предавани и лично на свидетелката. По този начин обв.К.  съзнателно не е изпълнил задължението си да издържа свои низходящи – сина си И.Н.К., чрез неговата майка и законен представител св.П. в размер на повече от две месечни вноски, а именно 5 месечни вноски в размер на 150,00 лева всяка или общо 750  лева.

Така описаната фактическа обстановка се потвърждава както от събраните в хода на досъдебното производство устни и писмени доказателства , така и от обясненията на подсъдимия и свидетелката Е. П., както и от всички останали доказателства по делото.

Съдът намира , че при така очертаната фактическа обстановка се установява по един безспорен и категоричен начин, че подсъдимият Н.Й.К. е осъществил както от обективна, така и от  субективна страна съставомерните признаци на деянието , инкриминирано в текста на чл. 183 ал. 1 от НК, тъй като за периода месец май 2018г. до месец септември 2018г. включително, в с.Х. обл. Пловдив, след като е бил осъден с Решение № 2201 от 03.07.2017г. по гр. дело № 202/2017г. по описа на Районен съд - Пловдив, влязло в законна сила на 06.02.2018г., да издържа свои низходящи – сина си И.Н.К., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Е.Т.П., ЕГН **********, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 5 /пет/ месечни вноски в размер на 150,00 /сто и петдесет/ лева всяка или общо 750 /седемстотин и петдесет/ лева.

Престъплението е било осъществено от подсъдимия К. при наличието на пряк умисъл, тъй като е съзнавал противообществения характер на стореното от него, предвиждал е общественоопасните последици от него и е искал тяхното настъпване.

При определяне вида и размера на наказанието , което следва да  бъде наложено на подсъдимия Н. К., съобразявайки се с целите на специалната и генералната превенции за поправянето и превъзпитаването на дееца , а и за възпиращото и предупредително въздействие спрямо останалите членове на обществото, настоящата инстанция намира , че най-справедливо би било да му бъде наложено наказание  на основание чл. 54 от НК , а именно артернативно предвиденото такова - ПРОБАЦИЯ  включваща следните пробационни мерки:

- на осн. чл. 42а, ал. 2, т. 1, вр чл. 42б, ал. 1 – «Задължителна регистрация по настоящ адрес»******за срок от осем месеца при периодичност два пъти седмично.

- на осн. чл. 42а, ал. 2, т. 2 във вр. чл. 42б, ал. 2 – «Задължителни периодични срещи с пробационен служител» за срок от осем месеца

Съдът счита , че в най- пълна мяра биха се осъществили изискванията на двете посочени по- горе превенции с налагането на подс. *** на по- лекото измежду двете наказания , предвидени в текста на чл.183, ал.1 от НК, предвид ниската степен на обществена опасност на самия деец, нелошите му характеристични данни, демонстрираното желание да изпълни своето финансово задължение /първоначално предприетите от негово страна погашения/, както и липсата на други водени срещу него наказателни преследвания.

 

По горните съображения Съдът постанови и присъдата си.

 

 

                  

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)

 

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

И. Й.